ОБЩИНА РУЕН

Руен, ул. Първи Май 18 059446233 obstina_ruen.@mail.bg   http://www.obstinaruen.com

Община Руен е разположена в северозападната част на област Бургас върху площ от 689,9 кв. км. Граничи с общините Поморие, Сунгурларе, Карнобат, Айтос, Смядово, Дългопол и Долни чифлик. Общината е съставена от 42 населени места(29 484 жители), от които най-големи са общинският център с. Руен (2 360 души), Люляково, Планиница и Трънак. Две от населените места (Дюля и Китка) са без постоянно население.

Релефът е планински и равнинен, като в границите на общината попадат части от южните склонове на Източна Стара планина, долината на р. Луда Камчия и р. Хаджийска. Средната надморска височина е 302м.

Най-разпространени са канелените горски почви, а северните части от територията са заети от излужени и сиви горски почви. Канелените и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени.

По поречията на реките има планинско-ливадни и алувиално-ливадни почви, подходящи за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури.

Водните ресурси на общината се формират от р. Луда Камчия, р. Хаджийска и 15 микроязовира и водоема с местно значение, които представляват ресурс за развитие на поливно земеделие и възстановяване на хидромелиоративната система. Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси. Община Руен е сравнително бедна на полезни изкопаеми. Южно от общинския център с. Руен е разположено голямо находище на глина за строителна керамика, кариери за добив на камък за строителството и варовик функционират край с. Добромир.

Добива се варовик за производство на негасена вар и други строителни материали. Проучени са много големи залежи от глина за производство на строителна керамика /тухли, керемиди и теракота/, а така също и за художествено-битова керамика.
По поречието на река „Луда камчия“ има много големи динамични запаси от инертни материали – баластра и пясък.
Развита е шивашката промишленост като положителните демографски процеси /раждаемост над 20 %/ способстват за това.
В шестте броя потребителни кооперации наред с търговската дейност има и промишлени дейности – производство на хляб и хлебни изделия, облекло и т.н.

Производство на ориенталски тютюн тип „Башибали“ – „Източен Балкан“. Годишното производство може да надхвърли 2 000 тона сух тютюн.
На лице са природо-климатични условия и има производство на грозде за производство на бели трапезни вина. Развито е частично и овощарството – ябълки, кайсии, сливи. По поречието на реките и в местата с по-ниска надморска височина е развито зеленчукопроизводството.
Застъпено е производството на маслодайни култури – слънчоглед, зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури. От етерично-маслените култури се отглежда лавандула и кореандър.

В горския фонд се добиват значителни количества дървесина, част от която се обработва в Общината.
Има доста добри дивечови ресурси – благороден елен, сърна, дива свиня, заек, катерица, яребица, пъдпъдък, горски бекас, гургулица, гълъб, глухар. Това е предпоставка за развитието на ловен туризъм.
В земите от горския фонд и обработваемите земи могат да се добиват диворастящи гъби, билки и плодове.

Вижте по-голяма карта