Рудозем
ОБЩИНА РУДОЗЕМ
Рудозем, бул. България 15 03063159, 0898798679 obrud@abv.bg http://www.rudozem.info |
Община Рудозем е разположена в Рило-Родопския масив, често наричан още “Зеленото сърце на Европа” и заема най-югоизточните части на Западните Родопи по долината на р. Арда, р. Чепинска и р. Елховска. Територията й заема площ от 191,3 кв.км. Граничи с общините Смолян, Мадан, Златоград, а на юг с Република Гърция.
Град Рудозем се намира на 23 км. югоизточно от областния център Смолян, на 35 км от Пампорово, 292 км от София и 122 км от Пловдив. Населението на общината възлиза на 11336 души. По-голямата част от тях живеят в селата. Град Рудозем наброява 4600 жители.
Средновековна крепост Козник:
Тази интересна крепост е разположена на скала над град Рудозем. До нея се стига по екопътеката “Кечи Кая” – “Козник”. По време на турското робство крепостта е наричана от местното население “Ерим папа”, а от турците – “Кечи кая” (Кози камък, Козя скала). Крепостта е елемент от цяла крепостна система, която в миналото е служела за отбрана на Родопите. С подобно предназначение са били и крепостите Беаднос при село Беден, Аетос над Смолян, момчиловата крепост Подвис, крепостта “Цепина” край Велинград и Асенова крепост. До момента от крепостта “Козник” е разкопан около 50 м. зид с дебелина от 1.5 до 2 м. На места височината му достига също 2 м. Намерени са много парчета керамика от различни епохи, които предстои да бъдат подробно изследвани и датирани. Открито е и древно римско светилище.
Древен храм под връх Циганско Градище:
Легендата за името на това място е родопски вариант на историята за Вавилонската кула. Събрали се цигани от околността и решили да съградят кула, с която да стигнат Бог. Започнали да градят, но нещо не се разбрали и кулата се срутила. Името обаче останало и се запазило еднакво на всички езици – “Циганско градище” (на български), “Ченгене хисар” (на турски), “Гифтокастро” (на гръцки). До тази историческа забележителност се стига по екопътеката “Циганско градище” – “Съдилището”.
В общината са открити 20 обекта с различен характер от предримската, римската, късноантичната епоха и Средновековието. Това са селища, некрополи, руини от църкви, крепости и древни пътища. При проучването на керамичния материал е установено, че този край е бил населен още през ранножелязната епоха – 1200-600 г. пр. н.е. Особен интерес представлява обектът в местността ”Селище”. Той се намира на юг от село Поляна. Останките от зидове са с височина до 70 см. Използвани са два начина на градеж – суха зидария с ломени камъни и дялани камъни, споени с хоросан. Част от намерената керамика е сходна с керамиката от крепостта “Цепина” (край Велинград).
В околността е намерен тръбопровод от дъбови тръби, който е служил за поливане и датира от ІV-ІІІ-ти век пр.н.е. Открит е също глинен тръбопровод от същото време. При прокарването на пътя в местността “Ровището“ е разкрита ранна тракийска могила. В засегнатия от пътя участък са открити керамични фрагменти и каменна брадвичка от каменно-медната епоха, което ни кара да смятаме, че селището е съществувало през енеолита. То е било обитавано през ранния период на старожелязната епоха (ІХ век пр.н.е.) до началото на новожелязната епоха (VІІ-VІ век пр.н.е.).
В местността “Вълчан камък”– най-високата точка на рида, са открити следи от ранножелязната епоха. Селището е обитавано до края на V век пр.н.е. На повърхността изобилстват фрагменти от разнородна керамика, изработена на леко грънчарско колело. Местността “Черквището” заема височина североизточно от село Чепинци. По повърхността на платото е открита керамика от ІІІ век пр. н.е. В местностите “Енекишино”, “Левището” и “Поляната” са намерени буци шлака показващи, че рудодобивът и металолеенето са познати в района от дълбока древност, и че в този район е кипял активен стопански живот.
Съхранени са в повече или по-малко запазен вид редица църкви и манастири – манастир “Света Елена” (в миналото известен като „Света Ирина”) над село Пловдивци; църкви „Света Богородица” и „Свети Тодор” над село Равнината. Всички те са еднокорабни и се отнасят към епохата на късното Средновековие.