Роман, бул. Христо Ботев № 132-136  091232064, 0886979917  osroman@abv.bg  http://www.roman-bg.com

Община Роман заема югоизточната част на област Враца в Северозападна България. На изток граничи с областите Плевен и Ловеч, а на юг със Софийска област.

Общинските и граници са на запад – с община Мездра, на север – с община Бяла Слатина, на изток – с общините Червен бряг, Луковит и Ябланица, а на юг с общините Правец и Ботевград.

Заема площ от 301,52 кв. км.
Административен център на общината е гр. Роман (заема площ от 116,117 ха, на която живеят 3 598 жители регистрирани по постоянен адрес към 01.01.2009 г.), разположен непосредствено до вливането на р. Малък Искър и р. Искър. Град Роман отстои на 42 км източно от областния центьр – гр. Враца, на 29 км източно от гр. Мездра и на 120 км североизточно от гр. София по републиканската пътна мрежа. Пътищата от гр. Роман към съседните общини са разположени лъчеобразно, предимно от IV клас.
Град Роман е ж.п. гара на централната северна ж.п. линия София-Варна, която пресича територията на общината от запад (спирка Синьо бърдо) на изток (гара Кунино) по долината на река Искър.

На територията на общината има 12 села — Камено поле, Кунино, Синьо бърдо, Струпец, Радовене, Долна Бешовица, Хубавене, Курново, Стояновци, Средни рът, Караш и Марково равнище. Население 6 965 жители по постоянен адрес (към 01.01.2009 г.).

Роман получава името си от разрушената по време на турското нашествие крепост „Роман“, наричана сега „Романова крепост“. Свидетелства за миналото са десетки археологически паметници – граничен камък от римско време, вила „Рустика“, римската крепост „Крив град“, наблюдателната кула на могилата край с. Струпец, датирана от първото българско царство. Първият писмен документ с името Роман е турски регистър от 1430 г.

Град Роман е освободен от османско робство на 27 ноември 1877 г. Развитието му започва със строителството на ж.п. линия София-Роман, която се открива официално на 20.II.1897г. и на ж.п. линията Роман-Плевен, открита на 18.VII.1899г. Тук идват от близки и по-далечни селища повече от хиляда души, които отварят дюкяни. Търговската дейност се засилва с откриването на големия железопътен мост на ж.п. линия София-Варна край Роман.

През 1913 в Роман е създадена организация на БРСДП. По време на Юнското антифашистко въстание (9 юни 1923) гара Роман е завзета от фашистка група. Жители на Роман участват във въоръжената антифашистка борба през 1941-44.

Интересна е историята и на с. Камено поле. Според някои учени Камено поле е селище от няколко хиляди години. В историческия музей в гр. Враца се съхраняват древни сечива намерени в околностите на селото. Известно е като пазарен център. Става околия официално на 26 юни 1880 г. с Указ №317. В селото най-известни родове са тези на Катираните и Ходжовците, които направили много за него, построявайки училище, здравен дом, библиотека и много чешми. Друг известен род са и Тарилите. В края на селището се намира една пуста църква, за която селяните говорят, че някога Иван Асен II е построил, (за което всъщност има доказателства) и се разнасят легенди, че под основите и е заровено прокълнато злато. Фолклорното съдържание на този Северняшки край е богато. То е смесица от разнообразните традиции на древните жители и новите култури на хората от 18 и 19 век. Най-известните народни танци са изпълнявани на селския площад чак до средата на 20 век. Селото се слави със своите хора – Ганкино и Каменополско, които се съхраняват в скрижалите на Музея на народното творчество.

В местността Градище край с. Кунино е съществувала крепост до падането на България под османско робство. Една от кулите, намираща се на изток, е напълно запазена в основите и до днес. Има няколко легенди за произхода на името на селото, като най-известната е за Куна — кралица, живяла в края на 14 век.

В Освободителната война 1877-1878 г. Радовене е дало Опълченците: Павел Дичев (1842-1901) и Филип Йолов (1851-1940). Радовене е основано по време на турското робство и е разположено върху останките на римския град Мъньов. Непосредствено до селото са открити пещи за печене на керамика от римско време. В близост до пещите се намират могили, които не са проучени. В землището на Радовене са били земите на врачанския възрожденец Димитраки Хаджитошев.

Село Караш се намира на десния бряг на р. Малък Искър и е изселено след 1958 г. поради заболяване на населението от нефрит. По времето на национално-освободителните борби тук е съществувал деен революционен комитет. През селото е минавал един от нелегалните пътища на Васил Левски, който през август 1872 г. пренощувал в него. Къщата, в която е пренощувал Левски, отдавна я няма, но на мястото е поставен възпоминателен знак. Нагоре срещу течението на реката се намират останките на калето Кривград — силна крепост през българското Средновековие. Преставлява четвъртита кула, заобиколена със защитни бойници, строени от ломен камък и хоросан. Руините сега са обрасли с храсти и са труднодостъпни.

Старото име на село Стояновци е Кирилово. Жителите на село Кирилово се включват в партизанското движение в България от 1941-1944. Името Стояновци идва от братя Стоянови. Те организират младежите от селото да станат партизани. През април 1944 г. те се включват в отряд „Георги Бенковски“. На 26 юни 1944 г. в местността „Черни дол“ край село Брусен в тежка битка много от тях загиват. Жителите на село Стояновци са православни христяни. Но въпреки това в селото няма църква, и никога не е имало.

Община Роман е създадена с Уkаз от 1.08.1934 г. като Романска централна община. Утвърдена с постановление №77 на МС от 5.12.1977 г. като център на селищна система. Общински център е Роман, обявен за град на 4.09.1974 г.

Вижте по-голяма карта