Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Рила
ПРИРОДЕН ПАРК – РИЛСКИ МАНАСТИР
 |
 гр. Рила, ул.Бенковски 2 070542293 dpprilski_manastir@abv.bg www.parkrilski-manastir.eu |
Природен парк “Рилски манастир” заемащ площ от 25253,2 ха, и е един от най-големите природни паркове в България . Той изцяло попада на територията на община Рила и обхваща средно и високопланинските части на западния дял на Рила планина .Природния парк обхваща територии разположени от 750 м,до 2700 метра надморска височина,като най-високата точка е вр. Рилец с 2713 м н.в.
Територията му е обявена за защитена през 1992 г. в границите на Народен парк Рила /сега Национален парк Рила/, а като отделна защитена територия Паркът е обособен през 2000 г. Границите на Парка са определени със Заповед № РД-310/26.06.2000 г. (ДВ, бр. 56/11.06.2000 г.) на Министъра на околната среда и водите. Площта на Парка в тези граници, съгласно заповедта, възлиза на 27370,7 ха. Но според изчисления от цифровия модел на Парка, разработен въз основа на цифровите модели от Лесоустройствен проект 2000 на ДГС Рилски манастир, общата му площ възлиза на 25253,2 ха. На територията на Природния парк се намира един резерват – Риломанастирска гора, който заема 3 665 ха – 14% от територията му.
Основните цели, които могат да се определят като приоритетни в работата на специалистите в парковата дирекция са:
- Осъществяването на координация между Българската православна църква, като собственик на по-голяма част от територията на парка, и държавните институции.Тази взаимовръзка и отношения трябва да гарантира преди всичко запазването на хармонията между природата и манастира, просъществувала от столетия.
- Поддържането на разнообразието на екосистемите и опазването на биологичното разнообразие в тях. Развитието на научни, образoвателни и рекреационни дейности.
- Поставяйки в центъра духовната роля на манастира и възраждането му кaто духовен, културен и просветен център, е основание да формулираме и третата главна цел – развитието на туризма при отговорност за опазване на природата и нормални правила на поведение на туристите.
ЗА ТУРИСТИТЕ
Природен парк “Рилски манастир” е вторият по посещаемост парк в страната ни след Природен парк “Витоша”.
През 2007 и 2008 година специалистите, работещи в парковата дирекция, осъществиха Мониторинг на туристическия поток. Той бе осъществен по план-програма на Дирекцията на Природен парк “Рилски манастир” и е финансиран от Държавната агенция по горите при Министерски съвет на Р България, като част от него е осъществен и със средства от Фондациите DBU и „Алфред Тьопфер”- Германия. Благодарение на събраната информация през този двегодишен период, бяха направени редица анализи, които са основополагащи за развитието на различните форми на туризъм на територията на природния парк.
През 2007 година Природен парк „Рилски манастир” е посетен от 793 697 бр. посетители: богомолци, гости и туристи, а през 2008 година техният брой се е увеличил на 1 002 204 бр., което показва 22.5.% увеличение на посетителите. През територията на парка преминават множество пешеходни туристически маршрути с висок интензитет на посещаемост, а именно:
Пътека на младия природолюбител
Пътеката е изградена на 7 км от Рилския манастир, в красивата местност Кирилова поляна. Тя предоставя чудесни условия за пряко общуване на младите природолюбители с природата. В символичната “класна стая“, където чиновете са обработени пънове за сядане, “горският учител” и информационните табла запознават децата с различните дървесни, храстови и тревисти видове. Тук могат да се видят различните видове маркировки, които се срещат в горите, къщички за птици и хранилки за животни, а от горския будилник те научават кои животни са най-ранобудни, какви са техните песни и как да ги пазят и да им помагат. По пътеката са изградени кътове за отдих, а като завършек на пътешествието се организират детски забавни игри.
Рилски манастир – Кирилова поляна
Кирилова поляна се намира на около 7 км източно от Рилския манастир. Маршрутът до нея започва от красивата местност Бачкова чешма, на около километър над манастира. По него могат да се видят около 35 дървесни и храстови вида, обозначени с табелки на латински и български език. Преходът дава възможност да се посетят църквите “Покров Богородичен” и “Свети Лука”. За тях има подробно описание в “Пътеводителя на светите места”, издание на ПП “Рилски манастир”. До Кирилова поляна достига и шосеен път, който при летни условия е абсолютно проходим от лек автомобил.
Кирилова поляна – Сухото езеро (около 2 ч)
Пътеката започва от Кирилова поляна (1500 м н.в.) и е част от Европейския маршрут Е-4. Маркировката е бяло-зелено-бяло. Заради видовото разнообразие по маршрута, което наброява над 70 дървесни, храстови и тревни растения, я наричат ботаническа. След половинчасов преход се навлиза в местността Къркулиците, от чиято най-висока точка може да се види Рилският манастир. Преходът минава покрай борова гора, през тревиста поляна и след изкачване на малко възвишение стига до долината на Сухото езеро (1928 м н.в.). Понякога в летните дни то пресъхва напълно, откъдето идва и името му. Вляво се вижда живописен водопад, а в района му се жълтеят красивите цветове на планинския крем – рядък вид и балкански ендемит. До Кирилова поляна води 7-километров асфалтиран път от Рилски манастир по течението на Рилска река. В района има места за къмпиране, няколко бунгала, търговски павилиони за хранене.
Кирилова поляна – Рибни езера – Смрадливото езеро (около 5 ч)
Маршрутът започва в източния край на Кирилова поляна (1500 м н.в.). Мястото е обозначено с информационно табло. Движи се по дефилето на Рилска река и дава възможност на туристите да се запознаят с над 90 вида дървесни, храстови и тревни растения. В подножието на дълъг скален масив расте редкият и застрашен вид рилски равен. След железния мост има отклонение, по което се стига до живописен водопад на Дяволска река. От местността Тиха Рила пътя преминава в добре оформена пътека, криволичеща покрай р Рилска. Пътеката нагоре към езерата е добре маркирана с бяло-жълто-бяло и с ясно обозначени характерни погледни места. Изминава се за около час и половина. Малко над горния край на Долното рибно езеро се намира хижа “Рибни езера”, а на 300 метра от нея е Горното Рибно езеро, разположено в дъното на циркуса. Северозападно от хижа “Рибни езера” се тръгва по пътека към Смрадливото езеро (2294 м н.в.) – най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров. Дължината на му достига 800 м, а най-голямата му широчина е 375 м. От Кирилова поляна до кота 2000 може да се стигне с моторно превозно средство (желателно е да е високопроходимо) по чакълиран път.
Други популярни маршрути, които може да посетите:
Рилски манастир – Мальовица Продължителност около 6 часа и 30 мин. Съществува опасност от лавини
Рилски манастир – Седемте Рилски езера
Рилски манастир – Радовичка река – хижа “Македония”
Международен туристически маршрут Е -4 Пиринеи – Алпи –- Олимп
Всички тези маршрути са добре обозначени и маркирани със съответните цветове от парковата дирекция.
За любознателните туристи Дирекцията на парка е създала следните тематични образователни маршрута:
Дендрологичен маршрут “Бачкова чешма – Гробът на св. Иван Рилски”. По него могат да се видят около 35 дървесни и храстови вида, обозначени на латински, като на дърветата са поставени табелки на български език.От изготвените брошури предоставяни от природния парк , може да се получи информация за особеностите на всеки дървесен или храстов вид.
Маршрут “Културноисторическото наследство на Рилски манастир”, включващ посещение на най- големия действащ манастир в България, разглеждане на главната черква, старата манастирска кухня /магерница/, музейните сбирки и уникалната архитектура на вътрешния двор.Посещение на постницата “Свети Евангелист Лука” – до която се стига по живописна пътека, преминаваща покрай резерват “Риломанастирска гора”.
Маршрут „В горския дом” (детски кръгов маршрут) се намира в една от многото красиви местности на Природен парк „Рилски манастир”- местността Бричебор – Мандрата.
Разходката по пътеката не само е предизвикателството за децата , но тя ще бъде приятна за всеки турист решил да научи нещо повече за гората. В специално изградената „Класна стая” от природни материали може спокойно да си отдъхне всеки , децата да поиграят , да научат как да се ориентират в гората и още безброй интересни неща.
ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ ЧИСТОТА, БЛАГОУСТРОЯВАНЕ И КОМУНАЛНИ ДЕЙНОСТИ
 |
Рила, ул. Ав. Попстоянов 6 0887564179 |
Общинско предприятие “Чистота, благоустрояване и комунални дейности” извършва следните дейности:
1. Събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;
2. Осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и други;
3. Почистване на отпадъци, изхвърлени на неразрешени за това места, ликвидиране на незаконни сметища;
4. Почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване;
5. Зимно поддържане на общински пътища и територии;
6. Озеленяване и поддържане на зелените площи, насаждения по улиците, градини, паркове, детски площадки и гробищен терен;
7. Подпомагане дейностите по организацията и провеждането на общински мероприятия;
8. други
ОБЩИНА РИЛА
 |
Рила, пл. Възраждане №1 070542020 municipality_rila@abv.bg http://www.grad-rila.bg |
Община Рила е разположена в Западна България,в югоизточната част на Кюстендилска област. Територията й заема част от средна и югозападна Рила планина и нейните подножия.
От 1978 година град Рила е обявен за седалище на Рилска община.Административен център на общината е град Рила, в състава на общината са включени и останалите населени места- с.Падала, с.Смочево, с.Пастра, и населено място Рилски манастир.
На Изток общината граничи с община Самоков и община Белица, на Запад с община Кочериново и община Бобошево,на Север с община Дупница и община Самоков, на Юг с община Благоевград и община Разлог.
На територията на Общината попадат 28 планински и високопланински езера, най-големите, от които са циркусни и имат ледников произход.
Най-значими за водния баланс на територията на общината са Горно и Долно Рибни езера, Смрадливото езеро, Синьото езеро, Черното езеро, Дяволски езера, Манастирски езера и Сухото езеро.
От тях най-ниско разположено е Сухото езеро, което се намира на 2 045 м. надморска височина и заема площ от 19.5 дка. То е свлачищно езеро, разположено в коритовидна ледникова долина. В него се влива потокът, който отводнява северозападните склонове на седл. Кобилино бранище и потокът от Поповокапските езера. Представлява природен феномен поради факта, че вскриваг водите си през летния сезон. Сухото езеро няма видим отток, а се оттича подземно. Просмуканата вода се появява отново на повърхността югоизточно от Кирилова поляна.
Смрадливите езера са група от три постоянни и три плитки, пресъхващи през лятото езера. Разположени са в Смрадливия циркус, принадлежащ към Рилецкия дял на Средна Рила. Най-малкото има водна площ 8.1 дка, второто по големина а9.6 дка. Обобщителното им наименование е свързано с името на най-голямото от езерата-Смрадливото езеро. То е най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров с обща площ 224 дка., дължина 900 м., ширина 260 м., дълбочина 24 м. и надморска височина 2 293 м.
Рибните езера са две а Горно и Долно. Горното Рибно езеро е по-голямото и заема площ от 176 дка, а средната му дълбочина е 4.4м. Площта на Долното Рибно езеро е 131.5 дка, а средната му дълбочина е 2.8 м. Разликата във височината между двете езера е 15м.
Дяволските езера са седем, разположени на юг от главното Рилецко било в Дяволския циркус, отводняван от р.Дяволска,ляв приток на р.Рилска. Най-високото езеро се намира на западния склон на вр. Рилец. Най – голямото е разположено на източния склон на вр. Теодосиеви караули и е с водна площ 14.6 дка. Две от езерата са наречени Седефени, тъй като дъната им са покрити с мраморни плочи.
На 2 379 м. надморска височина се намира язовир „Калин“, което го прави най-високо разположения изкуствен басейн у нас и на Балканския полуостров.
На територията на община Рила се намира Резерват „Риломанастирска гора“ обявен през 1986 г., с площ 3 676 хка. Той е част от горската територия със средна възраст на повечето дървесни видове над 160 год. като горите от бор, бук и мура са на повече от 200, а отделни дървесни видове достигат до 300 години.
Друга защитена територия е Природен парк „Рилски манастир“ обявен през месец юни 2000 г. Обхваща площ от 27 370 хка. гори и високопланински пасища.
Тези територии включват местообитания на множество животински и растителни видове. От животинския свят това са: царски орел, картал, видра, сляпо куче, кафява катерица, балканска чучулига, южен белогръб кълвач. От растенията се срещат ендемити като рилска иглика, рилски ревен, светиивановото подрумиче. Съхраняват се около 230 вида лечебни растения и 38 вида ядливи гъби. Тук се намират едни от най-ценните в Европа и единствени в света масиви от царборисова ела и рилски дъб.
В Общината се очертават два добре изразени растителни пояса: горист и тревист. Гористият е най – обширния пояс и е съставен предимно от иглолистни видове: черен бор, бял бор, бяла мура, смърч и ела. Долната граница на този пояс е заета от широколистните видове: бук, габър, ясен, бреза и други. Гористия пояс над 1 500 м. е съставен от храстите боровинки, малини и др. На горната горска граница е разпространен нискорастлия силно разклонен бор а клек.
Тревистия пояс се състои от алпийските пасища, които се простират до 2 600 м. надморска височина. Сред характерните тревисти видове са представени и лилав минзухар, тинтява, омайниче, алпийска роза, кантарион и други.
Типични представители на животинския свят на територията на общината са сърната, благородния елен, дивата коза, дива свиня. От хищниците са разпространени вълк, кафява мечка и лисица. От гризачите най-често срещани са заек, катерица, лалугер, полска мишка, невестулка, белка. Птичия свят е представен от черен орел, сокол, ястреб, глухар,щъркел, лястовица, славей, синигер, врабче, кос, сойка и др. От влечугите се срещат гущер, смок, слепок, водна змия, пепелянка, усойница и др.Реките са обитавани от балканска пъстърва, черна мряна, речен кефал, алпийски тритон, речен рак и други.
Като селище гр.Рила има многовековна история,която води началото си от края на ІІ-началото на ІІІ век.За античността на града свидетелствуват находките при разкопки или случайни такива.
На територията на град Рила са открити останки от антично селище с надписи на гръцки език от края на ІІ – началото на ІІІ век, основи на сгради, битова керамика, гробница зидана с тухли и други.
Първото известно наименование на селището е Спортела и се е намирало на територията на днешния град и хълма – западно от него.Принадлежало е към територията на Пауталия /дн.Кюстендил/.
Рилски манастир е уникален с изключително хармоничното съчетание на забележителни природни красоти и духовни ценности.
В духа на традициите земите тук да бъдат поставени под защитата на закона през 1966 година най-дълголетните и ценни гори около манастира
са обявени за защитена местност.От 1961г.Рилския манастир е превърнат в Национален музей, през 1983 година Организацията на обединените нации за образование наука и култура/ЮНЕСКО/,обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значения и включва Рилския манастир в списъка на световното културно наследство.
През 1986 година защитената територия е уголемена и е обявен резерватът”Рило-манастирска гора”.
От 1991 год.Манастирът е изцяло под контрола на Светия синод на Българската православна църква.
През 1992 година обширна площ около резервата е обявена за парк,за да се опазят най-високите и богати на биологично разнообразие части на Рила планина.
И днес манастирът и неговите околности са неизчерпаем източник на национална гордост,средище за всички православни християни и място за духовно пречистване.Скътан като райско кътче в пазвите на най – високата и величествена планина у нас.