Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Разлог
ЦЕНТЪР ЗА НАСТАНЯВАНЕ ОТ СЕМЕЕН ТИП ЗА ДЕЦА БЕЗ УВРЕЖДАНИЯ – РАЗЛОГ
 |
 гр. Разлог, ул. Стефан Стамболов 1 074780083, 0887828208 cnstrazlog@abv.bg |
Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТДБУ/ е социална услуга от резидентен тип, която се предоставя на деца, лишени от родителска грижа, за които към момента на настаняване са изчерпани възможностите за връщане в биологичното семейство, настаняване при близки и роднини или приемно семейство.
Потребители на социалната услуга са:
- деца до 18 годишна възраст, за които до момента на настаняването им в Центъра няма възможност за отглеждане в биологичното им семейство, семейство на близки и роднини, приемно семейство;
- лица до 18 години, за които не е възможно да бъдат подкрепени в семейството или да водят самостоятелен начин на живот.
Услугата е 24 часова и се обезпечава от екип от специалисти – ръководител и от сътрудници социални дейности.
Основна цел на Центъра е предоставяне на подслон и здравословна среда, близка до семейната; осигуряване на плавен преход към реалния живот, както и изграждане на взаимоотношения с институции, със съседи и с общността в подкрепа на процеса на социална интеграция на децата.
С децата се работи индивидуално и групово, като насоките за работа са съобразени с интересите и потребностите на всяко от тях. Работата на специалистите е насочена към изграждане, развитие и усъвършенстване на умения за самостоятелен живот след напускане на социалната услуга. Осигурява се училищна подкрепа и се създават навици и умения за търсене на работа, както и последваща реализация на пазара на труда.
Настаняването в ЦНСТДБУ – Разлог, се извършва посредством Заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ и Решение на Районния съд.
СДРУЖЕНИЕ СПОРТЕН КЛУБ РАЗЛОГ
 |
гр. Разлог, ул. Бела Река 20 0898635391 |
СДРУЖЕНИЕ СПОРТЕН КЛУБ РАЗЛОГ е сдружение с нестопанска цел в обществена полза.
Сдружението има за цел да:
– да организира и ръководи тренировъчния процес и състезателната дейност на всички негови членове, както и привличане и насърчаване на младото поколение да практикува тенис, волейбол и футбол;
– да организира и ръководи всички мероприятия, свързани с поддържане жизнения тонус и здраве на всички негови членове.
– да съдейства за изграждането и развитието на спортните качества на своите членове;
– да осигурява възможности за развитието на високо спортно майсторство сред своите членове;
– да се бори срещу всякакви форми на дискриминация и насилие в спорта;
– да работи и съдейства за създаването на спортно законодателство, съобразно с изискванията и традициите на напредналите в областта на спорта държави;
– да представлява, гарантира и защитава интересите на своите членове в страната и чужбина;
– да спомага за повишаване спортната култура сред децата, юношите и възрастните в региона и страната;
– да съдейства и работи за утвърждаването и развитието на тениса, волейбола и футбола като спортове които допринасят за здравословното, физическото и цялостното развитие на практикуващите го;
– да организира и подпомага практикуването на тенис, волейболния и футболният спорт сред децата, юношите и възрастните – членове и нечленове на сдружението;
– да съдейства за утвърждаване на възникнали спортни организации и клубове с идентични цели и за създаването на условия за развитието тениса, волейбола и футбола като спорт сред всички нива на обществото;
– да участва със свои представители във всички учредени структури, занимаващи се с проблемите на тениса, волейбола и футбола;
– да спомага за развиване на интензивни контакти между спортни организации, професионални и аматьорски тенис, волейболни и футболни клубове от страната и чужбина, местни юридически и физически лица;
– да защитава законните права и интереси на своите членове пред всички държавни, общински органи и организации, физически и юридически лица.
ОБЩИНА РАЗЛОГ
 |
Разлог, ул. Стефан Стамболов №1 074780095, 074780081 ob_razlog@bcmesta.bg http://www.razlog.bg |
Община Разлог е една от най-динамично развиващите се общини, шеста по територия и пета по брой на населението в Благоевградска област.
Урбанизираните територии са благоустроени и с развита пътна, комуникационна, енергийна, водоснабдителна и канализационна инфраструктура.
Град Разлог (до 1923 г. – Мехомия), стопански културен и административен център на Разложка община, носи духа на българското Възраждане и култура. Посещението на града ще ви позволи да се запознаете с над 41 жилищни сгради от възрожденски архитектурен тип разложко-чепинска къща, които притежават качествата на паметници на културата. Старите градски къщи (от 30-те год. на века) в центъра на града, зеленината на парковите площи, свежестта на изобилната вода и панорамните гледки към Пирин и Рила създават неповторимо усещане за туриста.
Църквите „Свето Благовещение“ и „Свети Георги“, градският музей в Парапуновата къща, Кипремаксевата къща, валявицата на река Язо са част от множеството местни забележителности. В местността Столоватец (на около 5 км западно от Разлог) са открити останки от тракийско светилище от края на бронзовата и началото на желязната епоха; личат руини от зидове, градени от ломени камъни. Намерени са и 2 големи мраморни плочи с релефна украса, свързани със светилище, посветено на слънцето. На около 2 км източно от града, в гроб от античен некропол, са намерени железен меч и 2 ножа, 6 торкви, пръстен, гривна и фибула.
На около 10 км западно от Разлог, в близост до местността Предел, има останки от антично селище (паметник на културата). На 11 км северозападно от града се намират руините на раннохристиянска църква от V – VI в., известна под името “Свети Илия” (паметник на културата), с полукръгла апсида; запазени са части от олтарната стена, колонка с листовидна украса, корнизи и др. От късноантичната епоха са крепостта в северните склонове на Пирин (в местността Калята, на около 19 км югозападно от Разлог) и селището в подножието на тези склонове (местността Круша, на около 8 км югозападно от Разлог) – паметници на културата.
В този район е намерена находка от тетрадрахми от Филип II Македонски (359 – 336 г. пр. н. е.). През средновековието животът в Круше продължава – открити са останки от селища, плосък некропол и от малка еднокорабна едноапсидна църква, наречена “Писаната”, вероятно заради стенописите, които е имала (пaмeтник на културата).
От същото време са останките oт църквата “Св. Троица”, на около 2 км южно от града (паметник на културата); по своя план се причислява към един ранен стадий от развитието на кръстокуполните църкви в България. В близост до “Писаната” църква личат основите на късносредновековна църква (вероятно триконхална), наречена “Бялата църква” (паметник на културата). В местността Катарино (на около 7 км западно от Разлог) се намира църквата “Света Катерина”, строена в началните години на осм. период, по-късно разрушена (паметник на културата); днес е реставрирана. Вероятно местността е била култово място на траки и славяни.
За пръв път името Разлог се споменава в дарствената грамота на византийския император Василий II (976 г. – 1025) от 1019 год. В Рилската грамота 1378 год.на цар Иван Шишман (1371 – 1393) при изброяването на подвластните на Рилския манастир селища се среща и израза “разложките попове”.
През ХVIII век Рилският манастир открива метох в Мехомия. В края на XVIII век е създадено килийно училище с пръв учител Йосиф Манзурски. Поминък на населението през XIX век са земеделието (главно царевица) и животновъдството; от занаятите са развити грънчарството и златарството. Според Васил Кънчов в края на века всяка неделя се провежда панаир. През 1834 год. е построена църквата “Свети Георги”. През 1835 год. по инициатива на учителя Михаил Манзурски в двора на църквата е построена сграда за килийно училище. През 1858 год. при учителя Иван Попмихайлов училището прераства в новобългарско. През 1891 год. е построена двуетажна сграда за мехомийското българско класно училище “Св. Св. Кирил и Методий”, през 1894 год. е открита пълна прогимназия. През 1869 год. в къщата на Кипре Максев, Васил Левски основава революционен комитетт в състав от 12 души. При подготовката на Априлското въстание 1876 год. под ръководството на Кузман Поптомов (Шарланджията) е основан местен революционен комитет и Мехомия е включена в IV (Панагюрски) революционен окръг.
Местните ръководители са арестувани, градът не въстава. Като опълченци в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 год. участвуват и 7 души от Мехомия. Жители на града подписват прошението на населението от Разложко (2 март 1878 год. ) до руския главнокомандуващ княз Николай Николаевич за освобождаването им от властта на султана. Жители на Мехомия подписват и изложението молба до Великия везир за изпращане на българския владика и за официално признаване на българските общини в Разложко (15 ноември 1888 год.). През 1889 год. е образувана Разложката българска община.
През 1895 год. за пръв път в Мехомия е чествуван празникът на славянските първоучители Кирил и Методий. В края на XIX век селището има 4970 жители – 3200 българи – християни, 1460 българи – мюсюлмани, 80 турци, 30 власи и 200 цигани. През 1896 год. Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 год. група четници навлизат в града (14 септември) и започват да действуват заедно с местните въстаници, но очакваното нападение на главните сили откъм Рила не се осъществява. Турската войска и башибозук избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от жителите бягат в освободените български земи. По данни на Неврокопската митрополия през 1907 год. има 3235 жители българи – християни. През 1909 год. е основано дружество на Българския учителски съюз в Турция.
Градът е освободен от османското иго на 11/24 октомври 1912 год. Турското население се изтегля с отстъпващата турска войска. Основен поминък на населението е земеделието. През 1913 год. се откриват агенции на Българската народна банка и Българска земеделска и кооперативна банка, през 1926 год. – на Популярната банка. Началото на кооперативното движение се поставя с учредяването на горската трудовопроизводителна кооперация “Джинджирица” и клон на кооперация “Освобождение” – 1920 год. ; по-късно се учредяват и други кооперативни сдружения и водният синдикат “Елтепе” (1942 год. ). През 1918 год. е образувана група на БКП, през 1919 год. – земеделска дружба. През 1919 год. е проведено протестно събрание против несправедливите решения на Ньойския мирен договор.