Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Провадия
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПРОВАДИЯ
 |
 гр. Провадия, ул. Опълченска 3 051842033 muzei_provadia@abv.bg http://muzei-provadia.com |
Сведения за началото на музейното дело в Провадия имаме от първото десетилетие ХХ век. Тогава започва съзнателното изучаване и опазване на културно-историческото наследство на Провадийския край. Първата проява в тази насока е създаването на богата археологическа сбирка в Провадийската гимназия „Цар Симеон”. По голямата част от събраните материал са резултат на извършени в късноантичната и средновековна крепост Проват–Овеч любителски разкопки от местни учители като Пантелей Захариев.
По време на Втората световна война тази сбирка престава да съществува. Част от експонатите са изпратени във Варна и София, друга се изгубва завинаги. По-късно музейни сбирки се появяват и в други училища. Те са събрани от учители и краеведи.
През 50-те години на ХХ век група ентусиасти – Илия Василев, Йордан Керезов, Койчо Атанасов и други работят за създаване на нова музейна сбирка в Провадия. За целта наследниците на опълченеца Стефан Богданов подаряват част от неговата къща.
Събрани са предмети от културно-историческото наследство на Провадийския край като по голямата част от тях са дарени от родолюбиви провадийци.
На 1.ІХ.1959 г. е открита скромна експозиция. Пръв уредник става учителя-пенсионер Станьо Маринов, а година след това с него започва да работи и Пейчо Дянков. Те поставят основите на съвременното музейно дело в Провадия. С течение на годините фондът на сбирката се попълва и тя става най-богатата измежду всички музейни сбирки в България. За това спомага както дарителската дейност на хората в града и селата, така и сериозните археологически и етнографски проучвания.
Благоприятно поле за действие в Провадийския край намират археолозите Ара Маргос, ст.н.с. Димитър Димитров, ст.н.с. Александър Кузев, Георги Кузманов, проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, доц. д-р Павел Георгиев, етнографа Мария Николова.
През 1986 година старата музейна сграда е съборена и построена наново до 1993 година. Външно тя не претърпява промени, само във вътрешните пространства се налагат някой изменения. Новата музейна експозиция отваря врати през 1999 година.
През 1976 г. в Провадия е създаден първия в страната музей на композитор. Той е посветен на Светослав Обретенов и е експониран в родния му дом. Фондът му първоначално разполага с над 1100 предмета. За съжаление след 1998 г. музея е трансформиран в музейна сбирка и е преместен в нова сграда.
През 2004 г започва процедура по създаването на градски исторически музей. На 12.07.2004 г Общинския съвет на града взема решение за създава Исторически музей–Провадия. Институцията започва официално своята работа от 1.01.2005 г. тя се явява наследник на къща-музей „Светослав Обретенов” и общоисторическата музейна сбирка. Днес в неговите фондове се съхраняват над 15 000 предмета от миналото на Провадийски регион.
В залите на музея са показани експонати от града и десетки селища на бившата Провадийска околия. Хронологическите рамки на предметите са от края на Новокаменната епоха до средата на ХХ век. Акцент в експозицията са залите представящи находки от Праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата, късноантичната и средновековна крепост Проват–Овеч, старобългарският манастир – книжовно средище от ІХ-ХІ в. край с. Равна, материали от Османския период, Възраждането, Новата и Най-нова история на града и района, монети, оръжия, фотоси.
Неразделна част от музея и културното наследство на нашия край е Художествената галерия на града. Тя отваря врати през1967 г. От 1971 разполага със самостоятелна сграда. Днес разполага с над 500 картини, графики, скулптури и пластики.
ЕКСПОЗИЦИИ:
ОБЩИНА ПРОВАДИЯ
 |
Провадия, ул. Дунав 9 051842702, 0889999893 delo@provadia.bg http://www.provadia.bg |
Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр
Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина). Към края на единадесети век българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.
В периода на Първата българска държава крепостта не се използва, но на петнадесетина километра северозападно процъфтява манастирски комплекс, който е свързан с владетелския двор.
По време на Втората българска държава градът е военна крепост, административен, духовен и стопански център.
През 1388 година след продължителна обсада Овеч е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар.
Към средата на шеснадесети век крепостта запада. Градът трайно се установява на днешното си място в котловината, по бреговете на река Провадийска.
Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. Голяма част от мюсюлманското население се преселва в Турция. На негово място прииждат българи от близките села, както и от Източна Турция.
За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 година става околийски град.
Община Провадия е разположена в Североизточна България по дължината на дефиле, обградено със скали от изток и запад. Заема периферно място във Варненска област. Граничи с пет селищни системи – Ветрино, Девня, Аврен, Долни чифлик и Дългопол, а западната й граница – с периферни селищни системи от Шуменска област.
Територията на община Провадия се характеризира с умереноконтинентален климат. Средната годишна температура е 11.9 о С.
Теренът в по-голямата си част е равнинен и хълмисто-платовиден, с надморска височина до 220 м, което в съчетание с водните ресурси (река Провадийска и притоците й), плодородните черноземни, карбонатни и сиви горски почви и подходящия климат благоприятства отглеждането на зърненожитни и етеричномаслени култури, овощни градини и трайни насаждения.
Някога склоновете на Провадийското плато очевидно са били покрити с вековни гори. Днес се срещат относително млади естествени насаждения от цер, габър и липа – следствие на планомерни акции за изкуствено залесяване.
Община Провадия включва 25 населени места – 1 град от ІІІ функционален тип и 24 села (едно от V, 5 от ІV, 14 от VІІ и 4 от VІІІ функционален тип).