Пордим
ОБЩИНА ПОРДИМ
Пордим, ул. Иван Божинов №1 065132217, 065132216 obshtina@pordim.bg http://www.pordim.bg |
Административни услуги – виж тук!
Електронни административни услуги – виж тук!
Кратка географска и историческа характеристика на община Пордим.
Община Пордим с административен център гр. Пордим се намира в Централна Северна България, в Дунавската равнина. Съставна част от област с административен център гр. Плевен. Граничи с общини Плевен, Левски, Летница и Ловеч. Град Пордим е общински център на седем села – Вълчитрън, Каменец, Одърне, Згалево, Тотлебен, Борислав и Катерица.
Град Пордим е наследник на древни селища, съществували на тези земи още от античността. Първото писмено споменаване на селото е от 1430год. в турски документи с две имена “Рупча” и “Пордим”, В следващите сведения от ХІІ и ХVІІвек селото се споменава само като “Пордим”. Това име е старинно прилагателно, означаващо “пораждащ се, възобновяващ се”. През време на Освободителната руско-турска война 1877-78г., на територията на гр. Пордим са разположени главните квартири на руската и румънската армии, тук е проектиран и Санстефанския мирен договор. През 1909г. комитетът “Цар Освободител Александър ІІ” превръща тези сгради в къщи-музей с красиви благоустроени паркове около тях. Неразделна част от историческото наследство на гр. Пордим са камбанарията и църквата “Свети Димитър”. Камбаните са подарени от руския император Александър ІІ в знак на благодарност към жителите на града през 1879г.
Църквата в с. Згалево е обявена за художествен паметник на културата.
На 17.11.1977г. с Указ на Държавния съвет на България село Пордим е обявено за град.
Географско положение:
Община Пордим е разположена в Централна Северна България, Дунавската равнинно хълмиста област/приложение №1/.Общината се разполага на площ – 240кв.км., с преобладаващ релеф – равнинно-хълмист, а средната надморска височина е 183,5м. Климата е умерено континентален и сравнително сух. Зимата е особено студена. Средните температури през месец януари се движат -5ºС и -1ºС, съобразно надморската височина. Броят на дните със средна температура под нулата за трите зимни месеца е около 50-60. Зимните валежи са предимно от сняг 70-90% от общото количество на валежите. Снежната покривка е устойчива поради ниските температури и обилните снеговалежи. Пролетта е топла, а лятото изключително горещо поради равнинния характер на територията. Средните температури през най-горещия месец се движат между 30-35ºС. Есенните студени дни настъпват към средата на месец октомври.
История на Пордим
Пордим има щастлива историческа съдба. Рядко едно населено място получава шанса на непрекъснат живот за десетки векове. Историята на Пордим се губи в античността. За съществуването на активен селищен живот в района свидетелстват намерените останки от ранно и късно средновековни селища в местностите Шаварна, Дрен и Селището.
Въпреки малобройните си жители, Пордим устоява на историческите превратности и в годините на националното ни възраждане е вече значително чисто българско селище с над 60 къщи и около 1000 жители. Историческият му жребий е да стане известно на света по време на най-голямото събитие в историята ни през Х1Хвек -Руско-турската война от 1877-78 година.
На 19 юли 1877 година започва Плевенска епопея, в която Пордим заема своето достойно място. Съсредоточаването на големи руски войскови части, създаването на отбранителни линии и настаняването на командването на Западния отряд, а по-късно и на Главната квартира на императора в Пордим, го превръщат във важен пункт от Освободителната война.
Две сотни от Кубанския казашки полк са първите руски части, които влизат в Пордим. На 11 юли те пристигат в селото с разузнавателна цел. Сотнята на есаул Пархоменко успява още при първата схватка да отблъсне 200 черкези, разположени западно от Пордим. Към 17 часа разузнавателният отряд докладва на командването за случилото се в Пордим, след което напуска селото.
Още по време на Първия щурм за превземането на Плевен /19-20 юли 1877 година/ руските части се насочват към Пордим. След получаване на заповедта на командира на Западния отряд за настъпление към Плевен, ген. Шилдер-Шулднер заповядва на командира на 19 Костромски полк, който е включен в лявата колона да настъпи към Пордим. Костромци, в състав 2 батальона, 8 оръдия и 2 сотни, потеглят от бивака си около с. Трънчовица и след еднодневен поход пристигат в Пордим. Те преминават през селото, разузнават разположението на турските части и вечерта се изтеглят
към шосето за Русе. На следващият ден Костромският полк се насочва към Гривица.
На 19 юли в Пордим се установява щабът на 3-та пехотна дивизия от състава на IX корпус. С това Пордим започва да се превръща в команден пункт на Западния отряд при превземането на Плевен.
За организацията на Втория щурм, ген. Криденер свиква военен съвет на 29 юли в Пордим. Това е първият военен съвет на Западния отряд, който се провежда.
След Военния съвет в Пордим пристигат нови сили – една бригада от 30-та пехотна дивизия и два полка от 32-ра пехотна дивизия. Те заемат позиции източно от селото. Командваните от ген. Шаховски сили край Пордим наброяват 12 батальона с 10 000 пехотинци и 2 000 артилеристи с 56 оръдия.
Турското контранастъпление на 30 и 31 август 1877 година превръща Пордим в център на главните ударни сили. Построяването на силите и средствата, според новия командир на Западния отряд, ген. Зотов трябва да насочи турците към Пордим, където да бъдат посрещнати от главните сили. Така започва боят на 30 август, когато Осман паша настъпва с 11 000 души към с. Пелишат. Завързват се ожесточени боеве, в който 14 руски батальона в този участък устояват твърдо срещу 19 турски табора. Кръвопролития се водят и при самите села. Турците претърпяват големи загуби – 1350 души убити и ранени и към 16 часа са принудени да се върнат обратно в Плевен. Не малко жертви струва и победата на русите – 1 000 души.
Третият щурм за превземането на Плевен / 11-12 септември 1877година/ също е свързан с Пордим. На 2 септември командирът на Западния отряд свиква военен съвет в Пордим. В този съвет вземат участие всички артилерийски командири на частите, намиращи се около Плевен. Те обсъждат плановете за действието на артилерията при провеждането на Третия щурм. Румънският княз Карол I, който е назначен за командващ плевенските руско-румънски войски, също взема участие в съвета.
След неуспеха и на Третия щурм военният съвет взима решение за блокада на Плевен. Извиканият спешно от Русия ген. Едуард Иванович Тотлебен предприема редица енергични мерки за подобряване на обсадните позиции. В Пордим започват да се изработват приспособления от преплетени пръти, които да се използват за строеж на земните укрепления. Това са така наречените
“тури” , “фашини”, “опанки” – цилиндрични кошници без дъна, със затворени долни краища. Те се набиват по укрепителната линия и се напълват с пръст. По този начин те стават надеждни укрития за войниците. От по-дебели пръти и колове се изготвят шурмови стълби с дължина до 3-4 метра, които по време на атака се поставят върху брустверите на турските редути. Населението на Пордим взима активно участие при събирането и подготовката на необходимите за целта материали.
След превземането на турските укрепления при Горни Дъбник и Телиш /24 и 28 октомври 1877г./ от гвардията на ген.Гурко, положението на руската армия при Плевен се стабилизира. Руският император премества главната квартира в с.Пордим. Подготовката за настаняването се възлага на капитан Константин Ал. Галперт -комендант на селото. Той организира разчистване на калните и изпълнени със смет улици, а от разпръснатите камъни край оградите нарежда да се направи тротоар. С помощта на подръчни материали той организира създаването на първото оригинално улично осветление. Върху телеграфните стълбове кап. Галперт нарежда да се привържат бутилки с откъртени дъна. В бутилките се поставят свещи. Издръжката на това самобитно осветление се възлага на търговците, които не плащали данък за търговията при снабдяването на войската.
Единствената къща в Пордим, изградена върху каменни основи, е тази на Иван Стойков Троянчинина. В нея е отседнал румънският княз Карол I, който на 23 октомври я отстъпва на руския император Александър II.
Установяването на главната квартира в Пордим /26 октомври 1877г./ го превръща в централен команден пункт на руската армия и го свързва с по-нататъшното развитие на военните действия. В Пордим се съсредоточават руският генералитет и висшето офицерство. Главнокомандващият Николай Николаевич редовно информира императора и почти всяка вечер двамата прекарват времето си заедно в обсъждане на ситуацията при Плевен. По покана на императора много често идват ген.Милютин – военен министър на Русия, началник щаба ген.Непокойчицки, генералите Обручев, Тотлебен, Зотов, Ганецки, Туттгтт, Крдаев, Гурко и др.
Превърнал се във важен пункт на руското командване, Пордим става център на военните съвети, които имат голямо значение за понататъшното развитие на военните действия. Тук са проведени следните по-важни военни съвети:
На 27 октомври се свиква военен съвет на който присъства и румънският княз Карол I. Разглеждат се плановете за превземането на с.Телиш.
На 12 декември се свиква военен съвет за обсъждане плана на зимното преминаване на Балкана. В работата на съвета взимат участие Александър II, Николай Николаевич, военният министър ген.Милютин, началник щаба Непокойчицки и др. Предложението на ген.Гурко съдържа ценни насоки за понататъшния ход на войната. В донесението си до главната квартира той предлага, без да се чака превземането на Плевен, със смело и бързо настъпление да се нанесе удар върху армията на Шефкет паша. Настъпващият отряд трябва да премине Балкана през прохода Арабаконак, да превземе София с нейните големи складове от припаси и движейки се южно от Балкана, да се насочи към Одрин и Цариград.
В Главната квартира в Пордим се връчват награди на много генерали, офицери и войници. На 29 октомври императорът посещава двата лазарета в Пордим и награждава ранените. На 10 декември пръв полковник Моравски донася дългоочакваната вест за предаването на Осман паша.
През м.ноември Александър II заповядва да повикат граф Игнатиев от Петербург в Пордим. След дълго зимно пътуване известният дипломат пристига на 6 декември в Пордим и се явява в главната квартира, което личи от неговите лични записки.
На 13декември в Пордим се свиква военно дипломатически съвет за разглеждане на условията за мирен договор с Турция, ако тя поиска примирие. Граф Игнатиев отново изтъква пред съвета своите позиции, а именно че докато не бъде превзет Одрин, Турция няма да поиска мирен договор, затова военните действия трябва да бъдат насочени в това направление. Той изтъква пред съвета, че България трябва да стане свободно княжество, което се приема от съвета. Заедно с това са обсъдени границите на новоосвободена България и са приети позициите, застъпени на Цариградската конференция.
След превземането на Плевен императорът решава да напусне театъра на военните действие и да отпътува за Санкт Петербург /15декември 1877г./. В чест на неговото пътуване се организира тържествен преглед на войските около Пордим.
Една година след войната императорът изпраща на пордимчани шест големи бронзови камбани. Уста Генчо построява пред входа на църквата нова камбанария, в която е издялан от камък двуглав орел.
Императорът изпраща руски икони, утвар и тържествени одежди за богослужение. Карол1 подарява два свещника за църквата.
След пристигането на ген. Тотлебен се организира телеграфна връзка с частите, разположени около Плевен. Нейният център се установява в Пордим. Чрез линията Левски – Свищов и Румъния тя се свързва с Русия. По същото време се създава линията с.Пордим -с.Горно Студена – с.Павел за връзка с Източния отряд. С установяването на Главната квартира в Пордим пристига и командният състав на телеграфните части. Осигурена е надеждна връзка на императора с главнокомандващия и щабовете на IV, VI и XI корпус. В с.Пордим пристигат директорът на полевата поща Романус и началникът на пощенските отделения в България Трубачов. В Пордим е пуснат в действие първият граждански телеграф, с което се поставя началото на телеграфната служба в България.
Санитарните части на Западния отряд пристигат в Пордим още на 28юли, за да окажат помощ на ранените по време на Втория щурм. На ЗОюли в Пордим пристигат главният хирург на армията д-р Кадецки, д-р Пирогов и др.
След сражението в пордимските лазарети са превързани около 1 600 ранени. Непосредствено след Втория щурм лазаретите в Пордим стават шест. Те заемат обширните поляни югоизточно и югозападно от селото, където опъват палатките си и разполагат фургоните си. Тук са подвижните лазарети на 3, 5, 16,30, 31, 32 пехотни дивизии. По късно тук пристигат 47-ма военновременна болница и 63-ти военен госпитал. Дейността на медико-санитарните части в Пордим се засилва след контраатаката на турците на 31 август и при превземането на укрепленията при с.Горни Дъбник /24октомври/. Поради невъзможността на пордимските лазарети да поемат всички ранени, започва транспортирането им с каруци до Свищов, през Румъния за Русия.
След Освобождението, със събитията от тази война е свързана и новата история на Пордим. По инициатива на Комитета “Цар Освободител Александър II” с председател видния български революционер, обществен деец и мемоарист Стоян Заимов, къщите , където е отсядала руската и румънска главни квартири са превърнати в музеи. Те са част от мащабната програма за запазване на народния спомен и увековечаване на признателността. В Пордим отварят врати две от петте къщи – музеи в България. Благородната идея на Стоян Заимов получава горещата подкрепа на държавата и народа. Откупени са къщите на Иван Стойков Троянчанина и Върбан Илиев, седалище на двете главни квартири и съседни имоти за уреждане на парковете.
На 3 септември 1907 година в присъствието на княз Фердинанд I, Великия княз Владимир Александрович, членове на неговото семейство и много руски генерали, участници в войната, тържествено са открити къщите – музеи “Великий княз Николай Николаевич” и “Негово кралско Величество Карол I”. Пордимският кмет Божин Иванчев посреща височайшите гости с хляб и сол, а неговата съпруга подарява на Великата княгиня Мария Павловна великолепен пордимски женски костюм.
Така с дейността си Комитетът “Цар Освободител Александър II” дава материален израз на народната признателност. От тогава до днес не спира потокът от посетители на “тези ерусалими на българската свобода”, както сполучливо ги нарича българският поет Иван Вазов и вече близо 100 години те напомнят на поколенията за славното време на нашето освобождение, за важната роля, която е играло малкото българско селце Пордим в националната ни и световната история.