Нова Загора, ул. 24-ти май 1 045762121, 045764303 obshtina@nova-zagora.org  http://www.nova-zagora.org

Община Нова Загора е част от Сливенска област. Тя е разположена в югозападната част на областта. Площта й е 876,9 кв.км. На север обхваща южните склонове на Межденик, части от долината на р. Тунджа и от Средногорието, на югоизток – северните склонове на Светиилийските възвишения, а централната й част е заета от равното новозагорско поле.

Новозагорска община е разположена в Югоизточна България (в северната част на Горнотракийската низина) между големите областни центрове Стара Загора, Сливен и Ямбол. Тя е втората по големина община в Сливенска област и обхваща територия от 876,9 кв.км. От нея 725 517 дка са селско стопански фонд и 116 056 дка са горски фонд.

В структурата на поземления фонд на Новозагорска община преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 80,04% от цялата й територия. Горският фонд обхваща 11,66%. Териториите за транспорт и инфраструктура заемат 0,89% от цялата й площ, а на фонд “Населени места” се падат 1,86%.

През територията на Общината преминават реките Тунджа, Блатица, и Овчарица. Тук се намира и язовир “ Жребчево”.

Община Нова Загора със своя природен потенциал, социално – икономически параметри и образователна структура се характеризира като сравнително добре развита по отношение на икономиката и инфраструктурата и се нарежда на второ място в областта след община Сливен.

По последни данни към 30.01.2008г. населението на община Нова Загора е 45 111 души. Гъстотата на населението е 51 д./кв. км, по-ниска от средната за страната и областта. Общината е съставена от 1 град и 32 села.

Обработваемите земеделски земи, горите и пасищата са потенциал имащ важно значение за икономическото развитие на общината. Те са основа за развитието на модерен агробизнес на територията й.

Община Нова Загора е богато селскостопанско средище и е важен железопътен и шосеен център, заема значителна роля за развитието на промишлеността и селското стопанство.

Водните ресурси на Новозагорска община не са големи. Върху тяхното количество влияят непостоянния режим на реките, ограничените валежи през летните месеци и голямата замърсеност на речните, езерните и язовирните води.Основен воден ресурс е р.Тунджа, най-големия приток на река Марица, с водосборен басейн около 7880 кв.км. Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на р.Тунджа и притоците й.

С оглед на атрактивният културен продукт и природните си дадености, общината разполага с добър потенциал за развитието на различни форми на туризъм – културен, ловен, балнеоложки, селски.

От много години на територията на община Нова Загора се развива международен ловен туризъм. Най-много туристи идват от Италия и Гърция. Подходящи бази за ловен туризъм са: Хижа “Рай“, Язовир “Жребчево“ – почивна база “Белият дом“. Има създадени 8 броя ловни полета (в определени територии се пускат фермерно отгледани диви животни).

Традиция в Общината е и международният спортен риболов. Най-много посетители идват от Македония. Подходящи места за риболов са: яз. “Овчарица“, яз. “Жребчево“, р. Тунджа. Ловно-Рибарското Дружество работи с изкуствените водоеми в селата Еленово, Загорци, Кортен.

Социални дейности

– При осъществяване на социалната политика Община Нова Загора
следва основните човешки права, утвърдени в международните документи и конвенции за защита на правата на човека и основните свободи, и за правата на детето
– отчита необходимостта от осигуряване на по-добро качество на живот и грижа за специфични общности, групи и индивиди в риск в община Нова Загора, чрез достъпна социална защита, качествени социални услуги, равен достъп и възможности, пълноценно и активно участие във всички области на обществения живот.
– подкрепя съхраняването, поддържането и установяването на жизнени общности и интеграцията на всяко дете и възрастен в тях.

Основни функции вменени на отдел „Образование, младежки дейности, спорт, здравеопазване и социална политика”, който провежда държавната и общинска политика в областта на социалните дейности на територията на Община Нова Загора:

– Планира цялостната дейност в социалната сфера;
– Осигурява на единното методическо ръководство;

– Координира и осъществява контрола по изпълнението на държавната и общинска политика в областта на социалните дейности;
– Координира и контролира дейността на специализираните институции и социалните услуги в общността на територията на община Нова Загора;
– Организира дейностите по разработване, възлагане, управление и предоставяне на социални услуги;
– Координира взаимодействието на общината с различни институции и организации в социалната сфера;
– Предлага и организира дейности по социални проблеми, с цел усъвършенстване дейността и подобряване на качеството на предоставяните услуги в специализираните институции и социалните услуги в общността на територията на община Нова Загора;
– Участва в разработването на наредби, проекти, стратегии, планове и други вътрешни нормативни актове в сферата на социалните дейности;
– Разработва и изпълнява интегрирани политики в подкрепа на децата в риск, хората с увреждания и старите хора;
– Координира разработването на общинската стратегия и годишните планове за развитие на социалните услуги в община Нова Загора и контролира тяхното изпълнение;
– Координира дейностите, свързани с разрешаване на социални проблеми на гражданите на територията на община Нова Загора;
– Организира и администрира работата на Комисията за детето;
– Участва в работни групи, комисии и съвети по проблеми, касаещи социалните услуги за населението на територията на община Нова Загора;
– Оказва съдействие на клубовете на пенсионерите и на хората с увреждания по социални въпроси.

Исторически забележителности

Селищна могила Караново

Селищната могила се намира в северозападната част на съвременното село Караново. Тя е един от най-значителните исторически обекти на Балканите и в Европа. Могилата е висока 13 м, дължина 250 х 150м, с дебелина на културните напластявания 12,40 м. Тук са застъпени всички праисторически епохи – от новокаменната до бронзовата включително. Общо могилата е била населявана в продължение на около 3000 г. Тук са провеждани археологически разкопки в периодите 1936-37, 1946-57 и от 1984г. до сега. От 1984 г. разкопките са с международно участие, съвместно със Залцбургския университет – Австрия.

Резултатите от проучванията на Карановската могила позволяват да се поставят и решат редица важни въпроси, свързани с хронологията и периодизацията на новокаменната, каменомедната и бронзовата епоха.

Карановската селищна могила служи за еталон при изследването на праисторическите култури в България и Югоизточна Европа.

Могилата е разположена на 10 км северозападно от град Нова Загора, на 5 км северно от пътя Стара Загора – Нова Загора.

Античен и средновековен обект

На 1 км северозападно от селищната могила се намира античното и средновековно поселение, разположено до склоновете на Средна гора. Известно е в науката от края на XIX в. От 1978 г. тук са провеждани археологически проучвания. Разкрити са раннохристиянски базилики, средновековна църква, жилищни помещения, крепостни стени, пещи за изпичане на керамика. Проучванията дават интересни данни за живота на местното население от I в. пр. Хр. до средате на XIII в.

Надгробна Дългата могила

На 1 км югоизточно от античния и средновековен обект се намира надгробната Дълга могила – част от голям могилен некропол. При спасителни проучвания през 1976г. в периферията на могилата са разкрити три зидани гробници. Погребаните са били тракийски лекари. Намерен е изключително богат надгробен инвентар – бронзови, стъклени и глинени съдове, бронзови лампи, бронзови мастилници, златен венец и др. Хирургическите инструменти, открити в трите гробници, много добре запазени и украсени, са най-добрите образци, намерени досега в България и едни от най-добрите на територията на някогашната Римска империя. В непосредствена близост с гробните съоръжения са разкрити останките от две колесници – четирикола и двукола заедно с конете. Дървените части на колесниците и конската амуниция са богато украсени с художествено изработени бронзови халки, обковки, апликаци, изобразяващи Херакъл и горгона Медуза. Гробниците датират от I-II в.

Крепост в местността Калето

На 500 м северозападно от античния и средновековен обект се намира крепост. Обитавана е през римската епоха, ранновизантийския период и средновековието. Открити са редица интересни находки, сред тях – оловен печат на Ирина Комнина – снаха на византийския император Алексий I Комнин (1081 – 1118).

Археологическите обекти в землището на с. Караново разкриват живота на населението в нашите земи от края на VII хил. пр. Хр. до средата на XIII в., в продължение на близо 8 000 години.

Селищна могила Дядово

Селищната могила до с. Дядово е разположена непосредствено на югозапад от съвременното село Дядово, близо до извор. Могилата е една от най-големите в България и Европа. Висока е 18 метра. Тук са застъпени основните праисторически епохи – новокаменна, меднокаменна, бронзова епоха. Обитавана е и през ранната желязна епоха. През ранновизантийския период върху могилата е изградено малко укрепено селище с много добре запазена крепостна стена с кули, която го е защитавала. През българското средновековие – XI – XII в. върху могилата е съществувало селище с гробище. и малка църква, които са проучени изцяло.

През 1977 г. започват съвместни българо-холандски археологически проучвания в изпълнение на културна спогодба между България и Холандия. През 1984 г. се присъединяват специалисти от унимерситета Токай в Япония, които продължават да работят и сега.

Селищната могила до с. Дядово впечатлява със своите размери и резултати от археологическите проучвания и представлява интересен паметник на културата с туристическо значение.

Могилата е разположена на 10 км южно от град Нова Загора, по пътя Нова Загора – Раднево, който е част от международния път Свиленград – Русе (Турция-Румъния) .

Теке Св. Илия

Тюрбето (гробницата) на Кадемли баба султан е разположено на върха Адатепе (Свети Илия) от Светиилийските възвишения, югозападно от село Графитово. Тюрбето е принадлежало на изповядващия бекташизма Муса Чобан, известен и като Кадемли баба Султан. Споменава се от турския пътешественик Евлия Челеби. Върхът Свети Илия е обитаван в продължение на хилядолетия. Най-ранните следи от животтук са от ранната желязна епоха.

Вижте по-голяма карта