Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Малко Търново
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – МАЛКО ТЪРНОВО
 |
 Малко Търново, ул. Константин Петканов 1 А 059523664 histmuseum_mt@mail.bg |
Малко Търново е най-голямото населено място на територията на живописната Странджа планина. Намира се на 76 км южно от Бургас, на 56 км югозападно от Царево, на 470 км югоизточно от София и на 7 км от границата с Република Турция. Градът се намира на територията на природния парк „Странджа”, който опазва уникална природа и предлага разнообразни възможности за екологичен туризъм.
Регионът е бил населяван от дълбока древност. Много легенди се разказват за тракийски царе, крепости и скрити съкровища. Историческото и етнографско богатство на града и региона е добре представено в обектите на Историческия музей в Малко Търново.
Музеят е създаден през 1983 г. под името „Музеен комплекс Странджа”, а от 2002 г. е преструктуриран в Общински исторически музей и до днес е единственият културен институт на територията на Странджа планина. Експозиционната площ е разположена в четири странджански възрожденски къщи – паметници на културата, които са принадлежали на богати търговски фамилии от края на ХІХ век.
Историческият музей в Малко Търново представя шест експозиции – в първата са подредени археологическите паметници, открити през последните десетилетия в обектите около и в града. Там има и изложба, посветена на проф. Александър Фол (1933 г. – 2006 г.) – виден български историк и филолог, първият учен в областта на тракологията и откривател на много от археологическите паметници в Малкотърновско. Епиграфските паметници са подредени в лапидариум в двора на музея. Иконната живопис е представена в отделна експозиция с образци от странджански майстори.
В Природната сбирка е уредена среща със странджанската природа. Тук атракциите са много – телефонна кабина, за да “поговорите” с птиците, обучение в необичаен “езиков курс” и „Тъмната стая”, в която можете да усетите странджанската нощна гора.
Експозиция „Нематериално културно наследство на Странджа” представя нестинарството, Белия кукер (обичай, който се среща само в района на Странджа), странджанските параклиси и светци, които са на особена почит и са празнувани от древни времена. Тук можете да се запознаете и с по-новата история на района чрез съхранените интересни легенди, хайдушки истории и биографии на велики революционери. Ако отделите повече време, възползвайте се от възможността да гледате филми за нестинарите, кукерските игри и бежанците от Източна Тракия.
Към Историческия музей в Малко Търново функционира и килимарска работилница, където се предлагат демонстрации на тъкане на автентичен стан.
ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО
 |
Малко Търново, ул. Малкотърновска Комуна 3 059523021 info@malkotarnovo.org http://www.malkotarnovo.org |
Община Малко Търново се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас. Малко Търново е третата по големина община областта.
На мястото на днешния град е съществувало тракийско селище, от което са останали долмени и могилни некрополи.
Според братя Шкорпил тук се е намирала римската крайпътна станция Утсургас.
Днешният град Малко Търново е възникнал към края на XVI и началото на XVII век, най-вероятно от преселници от околните колиби и по-малки села, заселили се около извора Големия врис.
Според някои името на селището се обяснява с изобилието на бодлив трън по тези места. Първоначалното Тръново се е видоизменило на Търново, а за да се отличава от старата българска столица, му прибавили “Малко”.
Първи сведения за града от по-ново време дава Г. Енсхолм, участник в похода на Дибич Забалкански през руско-турската война от 1828-1829 година.
В книгата си “Бележки за градовете оттатък Балкана” той твърди, че градът имал 3500 жители, които се занимавали главно с овцевъдство и свързаните с него занаяти – абаджийство, терзийство, кожарство, мутафчийство, джелепство.
Били застъпени още дюлгерството и грънчарството. Имало изкусни майстори-златари и сарафи. Добивал се мрамор, от който използвали даже за двореца “Долма бахче” в Истанбул.
В десетки дюкяни процъфтявала търговията. През втората половина на XIX век Малко Търново бил хубав и богат град с население от близо 8000 жители – българи.
Българският дух, обичаи и традиции ревностно се поддържали. В началота на ХIХ век е открито първото килийно училище, през 40-те години е създадено светско училище, а към 1875 г. – и девическо.
През 1902 година в града е открит салон за театрални представления. След Берлинския договор, последвал Руско-турската освободителна война Малко Търново остава в пределите на Османската империя.
По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) тук е околийският революционен комитет, а изтъкнати негови ръководители са Стефан Добрев, Райко Петров, Лефтер Мечев, Дико Джелепов и други.
След жестокия погром на въстанието, около 5000 малкотърновчани били принудени да напуснат своя роден край. Градът отхвърля чуждата власт през 1913 година.