с. Стежерово, ул. Христо Ботев 5 065332263 kmetstvo_stejerovo@abv.bg

Истиджеларова, това е най старото име на село Стежерово. Затова се намират сведения още от 1519 година. През годините на турското робство е менено на Истиджар, а след освобождението на стожер – наименование на три дървета горуни намирали се в района на църквата. До 1956 година селото се е именувало Стижеровъ, но през годините се е наложило Стежерово.

Намиращо се на почти еднакво разстояние около 25 км от град Свищов, град Белене и град Левски в миналото е било спирка на керванджиите към град Плевен и град Ловеч, а от там за южна България. кръстопътното му разположение допринася за развитието на занаятите и търговията.

Осем хана са предоставели възможност за пренощуване на керваните, които след изкачване на възвишението преди селото спирали за почивка. Керванджиите кладели огньове и започвали веселие, от празнувайки преодоляването на последното препятствие по пътя си за град Свищов. От там и наименованието на стръмнината“ кючека,“ известната шофьорите на автомобили със злия си нрав през зимата. несъмнено роля за заселването на стежеровчани в този район са изиграли изворите с питейна вода. и до днес съществуват седем гравитачни чешми. изградени от камък с „постави“ за поене на добитъка и пер ала за пране на дрехи , за мен дошлият от безводната в миналото Добруджа бяха чудна гледка. сега вода тече само в три от тях, но сухите пер ала и постави още напомнят за времето , когато край тях са се празнували Иванов и Йорданов ден, рожденни и именни дни, имало е моми с менци и напети ергени. Преплитали са се съдби. В непосредствена близост до „Булева чешма” почти в центъра на селото е построена църквата „Св.Симитрий”.

Инициативата се ражда още в 1867 година от тогавашните родолюбци дядо Дончо от село Ловнидол – Севлиевско, дядо Гени Янков, Тодор Горуня, Петко Мусев, Ангел Димитров и новоназначения свещеник Илия Симеонов. В историята на селото написана от протойерей Петър Попов е записано, че са платени 1200 гроша за да се купи двора. Средствата необходими за завършването на строежа са възлизали на 12 000 гроша, повечето от които дарени от местните хора. Строителството започва през пролетта на 1869 година и е завършено есента, а богоугодното дело е подпомагано от цялото село, кой с каквото може и кой с каквото има. След основен ремонт през 2006 год. църквата, а днес се извисяване величествено с непокътната си от времето каменна зидария.

Църквата в село Стежерово

Развитието на селото вследствие на търговските му връзки допринася и за културното му израстване. за училище се споменава още в 1858 година, а първият даскал Димитър е ограмотявал стежеровчани по зимници и ханове. Съвременната сграда на училището, гордост на поколения, преподаватели и ученици вече е само фасада. Строена през далечната 1925 година, масивната постройка е преродена в едно от най-добре уреденото училище в региона. С всеобщите усилия на кмета Тодор Ламбев, секретаря на кметството Коста Кирилов и директорката Недялка Костова, през 1973 – 1978 година сградата се ремонтира основно отвън и отвътре. Богато уредените кабинети по физика, химия и биология, класните стай столовата, работилницата дават възможност за пълноценно обучение на учениците, а на учителите по ефективно да предадат знанията. Къде остана това? Сега е развалина.
Училище в село Стежерово

В едно от най- големите по територия и население села – около 4200 души , днес живеят 540 човека. Негативите на съвремието не ощадиха от сътресения и културния живот в стежерово, въпреки това традициите заложени в миналото все още живеят в дейността на читалището със секретар Милена Гераскова. През 2010 година читалище „съгласие“ чества своята 115 годишнина. Показател за стремежа на хората ни към запазване на традициите и съхранение на културното и историческо наследство на село Стежерово. Въпреки трудностите , които преодолява Милена Гераскова за развитие на читалищната и културна дейност, благодарение на нейната всеотдайност се проведоха редица мероприятия отбелязали бележити дати и събития от националната ни история.

Своя труд и принос в тази дейност са отдавали и секретарите на читалището Донка Новакова и Костадинка Петкова. Организираните от тях театрални, певчески и танцови постановки на стежеровска сцена още живеят в спомените ни, а представянето, на книгата на проф.др. Евгени Минков „един аптекар в село Стежерово” в културното събитие за 2008 година. Започнал аптекарската си практика в нашето село професора се издига до дългогодишен ректор на фармацевтичния факултет на софийския университет.

Не прекъснал връзките си със село Стежерово и до днес, професор Минков реалистично и с носталгия описва живота и най- вече отношенията между хората в ония години. Трудолюбие, доброта, взаимопомощ, съчувствие към болката и проблемите на другите са основните качества на стежеровчани описани в книгата на професора.

Днес , като че ли много от тези качества на характера ни са отмити от талазите на времето в което живеем. Важно място в цялостната културна дейност на селото заема и един от първите в областта „културен клуб на пенсионира”. Едва ли някой е предполагал, че замисления и създаден от Васил Петров Влайчев през 1973 година тогава клуб на пенсионера, ще просъществува десетилетия , а самодейността, която развива ще бъде в основата на почти всички общоселски и регионални културни събития.

Днес под ръководството на Илка Добрева културния клуб на пенсионера продължава традицията на първо проходниците. певческия колектив към него постоянно обновява репертоара си , а членуването на все по вече хора в клуба потвърждава идеята за създаването му. вече има стремеж за контакти със сродни клубове от общината и региона, които допринасят за обогатяване на културната дейност и осмисляне на свободното време на пенсионерите. желанието ни е тази дейност да продължи доказвайки още веднъж, че единението на хората от село Стежерово е било винаги в основата на добрите неща случващи се в селото ни. Отдавна започналият в цялата ни държава демографски срив не подмина и село Стежерово. Днес жителите ни в по-голямата си част възрастни хора имат привилегията да ползват знанията и уменията на единствения лекар, постоянно живеещ населеното място , което обслужва – доктор Георгиев е заслужил признателността на всички обърнали се към него за помощ. Саможертвата , която младият ни лекар прави е за всички пациенти независимо дали са здравно осигурени и по кое време. един човек, достоен за уважение.

В заключение: независимо от трудното време, в което живеем, стежеровчани ще оцелеем. Стъпили на здравите корени оставени от дедите ни, трябва да преодолеем несгодите и да вярваме, че след всяко зло ще дойде добро. Иначе не може да бъде, иначе значи сме се предали. Това в историята на селото ни го няма.