Кюстендил
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ЛОЗА 1870 – гр. Бобошево
Бобошево, ул. Единство 1 0878 53 13 35 boboshevo_biblioteca@mail.bg |
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ЛОЗА 1870 – гр. Бобошево, работи в следните направления:
развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователна дейност;
запазване на обичаите и традициите;
възпитаване и утвърждаване на национално съзнание;
осигуряване на достъп до информация;
предоставяне на компютри и интернет услуги.
Дейността на читалището се ръководи от приета Програма за работа и от Годишен календарен план.
Най-старата дейност на читалището е библиотеката, чийто фонд наброява 21 257 тома, постоянните читатели са 132.
Читалището разполага с компютърна и интернет зала.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „АКАД.Й.ИВАНОВ“ – КЮСТЕНДИЛ
гр. Кюстендил, бул. България 55 078/ 55 00 95, 078/ 55 00 98 rmuseum.kn@mail.bg http://www.kyustendilmuseum.primasoft.bg/ |
Началото на музейното дело в Кюстендил e поставено в средата на XIX век, когато редица възрожденски дейци правят първите сполучливи опити за проучване миналото на Кюстендил и околностите му, за събиране и съхраняване на ценни археологически, етнографски и фолклорни материали. Най-изявените от тях са Георги Ангелов Друмохарски, Петър Цветанов Любенов, Ефрем Каранов, Стоян Заимов, Зинови Поппетров, Георги Колушки и Михаил Георгиев-Македонски.
В началото на ХХ век започват мащабните археологическите проучвания на Йордан Иванов при с. Невестино, м. “Мощени” (1904-1906 г.) и на “Хисарлъка” започнали през 1906 г. и продължили през 1908-1909-1911 и 1912 г., и разкопките на светилището при с.Копиловци(1911-1912г.) проведени от проф. Гаврил Кацаров .
Проучванията и публикациите на Константин Иречек, акад. Йордан Иванов-“Северна Македония”, 1906г., “Български старини из Македония“и на чл.кор. Йордан Захариев съдействат за плодотворното развитие на музейното дело и утвърждаването на музейната институция в Кюстендил в началото на ХХ век.
На 3 ноември 1897 г. към Педагогическото училище в Кюстендил се открива първата музейна сбирка в града, създаването на която на 1 декември 1897 г. е одобрено с предписание № 17323 на Министерство на просвещението. Той е първият в Югозападна България и третият в страната училищен музей, след тези на Априловската гимназия в Габрово и на Старозагорското мъжко трикласно училище.
В края на 1907 г. е приет Правилникът на музея към Читалище “Братство”, който започва да функционира от 1 януари 1908 г., като втори музей в града с уредник учителят Георги Златевски. Създателите му и първи уредници си поставили задачата с новия музей да основат “… окръжен музей, организиран във форма на обществено учреждение”. Програмата на музея предвижда да бъдат разкрити разделите: читалищно дело; домашен бит; жилище и покъщнина, поминък, носия, съобщения и търговия; история и археология, география; животни и минерали.
На 6 август 1944 г. читалищният музей прераства в градски музей с галерия. От 1960 г. той е (Окръжен) исторически музей. От 1992 г. носи името на големия учен Йордан Иванов. През 2000г. С Постановление №153 от 28 юли 2000г. на Министерски съвет е преобразуван в Регионален исторически музей със седалище гр. Кюстендил и осъществява културно-просветна дейност на територията на областите Кюстендил, Перник и Благоевград.
- Археология
- Етнология
- Нова и най-нова история
- Възраждане
- Научна група
- Фондове
- Ателие за консервация и реставрация
- Фотоателие и лаборатория
- Библиотека и научен архив
- Връзки с обществеността
МУЗЕЙНИ ЕКСПОЗИЦИИ:
- Археология
- Етнология
- Нова и най-нова история
- Възраждане
- Научна група
- Фондове
- Ателие за консервация и реставрация
- Фотоателие и лаборатория
- Библиотека и научен архив
- Връзки с обществеността
ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ
Кюстендил, пл. Велбъжд №1 078551166, 078551004 obshtina@kustendil.bg http://www.kustendil.bg |
НОВИНИ от Община Кюстендил … виж тук!
Град Кюстендил е областен център, попадащ в Югозападния планов район на Р. България. Градът, заедно с останалите 71 населени места обхваща територия с площ от 964,3 кв.км. Като важни предимства може да се считат:
– Наличие на уникален природен потенциал – разнообразен релеф-Западнобългарските планини, най-известна от които е Осоговската планина; река Струма-една от големите български реки, вливаща се в Бяло море/Гърция/; наличие на термоминерални извори с доказани лечебни свойства в областта на балнеолечението/1t-74С, дебит 33 л/с / – Добра суровинна база: иглолистни и широколистни гори, инертни материали за строителство и др.
– Градът е разположен в зона, подходяща за развитие на трансгранично сътрудничество /до границите с Р Македония и Р Сърбия и Черна гора/ – Разстоянието от Кюстендил до: столицата София е 86 км., границата с Р Македония е 22 км., границата с Р Сърбия и Черна гора е 30 км.
Исторически традиции:
Още от Средновековието през Кюстендил е минавал южния път Западна Европа-Мала Азия през Балкански полуостров. Към момента през града минава международен транспортен коридор №8. Наличие на изключително богато културно-историческо наследство от античността, Средновековието и Възраждането. Благоприятни условия за развитие на културен, селски и зимен туризъм.
Балнеоложки условия:
Топлите минерални извори в съчетание с рехабилитационните центрове, дават възможност да се извършват процедури за лечение на: ставно-опорен апарат, калолечение, стомашно-чревни заболявания, безплодие, следоперативно възстановяване, рехабилитация и др. С минералната вода са захранени обществени бани, плувен комплекс с олимпийски размери и медицинска сауна. Високата температура и големия дебит предоставят възможност за геотермално използване на водата.
Условия за развитие на:
– планински туризъм – наличието на много планински хижи и заслони, трайно маркирани маршрути в Осоговската планина/започваща непосредствено от града/ и Рила планина/намираща се на 40 км. От Кюстендил/ дават възможност за развитие на туризма;
– зимни спортове – наличие на бази за ски спортове /влекове, писти и др./, почивни бази;
– екотуризъм – в региона няма предприятия, замърсяващи околната среда /съгласно проучване на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ Общината е една от най-екологично чистите в Р България/.
Геостратегическо местоположение и население:
През град Кюстендил минава път първи клас №6 /ГКПП Гюешево/ с Р Македония-Кюстендил-Радомир-София-Карлово-Сливен-Бургас/, който е главната пътническа артерия и връзка на столицата София със Скопие /Р Македония/, през Куманово. Път втори клас №62 свързва Кюстендил с градовете Дупница и Самоков. Връзката на града с ГКПП Олтоманци /с Р Сърбия и Черна гора/ се осъществява по път №601. През територията на Община Кюстендил минава трансевропейски коридор №8 /Вльора-Тирана-Скопие-София-Бургас-Азия/. В процес на проучване е трасе на бъдеща скоростна автомагистрала и ж.п. коридор.
Населението на общината е 74 000 жители – етнически чист регион. Основна религия е християнството /наличие на много църкви и манастири, имащи национално и международно значение/.
Климат:
Общината попада в зона на преходно-континентален климат и средиземноморско влияние/главно по течението на река Струма/. Тези условия определят изключителната възможност за развитие на овощарството/региона е с доказани традиции, датиращи от миналото/. Особеностите на почвата, в съчетание с климата определят забележителните вкусови качества на плодовете /ябълки, череши, сливи, круши…/, които се отличават с най-високо сухо съдържание и плодови аромати, в сравнение с произведените такива в Европа. На 4 км. от града функционира Институт по овощарство/един от трите в страната/ от общонационално значение.
Администрация
Общинската администрация е органически свързана с Общината, като административно-териториална единица, юридическо лице и самоуправляваща се териториална общност. Тя е правно-организационно единство, съвкупност от органи с обща и специална компетентност, ръководни длъжностни лица, както и административно – помощни органи, начело на които стои Кметът на Общината. Предназначението на тази администрация е да съдейства за осъществяване управлението на общината, като извършва преди всичко практически действия по реализиране правомощията на Кмета на Общината и Общинския съвет.
Общинската администрация при осъществяване на своята дейност се ръководи от принципите на законност, откритост, достъпност, отговорност и координация.
Общинската администрация според дейностите, които извършва се разделя на обща и специализирана:
1. общата администрация осигурява технически дейността на Кмета на Общината, кметовете на кметства, Общинския съвет и неговите постоянни комисии, на специализираната администрация и извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.
2. специализираната администрация включва звената, които подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на Кмета на Общината, кметовете на кметства, Общинския съвет и неговите постоянни комисии.
Общинската администрация е организирана в отдели и сектори. Числеността на специалистите и техническите лица в отделите и секторите се определя с приетата от Общинския съвет структура и се конкретизира в длъжностното разписание.
Дейността, структурата, организацията на работа и състава на общинската администрация се определят с Устройствения правилник.