Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Кубрат
ОСП ОЗЕЛЕНЯВАНЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО – гр. Кубрат
 |
 гр. Кубрат, ул. Княз Борис I , 1 084872020  |
Общинското социално предприятие„Озеленяване и благоустройство – гр. Кубрат” се създава в община Кубрат.
Общинското социално предприятие е специализирано звено на общината по смисъла на гл.VІ от Закона за общинската собственост за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет.
Общинското социално предприятие „Озеленяване и благоустройство – Кубрат” се създава, преобразува и закрива с решение на Общински съвет – Кубрат, по предложение на Кмета на община Кубрат.
Социалното предприятие не е юридическо лице и изпълнява дейността си от името на Община Кубрат, в рамките на предоставените му правомощия.
Предметът на дейност на Социалното предприятие е:
Подобряване условията на живот в населените местана територията на община Кубрат чрез:
– Ремонт на настилки, алеи, тротоари, оформяне на нови зелени площи;
– Засаждане на цветни лехи, затревяване на изоставени публични пространства;
– Ремонт на съществуващи паркови съоръжения, пейки;
– Боядисване на огради, паркова мебел;
– Запръстяване и затревяване на скатове и прилежащи пространства около жилищни блокове;
– Почистване на паркови пространства от нежелана растителност;
– Оздравяване на парковата среда, формиране на пространства, създаване на естетически акценти с живи плетове и розови храсти;
– Резидби, оформяне на топиарни форми на подходящи видове храсти;
– Сезонна поддръжка на озеленени пространства- подготовка на почва, обработка на почва, засаждане на цветя, храсти, поливане, следпосадъчни грижи-специални посадъчни грижи през сезоните според видовете;
– Обезопасяване на общински имоти – училища, детски градини и др. с цел безопасни условия на живот в градска среда;
– Ремонт/поставяне на огради, изграждане на парапети и пр.
ОБЩИНА КУБРАТ
 |
Кубрат, ул. Княз Борис I №1 084872020, 084873205 kubrat@kubrat.bg http://www.kubrat.bg |
Община Кубрат е разположена в Североизточна България, част от област Разград. Административен център е град Кубрат.До Кубрат са общините Тутракан, Сливо поле, Русе, Разград, Велово и Завет.
Общината се намира в Средното Лудогорие. На територията й се намират общо 17 населени места – един град и 16 села, които са част от общината и се подчиняват на управленските структури на общинската администрация на Кубрат. Климатът на община Кубрат, както и на целия регион на Лудогорието е умерено-континентален, характеризира със сравнително горещо лято и студени зимни сезони.
Община Кубрат е транспортна артерия, един вид коридор между Турция и Румъния. Транспортът се осъществява само и единствено по шосейната част от общината. На километър и половина източно от Кубрат, в местността Янката, се намира Балбунарската селищна могила.
Разпространяват се главно животинските видове от Северна Европа, Близкия Европейския и степни животни. На територията на общината има ловни райони с обща площ повече от 11 000 хектара. Отлични условия за развитие на ловни туристически бази са на разположение в общината.
На километър и половина източно от Кубрат в местността “Янка”, се намира балбунарската селищна могила. Разкопките, направени тук от археолога Васил Миков през 1924-25 г. дават на българската археология изобилен и разнообразен материал, който е единствената ни връзка с хората, живели по нашите земи в края на Неолита и началото на каменно-медната епоха.
През VІІ век народностният състав е бил славянобългарски. Селището просъществувало до началото на ХІV век, до падането на България под османско иго. На негово място е създадено от пришълци село Балбунар. Първите къщи са разположени около “медения кладенец”, сега площад “Възраждане”.
Според легендите, селището е създадено в началото на ХV век. Тогава по тези земи е господствал зъл и алчен владетел на име Еница. Той затворил 28-те кладенци и оставил само един. Местните жители и тези от околните села трябвало да купуват с медни пари водата от кладена. Затова селото било известно с името Балбунар (меден кладенец). Най-ранното писмено сведение за него е от 1624 г.
През 1890 г. в Балбунар се открива основно училище, а през следващата година се учредява читалище “Кирил и Методий”.
Петър Иванов – Комитата, като заместник-кмет е инициатор за отпочване строителство на обществени сгради – болница, църква, читалище, кредитна кооперация “Плуг” и др.
През 1930 г. е завършен Общинския дом, поставени са основите на паметника на падналите във войните кубратски граждани.
Успоредно с това особени грижи се полагат и за главния поминък на населението: земеделие, скотовъдство, дърводобив, тухларство, търговия с бакалски и манифактурни стоки. Основава се трудово-производителна кооперация, която обединява всички дребни занаятчии. Най-забележителната придобивка на Кубрат до 1940 г. са двете мелници, две даракчийници и една маслобойна.
Балбунар приема новото си име през 1934 г. на хан Кубрат, известен със своя мъдър завет към синовете си: да са единни, за да не може никой да ги сломи, както не могат лесно да се пречупят пръчките лозови, вързани в един сноп.
През 1949 г. село Кубрат е обявено за град с Указ 790 / 30.09.1949 г., ДВ 98 / 09.12.1958 г.
Кубратчани са признателни на личности с особени заслуги към града – Иван Чунчев, Димитър Николов, Лили Иванова, проф. Ст. Гайдарджиев, Стоянка Харалампиева, Христо Иванджиков-Маестро, Люба Баева, Иван Иванов, Борис Илиев и много други.