Кресна, ул. Македония 96 074332338 obstina_kresna@abv.bg  http://www.kresna-bg.com

Община Кресна се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград. Общината има седем населени места, от които един град (гр. Кресна) и шест села: Влахи, Горна Брезница, Долна Градешница, Сливница, Стара Кресна и Ощава. Общото население е 6062 жители. Община Кресна (344 кв. км) се намира в Югозападна България и заема важно транспортно-географско положение. Оттук минава най-краткият път от столицата за съседна Гърция – първокласното международно шосе Е-79 и жп линията София-Кулата-Атина. Град Кресна (3879 ж.) е главен административен център на общината и отстои на 144 км южно от София.

Долината на Средна Струма разделя територията на общината на две части – Пиринска и Малешевска. Територията на община Кресна представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински, обхващайки части от Среднострумската долина с живописния Кресненски пролом, Малешевска планина с първенеца Ильов връх (1803 м.н.в.) и Северен Пирин с най високия си връх Вихрен (на границата с община Банско).

Забележителни форми на релефа са живописният Кресненски пролом на р. Струма, надиплените пясъчни сипеи Мело, причудливата каменна гора край с. Влахи, красиво изваяният скален комплекс Орлите, мраморният алпийски гребен Кончето – гордостта на Пирин, Синанишкия, Георгийския, Влахинския и Невързумския циркуси. От естествените водоеми изключителна туристическа атракция представляват Синевръшките, Георгийските и Влахинските езера, известни още като “Кристалните очи на Пирин”.

Главната артерия е река Струма, която северно от Кресна образува красив пролом, носещ името на града. Тя има три леви притока, извиращи от Пирин – реките Ощавска, Влахинска и Градешка, и пет десни, събиращи водите си от Малешевска планина – реките Дивилска, Брезнишка, Моравска, Ганийца и Сливнишка. На територията на общината са изградени 18 изкуствени водоема средно с обем от 5000-25000 куб.м вода, от които само 4 са зарибени. От естествените водоеми изключителна атракция представляват Синевръшките, Георгийските и Влахинските езера.

Безценно природно богатство са откритите минерални извори, локализирани в 4 основни находища – между гр. Кресна и с. Долна Градешница, между с. Стара Кресна и с. Ощава, при селата Горна Брезница и Влахи, като най разработени до този момент са Градешките извори.

Градешки минерални извори:

Балнеоложки курорт с местно значение; 5 минерални извора с температура на водата от 20 до 68 градуса; водите са бистри без мирис и приятни за пиене; физико-химичен състав: хипертермални, хидрокарбонатни, сулфатно натриеви, силициеви и флуорни. Подходящи за лечение на опорно-двигателния апарат, дихателната система, нервната система, стомашно-чревния тракт и др.

Ощавски минерални бани:

Балнеоложки курорт с местно значение. 5 минерални извора с температура на водата от 38С до 65С; водите са бистри, без мирис и приятни за пиене; физико-химичен състав: хипертермални, хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, силициеви и флуорни, слабо радиоактивни. Подходящи са за лечение при заболявания на опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдови, възпалителни-гинекологични и кожни болести. При хладкия извор има изградена баня с две закрити калолечебници.

Влахински минерален извор (Влашка чешма).

Студен минерален извор (3 км западно от с. Влахи). Водата е каптирана и се характеризира като хидрокарбонатна и сулфатно-натриева, слабо минерализирана; легенда разказва, че Градешките минерални извори някога са бликали тук, но са били осквернени от турците и пресъхнали.

Брезнишки минерални извори:

Каптирани два минерални извора с температура на водата 36С-38С и дебит 2,6 л/сек; има чешма в центъра на селото. Подходяща за лечение при белодробни, костно-ставни и кожни заболявания; на хълма на селото в двора на манастира “Св. Пророк Илия” има стара римска чешма с лековита вода, свидетелстваща за използването на минералните води в Горна Брезница още от древността.

История

Античен град край Кресна

Простира се на десния бряг на Струма, на позаравнена местност, близо до последните къщи на квартал Моравска. Следите му се откриват в протежение на около 2 км. В посока север-юг по брега на Струма и около 300 м. В посока изток-запад от брега на Струма към източните подножия на Малешевска планина. Това е една позаравнена тераса, прорязана от стеснените долини на реките Моравска и Мостецка. Редуват се обработваеми земи с необработваеми. Античното селище напомня за себе си с останки, откриващи се под формата на стари зидове, строителни материали, съдове, монети и други паметници, някои от които излизат при обработка на почвата, а други – на самата повърхност. Изобилието им потвърждава някогашния разцвет на селището, довел до материално и духовно замогване.

По сведения на местни жители земите тук са били обработвани и по време на робството, като тогава са се числяли като имоти на християнско–турското село Брезница. Първите научни светлинки за съществуването на античното поселение идват от акад. Д. Дечев. Той съобщава в труда си за открито тук светилище на Бендида- Артемида „Кулът на Артемида в Средна Струма”. В изследването са описани намерени тук няколко оброчни плочи на богинята. При направата на пътища, военни фортификационни съоръжения, различни строителства и при обработка на почвата над културния пласт, който на места се открива до 1 м дълбочина, са нанесени разрушения. Повечето от камъните на някогашните постройки са използвани вторично в строеж на нови къщи или при изграждане на огради на имоти, или просто са събрани на купчини, за да не пречат при работа. На много места са открити единични и групови гробове, всички ориентирани на изток.

В тях обикновено се намират останки от кости и почти никакви веществени материали от погребални церемонии. В един гроб, намиращ се на ската близо до пътя, по левия бряг на р. Моравска, са открити обгорели пръстен (малък, вероятно на момиче) и клинчета, с които е бил закован ковчегът. В гроба е имало въглени и пепел, което свидетелства и за пожар. В западната част на селото, в подножието на хълма Люти връх, пък са открити при направа на път 5 гроба, стоящи един до друг. Те са покрити с обикновени каменни плочи, без странично укрепване. Освен останки от кости, друго не е открито. Всички тези гробове вероятно са от времето на ранното християнство, чиито корени в Среднострумието се търсят още през I в. след Христа, когато в гр. Филипи (намирал се на 130 км югозападно от Кресна) Апостол Павел основал християнската община и към IV в. античният град край Кресна вече е бил християнски център с епископство, за което свидетелстват и останки от три открити тук антични черкви.

При направа на военни окопи през 1950 г. околните височини в северозападната част на селището, войници изкопават голямо златно съкровище, но какво е представлявало и каква е съдбата му, е неизвестно. Открита е и каменна плоча от строеж. Южно от златното находище са открити два зида от постройка, изградена от необработени камъни, споени с хоросан, като разкритата част на зидовете е имала широчина 70 см.

Какво е представлявал градът в годините на разцвета му?

Ако се доверим на въображението си и като се имат предвид откритите досега останки от него, то може да си представим широки улици, покрити с каменни плочници по които са трополили с копитата си охранени коне на римски и други конници. Обществени и частни сгради са красили широк площад и улици, а пазарът е предлагал стоки чак от Египет и други страни на Средиземноморието.

Много богато в селището се представят във фрагменти строителната и съдова керамика, които са в различни размери и форми. Те удивляват с техниката на изработка и изпичане. Откриват се още хромели, монети, сечени от Филип II Македонски, сина му Александър Велики и римски императори. Тежести за станове водят до предложението, че е било развито тъкачеството. Срещат се различни съдове (паници, чаши), питоси с вместимост 200-300 л. Преобладава керамиката с червен и сив цвят, но се срещат и междинни нюанси. Много от фрагментите носят следи от пожар. Строителната керамика е представена най-вече от извити керемиди- ибрици и широки плоски керемиди- тегули. Интерес буди намирането на глинени лули, които са добре обработени. Предполага се, че са били използвани за пушене на опиващи вещества, тъй като в тези години тютюнът все още е бил в Америка, а може би са използвани и от местни магове при техните тайнствени обреди.

При изкопни работи през 1950г. е открит и детски мраморен саркофаг, чието устие е пригодено за поставяне на капак. На двете тесни страни има симетрично разположени гнезда на скобите, с които е бил захванат капакът. Саркофагът е с дължина 55 см., ширина- 42 см, дълбочина 25см и дебелина на стените при устието 10 см. Отличава се с прецизна изработка. По средата на четирите ъгъла вплита 4 глави на овни.
На лицевата част има и 4 четирилистни детелини, а на задната- 2 винетки. По украсата си саркофагът се доближава до саркофази, открити в античното селище под Сандански, както и в музея на Ватикана и Рим. Специалистите отнасят времето на изработката и използването му към II- III в. след Христа.

Интересен паметник е открит в леглото на Струма, впоследствие затлачен от реката. Намерен е от н.с. Йордан Илиев през 1956г. (тогава Илиев е студент на СУ „Кл. Охридски”). Паметникът е надгробен, с гръцки надпис, разчетен от проф. Борис Геров. Той съобщава, че е издигнат в памет на римски ветеран и съпругата му от техните синове, които били опциони (длъжност до центуриона в римската армия). Първият от синовете служил в първи италиански легион, намирал се на лагер в град Нове край Свищов, а вторият е бил в окупационния корпус в Африка.
През 1992г. селището край Кресна открива още една страница от миналото си. При прокарване на път в западната му част булдозер изравя на повърхността много фрагментирана керамика, на места- пепел, строителни материали, останки от хоросан. В бигора се открива и гробище.

Проучванията от Историческия музей в Благоевград успяват да открият и останки от постройка, вероятно от римска вила, която е имала и канализационна уредба. Намерени са монети, глинени съдове. Интересното е, че тези съдове (по данни на работилите тук сътрудници на музея) са излъчвали някаква радиация. В полуразрушения питос е открито и съхранявано в него зърно, което е кръгло и почерняло. Интерес будят и намирани тук фибули, оброчни плочки на Бендида. Предание от стари времена уверява, че селището се е наричало в по-ново време и по време на първите години на робството Дюкяните. Споменава се и името Бела, което може да се свърже с пясъчните сипеи Мело. Твърде е възможно да е и античният град Калипол. А защо да не е Александропол- първият град, построен от Александър Велики- чието име носят над 60 града в различни части на света?!? Известно е, че Александропол е изграден след победа на Александър над възстанали тракийци, когато баща му е бил зает с поход на юг в Гърция.

В античното селище край Кресна са открити останки от 3 антични черкви. Районът на селището е обявен за паметник с културно-историческо значение- едно добро дело на Националния институт за паметниците на културата- София, и вече е под закрилата на Закона за опазване на паметниците на културата.

Кмет

Николай Кирилов Георгиев
0889 848383

Приемни дни:
Четвъртък: от 9:00 – 12:00 и от 14:00 – 16:00

Правомощия на кмета:
Правомощията на кмета на общината са уредени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Кметът:
1. Pъководи цялата изпълнителна дейност на общината;
2. Насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи;
3. Назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници, ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и служителите в общинската администрация, с изключение на тези по чл. 46, ал. 1, т. 4, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания;
4. Отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби;
5. Организира изпълнението на общинския бюджет;
6. Организира изпълнението на дългосрочните програми;
7. Организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно;
8. Организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет;
9. Възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите, координира и осъществява контрол за целесъобразността и законосъобразността при тяхното изпълнение. Осъществява контрол по законосъобразността на актовете и действията на кметовете при изпълнение на техните правомощия по чл. 46, ал. 1. Той има право да отменя техните актове;
10. Поддържа връзки с политическите партии, обществените организации и движения, както и с други органи на местното самоуправление в страната и в чужбина;
11. Организира и ръководи управлението при кризи в общината;
12. Председателства съвета по сигурност и управление при кризи;
13. Възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията, както и организира изпълнението им;
14. Изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, на кметските наместници и на други длъжностни лица от общинската администрация;
15. Представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда;
16. Осигурява организационно-техническото обслужване на общинския съвет и участва в заседанията му с право на съвещателен глас;
17. Утвърждава устройствения правилник на общинската администрация;
18. Изпраща на общинския съвет административните актове, както и договорите и техните изменения и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета, в тридневен срок от издаването или подписването им.

Вижте по-голяма карта