Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Котел
ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ КОТЕЛ
![](https://obshtinite.bg/wp-content/uploads/2021/01/ScreenHunter_20222-Jan.-12-10.56.jpg") |
 Котел, парк Изворите 045342355, 0878386396 nature.museum.kotel@gmail.com http://muzeum-kotel.com |
Музеят е създаден от местният учител Васил Георгиев (1875–1963), който в продължение на 60 години събира богата природонаучна сбирка за Котленския регион. Музеят е учреден като самостоятелна институция през 1951 г., а през 1981 г. се сдобива със сградата, в която се помещава и към момента.
В нея на площ от 1000 кв.м. е организирана уникална експозиция – животинските видове са показани в естествените си местообитания. Изложени са и редки, застрашени от изчезване видове като: дропла, черен лешояд, черен щъркел, скален орел, видра, кафява мечка. Във фонда на музея се съхраняват около 30 000 експоната от живата и неживата природа на Източна Стара планина. Експонатите са разпределени тематично в музея – безгръбначни, фосили, висши растения, насекоми, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници.
Безгръбначните фосили са представени в зала Палеонтология. Тук се намират повече от 100 вида вкаменели останки от живели през Мезозойската ера корали, миди, охлюви, амонити, белемнити и други безгръбначни морски обитатели. В зала ботаника са показани близо 200 вида висши растения. Особен интерес будят лечебните растения, групирани по своето действие. Привлича и красотата на ранните пролетни растения. Чрез макети са представени и основните видове гъби у нас. Показани са и видовете дървета и храсти съставящи горите на Котленската планина.
Насекомите са представени от 218 вида дневни и нощни пеперуди, бръмбари, ципокрили и водни кончета. Тук може да се види най-голямата наша пеперуда – Голямо нощно пауново око. Интерес представляват бръмбарите – Еленов рогач, Носорог, Египетски свещен торник. Експонираните 57 вида риби са включени в 2 биогрупи – сладководни и морски обитатели. Показаните 22 вида земноводни и влечуги са включени в биогрупа на биотопен принцип. Тук са застрашените от изчезване в България Смок мишкар и Змиегущер и сухоземните костенурки Шипоопашата и Шипобедренна.
Чрез интересно решени биогрупи са представени местообитанията и характерни моменти от начина на живот на бозайниците и птиците. Представени са Белият и Черният щъркел, Дроплата, Сивият жерав, Къдроглавият и Розовият пеликан, Скалният и Белоглавият Орел и мн. др. От бозайниците – Европейската сърна, Дивата свиня, Кафявата мечка, вълкът и мн. др.
Музеят има висок потенциал за екологичното образование на учещите се.
Работно време:
Без почивен ден
8.30 – 17.30ч.
Цени за посещение на Природонаучен музей Котел
възрастни – 4,00 лв.
деца и пенсионери – 2.00 лв.
ДИРЕКЦИЯ БЮРО ПО ТРУДА – КОТЕЛ
 |
гр. Котел, ул. Г. С. Раковски 34 045342251 dbt211@mbox.contact.bg |
Дирекциите „Бюро по труда“ са териториални поделения към Главна дирекция „Услуги по заетостта“.
Седалищата и териториалния обхват на дирекциите „Бюро по труда“ се определят с Устройствения правилник на Агенцията по заетостта.
Към дирекциите „Бюро по труда“ при необходимост се откриват нови административни звена като филиали, изнесени работни места и др.
Основни дейности на дирекциите „Бюро по труда“:
– регистриране на лицата, активно търсещи работа
– услуги за лицата, активно търсещи работа:
a) информация за обявени свободни работни места;
б) информация за програми и мерки за заетост и обучение;
в) посредничество по информиране и наемане на работа;
г) професионално информиране, консултиране и ориентиране;
д) професионално и мотивационно обучение;
е) включване в програми и мерки за заетост;
ж) стипендия за обучение за придобиване на професионална квалификация
- услуги за работoдателите:
а) информация за лицата, които активно търсят работа;
б) информация за програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта;
в) посредничество за наемане на работна сила;
г) включване в програми и мерки за заетост;
е) преференции и премии при запазване и/или увеличаване на заетостта;
ж) премии за обучение за придобиване на професионална квалификация и/или стажуване
– участват в екипите по изготвяне на проекти за необходимите мерки при масови уволнения
– участват в разработването на регионални и местни програми за заетост и за обучение
– участват в реализирането на национални, браншови, регионални и местни програми за заетост и за обучение, включително на рискови групи на пазара на труда
– участват в проучването на потребностите от обучение
– извършват информационен обмен за свободните работни места и за лицата, активно търсещи работа
– извършват изследвания и наблюдения на пазара на труда; изготвят анализи и прогнози за състоянието и тенденциите в развитието на местния трудов пазар
Отдели на ДИРЕКЦИЯ БЮРО ПО ТРУДА – КОТЕЛ:
„Посреднически услуги“, телефон: 0453 42712;
„Активна политика на пазара на труда“, телефон: 0453 42251.
ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КОТЕЛ
 |
гр. Котел, ул. Проф.Павлов 57 045342373; 0887797096dgskotel@uidp-sliven.com |
Държавно горско стопанство Котел е получило името си от град Котел, където е седалището на нейната администрация.
На север от нея се намират ДГС “Тича” и ДГС “Върбица”, на запад граничи с ДГС“Сливен” и ДГС “Стара река, на юг- с ДГС “Сливен” и ДГС “Тунджа” и на изток- с ДГС “Садово”.
Горите на ДГС Котел са разположени на част от територията на община Котел.
Общата площ на горите и земите на територията на ДГС Котел е 41820.3 ха
Изредените култури и насаждения (с пълнота до 0.3 включително) заемат само 0.3 % от залесената площ.
Приблизително по равно на територията на ДГС Котел са разпространени широколистните високостъблени гори и издънковите гори за превръщане в семенни.
Незалесената дървопроизводителна площ е само 669.4 ха.
Недървопроизводителната горска площ е 1379.5 ха или 3.6 % от общата площ на ДГС Котел. Най- голяма част от недървопроизводителната горска площ заемат поляните- 593.2 ха (1.5 % от общата площ), следвани от дивечовите ливади и нелесопригодните площи- по 0.4%.
Най-високият връх в района е и най- високият за територията на стопанството- вр. ”Разбойна” (1128 м н.в.). Самият планински рид “Разбойна”, също част от северната редица е добре обособен, ограден от долините на р. Сухойка и Котлешница на север и изток, Нейковска река на юг и обширната седловина “Равна” на запад. Други високи върхове по него са Истапич, с кота 1028 м., Осенишки връх- 1024 м. и Дрянова могила- 921 м.
Природни забележителности на територията на ДГС Котел се намират следните природни забележителности:
1. Природна забележителност “Злостен”
2. Природна забележителност “Пещера “Малка Маара” в м. “Равния букак””
3. Природна забележителност “Пещера “Приказна” в м. “Билярника””
4. Природна забележителност “Пещера Билярника в м. “Билярника
5. Природна забележителност “Пропаст в м. “Кървавата локва2.6 Природна забележителност “Дряноваска пещера в м. “Пиздра
6. Природна забележителност “Скални образувания на връх “Урушки скали”
6. Природна забележителност “Местност “Черните извори- Подземника”
7. Природна забележителност “Пещера “Ледницата в м. “Узунгьол”
8. Природна забележителност “Местностите “Сини вир”- “Малката пещера”- “Голямата пещера”
9. Природна забележителност “Пещера “Маарата”
Общ размер на ползуването от дървесина
Общият размер на ползуването от дървесина (стояща стъблена маса без клони) за десетилетието е 828 935 куб.м или средно годишно- 82 894 куб.м.
Лечебни растения
Установени общо 331 вида лечебни растения, принадлежащи към 4 отдела. Представителите на хвощовете са два вида, представителите на папратовидните са 8 вида, разпределени в 5 семейства, а иглолистните видове са три на брой и са включени в две семейства. Цветните растения са най-многобройни – общо 318 вида, принадлежащи към 69 семейства. С най-много представители са семействата на Сложноцветни – 37 вида, Устоцветни – 35 вида и Бобови – 27 вида. С по един представител са 27 семейства от покритосеменните растения, едно семейство от голосеменните и три семейства от папратовидните.
ОБЩИНСКО СОЦИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ ОЗЕЛЕНЯВАНЕ И ОБЛАГОРОДЯВАНЕ ГР.КОТЕЛ
 |
Котел, пл. Възраждане 1 0898427477, 045342336 kmet@kotel.bg |
Основни дейности:
Подбор и включване в заетост за 12 м. на лица от целевата група;
Осигуряване на наставници за заетите лица положение;
Оборудване и обзавеждане на новоразкритите работни места;
Осигуряване на екип на социалното предприятие;
Обновяване и текущ ремонт, на сградата, в която ще функционира Център за интегрирани социални и здравни услуги;
Социален маркетинг и популяризиране на социалната икономика.
ОБЩИНА КОТЕЛ
 |
Котел, пл. Възраждане 1 045342336, 045342540 kmet@kotel.bg http://www.kotel.bg |
Котел е красив малък град в източната част на Стара планина. Разположен е в китна котловина, заобиколена отвсякъде от стръмни ридове. Предполага се, че името му идва от голям карстов извор, един от многото в района. Околностите на Котел са богати и на много пещери.
Градът се намира на около 50 км от Сливен по пътя през селата Ичера и Градец. Има и друг път, свързващ двата града, който е с около 18 км по-дълъг – през Петолъчката.
Село Жеравна се намира на 14 км от Котел. Всяка една къща в Жеравна е уникален паметник на културата. На 12 км югоизточно от Котел е и Медвен, известен с 120-те си културни паметници, датиращи от епохата на Възраждането.
В Галатанското училище в Котел е уредена музейна експозиция на великолепни образци на килимотъкаческото изкуство, а в Кьорпеевата къща е уреден етнографски музей. Природното разнообразие на Котленския регион е отразен в Природонаучния музей. В църквите “Св. Троица” и “Св. Св. Петър и Павел” има запазени красиви дърворезби. В Котел се намира и първата гимназия за фолклорно пеене и инструментална музика “Филип Кутев”.
Според историческите сведения Котел е относително нов град – възникнал е в началото на Османското робство – ХІV-ХV век, когато тук се заселват бежанци от околните разрушени села и крепости. Иначе околностите на Котел са били обитавани от най-дълбока древност, за което свидетелстват археологическите открития.
През вековете след създаването си Котел укрепва и забогатява, благодарение на развитието на занаятите. През ХVІІІ и ХІХ век градът е бил важен културен и икономически център. Местните занаятчии имали относителните привилегии, осигурени им от факта, че доставяли различни стоки за нуждите на имперската войска. Най-голяма известност имали местните тъкани и килими – и до днес котленските килими и китеници са символ за майсторска изработка и красиви шарки.
Съвсем естествено замогването на града отворило очите на населението за просвета и култура. Първото светско училище в Котел отваря врати през 1812 г. Градът и до днес пази репутацията си на възрожденски културен и просветен център, дал на България едни от най-известните имена в просветата – Петър Берон, Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, Софроний Врачански, Алеко и Стефан Богориди и др. Котленци са били и много смели революционери – голяма част от четата на Хаджи Димитър е била сформирана от котленски попълнения.
След Освобождението голям пожар унищожава по-голямата част от сградите, като оставя незасегнати само сградите в махала „Галата“ в покрайнините на града. Днес в този квартал могат да се видят чудесно запазените стари възрожденски къщи. Останалата част от Котел също блести с красивите си сгради, но те са представители на архитектурата на късното Възраждане.