Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Казанлък
НАЦИОНАЛЕН ПАРК – МУЗЕЙ ШИПКА – БУЗЛУДЖА
 |
 Казанлък, ул. П.Р.Славейков 8 043162495, 0889404836 shipkamuseum@mail.bg https://www.shipkamuseum.org |
Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа” е уникален историко-архитектурен резерват, който по неповторим начин съчетава красивата старопланинска природа и историческите паметници, свързани с важни събития от българската история.
Създаден през 1964 година, той обединява Националния парк-музей “Шипка” (създаден през 1956 г.), включващ връх Шипка с Паметника на Свободата и паметниците, свързани със защитата на Шипченския проход по време на Руско-турската война 1877/1878 год., Национален парк “Бузлуджа” и Парка на победата край с. Шейново. На 17 ноември 1978 год. музеят е обявен за исторически и архитектурен резерват.
Работно време
Летен сезон ( 1 май – 30 септември): 9.00 ч. – 19.00 ч. (билети се продават до 18.30 ч.)
Зимен сезон (1 октомври– 30 април): 9.00 ч. – 17.00 ч. (билети се продават до 16.30 ч.)
Туристическа информация
Връх Шипка се намира на 28 км от гр. Казанлък и на 22 км от гр. Габрово. От двата града има удобен автобусен транспорт. Достъпът до Национален парк-музей “Шипка” е изключително подходящ за автотуристи.
Цени за посещение на Паметника на свободата
Цени за посещение на Паметника на свободата
За възрастни – 4.00 лв.
За учащи (ученици, студенти и докторанти) и пенсионери – 2.00 лв.
Семеен билет за семейства с деца до 18 годишна възраст – 8 лв.
За деца до 7 годишна възраст, хора с увреждания и техните придружители, работници в музеи и галерии, ветерани от войните и военноинвалиди – вход безплатен.
Всеки първи понеделник от месеца входът за посещения е безплатен.
Беседи:
на български език – 15.00 лв.
на чужд език – 20.00 лв.
беседа с прожекция на филм (на български език) – 20 лв.
беседа с прожекция на филм (на чужд език) – 25 лв.
обиколка и беседа по историческите места на територията на НПМ „Шипка-Бузлуджа“ (по предварителна заявка) – 50 лв.
РЕЛИГИОЗНА ИНСТИТУЦИЯ ХРИСТИЯНСКИ МИСИОНЕРСКИ ЦЕНТЪР-ДАРОМ СТЕ ПРИЕЛИ ДАРОМ ДАВАЙТЕ
 |
Казанлък, ул. Ал. Батенберг, бл. 119 0895850086 |
Общинския съвет на Казанлък преотстъпи за 5 годишно безвъзмездно право на ползване сградата на бившата детска градина „Зорница”. Сградата от години е в окаяно състояние, като съветниците днес решиха, че тя ще се стопанисва от ”Християнски мисионерски център – Даром сте приели даром давайте”.
Религиозната институция работи с жители на ромската махала, като срещу безвъзмездното право на ползване се наема да извърши ремонт на сградата, която се намира до западния край на ромската махала в Казанлък.
Общата площ на имота е 3169 кв. м.
ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО – КАЗАНЛЪК
 |
Казанлък, бул. Освобождение 19 043164776 dgskazanluk@uidp-sliven.com http://dgskazanluk.uidp-sliven.com |
ДГС”Казанлък” е разположено на територията на община Казанлък , в сърцето на България, сред китната Розова долина. На север граничи с ДГС “Габрово” и ДГС”Плачковци”, на изток с ДГС”Мъглиж” , на юг с ДГС”Стара Загора” и ДГС”Чирпан” , а на запад с ДГС”Павел Баня” и ДДСс”Мазалат”.
Обхваща част от южните склонове на централна Стара планина , част от северните склонове на Средна гора и Казанлъшката котловина, разположена по поречието на река Тунджа .
– Обща площ на лесничейството : 24 720 хектара , от които :- държавен ГФ – 23 519 ха , Общински ГФ – 452 ха и ГФ частна собственост – 775 ха . Средна дължина – север – юг – 30 км.
Средна дължина – север – юг – 30 км.
– средна ширина – изток –запад – 23 км.
– най-висок връх: Атово падало – 1494 м. н. в.
на главното било на Стара планина
– най-ниска точка: по поречието на р. Тунджа ,300 м. н. в.
– Дървопроизводителна площ – 23 308 ха ,
от които – залесена площ – 23 029 ха
– не дървопроизводителната площ – 1 412 ха
– 53,1% – са горите и земите с дървопроизводителни и скредообразуващи функции и 46,9 5 % – са горите със защитни и реакреационни функции и защитени територии.
– средна възраст на горите – 47 год. , среден прираст – 4.82 м3/ха , общ дървесен запас – 4 353 хил.м3 .
Релефът на лесничейството е твърде разнообразен със силно изразен планински характер. Южните склонове на Стара планина са стръмни , а на места и урвести.Средногорския масив се издига постепенно и умерено на юг от Казанлъшкака котловина, обхващаща част от водосбора р. Тунджа характеризираща се с широки разливища и речни тераси. На запад от гр. Казанлък на нея е построен един отнай- големите български язовири “Копринка”.
Поради специфичното си разположение районът на лесничейството обхваща част от двата хидроложки райони – Старопланински – със своите буйни речни течения, захранвани от обилни дъждове и снежна покривка , и Средногорски – с водни течения с по-малък дебит и пресъхвания през горещите летни месеци.
Климатът не се отличава с особености, които да крият изненади за вегетацията на дървесната и храстов растителност. Късна хладна пролет , не много горещо лято, топла есен и и не много задържаща се снежна покривка , създават благоприятни условия за развитие на растителноста и животинския свят.
На територията на лесничейството са разпространени два основни типа почви – излужени канелени горски почви – 62 % от площа , кафяви горски – 35.9 % и алувиални почви по поречието на р. Тунджа – 0.9 % .
Растителност и месторастения – Според класификационната схема на на типовете горски месторастения ДГС 4Казанлък “ попада в Горотракийската растителна подобласт .във вертикално отношение горските масиве са разположени в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни.те от своя страна са разделени на подпояса , с голямо видово разнообразие. Поречието на р.Тунджа е в подпояса на крайречните и лонгозни гори. Правилното и рационално разпределение на дървесните видове по типове месторастения пхрез последното десетилетие е довело до повишаване на производителноста на насажденията и повишаване процентът на естествено срещащите се широколистни дървесни видове : при бука – увеличение от 20 на 23 % , зимен дъб – от 28 % на 36 % , за сметка на намаление участието на иглолистните култури – 4 – 7% .
Възобновяване и залесяване – в района лесничейството условията за естествено възъбновяване на основните широколистни дървестни видове и създадените иглолистни култури са благоприятни.Възобновителния процес в буковия пояс на Стара планина , вследствие на водени успешни главни сечи е на добро ниво. Насаждението в 159 д се използва от няколко години като естествен разсадник за снабдяване с букови фиданки за залесяване.
През последното десетилетие стопанисващите органи правилно са насочили вниманието си към залесяване предимно с широколистни видове и увеличаване на видовото разнообразие и участието на горскоплодни видове, съобразявайки се с местните климатични , почвени и хидроложки условия.
В района на лесничейството има обособени семепроизводствени насаждения -313.3 ха , географски култури – 32.4 ха и семепроизводни градини – 3.4 ха , които са в състояние да задоволяват нуждите от семена и гарантират запазването на генетичния фонд. На територията на ДГС”Казанлък” има един основен горски разсадник в землището на с. Бузовград , и два спомагателни в землищата на гр.Шипка и с. Горно Изворово .
Изградени са километри бариерни и лесокултурни противопожарни прегради.
Стопанисващите органи от ДГС и РУГ вземат сериозни мерки за подобряване на санитарното състояние на горите. Санитарните сечи за усвояване на съхнеща , гниеща от различни болести и вредители дървесина , както и повредена от ветроломи , снеголоми и пожари се извеждат своевременно .
Води се наземна химична борба в горските разсадници , а при сериозни нападения от вредители се прилага и авиоборба.
По най-болезнения проблем – опазване на горите и животните от престъпни посегателства в ДГС”Казанлък” се полагат всекидневни грижи – обхождане. даване на нощни и извъредни дежурства, съвместни охранителни действия с органите на МВР.
История на залесетелното дело – В началото на 20 -ти век засиленото изсичане на горите, повсеместната и безконтролна паша на добитък в тях и екстензивното планинско земеделие са причина пороищата в България и особено в казанлъшкия край да нанасят големи вреди . Тогавашното правителсгво на Бългалия възприема у нас да се създаде по подобие на Франция „специална служба за укрепване на пороищата и залесяването“.
През април 1905 год. у нас пристига горският инспектор Феликс Вожли и заема началническия пост на основаното бюро за укрепване на пороищата и залесяването в Казанлък. Вожли е бил енергичен и настойчив човек, много добър организатор, който е обичал извънредно много работата си.
Въпреки многото трудности от най – различно естество Вожли и неговия помощник П.Манджуков довеждат до успешен край започнатото дело. В продължение на 6 години са залесени около 4984 дка опороени земи. Построени са 1450 м3 каменни баражи, голям брой клеонажи, прагове, вследствие на кисти са укрепени много от най – опасните порои около селата Шипка, Енина, Горно Изворово и Мъглиж.
На Вожли и неговото дело в Казанлък ние дължим утвърждаването на някои ценни чуждестранни дървесни видове за залесяване, като зелената дугласка, корсиканския черен бор, веймутовия бор и др., успешното използване при наши условия на някои ценни френски методи за противосрозионни залесявания /книгата Укрепаване на пороищата и Залесяване/ , и прекрасните горски масиви разпрострели крайгр.Шипка ,селата Енина, Изворово ,гр.Мъглиж и с.Ветрен. В негова чест на мястото / на известния “Царски завой по пътя гр.Шипка – гр. Габрово на мястото на първите залесявания епоставена пламенна плоча. В гр. Шипка е изградена уникална музейна сбирка , посветена на поколенията всеотдайни лесовъди по овладяване на ерозията и залесяването на голите склонове на Стара планина.
Природата на този край е съчетала красотата и величието на Балкана с плодородието на долината на река Тунджа. В района на ДГС”казанлък” се намират следните защитени територии – Резерват Каменещица”, стопанисван от МОСВ- разположен в землището на с. Енина, община Казанлък и съхранява екосистеми от смесени широколистни гори на възраст 60 – 170 години (горун, бук, габър, явор, мъждрян , келяв габър, ясен) и находища на редки и защитени растения и животни
Обитават го мечка, благороден елен, дива свиня, сърна.
– Природните забелижителности – “Каваците” , “Мечките” и “ Енинско Ждрело “ – обхваща скатовете над руслото на р. Енинска и съчетава гори с красиви скални образувания.
“Мечките” и “ Енинско Ждрело “ – обхваща скатовете над руслото на р. Енинска и съчетава гори с красиви скални образувания.
– „Мечките“ е природна забележителност, съхраняваща атрактивно скално образувание в землището на с. Крън.
Територията на Държавен дивечовъден участък “ Енинска река “ , върху площ от 2 644 ха. Останалата територия от ГФ е предоставена на ЛРД”Сокол” гр.Казанлък и ЛРС “Сокол” гр. Мъглиж за стопанисване със договор съгласно ЗЛОД.
В ДДУ ““ Енинска река “ – са разпространени популациите на благороден елен , дива свиня , сърна , заек , от представителите на хищниците – мечка, вълк , лисица , дива котка . Стопанисването е насочено към изграждане на интензивна ловно-стопанска единица за провеждане на организиран ловен туризъм , добив на ловни трофеи и дивечово месо, опазване на защитените животински видове.
От последната проведена таксация е установено ,че запасът на основния вид дивец – благороден елен , постепенно се увеличава към допустимия запас , сърната поддържа постоянен запас , а броят на дивата свиня постепенно се увеличава. За достигане на допустимите запаси от дивеч , планирасе ползване на дивата свиня. Към ДДУ е изградена фуражна база за подхранване – зърнохранилище със сеновал , необходимите сеновал-хранилки , хранилки-ясли и солища. На територията на ДДУ са построени две ловни хижи – “Картала и “ Синевръщица”.
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – КАЗАНЛЪК
 |
гр. Казанлък, ул. Св. св. Кирил и Методий 9 0884100875 artgallery.kz@gmail.com http://www.art-gallery-kazanlak.com/ |
Работно време
вторник – неделя 9:30 – 17:30 ч.*
Входни такси
Възрастни – 4.00 лв.
Учащи – 2.00 лв.
Пенсионери – 1.00 лв.
Семеен – 5.00 лв.
През 1901 г. в Казанлък е основан Музей за старини и изкуства, в който по инициатива на художника и активен общественик Иван Енчев – Видю е образувана първата извънстолична художествена сбирка в България. Благодарение на неуморните усилия и настойчивите покани на Видю към свои колеги от Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) в годините от 1902 до 1906-а в колекцията на институцията постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис Михайлов и др.
Навярно именно този факт допринася през първите десетилетия на ХХ век Казанлък да се обособи като „град на художници“. Тук са родени много автори, някои от които оставят важни следи в историята на българското изобразително изкуство, като Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Мара Йосифова и др.
Плодотворен за развитието на художествената сбирка е периодът между 1930 и 1958 г., когато директор на Музея за старини и изкуства е художникът и писател Димитър Чорбаджийски – Чудомир. С усета и личните си контакти с художниците на своето време, той обогатява колекцията с национално значими произведения. От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт, а през 1981 г. разполага постоянната си експозиция в част от новопостроената сграда на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 9, както и в къщите музеи на художниците Ненко Балкански и Дечко Узунов.
Днес Художествена галерия – Казанлък притежава ценен фонд от живописни, графични, скулптурни творби на именити български художници, колекция от икони и щампи, колекция екслибриси и малка сбирка от декоративно-приложни изкуства. В институцията се съхранява и най-големият масив от творчеството на Иван Милев – един от най-ярките български творци от първата половина на ХХ век.
Освен постоянните експозиции, подредени в залите на галерията, Къща музей „Ненко Балкански“ и Къща музей „Дечко Узунов“ екипът на институцията ежегодно организира множество временни изложби, които проследяват както историческото, така и съвременното развитие на пластическите изкуства в страната и в частност в Казанлък и региона.
Постоянната експозиция на Художествена галерия – Казанлък включва само малка част от най-значимите творби, които се съхраняват в депата й. Тя е своеобразен зрим разказ за основните явления в българското изобразително изкуство през последните две столетия, за най-ярките му представители и за казанлъшкия и регионален принос към художествените процеси в страната.
Постоянната експозиция на галерията е разгърната в четири зали и фоайе и показва 266 живописни и скулптурни творби, подбрани от фонда на институцията. Тя включва колекция от 57 икони (XVII – XX в.); 95 творби на 59 художници, свързани с Казанлък (Петко Клисуров, Иван Вълчанов, Иван Енчев – Видю, Захари Желев, Иван Милев, Иван Пенков, Димитър Чорбаджийски – Чудомир, Мара Чорбаджийска, Станю Стаматов, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Константин Трингов, Васил Бараков, Христо Песев, Мара Йосифова и др.). Представени са и 171 творби на 88 бележити български майстори на четката като Иван Мърквичка, Никола Кожухаров, Стефан Иванов, Борис Денев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Илия Петров, Кирил Цонев, Бенчо Обрешков, Александър Петров, Димитър Казаков – Нерон, както и скулпторите Александър Андреев, Жеко Спиридонов, Андрей Николов, Анастас Дудулов, Петър Рамаданов, Иван Лазаров и др.
ОП КУХНЯ МАЙКА
 |
гр. Казанлък, ул. Христо Ботев 30 0884100848 |
През 2015 г. с Решение на Общински съвет №1307/13.05.2015 г. бе създадено Общинско предприятие „Кухня – майка, в т.ч. дейност детска млечна кухня“ (ОПКМДМК) със следните основни дейности:
- Приготвяне и доставяне на готова храна за деца на възраст от 10 месеца до 3 години, ползващи услугите на детска млечна кухня.
- Приготвяне и доставяне на храна – „кетъринг“ за деца до 3 годишна възраст, посещаващи детски дневни ясли на територията на общината
- Приготвяне и доставяне на храна – „кетъринг“ за деца от 3 до 7 -годишна възраст, ползващи услугите на целодневни детски градини.
Общинското предприятие „Кухня-майка в т.ч. дейност Детска млечна кухня“ в Казанлък ежедневно приготвя храна за 210 деца, записани на Детска млечна кухня, приблизително 300 деца в детските ясли и около 2000 деца в детските градини на територията на общината.
От 1 юни до септември 2015 г. бяха извършени редица ремонтни дейности по основната сграда на гр. Казанлък като: топлоизолиране на стени и покрив; подмяна на дограмата; подмяна на източник на топлина и вътрешно отоплителна инсталация (по проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност на Детска млечна кухня, гр. Казанлък” на стойност 263 349,64 лв.; строително-ремонтни дейности на подготвителни, кухненски блок, помещения за разпределение на готовата храна, помещение за измиване и дезинфекция на съдовете за разнасяне на храната, складови и други помещения, както и доставката на ново кухненско оборудване (на обща стойност 343 000 лв. от бюджета на Община Казанлък за 2015 г.).
Кухнята разполага с 5 автомобила и 30 служители, които обслужват 33 обекта на територията на цялата община.
Цената на купона за децата, ползващи услугите на детска млечна кухня е 1.00 лв., като това включва обедно меню от 3 ястия съответно по 0,100 гр. супа, 0,200 гр. основно и 0,200 гр. десерт.
Децата от детските заведения на територията на общината се изхранват на четирикратен режим, включващ закуска, подкрепителна закуска (плод), обяд и следобедна закуска.
Изхранването е изцяло с качествени продукти, отговарящи на всички нормативни актове, касаещи безопасността и качеството на детското хранене.
ОБЩИНА КАЗАНЛЪК
 |
Казанлък, бул. Розова Долина 6 043198259, 043198266 mayor@kazanlak.bg http://www.kazanlak.bg |
Общината като първа основна клетка в държавния организъм е играла и ще играе важна роля в обществения и държавен живот на страната ни. Още преди Освобождението от турска власт, тя развива активна дейност, като орган на местното самоуправление. Допринася за интензивен духовен и културен живот за откриване на училища,създаване на читалища, построяване на църкви и др. До Освободителната Руско-турска война 1877/78 година. Белидието (градско управление) е основната управленческа система и в Казанлък. По-скоро то е събрание на турските градски нотабили- бейове и аги без да са изборно учреждение.
Непосредствено след войната Временното руско управление сформира в Казанлък привременен градски съвет. Само след два месеца се прави управление по избор от четирите махали на града. Махленските кметове имат за задача да изпълняват ролята на избирателни колегии или избирателни комитети. През 1878 година изборът на градски съвет е в състав: Добри Ганчев Кехайов – председател, Христо Груев – касиер, Мильо Радев, Христо Христов – секретар. Първите задачи, които общинските съвети си поставят и решават са:
1.Квартирен проблем – за настаняването на руските войски.
2. Устройване на руски болници.
3. Запазване и стопанисване на турските имоти.
4. Събиране статистически данни за населението.
5. Прави се много и за хигиенизирането на града.
На 20.04.1878 г. се взема решение за именуване на улиците на града.
С Прилагането на Източнорумелийския закон след Берлинския конгрес се слага началото на едно действително общинско самоуправление. Градският съвет се избира направо от населението, а не от махленските кметове и стареи, както е ставало по време на временната руска окупация. Първият градски избор става на 6.02.1880 година. Градът е разделен на девет отдела от които се избират по един съветник. Избрани са: Никола Самев – кмет, Михаил Манчев и Захари Тотев – помощници за три години. Нов общински избор се прави през 1883 година. През 1883 година за пръв път се гласува общински бюджет. От този момент се действа сериозно и по благоустройството на града, работи се и за изготвяне на регулационен план. Общината поема грижи и по просветното дело, по санитарната и лечебната част. Прави се много и по залесяването на градската кория – югозападно от града към река Тунджа.
Непосредствено след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година в Казанлък се извършват преобразования в общинската дейност. През 1886 година ІV-тото Народно събрание гласува законопроект за общинско управление, който цели да гарантира реалното приложение на самоуправлението в живота и дейността на общината, предписвайки следните изисквания:
1.Пряко избиране на общинския съвет, кмета и неговите помощници от населението чрез свободни и независими избори.
2. Демократичен характер имат и нововъведенията чрез които се разширява кръга на разглежданите и решаваните от общинския съвет важни за управлението на общината въпроси.
3. Именно на Общинския съвет като колегиален орган на общинска власт, а не на кмета се поверяват вземането на най-важните решения. За кмет след Съединението е избран Стефан Енев. В Общинския съвет влизат Илия Стоков, Филип Колев, Иван Тавукчиев, Павел Петков, Петко Орозов, Христо Касев, Тодор Томанов, Иван Генев, Христо Христов, Ст.Пенчев, Никола Гунев, Ахмед Калфа Ширинов и Мехмед Пачаръз. Управлението е до 1890 година.
До 1908 година изборът за общинско ръководство е по мажоритарната система и Казанлък се управлява от хомогенни еднопартийни съвети. През 1908 година в съвета влизат избраници от четири партии – Народна, Прогресивно-либерална, Социално-демократическа и Радикална. За кмет е избран Константин Бозвелиев. С влизането в сила на пропорционалната избирателна система, в Казанлък в Общинския съвет имат представители всички по-значими партийни групировки. Общинските съвети допринасят за построяването на училища и решаване на здравни проблеми.
Началото на изграждане на паркове и градини в Казанлък се слага през 1893 година. През 1899 година се изработва трети план за благоустройство от инж. Ненов. В града е изградена пожарна кула през 1906 година Много важен момент от благоустройството на Казанлък е поставянето на началото за изграждане на модерен водопровод. Това става през 1909 година. Той е завършен окончателно през 1920 г. Правят се и важни постройки на обществени магазини. (За Общинските съвети и кметове от Освобождението до 1926 година-виж Казанлък в миналото и днес, т.ІІІ, от с. 239 до с. 245).
В годините 1926 – 1944 година населението на град Казанлък нараства със сравнително бързи темпове и това става не само с естествения прираст – раждания, но и със заселванията на много граждани от съседните селища и различни краища на страната, а също така с установяването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Увеличаването на населението се дължи очевидно на икономическите промени в града.
Появата на нови фабрични предприятия привлича населението, което тук може да намери сравнително добро препитание.
Този бърз прираст обаче се отразява на битовите и социални условия на живот в града,а това рефлектира и върху дейността на общинското ръководство.
ФИЗИКОГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
Община Казанлък е разположена в централната част на Република България. Намира се в подножието на Стара планина в Казанлъшката котловина, която е част от , известна със своята красота и плодородие. Тук е естественият географски център на България. Разположена е в североизточната част на Южния централен район за планиране, в област Стара Загора. Тя граничи на север с общините Севлиево, Габрово и Трявна, на изток с община Мъглиж, на юг с общините Стара Загора и Братя Даскалови, а на запад с община Павел Баня.
Територията й е 634.626 km2 или 12.3 % от територията на Старозагорска област, 2,3% от територията на Южния централен район за планиране и приблизително 0.6 % от територията на страната. Най-голяма площ заемат земеделските територии: общо 275604 дка (43.4% от площта на общината при средно за страната 58.7%). Обработваемата земяв земеделските територии е с обща площ 190 282 дка. Горските територии заемат 276816 дка (43.6%при средно за страната 33.6%). Залесената част е 275604 дка, или 43.4 % от територията на общината. Този процент определя т.н. “лесистост на територията”, значително по-висока от средната за страната – 31.7%.
Територията на населените места и другите урбанизирани територии заема 50651 дка площ (8.0% – значително над средното за страната 5.0%).
Централното местоположение на Община Казанлък е предпоставка за бърза транспортна връзка, превоз на товари, туризъм с останалите градове в страната. Това е добра възможност за безпроблемни производствени, административни и бизнес отношения.
На територията на общината се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни връзки, които свързват София – Бургас, Русе – Хасково и ж.п. линиите София – Карлово – Бургас. През Общината преминават пътни артерии с регионално значение, като автомагистрали няма.
В бъдеще, след изграждане на европейските коридори № 8 и №9, ще се създадат условия за по-добра инфраструктура на съседните населени места, сред които е община Казанлък, което ще окаже благоприятно развитие за тяхната икономика.
Общинският център гр. Казанлък e най-големият необластен град в България, втори по големина в Област Стара Загора и десети по големина икономически център.
Намира се в центъра на България между Стара планина и Средна гора, на 194 км източно от София и на 185 км западно от Бургас. На 36 км югоизточно от Казанлък се намира Стара Загора, а на 114 км в същата посока е Пловдив, на 48 км на север е гр. Габрово.
Релеф
Северната част на община Казанлък е заета от мощните и стръмни склонове на Шипченска и Тревненска Стара планина, а южната – от полегатите и значително по-ниски склонове на Средна гора.
Равнинно-хълмистата част от територията наобщината попада в западната част на Казанлъшката котловина, една от най-живописните и най-голямата от задбалканските котловини. Наподобява голямо долинно разширение и затова е наречена Казанлъшка долина. Надлъж през нея тече река Тунджа, която извира от Калоферския Балкан.
Климатът е умереноконтинентален, с не много студена зима, топло и сравнително добре овлажнено лято.
Годишно за района количеството валежи е малко под средното за страната. Сумата на зимните валежи се движи от 100 до 130 л/кв. м. Продължителните засушавания са малко.
Преобладаващатапосока на ветровете е от северозапад.
Средната относителнавлажностна въздуха е 50-60%, абсолютната – 4-12 мм.
Казанлъшкото поле се отводнява от река Тунджа и притоците й. Казанлъшкото поле е с наличие на високи нива на подземни води, разположени в поройния конус на р. Крънска, р. Стара река и в терасата на р. Тунджа.
На територията на общината са построени 20 микроязовира. Действат две водноелектрически централи – ВЕЦ “Копринка” и ВЕЦ “Енина” с обща мощност 13,5 МВт. Най-голям в областта и един от най-големите в страната е язовир „Копринка” на р. Тунджа.
Находище на топла минерална вода с действащи 5 геотермални сондажа има в района на с. Овощник, с общ дебит около 28 л/сек и температура при изворите от 45ºС до 75ºС.
Минералните извори в с. Овощник са познати от началото на ХІХ в., водата е една от най-богатите в Европа на флуор, с рН – 8,4 и е уникална с това, че почти няма различия в анализите отпреди 70 години и сега.
Почвите се характеризират с голямо разнообразие: делувиални и делувиално-ливадни, ливадно-черноземовидни, канелени горски излужени, като преобладаващ тип е канелено-горският.