Казанлък, ул. Ал. Батенберг, бл. 119 0895850086

Общинския съвет на Казанлък преотстъпи за 5 годишно безвъзмездно право на ползване сградата на бившата детска градина „Зорница”. Сградата от години е в окаяно състояние, като съветниците днес решиха, че тя ще се стопанисва от ”Християнски мисионерски център – Даром сте приели даром давайте”.

Религиозната институция работи с жители на ромската махала, като срещу безвъзмездното право на ползване се наема да извърши ремонт на сградата, която се намира до западния край на ромската махала в Казанлък.

Общата площ на имота е 3169 кв. м.

Казанлък, бул. Освобождение 19  043164776 dgskazanluk@uidp-sliven.com  http://dgskazanluk.uidp-sliven.com

ДГС”Казанлък” е разположено на територията на община Казанлък , в сърцето на България, сред китната Розова долина. На север граничи с ДГС “Габрово” и ДГС”Плачковци”, на изток с ДГС”Мъглиж” , на юг с ДГС”Стара Загора” и ДГС”Чирпан” , а на запад с ДГС”Павел Баня” и ДДСс”Мазалат”.

Обхваща част от южните склонове на централна Стара планина , част от северните склонове на Средна гора и Казанлъшката котловина, разположена по поречието на река Тунджа .

– Обща площ на лесничейството : 24 720 хектара , от които :- държавен ГФ – 23 519 ха , Общински ГФ – 452 ха и ГФ частна собственост – 775 ха . Средна дължина – север – юг – 30 км.

Средна дължина – север – юг – 30 км.

– средна ширина – изток –запад – 23 км.

– най-висок връх: Атово падало – 1494 м. н. в.

на главното било на Стара планина

– най-ниска точка: по поречието на р. Тунджа ,300 м. н. в.

– Дървопроизводителна площ – 23 308 ха ,

от които – залесена площ – 23 029 ха

– не дървопроизводителната площ – 1 412 ха

– 53,1% – са горите и земите с дървопроизводителни и скредообразуващи функции и 46,9 5 % – са горите със защитни и реакреационни функции и защитени територии.

– средна възраст на горите – 47 год. , среден прираст – 4.82 м3/ха , общ дървесен запас – 4 353 хил.м3 .

Релефът на лесничейството е твърде разнообразен със силно изразен планински характер. Южните склонове на Стара планина са стръмни , а на места и урвести.Средногорския масив се издига постепенно и умерено на юг от Казанлъшкака котловина, обхващаща част от водосбора р. Тунджа характеризираща се с широки разливища и речни тераси. На запад от гр. Казанлък на нея е построен един отнай- големите български язовири “Копринка”.

Поради специфичното си разположение районът на лесничейството обхваща част от двата хидроложки райони – Старопланински – със своите буйни речни течения, захранвани от обилни дъждове и снежна покривка , и Средногорски – с водни течения с по-малък дебит и пресъхвания през горещите летни месеци.

Климатът не се отличава с особености, които да крият изненади за вегетацията на дървесната и храстов растителност. Късна хладна пролет , не много горещо лято, топла есен и и не много задържаща се снежна покривка , създават благоприятни условия за развитие на растителноста и животинския свят.

На територията на лесничейството са разпространени два основни типа почви – излужени канелени горски почви – 62 % от площа , кафяви горски – 35.9 % и алувиални почви по поречието на р. Тунджа – 0.9 % .

Растителност и месторастения – Според класификационната схема на на типовете горски месторастения ДГС 4Казанлък “ попада в Горотракийската растителна подобласт .във вертикално отношение горските масиве са разположени в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни.те от своя страна са разделени на подпояса , с голямо видово разнообразие. Поречието на р.Тунджа е в подпояса на крайречните и лонгозни гори. Правилното и рационално разпределение на дървесните видове по типове месторастения пхрез последното десетилетие е довело до повишаване на производителноста на насажденията и повишаване процентът на естествено срещащите се широколистни дървесни видове : при бука – увеличение от 20 на 23 % , зимен дъб – от 28 % на 36 % , за сметка на намаление участието на иглолистните култури – 4 – 7% .

Възобновяване и залесяване – в района лесничейството условията за естествено възъбновяване на основните широколистни дървестни видове и създадените иглолистни култури са благоприятни.Възобновителния процес в буковия пояс на Стара планина , вследствие на водени успешни главни сечи е на добро ниво. Насаждението в 159 д се използва от няколко години като естествен разсадник за снабдяване с букови фиданки за залесяване.

През последното десетилетие стопанисващите органи правилно са насочили вниманието си към залесяване предимно с широколистни видове и увеличаване на видовото разнообразие и участието на горскоплодни видове, съобразявайки се с местните климатични , почвени и хидроложки условия.

В района на лесничейството има обособени семепроизводствени насаждения -313.3 ха , географски култури – 32.4 ха и семепроизводни градини – 3.4 ха , които са в състояние да задоволяват нуждите от семена и гарантират запазването на генетичния фонд. На територията на ДГС”Казанлък” има един основен горски разсадник в землището на с. Бузовград , и два спомагателни в землищата на гр.Шипка и с. Горно Изворово .

Изградени са километри бариерни и лесокултурни противопожарни прегради.

Стопанисващите органи от ДГС и РУГ вземат сериозни мерки за подобряване на санитарното състояние на горите. Санитарните сечи за усвояване на съхнеща , гниеща от различни болести и вредители дървесина , както и повредена от ветроломи , снеголоми и пожари се извеждат своевременно .

Води се наземна химична борба в горските разсадници , а при сериозни нападения от вредители се прилага и авиоборба.

По най-болезнения проблем – опазване на горите и животните от престъпни посегателства в ДГС”Казанлък” се полагат всекидневни грижи – обхождане. даване на нощни и извъредни дежурства, съвместни охранителни действия с органите на МВР.

История на залесетелното дело – В началото на 20 -ти век засиленото изсичане на горите, повсеместната и безконтролна паша на добитък в тях и екстензивното планинско земеделие са причина пороищата в България и особено в казанлъшкия край да нанасят големи вреди . Тогавашното правителсгво на Бългалия възприема у нас да се създаде по подобие на Франция „специална служба за укрепване на пороищата и залесяването“.

През април 1905 год. у нас пристига горският инспектор Феликс Вожли и заема началническия пост на основаното бюро за укрепване на пороищата и залесяването в Казанлък. Вожли е бил енергичен и настойчив човек, много добър организатор, който е обичал извънредно много работата си.

Въпреки многото трудности от най – различно естество Вожли и неговия помощник П.Манджуков довеждат до успешен край започнатото дело. В продължение на 6 години са залесени около 4984 дка опороени земи. Построени са 1450 м3 каменни баражи, голям брой клеонажи, прагове, вследствие на кисти са укрепени много от най – опасните порои около селата Шипка, Енина, Горно Изворово и Мъглиж.

На Вожли и неговото дело в Казанлък ние дължим утвърждаването на някои ценни чуждестранни дървесни видове за залесяване, като зелената дугласка, корсиканския черен бор, веймутовия бор и др., успешното използване при наши условия на някои ценни френски методи за противосрозионни залесявания /книгата Укрепаване на пороищата и Залесяване/ , и прекрасните горски масиви разпрострели крайгр.Шипка ,селата Енина, Изворово ,гр.Мъглиж и с.Ветрен. В негова чест на мястото / на известния “Царски завой по пътя гр.Шипка – гр. Габрово на мястото на първите залесявания епоставена пламенна плоча. В гр. Шипка е изградена уникална музейна сбирка , посветена на поколенията всеотдайни лесовъди по овладяване на ерозията и залесяването на голите склонове на Стара планина.

Природата на този край е съчетала красотата и величието на Балкана с плодородието на долината на река Тунджа. В района на ДГС”казанлък” се намират следните защитени територии – Резерват Каменещица”, стопанисван от МОСВ- разположен в землището на с. Енина, община Казанлък и съхранява екосистеми от смесени широколистни гори на възраст 60 – 170 години (горун, бук, габър, явор, мъждрян , келяв габър, ясен) и находища на редки и защитени растения и животни

Обитават го мечка, благороден елен, дива свиня, сърна.

– Природните забелижителности – “Каваците” , “Мечките” и “ Енинско Ждрело “ – обхваща скатовете над руслото на р. Енинска и съчетава гори с красиви скални образувания.

“Мечките” и “ Енинско Ждрело “ – обхваща скатовете над руслото на р. Енинска и съчетава гори с красиви скални образувания.

– „Мечките“ е природна забележителност, съхраняваща атрактивно скално образувание в землището на с. Крън.

Територията на Държавен дивечовъден участък “ Енинска река “ , върху площ от 2 644 ха. Останалата територия от ГФ е предоставена на ЛРД”Сокол” гр.Казанлък и ЛРС “Сокол” гр. Мъглиж за стопанисване със договор съгласно ЗЛОД.

В ДДУ ““ Енинска река “ – са разпространени популациите на благороден елен , дива свиня , сърна , заек , от представителите на хищниците – мечка, вълк , лисица , дива котка . Стопанисването е насочено към изграждане на интензивна ловно-стопанска единица за провеждане на организиран ловен туризъм , добив на ловни трофеи и дивечово месо, опазване на защитените животински видове.

От последната проведена таксация е установено ,че запасът на основния вид дивец – благороден елен , постепенно се увеличава към допустимия запас , сърната поддържа постоянен запас , а броят на дивата свиня постепенно се увеличава. За достигане на допустимите запаси от дивеч , планирасе ползване на дивата свиня. Към ДДУ е изградена фуражна база за подхранване – зърнохранилище със сеновал , необходимите сеновал-хранилки , хранилки-ясли и солища. На територията на ДДУ са построени две ловни хижи – “Картала и “ Синевръщица”.