Ихтиман, ул. Цар Освободител 123 072482381, 0887355455, 0886399354 obshtina_ihtiman@mail.bg  http://www.ihtiman-obshtina.com

Град Ихтиман се намира в Област София и е административен център на Община Ихтиман. Разположен е в Средна гора, в котловина  покрай автомагистрала „Тракия“, на 48 км от София, на 40 км от известния планински курорт Боровец и на около 95 км от Пловдив.

Градът е носел името „Стипон“ (от лат. stipo „гъсто населен“) и е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия към Босфора. Археологическите данни датират човешко присъствие в ихтиманското поле от неолита. През него минава най-древната и пряка пътна връзка между Средна Европа и Предна Азия. По този път извършват военните си походи траки, келти, римляни, славяни. В Древността ихтиманското поле влиза в границите на Одриската тракийска държава – пети век пр.н.е. От траките са запазени множество  могили, почти край всяко селище в района. В околностите се намират калетата Мория, Пандово кале, Любнишко кале и укрепения град Стопинион-Ихтиман. Археологическите материали от квартал Секията в Ихтиман разкриват, че върху римската крайпътна станция Хелице е изградено славяно-българско селище

По този път извършват военните си походи траки, келти, римляни, славяни. В Древността ихтиманското поле влиза в границите на Одриската тракийска държава – пети век пр.н.е.

От траките са и множество тракийски могили, запазени почти при всяко селище в района. В околностите се намират калетата Мория, Пандово кале, Любнишко кале и укрепения град Стопинион-Ихтиман.

Археологическите материали от квартал Секията в Ихтиман разкриват, че върху римската крайпътна станция Хелице е изградено славяно-българско селище.

На десетина километра от с. Живково, в подножието на Рила, е природен резерват „Искър”. Той е най-малкият в страната – 38 кв². Ако имате поне един свободен ден, може да го използвате за фотосафари. Ловът тук е подборен и селекционен, а ловните екземпляри се подготвят 10-на години. Ще ви примамят и с конни преходи из Рила, Пирин или Родопите.

В Ихтиман е построено първото в България голф игрище, отговарящо на всички световни стандарти. Може да пробвате силите си на футбол, баскетбол, волейбол. Игрищата са затревени и със стандартни размери. Има и два тенискорта, два плувни басейна, възможност за конна езда, зала за тенис на маса, фитнес, сауна, солариум. Към комплекса има построени къщи за фамилна почивка и хотел в центъра на града. На Тодоров ден организират парад на конете и весела надпревара.

От Мирово старото шосе отвежда до останките на римската крепост, чието име носи и тунелът Траянови врата на магистрала „Тракия”. Името Траянови врата е използвано за първи път от Антоний Бонфиний, когато разказва за похода на Владислав Варненчик /1443/. Преди това е наричан първо Суки, после Царски проход, Български проход, по време на турското робство – Кападжик дервент. Тук през август 986-та войниците на Самуил разбили и обърнали в бяг армията на византийския император Василий Втори, който се връщал от неуспешната обсада на Средец.

Самият той успява да се спаси, попадайки случайно на тунела, през който снабдявали крепостта с вода. За тази славна битка стиховете на византиеца Йоан Геометър редят: „Пропаднете дървета, зловещи планини. Пропаднете недостъпни скали, там където лъвът се изплаши да излезе срещу сърните. Слънце, скрий под земята златоблестящата си колесница и кажи на великия дух на императора /Никифор Фока/ това: Истъра грабна венеца на Рим. Вземи бързо оръжието, защото мизийските стрели са по-силни от авзонските копия.”

За тази велика битка сведения оставят Лъв Дякон, Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара и много други.

Исторически музей – Ихтиман

Историческия музей на град Ихтиман е открит за първи път през 1951 г. в къщата на изтъкнатия писател Гьончо Белев, където е открита първата експозиция, отразяваща етнографското богатство на Ихтиманския край. Той е създаден с помощта на будни ихтиманци, след апел на тогавашната комисия за наука, изкуство и култура да се включат в издирването на старинни вещи, ръкописи, занаятчийски изделия, които да дарят на музея. През 60-те години на ХХ в., музеят се профилира като музей за история на капитализма и революционно-работническото движение. Преместен е в центъра на града, където е открита експозиция, отговаряща на профила на музея. Фондовете на музея непрекъснато се обогатяват и разрастват. Музейните специалисти не се ограничават в събирането на експонати и продължават издирването и съхраняването на материали, с които се създават археологически отдел, етнографски, възраждане и т.н. През 1970 г. музеят се премества в нова сграда , построена специално за целта. В нея се открива нова експозиция като на първия етаж е експонирана етнографска изложба. Под ръководството на музея през 1978 г. започват археологически разкопки на крепостта “Маркова механа”, елемент от фортификационната система при “Траянови врата”. Десетгодишните проучвания разкриват интересни факти от старата история на района, а намерените материали са ценни експонати във фондовете на музея. През 1992 г. с решение на Министерството на културата музея бе преименуван в Исторически музей. През тези петдесет години музеят се утвърди като един културен институт, издирващ, съхраняващ и популяризиращ историческото наследство на Ихтиманския край.

Троянови врата

Крепост Маркова механа

На прохода “Траянови врата”, непосредствено до тунела на автомагистрала Тракия се намира късно античната крепост “Маркова механа”, която е елемент от крепостна система “Траянови врата” край Ихтиман. Тя представлява най-известния археологически елемент от голям фортификационен комплекс, който охранявал достъпа до Константинопол и проливите. Мощното фортификационно съоръжение – кастел, се намирало непосредствено пред крепостните стени сред естествено защитена местност. Единствената му открита за неприятеля северозападна страна, била защитена от заплашително врязаните островръхи кули. Археологическите проучвания на крепостта, ръководени от ст.н.с. Д.Джонова, водят до заключение, че тя е построена през VІ в. На това място през 17.VІІІ.986 г. е станала и една от най-великите победи в Българската история, битката на цар Самуил с византийския император Василий ІІ.

Вижте по-голяма карта