Елхово
ОБЩИНА ЕЛХОВО
Елхово, ул. Търговска 13 +359 478 88004 obshtina@elhovo.bg http://www.elhovobg.org |
Община Елхово се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на област Ямбол.
На югозапад граничи с община Тополовград, Хасковска област, на изток – с община Болярово, на югоизток – с Република Турция, на север – с община Тунджа. Общата територия на община Елхово е 708 кв. км и включва 22 населени места.
Благоприятните природни условия обусловили появата на човешки живот още през неолита (6000-4000 г. пр. Хр.) . За това свидетелстват откритите каменни и медни оръдия на труда и работената на ръка керамика, украсена с врязани орнаменти.
Бронзовата епоха е представена от културата на траките. Запазили са се останки от тракийски крепости, селища, надгробни могили. Сред откритите в тях предмети преобладават фрагментите от битова керамика, оръжия и оръдия на труда, оброчни плочки с изображения на Тракийския конник.
От траките са останали и интересните по своя градеж мегалитни гробници, наречени долмени. Именно траките създават първото селище в близост до днешния град, известно под името Орудица.
По времето на хан Крум (802-814 г.) Елховският край е включен в пределите на създадената през 681 г. славянобългарска държава. За това свидетелства прочутият Хамбарлийски надпис, намерен в околностите на днешното с. Маломирово.
През епохата на Възраждането Елховският край дава своя скромен принос в борбите за нова българска просвета, самостоятелна църква и национално освобождение. През 1833 г. в града е открито първото училище, а през пролетта на 1874 г. елховци изгонват омразния гръцки владика Дионисий. На мястото на малкото параклисче, полувградено в земята, започва строителство на нова трикорабна църква, завършено през 1877/1878 г.
Съпротивата против турските поробители първоначално намира израз в хайдушкото движение, като особено популярни тук са Индже войвода и Кара Колю. Началото на организирано революционно движение се поставя през 1872 г., когато се създава таен революционен комитет начело с терзията Дженко Димитров. Давайки много свидни жертви, градът посреща своето освобождение на 21 януари 1878 г.
През 1958 г. в града е създаден Етнографски музей, чийто профил през 2008 г. бе промен на етнографско-археологически. Ежегодно през залите му минават около 16 000 посетители. Свои експонати музеят е представял в много български градове, в Будапеща, Виена, Букурещ и Монреал. От 2003 г. музеят в Елхово е включен в списъка на Националното движение “Опознай България – 100 национални туристически обекта” под № 100.
Дервентските възвишения са най-западните разклонения на Странджа планина и са разположени на изток от р. Тунджа. С туристическите си бази в местностите Студеното кладенче и Гьол бунар са подходящи за краткотрайни излети и почивка сред природата. Край гр.Елхово, по бреговете на р. Тунджа, в лонгозни гори са разположени резерватите Балабана и Долна топчия, които са естествен развъдник на рядко срещания в Европа колхидски фазан.
В Елховско от бозайниците се срещат лисица, чакал, заек, дива свиня, елен лопатар.
Световно защитените царски орли са 16 двойки в България и една от тях гнезди по вековните дървета.