Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Дупница
ЦЕНТЪР ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА – За да има щастие в детските очи – град Дупница
 |
 Гр. Дупница, ул. Велико Търново 2 0877 968832, 0701 50441 cop_dupnica@abv.bg |
Услугата Център за обществена подкрепа е комплекс от социални услуги насочени към намиране на подходяща семейна среда (биологично, разширено семейство, приемно семейство, осиновяване) или подкрепа интегрирането в общността на деца и младежи в риск, с цел предотвратяване на изоставянето на децата и настаняването им в специализирани институции ,превенция на насилието и отпадането от училище, консултиране и подкрепа на семейства в риск, оценяване ,обучение и
подкрепа на приемни родители и осиновители, консултиране и подкрепа на деца с поведенчески проблеми .
ДЕЙНОСТИ
Дейностите в услугата Център за
обществена подкрепа, предоставяни за
децата и техните семейства , имат за цел
да подобрят качеството на живот на децата в семейната и социална среда, като предостави качествени социални услуги, които да отговарят на потребностите и да бъдат достъпни за всяко дете в риск и неговото семейство.
* Реинтеграция на деца и младежи в
семейството им.
* Настаняване на деца и младежи в
разширено семейство.
* Настаняване на деца и младежи в
приемно семейство.
* Осиновяване на деца и младежи.
* Подкрепа формиране на умения за самостоятелен живот и интегриране в общността на младежи, напускащи ЦНСТ.
* Предотвратяване на отпадане от училище .
* Осигуряване на професионална и квалифицирана помощ на деца в риск и техните семейства .
* Осигуряване на посредничество и застъпничество на семействата ,ползващи услугите на ЦОП пред други държавни, административни и неправителствени организации.
* Консултантски услуги за установяване на проблемите в поведението на деца в риск и техните семейства.
* Подготовка за изслушване и изслушване в щадяща за детето обстановка „ синя стая“
* Обучение на кандидат осиновители и приемни родители
* Кампании
* Училище за родители
ПОТРЕБИТЕЛИ
Потребители на социалните услуги на Център за обществена подкрепа са деца от 0 до 18 години в риск и техните семейства .
Това са:
* Деца, ползващи постоянна грижа и техните семейства;
* Деца, ползващи седмична грижа и техните семейства;
* Деца, ползващи дневна грижа и техните
семейства;
* Деца, на които предстои напускане на
институция и техните семейства;
* Семейства, при които има риск от
изоставяне на дете или настаняване в
институция;
* Кандидати или вече одобрени приемни
семейства ;
* Кандидати или вече одобрени
осиновители;
* Деца с поведенчески проблеми и техните семейства;
* Семейства, които търсят професионална подкрепа за отглеждане и възпитание на детето;
* Деца и семейства от общността , при които съществува риск от конфликт и разрушаване на семейните отношения;
ВИДОВЕ УСЛУГИ
Център за обществена подкрепа постига целите си, като предоставя на своите потребители услуги в направления:
* Реинтеграция на деца и младежи /в биологично или осинователно семейство/.
* Осигуряване на подходяща семейна среда /в семейства на близки или в приемни семейства/.
* Подкрепа за самостоятелен живот и социално включване в общността.
* Превенция на изоставянето/семейно консултиране, подготовка и обучение на родителите да се грижат за децата си, програми по семейно планиране и изграждане на родителски капацитет/.
* Превенция на насилието и отклоняващо се поведение/индивидуално и групово консултиране, разработване и провеждане на обучителни модули на тема превенция на насилие, информационни срещи, беседи, консултации на родители и специалисти от общността, извънкласни занимания и дейности.
* Разработване и провеждане на образователни програми за превенция на насилие, трафик на хора, злоупотреба с деца, умения за независим живот, ваканционни програми.
* Превенция на отпадане от училище/социално-психологическа подкрепа и консултиране на детето и семейството ,индивидуална
педагогическа работа с детето/.
УСЛУГИТЕ В ЦЕНТЪРА СА БЕЗПЛАТНИ!
Ние работим за промяна на практиката за изслушване на деца и привеждането й в съответствие с изискванията на международните правни актове, по които България е страна. Целите на една такава практика са да се избегне допълнителното травмиране на детето в процеса на разследване и правораздаване и да се защитят неговите права и най-добър интерес, като в същото време се гарантира събирането на пълна и точна информация по даден случай, за да може да се приложи ефективно правосъдие.
У нас, сред професионалистите, стаите са познати и като „приветливи”, „специализирани” или „сини” стаи за изслушване на деца, оборудвани със звукозаписна и видеозаписна техника за изслушване на деца, участващи в правни процедури.
Специализираната или приветлива стая е обзаведена така, че да предоставя среда, близка до домашната, за да може детето – свидетел да се чувства по-спокойно и удобно. В същото време помещението е оборудвано с камери и микрофони, за да може показанията да бъдат записани и непосредствено наблюдавани, без страните да са в едно помещение с детето и това да притеснява детето и да влияе на неговите показания.
Разпитът се води от съответния (правоимащ) орган, с помощта на психолог или педагог, а останалите участници са в съседното помещение и наблюдават на голям монитор, те не само могат да наблюдават и да слушат разпита, но и да задават въпроси по време на разпита – посредством радио, телефон или предварително писмено предадени на разследващия орган.
Център за Обществена Подкрепа – Дупница
 |
гр. Дупница, ул. Солун 4 0877968832, 0877826342 cop-dupnica1@abv.bg |
1.1. Същност
Организацията за социална работа „Център за обществена подкрепа“ е комплекс от социални услуги, насочени към намиране на подходяща семейна среда (биологично, разширено семейство, приемно семейство, осиновяване) или подкрепа интегрирането в общността на деца и младежи в риск, с цел предотвратяване на изоставянето им и настаняването им в специализирани институции, превенция на насилието и отпадането от училище, консултиране и подкрепа на семейства в риск, консултиране и подкрепа на деца с поведенченски проблеми .
Организацията за социална работа „Център за обществена подкрепа“ реализира своята дейност на територията на гр. Дупница ул“ Солун „№4
1.2. Цели на предоставянето на социални услуги в ЦОП
Основната цел на Центъра за обществена подкрепа е да подобри качеството на живот на децата в семейната и социалната среда, като предостави качествени социални услуги, които да отговарят на потребностите и да са достъпни за всяко дете в риск и неговото семейство.
· Да се гарантира правото на всяко дете да бъде отглеждано в семейна среда;
· Да се работи за предотвратяване на изоставянето на деца в специализирани институции, чрез подкрепа на техните биологични и разширени семейства;
· Да се работи за реинтеграция на децата в техните биологични семейства, осиновяване, или настаняване в среда близка до семейната – семейство на близки или роднини, или приемно семейство;
· Да се предостави и осигури равнопоставено включване на децата в социалния живот;
· Да се осигури гарантиран достъп до специализирани здравни, социални, образователни и други услуги в общността; да се работи за предотвратяване и справяне с отклоняващо се поведение при деца;
· Да се работи за предотвратяване на отпадането на деца от училище;
· Да се работи за развитие на приемната грижа;
· Да се осигури професионална и квалифицирана помощ на деца в риск и техните семейства, ползващи социални услуги, предоставяни в ЦОП;
· Да се осигури посредничество и застъпничество на семействата, ползващи услугите на ЦОП пред други държавни, административни и неправителствени организации.
1.3. Видове социални услуги
СПОРЕД ПОТРЕБИТЕЛИТЕ:
1. В зависимост от възрастта на потребителите социалните услуги в ЦОП са за деца и за пълнолетни лица.
2. В зависимост от специфичните нужди на потребителите социалните услуги са за:
2.1. всички деца;
2.2. деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето;
Деца от 0 до 18 години в риск и техните семейства;
Семейства, при които има риск от изоставяне или настаняване на детето в специализирана институция;
Семейства, при което има риск от разрушаване на семейните връзки и отношения;
Семейства, чиито деца са настанени в специализирана институция или в друго семейство – приемно или при роднини и близки;
Семейства с деца със специални потребности (аномалии, увреждания, отклонения);
Семейства, които не могат да се справят с проблемите и търсят професионална подкрепа за отглеждане и възпитание на детето;
Деца от специализирани институции, на които предстои извеждане от институцията;
Деца от общността, за работа по превенция на рисковото поведение.
. Принципи на предоставяне на социалните услуги
Зачитане и уважение на личността на детето.
Осигуряване на най – добрия интерес на детето.
Отглеждане на детето в семейна среда.
Поверителност при работа с информацията на потребителя.
Информиране и договаряне с потребителя.
Индивидуализиране на работа с детето и семейството или важните за детето възрастни.
Работа със силните страни и ресурсите на детето и семейството.
Насърчаване на доброволното участие.
Подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето.
Грижа в съответствие с потребностите на детето.
Насърчаване на отговорното родителство.
Подкрепа на семейството.
Работа в екип и междуинституционално партньорство.
Ограничен период на ползване на услугата.
Подбор на лицата, пряко ангажирани в директната работа с деца, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификации.
ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УВРЕЖДАНИЯ – гр. Дупница
 |
гр. Дупница, ул. Солун 4, ет. 4 0879523575 dcplu_2019@abv.bg |
ДНЕВЕН ЦЕНТЪР ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УВРЕЖДАНИЯ – гр. Дупница е с капацитет 20 места.
Центърът предоставя комплекс от социални услуги в общността, които създават условия за цялостно обслужване на лицата с увреждания през деня, свързани с:
предоставянето на храна,
задоволяване на техните ежедневни, здравни, образователни и рехабилитационни потребности,
както и организация на свободното време и личните контакти.
Прилагат се и двигателна рехабилитация, медицинско наблюдение и контрол, арттерапия, социално консултиране и психологични консултации.
Директор на центъра е Нина Александрова.
ОП СОЦИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ – ГР. ДУПНИЦА
 |
гр. Дупница, пл. Свобода 1 070159285; 070159220 admin_dupnitsa@dupnitsa.bg |
Общинското социално предприятие Дупница е създадено с решение на Общински съвет Дупница.
Общинското социално предприятие е специализирано звено към Общината с предмет на дейност озеленяване и благоустройство
Предмет на дейността на Общинско социално предприятие за озеленяване и благоустройство е:
– Озеленяване и аранжиране на зелени пространства в Дупница
– Поддръжка на тревни площи
– Ремонтни работи
Основната цел на Общинското социално предприятие е осигуряване на заетост на лица в неравностойно положение на пазара на труда и други социално изключени лица, като не по-малко от три лица са от следните целеви групи:
– Дълготрайно безработни лица, обект на социално подпомагане;
– Самотни родители и многодетни майки;
– Хора с трайни увреждания;
– Лица, изтърпели наказание лишаване от свобода.
ОБЩИНА ДУПНИЦА
 |
Дупница, пл. Свобода 1 0701 59285; 0701 59220; 0701 59211 admin_dupnitsa@dupnitsa.bg http://www.dupnitsa.bg |
НОВИНИ от Община Дупница …. виж тук!
Местоположение
Община Дупница е със стратегическо географско положение и уникален климат.
През землището на гр.Дупница преминава една от главните пътни артерии на страната – международен път Е 79, като гр.Дупница е точката, където се пресичат пътищата на юг към Солун, Адриатика, Истанбул или на запад през Македония и Сърбия за страните от Западна Европа.
Територията на Община Дупница е 359 км² или 0.32 % от територията на Република България. Средната надморска височина е 946.3 м.
На изток община Дупница граничи с общините Сапарева баня и Самоков, на запад с община Бобов дол, на север с община Радомир, а на юг с общините Рила и Бобошево.
В един пътепис на чужд пътешественик, гр.Дупница е представен като “живописен град, който се извива около 3/4 ч. път между високи склонове край лъкатушното джерменско корито, а центърът на града се намира на мястото, където от рилските склонове през живописна, между къщите дълбоко врязана долина, дохожда буйната река Бистрица”.
В пътеписа е записано още, че една от главните улици на града минава през нейните шумящи вълни по стар каменен мост, до който стои старинната джамия, превърната в Дом на изкуствата.
Без да навлизаме в подробности, трябва да отбележим, че градът Дупница е произлязъл на мястото, където се кръстосват два големи друма по онова време – от Цариград за Скопие и от София или Дунава за Сер и Солун. Той се образувал навярно полека-лека около кервансараите край шосето. Руско-турската война е направила тук големи промени, но най-вече е оформила Дупница като център на пограничната околия.
С оживеност и добраномереност градът прави впечатление още при влизането в него и създава у посетителите чувство на подреденост и спокойствие.
Няма съмнение, че величавата Рила планина прави Дупница забележителна и тайнствено магнетична. И така, извисена като страж и прегърнала го като любяща майка, планината разкрива на всички туристи и любители, дръзнали да я опознаят отблизо и историята на Дупница с множеството коларски пътища, с малките трънливи пътечки, които водят през Великата Рилска Дядовазова пустиня, та чак до град Самоков или до гордият Пирина през светостта на Рилската обител.
Транспорт
1. Транспортна инфраструктура:
Територията на Община Дупница се обслужва преимуществено от автомобилен и железопътен транспорт. Чрез него се осъществяват производствените връзки и гражданските пътувания между населените места. През локацията преминават автомагистрала Е-79 София – Кулата – Солун и електрифицираната ж.п. линия София – Кулата.
Състояние на пътните комуникации: Пътните комуникации се класифицират в два раздела:
– Междуселищни пътища – пътища – І-ви, ІІ-ри, ІІІ-ти и ІV-ти клас;
– Улично стопанство в населените места – Дупница и селата.
Междуселищни пътища: Най-високо ниво на транспортно обслужване в Общината се осъществява от главен път Е-79 – Кулата – Благоевград – Дупница – София. Важен транспортен гръбнак е второкасен път Дупница – Кюстендил, които свързва Общината с Областния център, Македония и Сърбия, а посредством пътя Дупница – Самоков се стига до автомагистралите водещи до Турция.
Общата дължина на пътищата І-ви, ІІ-ри, ІІІ-ти и ІV-ти клас в общината е 165.8 км., разпределени както следва:
Вид пътища Обща дължина
Пътища I-ви клас 42,3 км
Пътища II-ри клас 34 км
Пътища III-ти клас 25,5 км
Пътища IV-ти клас 64 км
Общо 168,8 км
Пътищата І-ви, ІІ-ри и ІІІ-ти клас са с трайна настилка и се поддържат от “Пътно поддържане” и “Автомагистрали – Хемус”. Настилката на 87% от пътищата ІV-ти клас е трайна (асфалт, бетон, паваж или запечатка с битум), а на 13% от тях нетрайна (баластра или трошен камък). Тези пътища се поддържат със средства от общинския бюджет.
Улици в Дупница и населените места в общината: Общата площ на уличната мрежа в Община Дупница е 2813,5 хил.кв.м. – 877,5 хил.кв.м в гр. Дупница и 1936 хил.кв.м в 16-те села. Благоустроените с трайни настилки улици са около 669,5 хил.кв.м (приблизително 24%).
1.2. Единна транспортна система:
Единната транспортна система (ЕТС) в Община Дупница включва автомобилен, пътнически, товарен и ж.п. транспорт.
1.2.1. Автомобилен транспорт: пътническият автомобилен транспорт е градски, вътрешно- общински и между-общински. Град Дупница е център по отношение на ежедневното транспортно обслужване – градски и работнически пътувания, свързани със София, Благоевград, Бобов дол, Кюстендил. Товарният автомобилен транспорт се характеризира с превоза на различни видове товари, както в цялата страна така и в чужбина.
1.2.2. Железопътен транспорт: През територията на Община Дупница преминава електрифицираната ж.п. линията София-Кулата, която е една от най-натоварените линии в страната. От същата линия при гр. Дупница има разклонение за гр. Бобов дол. От гара “Дяково” до гара “Криви дол” дължината на ж.п. линията възлиза на 16,128 км., и коловозно развитие – 2,135 км. Коловозното развитие на гара “Дупница” е 6072 км.
История
Миналото на Дупница
се крие дълбоко в лабиринта на праисторическата древност на българските земи. Със сигурност поселищната система се е оформила още в епохата на неолита (VІІ-VІ в. пр.Хр.) и затова говорят разкритите и частично проучени селищни могили в голямата Дупнишка околия – при селата Крайници, Дяково, Слатино и Сапарева баня.
Забележителен е фактът, че откакто историци и изследователи доказаха, че откритите археологически паметници датират 500 години преди аналогични култури в Гърция, присъствието на Дупница и Дупнишко в историята на световната цивилизация става завидно. Частичните сондажи и случайните находки сочат поселищен живот в района от времето на бронзовата епоха.
Все още тракийското минало на Дупница остава непроучено, но затова пък е ярко очертано според изследователите с откритите антично селище и некропол.
В днешните граници на този древен забележителен с историята си град, са регистрирани останките на римската и византийската епохи, а при хан Крум (812-814 г.) очертанията на Дупница попадат окончателно в пределите на Българската държава.
За първи път името Дупница се появява в османския регистър от третата четвърт на ХV век, както и в пътеписите на редица пътешественици минавали от тук – Арнолд фон Харф (1499 г. ), Евлия Челеби (ХVІІ в.), Хюп (ХVІІ в.), Ами Буе (ХІХ в.).
За съжаление Османското робство оставя трайни белези и дълбоки рани на града, но това не пречи тук да се развие рударството с железните рудници намиращи се в околностите на града.
Твърде интересно и много кокетно изглежда Дупница по времето на разкриващите се едно по едно дюкянчета, различни занаятчийски и еснафски организации – фурнаджийски, кожухарски, абаджийски, дюлгерски, мутафчийски, с които полека-лека полъхът на разрастващият се град, придобива особена задушевна и добронамерена чувственост.
В средата на 60-70-те години на ХІХ век в Дупница има три предприятия от манифактурен тип – абаджийско, дървообработващо и предприятие за рязан тютюн. Така по-късно градът се оформя като център на тютюнопреработването, които през 30-те години на ХХ век оформят облика на града като един от най-големите подобни центрове в България.
Забогателите еснафски и занаятчийски организации започнали да подпомагат и организират изграждането на църкви, училища и още през първата половина на ХІХ век изправили снага първите четири християнски обители – Риломанастирският метох, метосите на Хилендарския и Зографския манастир, а малко по-късно започнал учебният процес и осем училища, едно от които е девическо.
Стратегическото и кръстопътното положение на Дупница дава възможност градът и околията да се съвземат и разраснат прекалено бързо след Освобождението и така тук се оформят най-значимите търговско-занаятчийски и културни центрове в Югозападна България.
Лабиринтът на историята на този древен град ни запознава и със стопанското и административното му присъствие в Българската държава след Освобождението от Турско робство (след 1878 г.), когато Дупница се оформя като пункт с първостепенно военно-стратегическо значение, с разположените основни части и щабът на VІІ-ма Рилска дивизия.
Не може да не споменем и фактът, че обществено-политическият живот на свободна Дупница (1879-1912 г.) е белязан от идеята за извоюване на национално обединение, за подпомагане на българите останали под властта на султана и Македония, когато родолюбиви дупничани дават подслон на хиляди бежанци и се създават много благотворителни дружества.
Традициите в културния и просветен живот, създадени още през Възраждането, също оставят своя отпечатък върху лика на града и голямата Дупнишка околия, много от които са запазени от поколенията до наши дни.
Историци, изследователи, краеведи и много родолюбиви дупничани, и до днес неуморно търсят, откриват, изследват, анализират и предоставят на нашето внимание постоянно и последователно документи, факти и събития от най-древни времена до днес. Написани и описани в много книги, научни трудове, лекции, вестници и списания, както и в семейни биографии.
С една единствена цел – да знаем своя род и да помним своя език. За да няма нищо, което да ни попречи да се срамуваме от тях.
Кратка историческа справка
В град Дупница и околностите са разкрити следи от човешко присъствие още от времето на късната каменна епоха и античността.В резултат на археологически проучвания през 1993–1995г. в местността на Кулата – хълма в североизточната част на града, са разкрити основи на крепост, съществувала през ІV –Vв. За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на ХV в.По-късно описание на града и населението се среща в записки на пътешествениците: рицаря Арнолд фон Харф (1499г.), Евлия Челеби (ХVІІІ в.) и Ами Буе (ХІХв.).
В предосвобожденската епоха стопанския живот на Дупница е свързан предимно с рударството.Преуспяват занаятите и търговията.Съществуват различни занаятчийски и еснафски организации – фурнаджийски, кожухарски, абаджийски, железарски, дюлгерски, мутафчийски.
Началото на индустриализацията в града е поставено през 60-70-те години на ХІХ век, когато започват работа три предприятия от манифактурен тип – абаджийско, дървообработващо и за рязан тютюн. Градът започва да се оформя като един от големите тютюно-производителни центрове на ХХ век.
През първата половина на ХІХ в. в града съществуват четири църкви, метосите на Рилския, Хилендарския и Зографския манастири, а към края на века действат осем училища, едно от които е девическо и читалища.
Наред с развитието на културно-просветната дейност, дупничани се включват в борбите за национално освобождение.
Именити дупничани
НИЕ ПОЧИТАМЕ, ТАЧИМ, ГОРДЕЕМ СЕ И СЕ СТРЕМИМ ДА СЛЕДВАМЕ ПЪТЯ НА МНОГО ИМЕНИТИ НАШИ СЪГРАЖДАНИ И ЛИЧНОСТИ!
Христаки Павлович Дупничанин – създал първия печатен учебник по българска история, т.н. “Царственик”, базиран на Паисиевата “История славянобългарска”. Христаки Павлович-Дупничанин е родственик на Николай Павлович, на когото е наречено първото рисувателно училище, сега НХА в София.
Аверки Попстоянов, рилски монах и възрожденец, учителствал в Казанлък, Видин, Кюстендил. Той е бил игумен на Осоговския манастир “Св.Йоаким Сарандапорски” от 1858-1876г. Участник в борбата за независима българска църква. Автор е на печатни произведения и на славянобългарски език. Участник в революционното движение.
Отец Атанасий Чолаков-Дупничанин, известен още като Хилендарец. Учителсвал в Панагюрище и Хасково, участва в народните борби. Убит е през 1852г. от гръкомани.
Даскал Ристо – Христо Димитров Тодоров – борец срещу гърцизма. Участва в църковно-народния събор в Цариград през 1871г. като делегат на Самоковска епархия.
Георги Икономов Дупничанин също се изявява на попрището на църковното движение като учител в Сопот, Велес, Прилеп.
Димитър Янакиев Бисеров-Околията, учител в Дупница и Берово, Малешевско. Сътрудничи на българските вестници “Македония”, “Право”, “България”, “Читалище”, “Български книжници”. Инициатор е за създаването на читалище, наречено днес “Зора”. Събира народни песни и поговорки от дупнишко.
УСЛУГИ:
- Екология
- Транспорт
- Технически
- Местни Данъци и Такси
- Етажна собственост
- Други
- Местно развитие
- Гражданска регистрация
- Търговски
СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ: