Добрич, ул. България 12 058600001, 058600166 dobrich@dobrich.bg  http://www.dobrich.bg

Община Добрич се намира в Добричка област, състояща се от осем общини: Добрич-град, Добричка, Балчик, Шабла, Каварна, Тервел, Генерал Тошево и Крушари. Общината е разположена в Дунавската хълмиста равнина върху Добруджанското плато.

Съвременните условия определят двойственият характер на Добрич – той е център на едноименната община, а същевременно е седалище и на администрацията на Община Добричка, в която има общо 67 населени места. Ролята му на административен, икономически и обслужващ център на областта определят неговото влияние и връзки с населените места. Тези връзки са най-силни в границите на бившата селищна система и постепенно намаляват до границите на бившия окръг.

Регионалните връзки на града се определят от група икономически, социални и технически фактори. В съвременните условия тези връзки са придобили нов характер, който се определя и от принципа на самоуправление на общините. В този смисъл те трябва да се разглеждат като икономически и социално необходими и обосновани.
Град Добрич е вторият по големина икономически център в Североизточна България.

Територията на град Добрич е част от Дунавската хълмиста равнина, която се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от долината на Суха река, преминаваща през града. Територията се разделя на две геоморфоложки области – долина в източната и североизточната част на града, която е с полегати източни и стръмни западни склонове, и хълмиста заравненост със загладени форми.

Град Добрич е разположен върху равнинен терен. Преобладават терени с благоприятен наклон – от 1.5% до 6%. По склоновете на долината на Суха река наклоните на места в южната част на града достигат до 12-15%. Северозападно от града е разположен хълмът Чорчолийките с наклон на източния и северния склон 10-12% и много полегати склонове. По-стръмни са склоновете на долината, разположена източно от Северната промишлена зона – на места достигат до 10-15%.

Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи.
Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2.5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването й във вид на дебели преспи.

Широкият териториален обсег на Източната Дунавска равнина, значителната й отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността й към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове.
Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85-86%, а през лятото спада до 68-69%.

Естествената растителност заема съвсем ограничени пространства. Тя е изтласкана и се е съхранила само в онези места, които са по-малко годни за развитие на земеделието. Запазилите се тук-там единични дървета и групи от дървета говорят за предишно разпространение на обширни горски масиви. Унищожени са гори от вековни дъбове, габъри, брястове, лески и др. Сега преобладава културна и селскостопанска растителност.
Горската растителност в района е представена от различни видове дъб, липа, ясен, киселица, шестил, габър и др. в лесопарк “Кобаклъка” и изкуствено създадените горски пояси, които са характерен елемент на ландшафта.

Град Добрич е построен върху терен, който в основата си в геоложко отношение разкрива материали от горната миоценска възраст: сарматски варовици, глини и мергели със значителна мощност – 50-80 m.

Климат

Територията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 10.2°С. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари – минус 22.7°С, а максимумът – през август и септември – плюс 39.1°С. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината.
Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи.
Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2.5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването й във вид на дебели преспи.
Широкият териториален обсег на Източната Дунавска равнина, значителната й отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността й към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове.
Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85-86%, а през лятото спада до 68-69%.

История

Най-старите археологически останки на територията на град Добрич датират от епохата на античността. През ранното средновековие тук съществува за кратко време неукрепено старобългарско селище. Сегашният град възниква през ХVІ век под името Хаджиоглу пазарджик. Легендата разказва, че Добрич е основан от богатия търговец Хаджиоглу. Според историческите извори градът е създаден от огузки род със същото име. В тях той е споменат като малко село с 14 домакинства. Само след четвърт век в документите селото присъства вече като град, а след още половин столетие и като център на обширна каза. Разположен на важен стратегически път, свързващ центъра на Османската империя с отвъддунавските земи, Добрич бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център. А през ХІХ в. се прочува и със своя ежегоден панаир, който привлича търговци от всички краища на империята.
На 27 януари 1878 г. Хаджиоглу пазарджик е освободен от османско владичество. През 1882 г. по настояване на своите граждани той е преименуван на името на българския владетел Добротица, който през ХІV в. управлява Добруджанското деспотство.
През епохата на Новото време градът запазва значението си на административен, стопански и културен център на Южна Добруджа.
По време на румънското владичество (1913-1916 и 1919-1940 г.) той е един от центровете на национално-освободителните борби на добруджанци. Неслучайно, по време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916 г., тук се водят тридневните кръвопролитни сражения за отбраната на града, останали в българската история като Добричката епопея.
С подписването на Крайовския договор на 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се възвръща към България. На 25 септември българските войски влизат в града и затова този ден е обявен за официален празник на Добрич.

25 септември – Ден на Добрич

Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално бе отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ на президента на Република България бе възстановено старото име на града – Добрич.
Честването е комплексна проява за преосмисляне на ценностите от историческото минало на града от позициите на днешните реалности.
Основни акценти в честването са:
Общоградско поклонение на Военно гробище гр. Добрич
Тържествена сесия на Общинския съвет и обявяване на почетни граждани на Добрич
Празничен митинг-концерт
Традиционен концерт “Здравей, Добрич”
В рамките на тържествата през септември са включени международен младежки музикален фестивал “Надежди, таланти, майстори” – Добрич-Албена и Международния фестивал на мажоретния танц „Златен помпон“ Албена – Добрич.
Организатор на Деня на Добрич е Община град Добрич.
тел. ++359 58 601 203
факс:++359 58 600 166.

Вижте по-голяма карта