ОБЩИНА ДЕВНЯ

Девня, бул. Съединение 78  051947011, 051947012 kmet@devnia.bg  https://devnya.bg

Община Девня се намира в Североизточна България и е съставна община на Област Варна.

Територията на Община Девня е 100.980 кв.км. Землището и е разположено на територията на Северо-Източна България и граничи със землищата на Аксаковска, Белославска, Авренска, Провадийска, Ветринска и Суворовска общини.

Град Девня се намира на около 30 км. от областния град Варна в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Природната забележителност в долината са тридесетте карстови извора, от които най-живописен е „Вълшебният Извор“ свързан с древни легенди. Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

Според физикогеографската подялба на Република България, община Девня попада в източната подобласт на Дунавската хълмиста равнина. Западната и източната част от територията на общината се характеризират с различен равнинен релеф. В югоизточната част е разположено част от Белославското езеро. От север на югоизток се простира долината на река Девненска, която от североизток, север и запад е оградена от по-високи земновърхи форми. Така обградената долина предразполага проявата на чести инверсии и радиационни мъгли поради наличие на замърсяващи източници. Надморската височина варира от 0 до 200 метра. Най-високите области са разположени в североизточната и югозападната част от територията на общината.

Най-значителни естествени водоеми в Девненската община са част от Белославксото езеро, р.Девненска и р. Провадийска. Река Девня се влива в р.Провадийска, което от своя страна се зауства в Белославското езеро.

В северните части на Девненската низина се намират известните Девненски извори, които са каптирани и се използват за водоснабдяване. Литоложкият строеж на района създава условия за наличие на подземни води, които са без практическо значение за водоснабдяване, но са интересни от инженерно-геоложка гледна точка, тъй като обуславят пригодността на терена за строителство.

Наблюдават се грунтови води от скатовете на долината и високата речна тераса на дълбочина в граници от 2,50 до 3,00м. и от 10,00 до 15,00м. В ниската речна тераса са формирани води със слабо напорен характер. Те се установяват от няколко сантиметра до 1,5 м. дълбочина на терена. Тези води са високо минерализирани като имат висока твърдост и съдържат сулфати, хлориди, нитрити и калий.

Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

На територията на община Девня са разпространени само нерудни полезни изкопаеми: мергели, варовици и торф.

Девня е икономически силно развит регион. Определящо значение в структурата на общинската икономика има промишлеността, която е развита в следните направления: производство на соди, торове, топлоенергия, производство на строителни материали, захар и др.

На територията на община Девня се намират няколко от най-големите химически заводи на страната – „Солвей Соди“ АД, „Агрополихим“ АД, „Полимери“ АД. Строителната промишленост е представена в две направления – производство на строителни материали -„Девня Цимент“ АД и извършване на строителна дейност – „Заводски строежи“ АД.

За промишлени цели „Девен“АД произвежда топлоенергия за нуждите на Девненските предприятия.

Хранително-вкусовата промишленост включва преработката на нерафинирана захар от „Девненски захарен завод“ЕООД.

Географското положение на община Девня благоприятства развитието на транспортната система обслужваща не само националните , но и международните инфраструктурни направления. Особено значение за транспортната дейност на общината има водния транспорт представен чрез изграденото пристанище „Варна – Запад“, което е в унисон със световно развитите пристанища. В голямата си част то осигурява транспорта на суровини и готова продукция на предприятията намиращи се на територията на община Девня. Железопътният транспорт е неразделна част от дейността на Железопътно управление – Варна на чието подчинение са Железопътни гари Девня и Повеляново. Мрежата на автомобилния транспорт включва Републикански и местни пътища. От републиканските пътища с най-голямо значение е автомагистрала „Хемус“.
В общината функционира и общинска фирма „БКС – Девня ЕООД“, чийто предмет на дейност е строителство, ремонт и благоустройство като основна част от дейността и са сметосъбиране и сметоизвозване, стопанисване и поддържане на сметищата за битови отпадъци.

Секторът на МСП в общината е развит предимно в областта на търговията с хранителни стоки и ресторантьорството.

Селскостопанският сектор на територията на общината е представена от три земеделски кооперации, арендатори и частни стопани. Обработваеми са 52 хил.дка земеделска земя, в които се произвеждат култури като пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и др. Животновъдството е развито предимно в частния сектор и в Коопeрация „Кипра“.

Античното име на Девня е Марцианополис, главният град на римската провинция Долна Мизия, основан от император Траян през 106 г. от н.е. след походите срещу даките. Предполага се че е нарекъл града в чест на сестра си Марция.

В близост до града се намира природната забележителност Побитите камъни.
Дявня е известна с карстовите извори. За съжаление всички те са каптирани за водоснабдяване на промишлеността и населението на близкият град Варна. Останал е един – „Вълшебен извор“.