Гоце Делчев
СДРУЖЕНИЕ ОРГАНИЗАЦИЯ ДОМ НА НАУКАТА И ТЕХНИКАТА – гр. Гоце Делчев
гр. Гоце Делчев, ул. Бяло море 12 А 0887102506; 0889919778 dntgd@abv.bg http://dnt-gd.com |
Първото научно-техническо дружество в Пиринския край е основано на 20 декември 1947 г. в гр. Благоевград с председател Христо Краев.
След проведения ІІ свободен конгрес на Съюза на българските техници на 10 януари 1948 г. се основава дружество на строителните техници в гр. Гоце Делчев. Основатели са 24 души строителни техници, които избират ръководство в състав: Председател – стр. техн. Никола Дикатлиев, секретар – стр. техн. Тодор Аврамов, членове – стр. техн. Петър Ангелов, Тодор Перухов и др. Тази година може да се приеме за начало на научно-техническите съюзи в Гоце Делчев.
Дома на науката и техниката е изграден през 1986 година.
Разполага с богата материално- техническа база. Има оборудвани 4 учебни кабинета и една многофункционална зала отговарящи на всички изисквания на ДОИ.
През 2003 година УС на ФНТС взима решение да кандидатства пред Националната агенция за професионално образование и обучение за изграждане на ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ към ФНТС в който да участват като отделни звена и сдруженията на организацията в страната.
С решение, протокол № 14/ 15.10.2003 год. Националната агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/ към Министерски съвет издаде лицензия на Център за професионално обучение /ЦПО/ към Федерацията на научно- техническите съюзи.
Изхождайки от наличието на наличната МТБ и преподавателските екипи с които разполага, УС на ДНТ гр.Гоце Делчев взима решение да изгради Център за професионално обучение-звено Г.Делчев към ЦПО на ФНТС.
Предмет на лицензията е извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен за професионална квалификация , съгласно чл. 12, т. 1,2 и 6 в съответствие с чл. 49а, ал. І от ЗПОО.
Започва дълга и обемиста работа за проучване на нужните от специалности в региона и изготвяне на документи и програми които да се представят в Националната агенция за професионално образование и обучение в София за издаване на лицензия.
ОБЩИНСКИ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Гоце Делчев, ул. Христо Ботев 26 0885473355, 0889590267 museum@gocenet.net http://www.gotsedelchevmuseum.bg |
Общински Исторически Музей – Гоце Делчев
През 1947 г. е поставено началото на музейното дело от членовете на исторически кръжок “Никополис ад Нестум” към читалище “Просвета”. Музеят е регионален център за проучване, съхранение и опазване на културното наследство на града и общините Гоце Делчев, Хаджидимово, Гърмен и Сатовча.
Експозицията е разположена в къща, строена през 1877 година от български майстори в стил “барок”. Характерни са дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори-резбари, потомци на Дебърската резбарска школа. Музеят разполага с 12 експозиционни зали, лапидариум и двор с автентична чешма.
Общински Исторически Музей – Гоце Делчев е един от 100-те Национални туристически обекта от януари 2013 г. под №59б, както и член на Национално сдружение „Български музеи“ от 2013 г.
С. Паскова. Раннохристиянски паметници от територията на град Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев). SPARTACUS II. БАН – АИМ, Международен симпозиум 1 –4 октомври 2002 Сандански.
С. Паскова. Исторически музей в град Гоце Делчев – традиции, възможности, бъдеще. Исторически музей Благоевград. Известия. Т. III, 2003.
С. Паскова. Археологически проучвания в град Гоце Делчев през последните десет години. Известия на исторически музей Кюстендил. Т. IX, 2003.
С. Паскова. Етнографията и фолклорът в Гоцеделчевски район – традиции в развитие. Международни годишни четения по хуманитаристика на тема “Фолклор, културно наследство и туризъм”. Бургас, 2003.
С. Паскова. Обредната трапеза от Гоцеделчевски район. XI национална конференция на Министерство на културата, БАН и Етнографски институт с музей. Пловдив, 2005.
С. Паскова. Честването на 100 годишнината от създаването на Неврокопската епархия и 10 години от възстановяване на седалището й в град Гоце Делчев през 1994 година. Исторически музей Благоевград. Известия. Т. IV, Благоевград, 2005.
Тотко Стоянов и С. Паскова. Нови находки на тракийско въоръжение от село Плетена и село Беслен, Гоцеделчевско. Известия на исторически музей Кюстендил. Т. XII, 2006.
С. Паскова. Звънчарството и домашното тъкачество в Гоцеделчевски район – традиции, възможности и бъдеще. В: Народните занаяти – минало, настояще и бъдеще. Т. I. Министерство на културата, НЦМГИИ и Архитектурно – етнографски комплекс Етъра. 2006.
С. Паскова. Град Неврокоп и събитията, преди, по време и след Априлското въстание. В: Българско Възраждане – идеи – личности – събития, Годишник на Общобългарски комитет и фондация “Васил Левски”. Т. VIII, 2006.
С. Паскова. Звънчарството и домашното тъкачество в Гоцеделчевски район. В: Музеи, паметници, реставрация. Списание на Министерство на културата и Националния център за музей София. (2007).
С. Паскова, И. Вълчев. Ранното християнство в Никополис ад Нестум и градската му територия (по писмени, епиграфски и археологически данни). Известия на исторически музей Кюстендил. Т. XIII (2008).
С. Паскова, И. Вълчев. Култова пластика от фондовете на Общински исторически музей град Гоце Делчев. Сп. Археология (2008).
С.Паскова.Възпитаници на Солунската бъргарска мъжка гимназия от Неврокоп и района.”Гласовете ви чувам-личностите на гимназията и България”сборник издаден от Министерството на културата и МНИ по повод 130 години от основаването на гимназията,Благоевград,2011 г.
С.Паккова.Тракийски култови теракоти от фонда на ОИМ-Гоце Делчев.Известия на ЮЗУ”Неофит Рилски”Благоевград,2009г.
С.Паскова.Добри практики:Постоянни и временни експозиции-проблеми и постижения в работата на ОИМ-Гоце Делчев.Доклади и съобщения на Национална конференция-семинар,Хасково 20 ноември 2010г.
С.Паскова.Опълченци в МОО от Неврокопско и Драмско.Издание на Исторически музей гр.Велинград по повод 100 години от Балканската война. 5 октомври 2012г.
2008 г. издаден сборник По следите на белия вятър.По автентични спомени на преселници -бежанци в Неврокоп от Сярско и Драмско- със съдействието на Община Гоце ДЕЛЧЕВ.
Мнения от книгата за посещения
”За нас беше изключително удоволствие да бъдем тук. Нека не звучи шаблонно, но се чувстваме горди, че има такива непознати кътчета и хора в България – като в Гоце Делчев. Това ни кара да я обичаме повече, защото Вие спасявате духа на миналото, духа на Неврокоп!”
Мая Новоселска и Теди Москов
“За нас беше истинско удоволствие да посетим този музей. България и хората на България имат какво да предложат на Европа. Бяхме очаровани от прекрасния прием. Сигурни сме, че 2007 година ще бъде забележителна за този град.”
Гости на Община Гоце Делчев от Белгия.
ОБЩИНА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Гоце Делчев, ул. Царица Йоанна 2 0888006080 oba@gocenet.net http://www.gotsedelchev.bg |
Поради благоприятния климат Гоцеделчевската котловина и нископланинските хълмисти места са били населени още в дълбока древност.
Многобройни са останките от материалната култура на праисторическия човек през новокаменната и каменно-медната епоха, на траките – през I хил. пр.н.е., от периода на римското владичество и късната античност, на славяните…
Районът е присъединен към българската държава през 837 г. По време на османското владичество, особено през ХVI и ХVII в., в резултат от асимилаторската политика на завоевателя част от населението е принудено да приеме ислямската религия, но запазва традиционния си народностен бит.
Икономическият подем през Възраждането се проявява чрез развитието на животновъдството, земеделието, пчеларството, бубарството и разцвета на занаятите и търговията.
Град Неврокоп (днешният Гоце Делчев) се прославя като голям и единствен производител на прочутите неврокопски чанове (звънци). Сръчни дюлгери строят жилищни и обществени сгради със забележителни архитектурни достойнства, градът и селата се обновяват, благоустрояват и разширяват.
Износът на стоки се насочва на юг – към Сяр, Драма, Кавала и Солун, и на запад – към Сърбия и Австро-Унгария. От голямо значение за стопанския живот на района е и провежданият всяка година голям Неврокопски панаир.
През Възраждането българското население води продължителни и драматични борби за новобългарска просвета и българска църква, взема активно участие в борбите за национално освобождение.
Община Гоце Делчев е разположена в Югозападна България, по поречието на река Места. Районът е предимно планински и граничи с общините Хаджидимово, Гърмен, Банско и Сандански. Включва град Гоце Делчев и 10 села: Мосомище, Делчево, Буково, Борово, Корница, Лъжница, Брезница, Господинци, Баничан и Добротино.
Общата територия е 315.8 кв.км. Общинският център отстои на 105 км от областния център Благоевград и на 203 км от столицата София. Най-близкото морско пристанище е град Кавала (Гърция) и отстои на 95 км. Връзката между община Гоце Делчев и съседните гръцки общини се осъществява чрез ГКПП Илинден – Ексохи.
Град Гоце Делчев е разположен в Гоцеделчевската котловина, в югоизточното подножие на Среден Пирин, по двата бряга на Неврокопска река (Градска река), приток на река Места, която тече на 3 км източно от града.
Населението на общината при последното преброяване е 32 784 жители, от тях 50.5% са жени. Гъстотата на населението в общината е 103.8 души на кв.км., което е доста над средното за страната /71,8 души на кв.м./.
От общия брой на населението 20 533 души живеят в гр. Гоце Делчев. В селата живеят 12 251 жители, което прави 37% от общото население.
През последните години се забелязва тенденция за намаляване броя на населението, свързано преди всичко с изселванията в съседна Турция. Това се отнася преди всичко за селата.
В същото време се наблюдава тенденция за увеличаване броя на населението в гр. Гоце Делчев, дължащо се на приток на хора от селата.