Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Габрово
ПРИРОДЕН ПАРК БЪЛГАРКА
 |
 Габрово, ул. Чардафон 1 066808857 dppbulgarka@abv.bg http://www.ppbulgarka.net/ |
Природните паркове са защитени територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Основна цел при управлението им е опазването и поддържането на биологичното разнообразие в тях, осигуряване на условия за развитие на туризъм и запазване на традиционните форми за поминък и самобитни занаяти. В Р. България има единадесет Природни парка, като ПП”Българка е един от най-младите членове на тяхното семейство.
Паркът е обявен със заповед №РД-775 от 09.08.2002 г. на МОСВ с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Централна Стара планина, флората, фауната и културно-историческото богатство на района. Обхваща обща площ от 21772,2 ха. Разположен е върху билните части и северните скатове на Шипченска и Тревненска планини и части от прилежащия им Предбалкан. Територията включва изворите на река Янтра и основните притоци в горната й част. Паркът обхваща населени места, разположени в границите на общините Габрово, Трявна и Мъглиж. В площта му попада и язовир “Хр. Смирненски”.
В морфологията на терена условно се различават пет части: Шипченско-Бузлуджанска част- това е частта с най-висока средна надморска височина (връх Караджова кула – 1511м), билната част на Тревненска планина с местността ”Извора” (с най-висока част връх Бедек -1488м), ”Студен кладенец”-“Конарското”, северна част на Шипченска планина и част от Габровския предбалкан и северен скат на Тревненска планина и част от Тревненския предбалкан. Средната надморска височина на природен парк “Българка” е 940 м, а денивелацията – 1120м.
Съществуват данни, че територията на парка е била обитавана от дълбока древност. В пещерата “Килиите” ( с.Станчев хан) – паметник на античността, са намерени парчета от глинени съдове с шнурова украса от времето на траките. В момента се извършва археологически сондаж. Територията се пресича от много пътни артерии използвани от древността и свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив): Шипченски проход, Верейският друм, Малий друм, Крънски, Енински, Тревненски и Яйканлийски проходи, Иванкова пътека и др. При Верейския друм в подножието на връх Мъхченица през 1190 г. българските войски, предвождани от Иван Асен І разбиват отстъпващите византийци начело с император Исак ІІ Ангел. Тази битка утвърждава Второто Българско царство.
Територията на парка е свързана и с драматични събития по време на Руско – Турската война (1877-1878) – Шипченската епопея и зимното преминаване на Балкана от руските войни и българските опълченци. Тези събития са от съществено значение за изхода на войната, довела до подписването на Сан – Стефанския мирен договор и признаването на независимостта на България.
Още от създаването си град Габрово е средище на българските занаяти. Тяхната демонстрация (в автентичен вид) и в момента може да се наблюдава в Етнографския музей на открито “Етъра”. Там се отбелязват и всички важни празници от църковно-народния календар. Пресъздаването на обичаите, с техните обреди и символики, е съпроводено и с богата фолклорна програма. Соколският манастир е разположен в едно от най-красивите кътчета на парка. В параклиса са запазени икони рисувани от Захари Зограф. В двора на манастира се намира красива чешма, дело на Кольо Фичето. От осемте й чушнара и днес струи студена балканска вода.
Живописните природни картини, възможностите за търговия и умерения климат са оформили характерните черти на хората, населявали и населяващи тази част на планината. Усетът към красотата и прецизността са в основата на възникналите народни местни занаяти : самобитно строителство, резбарство, зографство, кожухарство, ножарство, мутафчийство, гайтанжийство и др. Тези занаяти чрез многовековната традиция са се усъвършенствали до такава степен, че са се превърнали в изкуство. Достатъчно е да споменем старите къщи в Тревненско и Габровско – голяма част от тях са шедьоври на Възрожденската архитектура. Далеч извън пределите на региона са известни достиженията на Тревненската художествена школа, Габровското ножарство и др. Показателен е и факта, че в двата града Габрово и Трявна са открити първите светски класни училища в България – Априловската гимназия и Славейковото школо.
Флора
Богатата петрографска структура, разнообразните почвено-климатични условия и голямата денивелация са предпоставка за наличието на много растителни и животински видове. Горският фонд на територията на парка е 80,2% от общата му площ. В него основно място (60%) заема букът. Той е основен дървесен вид и формира интересни растителни съобщества като бук-светлика, бук-лазаркиня, бук-офика, бук-лавровишня, бук-черна боровинка, бук-воден габър и няколко уникални хабитата: бук-тис-лавровишня, бук-джел-мъх, бук-дървовидна леска. От растенията, които фигурират в Червената книга на Р.България на територията на парка се срещат планински явор(жешля), джел, тис, нейчев зановец, лечебна пищялка, лудо биле(беладона), нейчево великденче, родопски силивряк, различни представители на семейство Салепови и др. Територията на парка е и изключително богата на лекарствени растения. .
Фауна
При зоогеографското райониране територията на парка попада в зоната на Европейската фауна-Старопланинския район. Горите и субалпийските пасища са обитавани от голям брой безгръбначни и гръбначни животни. От птиците се срещат: скален орел, малък креслив орел, горски бекас, гълъб-хралупар, черен кълвач, южен белогръб кълвач, видове фигуриращи в Червената книга на Р.България. Старите букови гори са обитавани от златки, вълци и мечки. От едрите бозайници се срещат: благороден елен, сърна, дива свиня, язовец, чакал, лисица и др.
Местообитания
Горският фонд на територията на парка е 80,2% от общата му площ. В него основно място заема бука (около 60%). Той е основен дървесен вид и формира интересни растителни съобщества, представляващи интерес както за родната природозащита, така и за общоевропейската екологична мрежа – Натура 2000.
Такива местообитания са:
– Алпийски и бореални ерикоидни съобщества с код по НАТУРА 2000 – 4060 Подтип – 31.46 Съобщества на Bruckenthalia spiculifolia
– Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик – Festuco-Brometalia (важни местообитания за орхидеи) с код 6210
– Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс – код 6430 – Извори с твърда вода и туфести формации – Cratoneurion – с код 7220
– Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове – код 8210
– Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове – код 8220
– Букови гори от типа Luzulo – Fagetum с код – 9110.
– Букови гори от типа Asperulo – Fagetum – с код 9130
– Термофилни букови гори – Cephalanthero – Fagion – с код 9150
– Дъбово – габарови гори от типа Galium – carpenetum – код 9170
– Смесени гори от съюза Tilio – Acerion върху сипеи и стръмни склонове – код 9180
– Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior – код 91E0
– Мизийски букови гори – код 91W0
Както и бук-дървовидна леска; бук-воден габър; бук-черна боровинка; бук-джел и уникалния триетажен хабитат: бук-тис-лавровишна с единични дървета естествена ела и планински явор.
ТП ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ГАБРОВО
 |
Габрово, ул. Минзухар 1 066808826 gabrovo@scdp.bg https://dgsgabrovo.scdp.bg |
ТП Държавно горско стопанство Габрово е разположено върху част от северните склонове на Средна Стара планина и Средния Предбалкан. Обхваща гористата част от водосборния басейн на река Янтра и водосборните басейни на река Андъка – приток на река Дряновска. В най-общ вид районът на ДГС Габрово представлява неправилна многоъгълна фигура, която в посока изток-запад е с дължина 25 км. И в север-юг е 26 км.
Релефът е разнообразен – от подчертано планински в южната част до хълмисто-предпланински – на север. Най-високата точка, до която достига гората, е под връх „Бедек” – 1455 м, а най-ниската – при излизането на р.Лопушница от територията на стопанството – 200м. Средната надморска височина на стопанството е 665 м. Голяма разлика в надморската височина и разнообразният релеф определят разнообразието в почвите и растежните условия. Реките на територията на стопанството са Янтра, Андъка, Гъбенска река и Лопушница.
Най-разпространени растителни видове са бук, цер, зимен дъб, благун, габър и келяв габър. От изкуствено залесените насаждения – бял и черен бор, смърч, акация, зелена дугласка, червен дъб и топола. С по-малко участие в насажденията се срещат още явор, шестил, дива череша,ясен,бряст,сребърна липа,трепетлика, бреза, брекиня, турска леска, мъждрян, воден габър, космат дъб, клен, обикновена ела и бяла мура.
Основен дървесен вид, който дава облика на естествената дървесна растителност във високата част е букът, а в ниската основни дървесни видове са цер, благун, габър, зимен дъб и бук.
Общата площ на горските територии е 29 757,4 ха.
Залесената площ е 28 853,1 ха – 96,96 % от общата площ.
Горските култури са с площ 4 379,5 ха – 14,7 % от залесената площ.
Голата незалесена площ е 838,9 ха.
Средногодишно ползване на дървесината:
· едра – 7011 пл.м3
· средна – 6187 пл.м3
· дребна – 4071 пл.м3
· дърва – 17 756 пл.м3
Предвиденото средногодишно залесяване е 40,7 ха.
Ловната площ възлиза на 55 575 ха, разделени на 13 самостоятелни ловни района, стопаниствани от ЛРД „Чардафон” – Габрово. Ловува се на благороден елен, дива свиня, сърна и на вреден дивеч – лисица, чакал, вълк. В района се среща също дребен дивеч – фазан, гривяк, гургулица и пъдпъдък.
Районът на стопанството е богат на природни забележителности, исторически места и манастири -ПП„Българка”, Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, ЕМО „Етър”, МАИР „Боженци”, Соколски манастир, езерото „Беляковец”, „Бостанчетата” и др. Има отлични условия за развитие на туризъм, екотуризъм, фотолов и организиран ловен туризъм.
НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ НА ОБРАЗОВАНИЕТО – ГР. ГАБРОВО
 |
гр. Габрово, ул. Априловска 15 066800770, 066800440, 066806461 nmo@abv.bg https://www.nmogabrovo.com/ |
Създаден през 1973 година, музеят е наследник и продължител на първия Държавен училищен музей от 1905 г.
Неговият фонд съхранява паметта на българското образование – около 200 000 документа, снимки и веществени материали, свързани с просветното дело от X век до наши дни.
Възстановките на килийно училище, на детска градина от края XIX век., на първото новобългарско училище ще Ви накарат да почувствате духа на нашето образователно минало.
Вратите ни са отворени за вас. Сигурни сме, че в нашите зали ще откриете своите ученически спомени.
Вашето посещение ще бъде удоволствие за нас!
ЕКСПОЗИЦИЯ
МУЗЕЙНО УЧИЛИЩЕ
ДНИ НА ОТВОРЕНИ ВРАТИ „СТАРОТО ШКОЛО РАЗКАЗВА”
Проектът е във връзка с Националната програма на МОН „Осигуряване на съвременна образователна среда” с модул „Музеите като образователна среда”.
Таргет група: ученици от I до VII клас от цялата страна.
Цел на проекта:
– да представим съхраненото богатство, свързано с образователните ни традиции, по забавен и атрактивен начин.
– да пробудим у децата интерес към родното образование и култура, да възпитаваме у тях чувство на гордост и да ги научим да извличат полза от културните ценности, съхранявани в музея.
– да съдействаме за развитие на образованието и осигуряване на условия за личностното израстване на децата съобразно техните интереси и умения.
– да даваме познание, да предаваме послания и да бъдем посредник между децата и осъвремененото минало.
-да бъдем един променящ се музей в променящ се свят, ново пространство за новите деца.
– да създадем привлекателна среда за усвояване на знания, използвайки метода „едютеймънт” и интерактивния подход, изразяващ се в обогатяване процеса на обучение с игрови, занимателни, забавни, атрактивни елементи, формални по отношение съдържанието на образователно-познавателните дейности и насочени към стимулирането на положителни емоционални преживявания, свързани с тях. Децата да са по-свободни в поведението си и в изразяване на чувствата, да се забавляват и изпълват с положителни емоции.
– да изграждаме духовни пространства за по-трайна връзка между поколенията.
Дните на отворени врати са разпределени през учебната година по един или два в месеца и са обвързани със значими събития и годишнини:
м. септември – 1 ден
Музейна борса – популяризиране на проекта и представяне възможностите за провеждане на занимания в НМО
м. октомври – 1 ден
Благодетели на българското образование
м. ноември – 2 дни
Техният ден – времена и будители
м. януари и февруари – по 2 дни
„Едно място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си”. Габровското училище – ново училище за нови времена.
м. март и април – по 2 дни
„Без образование няма свобода и без свобода няма образование”
м. май и юни – по 1 ден
„Вече знам” – годишно изпитание и училищно театро
Дейности за реализиране на проекта:
На принципа дидактическа анимация учениците участват в занятия, свързани с изучаване и популяризиране историята на българското образование. Занятията акцентират върху конкретен тематичен кръг, съдържащ теоретична част, подкрепена с възможностите на мултимедия. Участниците могат да докоснат реални исторически артефакти, да усетят автентичната атмосфера на времето, да се включат в ролеви игри и да проявят творческо въображение и креативност в мобилните интерактивни кътове, където духът на миналото оживява чрез експонатите и представата за него се пренася в собствената му среда и действителност.
1.„Пътеки на знанието” – тематични маршрути в експозицията:
-„Свещените букви” – за ученици I–IV клас
-„Не се гаси туй, що не гасне” – за ученици V–VII клас
2.Занимателни уроци:
– „О письменах”
– „Букварче, мило другарче”
-„С любов и мъдрост през вековете”
– „На взаимно училище”
– „Учениците имат должност”
– „Новото българско училище”
-„Помогни ми да те возвися” – годишно изпитание
3. Занимателно – образователни игри:
-„Детектив в музея”
– „Сглоби пъзела и отгатни”
– „Възрожденски просветители”
-Игри на асоциации – с карти, стикери, топка
4. Мобилен интерактивен кът:
-„Дойдох, видях, оставих” – творческо ателие
– „Театър в музея”
5. Видеопанорама:
– „Буквар с различни поучения” / д-р Петър Берон/
– „Ние живеем за нашите потомци” /Васил Априлов/
-„В школото на даскал Неофит”
– „Неофит Рилски”
-„Просветни традиции и модерни времена”
– „Възрожденски учебници”
– „Възрожденските тетрадки”
– „Училищни печати”
-„Денят на народните будители”
След заниманията децата получават специално изработени за целта награди:
-образователни дипляни и брошури, съдържащи любопитни факти от историята на българското образование, занимателни тестове, кръстословици и игрословици, които да стимулират любопитството на децата и желанието им за придобиване на нови знания.
-тематични магнити и сувенири, които да съхранят спомена за преживяното в музея.
Очаквани резултати от проекта:
Реализирането на проекта ще направи музея предпочитана територия за децата – място за игри, забавления и познание. Ще стимулира у тях от ранна възраст желание да посещават музеите и всеки път да научават нещо ново и интересно. В НМО те ще имат уникалната възможност да се потопят във времето на ХIХ век, да усетят атмосферата на възрожденското училище, да намерят вълнуващо и обогатяващо преживяване, което ще се запечата в съзнанието им като хубав спомен. Излизайки от традиционната си среда, в музея децата ще учат и ще се забавляват, ще усвоят музейна култура на поведение и отношение към съхранените ценности, а прекараното тук време ще ги направи щастливи. Така, осигурявайки емоционален и психологически комфорт на децата, ще създадем по-добри условия за развитие на личностния им потенциал.
МУЗЕЙНИ УРОЦИ ПО УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ
Околен свят – I клас
Празници и обичаи
Околен свят – II клас
Празници и обичаи в република България
Човекът и обществото – III клас
Българското възраждане XVIII – XIX в.
Национално и културно наследство
Човекът и обществото – IV клас
Българското възраждане XVIII – XIX в.
География и икономика – V клас
Географски глобуси и географска карти
История и цивилизации – VI клас
Делото на Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици
„Златният век” на българската култура
История и цивилизации – VII клас
Първите будители: Паисий Хилендарски и Софроний Врачански
Новото българско училище.
Възникване на българския национален въпрос
Българската култура след Освобождението
Цени за посещение:
1. ВХОДЕН БИЛЕТ:
● възрастни – 3 лв.
● ученици, студенти и пенсионери – 2 лв.
● семеен билет – 5 лв.
2. БЕСЕДИ:
● на български език – 6 лв. /група над 15 човека – 3 лв/
● на чужд език – 12 лв
3. БЕЗПЛАТНО:
● деца до 7 г.
● хора с увреждания;
● представители на други музеи.
3. БЕЗПЛАТНИ ДНИ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ:
● 3 март – Ден на Освобождението на България от османско робство
● 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост
Музеят предлага 3 типа екпозиционни маршрута – ‘Пътеки на знанието“, съобразени с възрастта на посетителите.
Групите са по 25 човека, с предварителна заявка.
КМЕТСТВО ГАБРОВО
 |
с. Габрово, общ. Благоевград 073860261 |
Габрово е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, Област Благоевград.
Селото е наричано в миналото Българско Габрово, за да се различава от намиращото се от другата страна на Влахина помашко село Габрово (днес на територията на Република Македония), наричано Турско Габрово.
В селото има късносредновековна църква „Свети Георги“, която се намира на десния бряг на река Габровска, в махалата Чандревица.
Кмет на село Габрово е:
Добрин Славев Хамбарджийски – тел: 073 86 02 61
КМЕТСТВО ГАБРОВО
ОБЩИНА ГАБРОВО
 |
Габрово, пл. Възраждане 3 066818400, 066809371 gabrovo@gabrovo.bg http://www.gabrovo.bg |
Община Габрово се намира в централната част на Република България. Стратегическото местоположение на града и близостта му до географския център на страната определят значението му като важен транспортен възел.
Населението на Общината наброява 76 239 души.Площ община Габрово – 555.57 км2, Габрово – 233.817 км2.
Средната надморска височина на Габрово е 392 метра, като при околните височини достига 550 – 600 метра. Климатът в региона е умерено – континентален, отличаващ се със студена зима и сравнително топло лято. Валежите са с подчертано континентален характер.
Преобладават северните и северозападните ветрове. Средногодишните температури са около 10°C. По високите планински части в региона снежната покривка се задържа около 120 дни.
Габровска област разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници. През територията на областта протичат няколко реки – Видима, Янтра, Росица, Синкевица и др. Техните води се използват предимно за напояване и отделни промишлени дейности.
Голямото разнообразие на релефните и почвено – климатични условия на територията на област Габрово е създало условия за развитие на голямо многообразие от растителни видове. Преобладават широколистните листопадни и смесени гори. Освен че са естествен фактор за почистване на атмосферата, горите дават убежище на дребен и едър дивеч.
Почвите в областта са разнообразни – светлосиви, тъмно – сиви и кафяви горски почви. Габрово е административното седалище на Национален парк Централен Балкан. Паркът обхваща части от 4 области и 8 общини. От Габровска област е обхваната част от община Севлиево, където се намира един от деветте природни резервата Пеещи скали – уникални скални образувания, които увенчават като корона вековна (над 170 г.) букова гора.
На територията на Габровска област функционират 3 лесничейства, в които съществуват чудесни условия за международен ловен туризъм. Те са разположени край с. Лъгът, община Севлиево, с. Тодорчетата – община Габрово и край гр. Плачковци, Тревненска община.
Община Габрово има добре развита техническа инфраструктура. Транспортът е автомобилен и железопътен. На територията на общината са изградени общо 471,2 км пътища, от които 170,2 км. републиканска пътна мрежа и 301 км общински пътища.
В Габрово се пресичат две от основните национални пътни артерии с важно значение за Европейската пътна мрежа, а именно път Е – 85, като част от Транс – европейски транспортен коридор № 9 (Хелзинки – Санкт Петербург – Киев – Букурещ – Русе – Велико Търново – Габрово – Димитровград с отклонения към Гърция и Турция) и автомагистрала Хемус София – Варна.
Пътно – транспортният проект за път Е 85 – Изграждане на пътен тунел Шипка, както и система за платено преминаване през него е проект от национално значение.
История
Габрово е селище с уникална история. Началото й е от превръщането на Търновград в столица на Втората българска държава през 12 век и последвалото от това значение на пътя през Шипченския проход.
Създава се село от свободни и умели във военното дело хора, които поемат охраната на пътя.Те имали привилегията да плащат по-малко данъци, да запазват собствеността върху земите си и произведеното от тях. Местното население устроило живота си като неразделна част от българската държава, изградило църква, манастирска обител и свързало съществуването си с преминаване мощите на света Петка, култа към която се запазва и до днес.
Завоюването на държавата от османските турци не променило коренно поминъка им и почти не се отразило върху принадлежността им към православието, бита и нравите им. Те продължили да охраняват прохода, заради което принадлежали към военизираните отряди на дерветнжиите, както се наричали вече пазителите на пътя. Задачата им била да охраняват преминаващите кервани и държавни служители , за което носели колективна отговорност.
За кратко време били причислени към земите на висш военен, но по-късно станали част от хората на великия везир. Представител на „царската“ власт бил агата на хаса, а българина, водач на военната дружина и местния свещеник на „гражданската“. За привилегиите да носят оръжие, да плащат половината от данъците, да не хранят големи военни части те получавали султанско решение, което се потвърждавало от всеки нов султан. Броят им нараствал с годините, от 96 семейства през 1478 година на 500 през 1545 и достигнал около 3000 жители в края на 17 век.
Историческите извори ги описват с различни физически данни, но сред тях преобладавали младите със среден ръст, кестеняви коси, бради и мустаци и бръснати глави. Имали самочувствието на независими хора, което описал един от най-известните турски пътешественици Евлия Челеби през 1662 година, когато трябвало да се защитава от нападналата го военна дружина, въоръжена с пушки и секири, носеща барабан и знаме с християнски кръст. оформили четирите основни стълба на българската национална държава – българската община, движението за независима църква, новобългарското училище и движението за признаване на българите, като отделен народ в Османската империя.
Думата на габровските кметове (чорбаджии) тежала пред търновския войвода и дори в Цариград пред Великата порта. Габровец бил организатор на изграждането на първия български православен храм в Цариград и издаването на султански ферман за отделянето на българския народ от общността наречена „румели милет“ (ромейски народ), представлявана от гръцката Вселенска патриаршия. Със събраните средства от габровци по идея на Васил Априлов в селището се отворило първото новобългарско светско училище, което се превърнало в модел за образование по българските земи.
В годините на освободителната за българите руско-турска война Габрово било едно от десетината български градове с най-голям принос за победния край. Местните хора попълнили опълченските дружини, организирали охранителни чети, дали работници за прокарване на пътища и строеж на военни съоръжения, разузнавали и водели военните колони по пътя на руските войски на юг от Стара планина, приели в домовете си хилядите бежанци, организирали болници, приюти за деца и старци, а в края на битките и лагер за пленените турски войници.
В новосъздадената държава габровската интелигенция станала основа на държавната администрация, за която дала народни представители, първия министър-председател, министър на образованието и на войната. Тяхната сила била в създаването на българската индустрия с фабриките на Иван Калпазанов и неговите наследници, Иван х. Беров, въвел електричеството в производствената си дейност и още много други нововъведения, заради което бил наречен „японеца на Балканите“. Тук развил своят предприемачески талант Пенчо Семов, определен от съвременниците си като „българския Рокфелер“. Заради цялата си индустриална мощ и концентрация на промишлеността англичани нарекли града „българския Манчестър“.
Национална гордост са участниците в Съединението, обявяването на независимостта на България и войните за освобождение на българските земи в Одринска Тракия и Македония. От Габрово са 10 министри, 11 генерали и 25 крупни индустриалци, писатели, поети и учени. Наследеното от годините преди 1944 става основа на един индустриален град известен със своята тъкачна, трикотажна, кожарска, телферна индустрии, институти за техническо развитие. С промените от 1989 година промишлените гиганти се заменят от кокетни роботизирани фирми, изнасящи продукция по цял свят.