ОБЩИНА ВЕТРИНО

Община Ветрино се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна. Село Невша е едно от най-живописно разположените села в община Ветрино.В района на жп спирката, по дължината на дефилето на река Провадийска се намират поредица от скални манастири – Голямото и Малкото елеме, Голямото и Малкото було.

Местната туристическа група предлага интересни маршрути сред природата. Те могат да бъдат продължени до Неновския водопад и Пробития камък край село Равна.

Върху платото се намира местността Невшенския дюз, който е защитена територия, поради факта, че е част от местообитаването на защитения вид Египедски лешояд.

В своята многовековна история земята на община Ветрино е кръстосвана и обитавана от множество племена и народи: траки, елини, хуни, славяни, готи, българи, а също печенеги, кумани, татари, турци.

Преди повече от 6 хиляди години – в късната каменно–медна епоха, древни хора са обитавали селище в границите на днешното село Ягнило. Тук са открити кремъчни сечива, животински кости и части от кремъчни съдове, някои от които се сглобяват.

Предполага се, че праисторически обиталища е имало на хълма Бабук, в местността Кокарджа между Ягнило и Сечище, край Доброплодно и др. В района на село Невша е открит надгробен паметник на войн от раннобронзовата епоха ( средата – втората половина на ІV хил. пр. Хр.).През ХV – ХVІ век става отоманизирането на този край.

През територията на община Ветрино през 1774 година преминава с армията си генерал Суворов. По време на Руско – турската война от 1828 – 1829 г. сражения се водят край Белоградец и района на Габърница, тук временно се настанява щабът на руския генерал Дибич Забалкански.

След края на войната българи от Източна Тракия (Ямболско и др.) напускат родните си огнища и се заселват в днешните села Ветрино, Средно село, Неофит Рилски и Момчилово.През ХІХ век в по-големите села се построяват църкви и килийни училища.

Край с. Невша преминава първата в българските земи ж. п. линия Варна – Русе, открита през 1866 година. След Освобождението се засилва притокът на българи, живели на юг от Балкана. През 1884 година. българите от малоазийските села Гьобел и Мандър и турците от Доброплодно и Ягнило доброволно разменят селата и имотите си, след което се преселват.

Основават се потребителни, кредитни и производителни кооперации, кооперативни земеделски стопанства, сдружение за застраховка на едър рогат добитък в Млада гвардия, семепроизводно стопанство в Невша и др. Селата се благоустрояват с административни сгради, детски градини, ресторанти, клубове на пенсионера, сладкарници, здравни служби. Във Ветрино се изграждат автогара, поликлиника и старчески дом.

През двадесетото столетие селата на община Ветрино бележат значително икономическо и духовноразвитие. Построяват се читалища и основни училища, а училището във Ветрино прераства в средно общообразователно. Издигат се възпоменателни паметници на загиналите във войните за национално обединение.

България е древна държава с богата история и култура и щедра природа. Разположена в югоизточната част на днешна Европа, в сърцето на Балканския полуостров, тя опира чело в Черно море. Административното й устройство включва шест икономически района и двадесет и осем области.

Ветринските земи са вписани в чертите на Варненска област – втора по население област в страната, най-голяма в Североизточния икономически район. Областният център Варна мери ръст като втори по население и трети по територия град в страната, втори по темпове на икономическо развитие със своите пет университета и шест научноизследователски института, развита инфраструктура, индустрия и туризъм.

Ветринският район е разположен на около четиридесет и пет км и от двата областни центъра – Варна и Шумен, точно посред пътните участъци София – Варна и Айтос – Тервел. Общината с административен център с. Ветрино се състои от десет селища с население 6 320 жители и обща площ 293 кв. км.

Минало

Районът около Ветрино е обитаван от тракийското племе кробизи. Тук между Белоградец и Невша е открита надгробна статуя на племенен вожд. Върху схематично антропоморфно изображение се виждат детайлно предадени оръжия. В могилата под статуята са намерени къс меч – кинжал и инкрустираната със злато ножница на вожда. За пръв път при подобни паметници оръжията, открити при погребания в могилата, са изобразени върху надгробната статуя, намерена на върха на същата могила. Около Доброплодно е имало късноантично тракийско селище. Заедно с останките от стоителен материал, човешки кости и гърнета-хамбари, тук са открити две колони с надписи на тракийски език с гръцки букви. Едната колона е оброчен паметник на Тракийския конник и на нея е изобразен бик, символ на конника. На другата колона, която е оброчен паметник на тракийското божество Сурегетес, се виждат по девет мъжки и женски танцуващи фигури. Тукашните земи крият още много могили, варовикови колони, керамика, монети от първи и втори век, оброчни плочки.

През V-VІ век във ветринските земи се изграждат няколко крепости, част от отбранителната система на Византийската империя. Такива са крепостите на височините Голямото було и Голямото елеме в околностите на Невша, Момина могила край Белоградец и др. Ветринският край е заселен от българи през VІІ век и попада в люлката на новата държавност – разположена между столицата Плиска, Дръстър (дн. Силистра) и Одесос (дн. Варна). По време на Второто българско царство (ХІІ – ХІV век) ветринските земи имат важно стратегическо значение за защитата на пътя от Варна и Провадия към столицата Търново. Поради това крепостите в близост до Невша се възобновяват. Тук български монаси изсичат десетки скални килии и скален манастир. Средновековни селища са открити северно от Ветрино в местността Казашки чаир, в местността Базаргян до Млада гвардия , на хълма Бабук и др.

През ХV – ХVІ век става отоманизирането на този край. През територията на община Ветрино през 1774 година преминава с армията си генерал Суворов. По време на Руско – турската война от 1828 – 1829 година сражения се водят край Белоградец и района на Габърница, тук временно се настанява щабът на руския генерал Дибич Забалкански. След края на войната българи от Източна Тракия (Ямболско и др.) напускат родните си огнища и се заселват в днешните села Ветрино, Неофит Рилски, Средно село и Момчилово.

През деветнадесети век в по-големите села се построяват църкви и килийни училища. Край с. Невша преминава първата в българските земи ж. п. линия Варна – Русе, открита през 1866 година След Освобождението се засилва притокът на българи, живели на юг от Балкана. През 1884 година българите от малоазийските села Мандър и Гьобел и турците от Доброплодно и Ягнило доброволно разменят селата и имотите си, след което се преселват.

През двадесетото столетие селата на община Ветрино бележат значително духовно и икономическо развитие. Построяват се читалища и основни училища, а училището във Ветрино прераства в средно общообразователно. Издигат се възпоменателни паметници на загиналите във войните за национално обединение. Основават се потребителни, кредитни и производителни кооперации, кооперативни земеделски стопанства, сдружение за застраховка на едър рогат добитък в Млада гвардия, семепроизводно стопанство в Невша и др. Селата се благоустрояват с административни сгради, детски градини, клубове на пенсионера, сладкарници, ресторанти, здравни служби. Във Ветрино се изграждат автогара, поликлиника и старчески дом.

Култура

Културата е сред исконните български ценности във Ветринския край. Кръстопътното местоположение на тези земи дава среща на различни културни влияния. Като знак за това и сега един до друг съжителстват мюсюлмански и православни храмове, мохамеданска и традиционно българска обредност, обичаи и празници, дошли в миналото заедно с преселниците от различни краища на страната, дори и от Мала Азия.

Районът е белязан със следи от всички епохи. Има антични селища, средновековен манастир. Реликви, дарявани от родолюбиви българи, са разпръснати в малки музейни сбирки, които извикват необходимостта от събирането им под покрива на единен общински музей. Възпоменателни паметници и паметни плочи напомнят за загиналите във войните за национално обединение, във Втората световна война и за преселението на малоазийските българи. Тези следи са вплетени дълбоко в местната етнография, топонимия, празници, песни, предания и легенди.

Традиционни празници във Ветринския край са Денят на родилната помощ, Денят на лозаря, Тодоров ден, Пролетната вечер, Лазаровден, Гергьовден, коледните и великденските концерти, Празникът на общината през май.

В общината работят 8 читалища, повечето с над стогодишна история. В тези ръководни центрове на културния живот в селищата на общината се поддържат библиотеки с общо над 60 000 тома литература. Читалищата развиват богата художествено – творческа дейност, която се представя от един хор за обработен фолклор, множество групи за автентичен фолклор, няколко детски танцови състава, лазарски и коледарски групи, групи за стари градски песни, сатиричен състав и група за турски фолклор Дилек ташъ. Самодейните състави взимат участие и печелят множество награди от престижни национални събори и фестивали, като Копривщица, Рожен, Балканфолк, Песни за войводите, Листопад на сномените и др. През 2006 г. фолклорни групи от общината участваха в празненствата по случай Деня на детето в Република Турция.

Екология – Планове и програми

Вижте по-голяма карта