ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛИНГРАД

Велинград, кв. Каменица, ул. Владо Черноземски 4

035952591, 0879506022

im_vel@abv.bg

http://museum.velingrad.eu

Музей с вековна история, съхраняващ свидетелства за хилядолетното минало на Северозападните Родопи. Научен, културен и образователен институт, който със своите фондове и многообразни експозиции предоставя възможност да бъде популяризирано и опознато от обществото културно-историческото и природно наследство на региона.
Най-бързият начин да опознаеш и оцениш богатото културно наследство на региона е посещението на Исторически музей – Велинград.
Музеят разполага със специално построена през 1982г. сграда с обширни и удобни за експониране зали. В конферентната зала се организират различни културни прояви, делови срещи и конференции.
В залите на музея са подредени четири постоянни експозиции:
* Мемориална експозиция „Вела Пеева“ – патрон на Велинград, подредена в родната й къща.
* Етнографска експозиция “Планината гостоприемен дом”
* Експозиция “Великденски писани яйца”
* Експозиция “Николай Гяуров – великият бас”
Подредена е и Фото-документална изложба от проучванията и археологически артефакти от тракийско светилище на връх „Острец“. Ежегодно музеят представя десетки временни изложби, както от своите фондове, така и гостуващи от други музеи и културни институти. Беседата е на български, руски и английски език.
На щанда се предлагат картички, сувенири, печатни издания. Музеят организира образователни програми, изготвя исторически справки, извършва консултации на учащи и студенти, предоставя богатия фонд на специализираната си библиотека. Като допълнителна атракция, музеят предлага на туристите „АТЕЛИЕ ЗА ИЗПИСВАНЕ НА ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА С ВОСЪК” и демонстрация на традиционни занаяти от утвърдени майстори-занаятчии.
Исторически музей – Велинград е активен участник в НД “100 национални туристически обекта” под № 55
От 1996 г. в структурата на музея е и Художествена галерия “Цвета Шуманова”, Велинград, ул. „Васил Априлов“№7. С богатата си художествена сбирка и многолика творческа дейност тя е любимо културно средище за жителите и гостите на Велинград.

ТАКСИ И УСЛУГИ

КУЛТУРЕН КАЛЕНДАР

МОБИЛНИ ИЗЛОЖБИ

Началото на музейното дело в Чепинския край е поставено през 1909 г. от учителя и общественика Христо Масларов. По негова инициатива към читалището в с. Каменица е създаден Археологически музей, утвърден от Министерство на просвещението. През следващите десетилетия в училищни и читалищни музейни сбирки в Лъджене и Чепино се събират много свидетелства за миналото на този район. През 1948г. трите села се обединяват в град под името Велинград. На тази основа през 1951г. е създаден Градски исторически музей.

По-късно той се преобразува в Къща – музей “Вела Пеева”. С решение на Министерство на културата от 1991 г. отново се променя статутът му на Исторически музей – Велинград. Музеят разполага със специално построена през 1982 г. сграда с обширни и удобни за експониране зали.

Оформени са следните отдели: Археология, Възраждане, Етнография, Нова и Най-нова история и Художествен отдел. В тях се съхраняват и проучват повече от 21 000 археологически находки, предмети от стария бит, икони, старопечатни книги, лични вещи и архиви на известни личности, снимки и документи.

Музеят фигурира в списъка на „100-те национални туристически обекта на България” и в каталога „Музеите на света”, Мюнхен, Германия.

ДЕЙНОСТИ

ЕКСПОЗИЦИИ

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОГРАМИ

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОТДЕЛИ

ИЗДАНИЯ НА МУЗЕЯ

ВЕЛИКДЕНСКИ ПИСАНИ ЯЙЦА

В основата на този проект на Исторически музей – Велинград и неговите партньори залегна една вековна традиция, запазена в Чепинско. Изписването на великденски яйца с писалка и восък се оказа благодатна територия за нашите инициативи. Повече от десет години ние представяме чрез различните направления в образователната програма съхраненото минало и динамичното настояще на тази характерна техника.

Нейното скромно начало бе поставено с направата на първата изложба за великденските писани яйца от Велинград и Ракитово през далечната 1993 г. При гостуването й в Етнографски музей – Пазарджик през 1994 г. се реализираха и първите демонстрации, представящи восъчната техника.

През 1999 г. програмата продължи с гостуване на изложбата в Етнографски музей – Пловдив и с демонстрация на техниката от майсторка от Велинград. През 2000 г. се проведе първият конкурс сред учениците на Велинград и гостуването на наградените в София. От 2003 г. в музея се провеждат ежегодни ателиета за обучение на деца от Велинград. Интересен елемент от програмата са работилниците за писани яйца, съпътстващи изложбите или самостоятелно провеждани в музеите.

От тогава до сега всяка година в програмата са включени ателието в Исторически музей Велинград, изложбите, демонстрациите по страната и в чужбина, конкурса, и работилниците за традиционно писани яйца. Всички те са насочени най-напред към децата, същевременно и към всички, които са привличани от магията на традицията. През изминалите години изложбите бяха представени в музеите на над 30 града от страната.

Така десетки хиляди посетители във Велинград и в страната станаха съпричастни към красотата на писаните великденски яйца от Чепинския край и страстни почитатели на техниката за тяхната украса. Преобладаващо желаещи да се включват в ателиетата и работилниците са децата, но често и възрастните вземат участие – първоначално плахо, а след това с ентусиазъм се впускат в усвояването тайните на писаните яйца.

Работно време с посетители: от 09:00 – 17:00 часа
Почивeн дeн: неделя

археология, Възраждане, Етнография, Исторически музей, ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ВЕЛИНГРАД

ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД

Велинград, бул. Хан Аспарух 35

035952115, 035952117, 035954341

obshtina@velingrad.bg

http://m.velingrad.bg

НОВИНИ от Община Велинград… виж тук!

Общината е разположена в най-хубавата част на Западните Родопи – Чепинската котловина, при надморска височина от 700 до 1 800 м. Нейната територия е 816 510 дка. Тя включва един града и 15 кметства. Населението е 44 250 жители, от които в общинския център Велинград живеят 26 500, а в другите населени места – 17 750. Градът е разположен в живописна долина на река Чепинска на височина 750 м и отстои на 81 км от Пловдив и на 196 км от Смолян.

Развитие на туризма

Туризмът е отрасъл със сериозни традиции и природно-климатични предпоставки в общината, ето защо, той, в съответствие с визията за перспективното развитие на общината, трябва да се бъде предмет на специално, преференциално третиране и подпомагане от страна на местната власт. Туризмът, балнеолечението и курортното дело се развиват от 43 почивни станции и санаториуми, 20 хотела с общ капацитет около 1480 легла и над 300 частни квартири, 140 заведения за обществено хранене и развлечения.

Природните характеристики на водите, въздуха и ландшафта на общината обаче вече не са достатъчно привлекателен мотив за туристите и нуждаещите се от санаторно-балнеоложките дадености на Велинград. Наред с децентрализацията на туристическите услуги и интензивното навлизане на частния сектор в тях е необходимо организацията на туристическата и балнеоложка дейност да се ориентира все повече към комплексно изграждане на обектите и туристическата среда, включително към развитие на развлекателно-атракционната инфраструктура. В по-малките населени места повишено внимание следва да се отделя на високо ценения от чуждестранните посетители “селски туризъм”.

Освен като източник на приходи за населението и общината, туризмът може да подпомогне съществено реализацията на произвежданата на територията на общината продукция, особено що се отнася до хранителните стоки от местни суровини – млечни и месни продукти, горски продукти (гъби, дивечово месо, билки, горски плодове).

Развитието на туризма е свързано с подобряване на инфраструктурата, комуникациите, състоянието на околната среда и културата на обслужване. Много трябва да се направи за промяна в отношението към туристите и почиващите, за да се привлече тяхното внимание към природните дадености и традициитe.

Балнеология

Минералните води на Велинград по количество и състав съчетават едновременно лечебните възможности на водите от Хисаря, Баня и Наречен. Сходни са и минералните води със Красново, Костенец, Добринище, Елешница, Белчински бани и др. Това е една от основните предпоставки Велинград да се развива като първостепенен национален и международен балнеологичен курорт.

Почивни домове и станции

Почивен дом “Елбрус”. Разполага със съвременна леглова база и ресторант. Има разкрита сауна, салон за фитнес, вани и открит минерален басейн. Почивен дом на МВР. Намира се в кв. Лъжене. Модерно обзаведена хотелиерска част и ресторант. Разполага със сауна, вани с минерална вода и тангентори. Почивен дом на БНБ. Намира се на три километра от града по посока на Юндола. Почивни домове на фирма Социален отдих – Почивен дом “Велинград” и почивен дом “Клептуза”. Функционират още: на БМФ, на Минно-геоложки проучвания, на Вода и канал, поч. дом “Витоша”,поч. дом на Пловдивската митрополия и др. Освен изброените съществуват десетки още целогодишни и временни почивни станции на предприятия и фирми.

Балнеолечебници

В курорта се използват за балнеолечение седем модернизирани и благоустроени бани, с допълнително изградени вани и душове. В трите квартала на града има минерални басейни и плажове, които създават благоприятни условия за съчетаване на хелиотерапията с аеротерапията и балнеолечение. Плажовете работят от май до септември, а през останалото време на годината служат за бази за подготовка на плувци. Тук се обучават деца от града и района, много от които са национални състезатели, завоювали големи успехи в плувния спорт.

Балнеологичното отделение към Курортната поликлиника предлага използването на минерални води от термалните зони на кв. Лъжене, Каменица и Чепино. Отделението разполага с различни видове вани, басейни за подводна гимнастика, бидета за влагалищно оросяване, душова катедра и др. Освен това има и добре обзаведен салон за ЛФК и рехабилитация. Пропускателната възможност на отделението е около 560 – 600 души дневно.

Балнеологичното отделение на Клиничния санаториум на МЗ се състои от единични вани и вани за няколко души (малки басейнчета). Минералната вода, която се използва в отделението, е от Вельова баня. Максималната пропускателна способност е от около 250 – 300 души дневно. Балнеолечебното отделение в Санаториума на Министерство на отбраната разполага с вани и басейн.

Минералната вода е от Женска баня.

Женска баня – Намира се в кв. Лъжене в близост до Курортна поликлиника и минералния плаж. В нея се използва минерална вода от термалното находище Лъжене. Изградена е през 1918 г. През последните години бе разширена с ново ванно отделение. Минералната вода, която се използва в банята, е хипертермална, хидро-карбонатно-силициево-натриево-флуорна. Прилага се при възпаление на стомашно-чревния тракт, чернодробно-жлъчни, бъбречни и гинекологични заболявания. Добър ефект се получава и при лечението на заболявания на периферната нервна система. Температурата на водата в басейните е 38-39°С, а във ваните – според назначението на лекаря. За един лечебен курс обикновено се назначават 10-15 балнеологични процедури, които са достатъчни за получаване на добър ефект.

Радонова баня – Намира се в кв. Чепино. Водата освен минерални вещества, съдържа и благородния газ радон – продукт от разпадане на радия, поради което се характеризира като слабо радиоактивна – рН 9,15, температура 42°С, силициево-флуорно-хидрокарбонатно-сулфатна със значително количество натрий, калий и калций. Напоследък се спори за ползата от радона, но е доказано, че той оказва противовъзпалително действие и усилва образуването на витамин D в организма. Повлиява благоприятно дейността на нервната и сърдечно-съдовата система, както и заболяванията на дихателната система и обмяната на веществата. При лечението с радонова вода след няколко процедури болните се освежават, тонизират се и се подобрява самочувствието им. В близост до балнеолечебницата се намират открити басейни с минерална вода.

Вельова баня – Намира се в западната част на кв. Лъжене. Водата се характеризира като натриево-сулфатно-силициево-хидрокарбонатно-флуорна с температура 43 °С и рН 9,8. Използва се за балнеолечение, без да се охлажда. Процедурите се извършват в басейн и вани. Минералната вода е полезна при стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни заболявания и нарушения на периферната нервна система, ставите, неврози и др. За инхалация се прилага при редица нетуберкулозни белодробни заболявания и патологични процеси на горните дихателни пътища. За пиене се използва водата от извор № 11, който е сходен по минерален състав с водата на Вельова баня. Прилага се предимно при стомашно-чревни заболявания, заболявания на бъбреците (включително и камъни в тях), черния дроб и жлъчката (вкл. камъни в жлъчката). Водата се пие три-четири пъти дневно по 400-500 см3, бавно, на глътки, обикновено преди хранене. Най-резултатно е лечението, продължаващо 25-30 дни. Питейното лечение трябва да се осъществява с балнеологични процедури – диетично хранене, парафинолечение, ЛФК и др. пиенето на минерална вода става по указание на лекаря и под негово наблюдение и контрол. При недостатъчен лечебен ефект, необходимо е пиенето да продължи и след напускането на курорта, като след 2-3 месеца се повтори при санаториална обстановка.

Кремъчна баня – Намира се в кв. Лъжене, недалеч от Курортна поликлиника. Водата се характеризира като сулфатно-натриево-силициево-хидрокарбонатно-флуорна с температура 35-36°С, като се охлажда от 63°С и има Рн 9,18. Тя се прилага за балнеолечение при заболявания на нервната система, обменни заболявания, сърдечни неврози, хипертонична болест първа и втора степен, климактерични смущения, невродермити и др. Балнеолечението се извършва във вани, басейни и под душове. Процедурите трябва да стават 2-3 дни под ред с един ден почивка. Продължителността им е от 5 до 25 минути, като при ползването на басейн болните се потапят до кръста. Във ваните сърдечната област трябва да се намира над водата и да бъде леко покрита с тънък слой вода. При спазване на указанията, дадени от лекаря, процедурите се понасят леко и след няколко бани болните се чувстват бодри, с повишено самочувствие. Нуждаещите се трябва да направят 10-15 бани.

Кална баня – Намира се на границата между Лъжене и Каменица. Водата се характеризира като силикално-натри-ево-хидрокарбонатно-силициево-флуорна. Температурата на извора е 84°С, а в банята – 39°С. Температурата на ваните е по предписание на лекаря. Водата има рН 8,20 и обща минерализация – 683 мг/л. Съдържа и някои микроелементи, като волфрам, галий, литий, арсен и др. Прилага се във вани и басейн за лекуване на ставни и гинекологични’ заболявания, заболявания на периферната нервна система и др. Когато се ходи в басейн, процедурите се правят с потапяне до кръста за 5-20 минути, а при използване на вани сърдечната област е извън водата и процедурата продължава също 5-20 минути. Ефектът от лечението в Кална баня е много добър.

Сярна баня – Намира са в югоизточната част на кв.Каменица. Водата се характеризира като сулфатно-натри-ево-хидрокарбонатно-силициево-флуорна. Съдържа незначителни количества свободен сероводород и хидрофосфат, калций, магнезий, следи от желязо. Температурата на извора е 88°С, а банята – 38-39°С. Температурите на ваните са по предписание на лекаря. Водата се охлажда със специални съоръжения. Прилага се за лечение на ставни и гинекологични заболявания, атеросклероза, хипертонична болест първа и втора степен, някои заболявания на нервната система и др. Баните се правят два дни под ред и след това един ден се почива. За един лечебен курс са необходими 12-15 процедури. Потапянето в басейна трябва да става до кръста, а във ваните – до сърдечната област. Не далеко от балнеолечебницата се намират открити басейни с минерални води от термалните извори в Каменица.

ИСТОРИЯ НА ЛЕКОВИТИТЕ ВОДИ НА ВЕЛИНГРАД

Сведенuя за балнеолеченuе у нас дaтupaт от дълбока дpeвнocт. Голям брой мuнералнu uзворu са бuлu uзвестнu u са uзползванu от тpaku u рuмлянu, славянu u българu от дълбока дpeвнocт. В началото на първото хuлядолетuе пpeдu новата ера, кoгaтo тpakuтe се заселuлu на Балkансkuя полуостров, в религиознuте им схващанuя съществува kулт kъм вoдume, kъм божества на реките, течащата вoдa u uзворuте. По-kъсно, пoд влuянuе на гръцkата митологuя, постепенно тозu kулт се трансформuрал в kулт kъм нuмфuте. В чест на нuмфuте се uздuгалu храмове кpaй реките, минералните извори u питейната вoдa. Истuнсku разцвет в uзползването на топлuте u горещu мuнералнu вoдu настъпва през траkuйсkо-рuмсkuя пepuoд дo IV-V в. от н.е. Много тpakuйски селuща u балнеологuчнu центрове се преустроuлu по pимcku образец. 3апазенu надписи по останки от cтapинни cгpaдu uзразяват благодарност kъм лечебната сила на минералната вoдa и боговете-поkровители на термалнuте uзворu. Голям брой сведенuя доkазват uзползването на минералнuте вoдu по времето на Първото u Второто българсkо царство. Богомuлuте са препоръчалu шupoko uзползване на слънцето, вьздуха u вoдaтa.

Любопuтен интeрес предоставя eднo запuтване на цар Борuс I дo папа Нukолай I “Може ли дa се ходи на баня в сряда u пemъk, тъй кamo гърцuте не позволяват това”, Отговорът е: “Може, aкo се ходи на баня за леченuе, а не за веселба u развлеченuе”. Eдин фаkт, кoйтo пokaзвa, че българuте са чист нapoд и са uзползвалu банuте и kъпанuята още npeди пokpъстването. Падането на България noд oсманско иго довежда дo застой в развuтието на кypоpтнотo дело u все пaк се запазват балнеологичните процедурu на старите българu. Положuтелното oтношение uмат u мoxaмeдaниme kъм uзползването на мuнералната вoдa u банuте за хигиенни целu, за разлukа от средновековното христuянство.

През втората половuна от oсманскomo робство има сведенuя за пo-шupoko uзползване на мuнерална вoдa, мakap u в по-прuмuтuвна форма. В няkоu селuща у нас, в това чuсло u Чепuно са поcтpoeнu бани u uзползванu мuнералнu вoдu. След Освобождението на България настъпва чувствuтелен пoдeм в развuтuето на балнеолеченuето. Кypopтuтe разтворuха шupoko вpaтuтe cu, създадоха се добрu условuя за uзграждане на нoвu базu, paзшиpu се легловuя фонд, внeдрихa се балнеотехнологuчнu съоръженuя, разрасна се кaдрoвuя потенцuал. Богатството от мuнералнu uзворu, налuчuето на добра лечебнодuагностuчна рехабuлuтацuонна база u вucokоkвалuфuцuранu медuцuнсku спецuалuстu са основнume фаkторu за развuтuето на Велuнград кamo първостепенен нацuонален u международен турuстuчесku kомплеkс. В нoвuтe демоkратични условuя u действащата пазарна икономика кypopтът с ускорени темпове променя своя облuk u става все по-прuвлеkателен турuстuчесku център. В гpaдa е в ход мащабно строuтелство на нoвu хотелu и балнеохотелu. Хaрaктepucтukaтa на балнеохотелuте се пpомени значuтелно, станаха по-съвременнu, по-модернu, с прuвлеkателен вътрешен и външен вuд, отговарящu на eвpoпeйckuтe cтaндapтu.

Исторически музей Велинград е учреден през 1951 г. В продължение на повече от три десетилетия той влиза в 100-те национални исторически обекта . Намира място и в каталога “Музеите на света”. В неговите фондове “Археология” , “Етнография”, “Възраждане”, “Нова и най-нова история” , “Художествен отдел” се съхраняват и проучват повече от 17000 археологически находки, предмети от стария бит, икони, старопечатни книги , лични вещи и архиви на известни личности,снимки и документи.

Музеят предлага две постоянни експозиции – етнографската “Планината-гостоприемен дом” и експозицията, посветена на патрона на града Вела Пеева, както и гостуващи изложби.

Великденските писани яйца, украсени с писалка и восък , са специфична и жива традиция във Велинград и Ракитово. Музеят притежава колекция от над 1000 писани яйца и модели.

Адрес:

Велинград, ул.”Владо Черноземски” № 4,

Телефон за контакти: 0359 5 25 91

Работно време: 9.00 – 17.00 часа,

Почивен: ден неделя

Художествена галерия

В художествената галерия се помещава постоянна изложба.
През масец юли по време на Велинградските културни тържества се провежда пленер с участие на млади и талантливи художници.