Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Ябланица

КМЕТСТВО ОРЕШЕНЕ

 

с. Орешене, общ. Ябланица, ул. Панайот Хитов 1
069972524, 069972530


 

 

 

 

 

 

 

 

Орешене е село в Северна България. То се намира в общ. Ябланица, Обл. Ловеч.

Село Орешене е разположено в Предбалкана, на 8 km от Ябланица и на 6 km от Златна Панега. В непосредствена близост е до дунавската равнина и е изходен пункт за туризъм. Удобно е за посещение, защото магистрала Хемус достига до Ябланица и е само на 88 km от София.

Много столичани се ориентират към селото с оглед близостта, удобното пътуване и прекрасната природа. Надморската височина не е голяма. Срещат се широколистни гори, храсти, залесени площи. В околностите на селото, на недалечни разстояния се намират множество чешмички, местности с месно значение и 2 микроязовира.

КМЕТСТВО МАЛЪК ИЗВОР

 с. Малък извор, общ. Ябланица, ул. Лисец 27
 069902230

 

 

 

 

 

 

Малък извор е село в Северна България. То се намира в общ. Ябланица, Обл. Ловеч.

През Малък извор минава единственият автомобилен път към живописния Гложенски манастир „Свети Георги Победоносец“. В началото на селото тръгва еко пътека, която, минавайки през манастира, достига до пещерата Моровица.

Над селото още личат останките от стар римски път, а по утаечните скали наоколо се откриват различни морски фосили. На десетина километра от Малък извор се намира Гложенският манастир.

В селото се намира енорийска църква „Св. Кирил и Методий“. Иконите в нея са рисувани от основоположника на българското модерно изкуство Николай Павлович.

 

 

КМЕТСТВО ДЪБРАВАТА

 с. Дъбравата, ул. Калето 30А
 069972432

 

 

 

 

 

 

Дъбравата е село в Северна България. Намира се в общ. Ябланица, Обл. Ловеч.

Географското пложение на селото го поставя между общините Ябланица и Роман, като то попада в състава на общ. Ябланица.

Селото е в непосредствена близост до друго село на име Батулци.

 

КМЕТСТВО ГОЛЯМА БРЕСТНИЦА

 с. Голяма Брестница, общ. Ябланица, ул. Жидевица 5
 069942435, 069942425, 0888893489

 

 

 

 

 

 

 

 

Село Голяма Брестница се намира в Северен Централен регион на България. На 105 км. от София и на 55 км. от Ловеч.
Теренът на землището е леко хълмист, а от Данчова могила се открива невероятна панорама – на юг се простират върховете Драгоица, Лисец, Васильов и Вежен, а на север валози и долчини. При ясна сутрин се вижда дори р. Дунав.

Първи тук се заселват траките. Затова свидетелстват 10-те тракийски могили, пръснати по валозите. Основите на тракийско селище са открити в местността Длабания камък, а при обработване на нивите в района са намерени много сечива.

Открити са релеф върху камък на тракийски конник, каменни чукове, длета, украшения, метална пластина с фигурално изображение и други. В местността Жидьовица е открита статуя, представляваща как Херкулес одушва немийския лъв.

Намерени са и 9 км сребърни монети, обхващащи царуването на няколко римски владетели. В момента те се съхраняват в Националния исторически музей в София и в музеите в Плевен и Ловеч.

Празникът на селото е на 21 ноември – деня на Архангел Михаил (Архангеловден) по стар стил. По традиция празникът се чества в първата неделя след 21 ноември. Тогава се прави събор в селото. На този ден се събират роднини и приятели. На площада има музика и хора.

 

КМЕТСТВО БАТУЛЦИ

 с. Батулци, ул. Стоян Панов 2
 069972470, 0896159643

 

 

 

 

 

 

Село Батулци е част от община Ябланица в област Ловеч, в Северна България. Селото е известно с Батулския манастир, който е на около 2 км извън него и на десет километра от град Ябланица. В манастира навремето е процъфтявал духовния живот. Над манастира и до днес се извисява скален масив, където има останки от некропол и от тракийска крепост.

 

ОБЩИНА ЯБЛАНИЦА

 Ябланица, пл. Възраждане 3
069912126
kmet_yablanitsa@mail.bg
 http://new.yablanitsa.org

 

 

 

 

 

 

 

Община Ябланица се намира се в Северната част на Предбалкана и отстои на 85 км от София. Общинският център гр. Ябланица е разположен непосредствено до магистрала Хемус. Той е транспортен възел в следните направления: София – Варна, София – Русе, Тетевен – Враца, София – Габрово и др.

fС Постановление на Министерски съвет от 27.VІІ.1969 г. Ябланица е обявена за град, а от 1979 г. за община. Тя е част от Ловешка област, има площ от 276 кв. км и се намира на 70 км от Областния център.

Община Ябланица покрива 4.9 % от територията на Ловешка област и заема седмо място по големина в сравнение с другите седем общини от областта. Тя граничи с общините: Луковит, Правец, Роман и Тетевен.

Общината се състои от 9 населени места: гр. Ябланица, с. Златна Панега, с. Брестница, с. Добревци, с. Орешене, с. Батулци, с. Малък Извор, с. Брестница и с. Дъбравата. Населението на общината наброява 6830 души.

Община Ябланица се намира на 400 м надморска височина. Общината е разположена в средната подобласт на Предбалкана. От запад тя е ограничена от долините на река Бебраш, Малък Искър и Искър, а на запад се простира до долината на Стара река.

Тази част от Предбалкана се отличава с добре изразен в широк обхват хълмист и нископланински релеф, над който доминират планините в горното течение на р. Вит. Релефът е пресечен, полупланински. Отличава се с карстови форми и богато растително и животинско разнообразие.

Тук варовиковите скали скали са в изобилие. Съществуват залежи на мрамор и скали, способстващи за производството на цимент в с. Златна Панега.

История

Далечното предание за идването на техните прадеди по тези места се пази в паметта и сърцата на местните хора. Преданията и легендите се предават от поколение на поколение и се помнят, защото те съхраняват историческата памет и са извор на родолюбие и синовна признателност към паметта на нашите предци.

Селището е с вековна история, чиито корени се губят в тежките години на робството – 15 век. Археологически разкопки свидетелствуват, че първи форми на живот са съществували още в старокаменната епоха. През 1430 година турските власти изготвили списъци на всички селища в поробена България. Някои от тези документи се пазят и до днес в Ориенталския отдел на държавната библиотека „Кирил и Методий“ в София. Туркологът Руси Стойков превежда намереното и в книжка шеста на сп. „Исторически преглед“ от 1959г. излиза статията „Нови сведения за миналото на българските селища през 15-16 век“. Там са записани селищата Гложани, Добревци, Абланица, Видрар и др. Ябланица е съществувала като селище още преди идването на турците и то с началната буква А, защото името идва от старогръцката дума „Аблан“, което значи високи тополи /трепетлики/.

При археологически разкопки и проучвания археологът Рафаел Попов е установил, че по тези места човекът се е появил още през късния палеолит. На различни места в землището на Ябланица са намерени следи от каменно-медната епоха /1900-900г.пр.н.е./.

Наличието на надгробни тракийски могили и намерените археологически останки в местностите „Мечите“, „Велювец“, „Селището“, „Еленишки дол“, „Кленака“ и „Липово“ свидетелствуват, че това са древни селища, населявани още от траките.

През 1930 г. в село Малък Извор са открити сребърни монети от периода на римското владичество.

В демографско отношение повестта на този край е стара. Откритите археологически находки в землището на Ябланица са веществено доказателство, че тук винаги е имало живот, от най-древните, праисторически времена до наши дни. Поради средищното си местоположение Ябланица е било винаги важен кръстопът на район, населяван от смели и свободолюбиви балканджии, населяващи района включващ близките села и махали.

Легенда за възникване на Ябланица като населено място.

След опостушаването на Русия от татарите княз Глож е приет от Иван Асен II в България. С височайша грамота царят определя обширна област в подножието на Балкана под връх Вежен за вечно владение на княз Глож и неговите люде. Тези земи са им предоставени, за да се заселят там, да обработват нивите, да ловуват в горите, да използват реката и нейните притоци срещу задължението да служат и помагат на царя и неговата войска. Потомците на княз Глож и людете му харесват гостоприемната земя, радват се на нейните природните богатства и красоти. Първоначално те са посрещнати войнствено от местното население, тъй като се възприемат като нашественици, настанили се принудително върху земите на гордите планинци. Новопристигналите се заселили по поречието на р.Вит и често влизали в разпри с местните люде. Легендата разказва, че Княз Глож залюбил тайно местна планинка и от тази тайна любов се родила дъщеря им Яблан. Князът безумно обичал рожбата на своята тайна любов, но не можел да признае официално бащинството си, защото това щяло да се посрещне зле от неговите и от местните хора. Пораснала дъщерята Яблан и станала чудно хубава девойка. Тя се отличавала с кръшен тополов стан и омаята на зрял ябълков плод, притежавала гордостта и дързостта на планинците, красотата на горските цветя и волята на планинските птици. Тази девойка разтопила сърцето на сина на най-близкия приятел на Княза с който били като побратими. Любовта между двамата нямала бъдеще. Всички им се противопоставили и им пречели да се срещат, никой не допускал, че Яблан е дъщеря на Княза, а и Княза се страхувал да признае пред всички своята дъщеря. Младите намирали начин да се срещат тайно, въпреки забраните, макар да знаели, че техните родове няма да се съгласят да се оженят. Но любовта им бил толкова силна, че те решили да се опълчат срещу неприязънта, насадена между местното население и новозаселените и да бъдат заедно макар и в смъртта. Ето защо през един хубав пролетен ден, те застанали на скалата, намираща се над село Гложене, силно преплели ръцете си и решени да скочат се затичали към бездната. За щастие един от войниците на Княза, който също бил влюбен в смуглата девойка, ги бил проследил и когато влюбените поискали да полетят в небитието силно притиснати един към друг, той се хвърлил и с риск на живота си ги спасил.

Изплашени за живота на любимите си чеда двамата велможи преклонили глава пред голямата любов и решили да дадат благословията си за тяхната женитба. Местните хора, които боготворяли хубостта на девойката и нейната смела постъпка, се присъединили към бащините благословии и всички заедно вдигнали нечувано по тези места сватбено тържество. За да заздрави връзката с местните хора и за да осигури по-добър живот на младото семейство Княз Глож им предоставил част от земите, намиращи се в подножието на Планината „Драгоица“. Младото семейство се заселило на тази земя, основавайки ново селище, наречено Абланица, на името на девойката Яблан, дръзнала да се противопостави на родовата омраза, защитавайки своята любов и право на щастие. Този смесен брак поставя основите на разбирателството между русите и местните планинци. Така постепенно хората на княз Глож пускат корени и завинаги остават да живеят по тези земи, които ги приютяват, хранят и закрилят. Те вече не враждуват с местното население, а се възприемат като сродници, чиито наследници живеят и се трудят заедно. Наследниците на двамата влюбени са запазили сърцатостта и красотата на родителите си, свободолюбието, гордостта и трудолюбието на своите предци.

ПРОМИШЛЕНОСТ

За да се развиват повечето отрасли на промишлеността, е необходима техническа инфраструктура, квалифицирана работна сила, суровини, подходящи природни природно-климатични условия и предприемчивост. Община Ябланица в значителна степен разполага с тях, а като вземат предвид и традициите в развитието на определени производства и занаяти, то с основание може да се твърди, че в нея са налице благоприятни условия за развитието на промишлеността.

В община Ябланица се развиват следните подотрасли на промишлеността: мебелна промишленост, шивашко производство, производство на четки за бита и промишлени нужди, производство на PVC дограма, строителство и др.
От промишлените дейности на територията на общината се развива циментопроизводство, добив на инертни материали (наличие на глина, варовик, мрамор и други и тяхната преработка: фасадни плочи, бетонни изделия, бордюри, строителни материали, предмети за бита и др.), металообработка, сладкарска промишленост и шивашка промишленост.

През 2011 г. в община Ябланица 35 % от наетите лица по служебно и трудово правоотношение са в отрасъл „Преработваща промишленост”. За сравнение, през 2008 г. наетите лица са 539 души или 37,4% от всички наети в общината. За отрасловата структура на промишленото производство може да се съди по обема на произведената промишлена продукция, нетните приходи от продажби и броя на наетите лица.

През 2005 г. произведената промишлената продукция е за 131229 хил. лв., а нетните приходи от продажби са 134105 хил. лв. Стойностният обем на произведената продукция през 2008 г. нараства на 256251 хил. лв. или увеличаване с 95,3%. Нетните приходи от продажби през 2008 г. също нарастват и са в размер на 248240 хил. лв.

Кмет

инж. Иван Цаков

Биография

Инж. Иван Райков Цаков е роден на 3 Януари 1948г.

Завършва висше образование през 1974г. специалност електроинженер.

Работи 30 години в циментовия завод „Златна Панега” като енергетик, главен енергетик, зам. директор по техническите въпроси и последните 13 години е изпълнителен директор на АД „Златна Панега”.

През 2005 и 2006г. е представител на германската фирма „Хаиделберг цимент” в Украйна, отговаряйки за два циментови завода.

Женен, има син и дъщеря.


Вижте по-голяма карта