Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Търговище

ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР ГР.ТЪГОВИЩЕ

Търговище, УЛ. Христо Ботев 5
0878194015, 0878194009, 0878194010
 puppet_tshte@abv.bg
 https://www.puppettargovishte.org

 

 

 

 

 

 

 

 

Над 50 години куклени вълшебства в Държавен куклен театър Търговище
Началото на кукленото изкуство в Търговище

ScreenHunter_19153 Jul. 31 13.33

ДКТ далеч не започва своето съществуване със статута на Държавен куклен театър Търговище. Началото на куклено-театралното изкуство в Търговище се поставя с премиерата на самодеен състав към Образцово народно читалище „Напредък-1864“. С почти никакъв опит, но с много упоритост, неколцина ентусиасти, под ръководството на Вичка Керелезова, подготвят пиеската „Вълшебният галош“, чиято премиера на 15 февруари 1961 година. В началото на следващия сезон малките зрители гледат „Веселите мечета“, следват „Червената шапчица“, „Рижо и Мишо Мустакът“, Зайко Преструванко“, “Синьото цвете“, „Наказаният пакостник“ и още, и още интересни и занимателни за малчуганите постановки. Колективът изнася представления в Омуртаг, Попово, Преслав, Шумен, Разград, Провадия, Горна Оряховица, Русе и др. градове на страната. От края на 1961 година ръководството поема Стоян Керелезов за един сезон. И от 1964 година театралната дейност се оживява под лидерството на Димчо Николов.

Първите кукловоди са Никола Кандиларов, Иванка Иванова, Тонка Николова, Веска Белчева и Стоян Радев.
От 1968 година ГОНС субсидира театъра, който фактически се превръща в полупрофесионален и повечето от кукловодите са на щат към читалището, чиято сцена и салон са пригодени за куклени спектакли. Фактически това е първият за Търговище Общински театър с първи директор Димчо Николов. В щата са София Иванова, Стоянка Николова, Димитринка Косева, Петранка Титкова, Тодор Титков, Павел Власакиев, Руска Борисова, Надя Иванова, Неделчо Димов.

През годините са канени много гост-творци – режисьори, музиканти и художници. Този пряк контакт с изтъкнати майстори на куклено-театралното изкуство чувствително повишава качеството на постановките и дава самочувствие на колектива да мери ръст с професионалните театри. С успех завладяват сцените постановките „Пепеляшка“, „Снежанка“, „Къщичка на колела“, „Топчица-Хопчица“.

През 1970 година на Национален преглед на Общинските куклени театри, под патронажа на Комитета на култура, търговищките кукли грабват наградата за спектакъла „Къщичка на колела“ от Д.Николов.

ScreenHunter_19154 Jul. 31 13.34

Държавен куклен театър Търговище става професионален
На 1 октомври 1975 година се сбъдва една отколешна мечта, заслужена с упорит труд, талант и постоянство – Кукленият театър е признат за държавен. Това се узаконява с Решение №49 от 13.02.1975 година на Министерски съвет. За пръв директор е назначен Ива Харизанов. За малките палавници започват незабравими срещи с магическото изкуство на куклите. Неописуем успех през годините завоюват много постановки – „За слънчевото момиченце и дъждовното момченце“ от П.Вашечек, „Къде отиваш конче“ от Р.Москова, „Бяла приказка“ от В.Петров, „Принцесата и граховото зърно“, „Шестте пингвинчета“ от Б.Априлов, „Хитър Петър“ от Л.Мечева, „Папачалчето Пай“ от Й.Тодоров, „Разговор без думи“ от Ив.Савинов, „Случка в креватче“ от В.Анев.

„Снежанка и седемте джуджета“ от Н.Стойчева, „Палечка“ от Р.Москова, „Косе Босе“ от реж.Т.Вълов, „Принцесата и свинаря“ от П.Панчев, „Добро утро, лека нощ“ по Доналд Бисет, „Кучето, което не можело да лае“ от С.Йорданова, „Истинска Коледна приказка“ от С.Петкова, мюзикъл „Рожден ден“ от Л.Адамов, „Грозното патенце“ по Андерсен, Песи и илюзия“ от Юр.Кокко, „Ну, волк, погоди“ от Ал.Курляндски, „Капчо“ от Н.Гернет, „Мечо Пух“ по А.Млин, „Спящата красавица“ Р.Агур, „Пипи дългото чорапче“ по А.Линдгрен, „Хензел и Гретел“ по Андерсен, „Малката русалка“ от Ол.Жугжда, „Новите дрехи на крала“ от Андерсен, „Снежната кралица“ на Ив.Райков, „Легенда за Лорелай“ от Хр.Асенова, „Момче и вятър“ на Т.Вълов, „Нощна птица“ от Т.Попова и др.

За директори на театъра са назначавани Димчо Николов, Друми Генчев, Стоян Керелезов, Иво Харизанов, Галина Овчарова, Илиян Иванов, Миша Симеонова и настоящият ръководител Ивайло Марков.

Творци и награди станали неразривна част от историята на Държавен куклен театър Търговище
През годините на сцената на Държавен куклен театър Търговище са творили много известни куклари, сред които режисьорите – проф. Атанас Илков, Славчо Младенов, Лидия Александрова, Евдалина Сараджалиева, Злати Златев, Сергей Висонов, Реин Агур, Олег Жугхда, сценографите – арх.Иван Цонев, Мария Петрова, Генеади Табаков, Свила Величкова, Доньо Донев, Коста Ортодоксов, Вирджиния Петкова, Ганчо Белев, Валери Рачковски, композиторите – Методи Иванов, Генко Генков, Юри Ступел, Петър Цанков, Петър Радевски, Любомир Адамов, Милко Коларов, Улена Иванова, Павел Кондрусевич, Теодора Попова, Тодор Вълов, Иван Райков и много други.

Гостували са постановъчни екипи от Полша, Германия, Естония, Русия, Беларус, Румъния. Високото художествено ниво на театралната продукция е завоювало не само сърцата на зрителите, но и признанието на театралните специалисти на театрални форуми и фестивали в СОфия, Шумен, Силистра, Пловдив и др. Факт са и многото награди от Полша, Хърватска, Испания, Германия, Русия, Украйна, Пакистан, Белгия.

Нека изброим част от тях – през април 1979 година ДКТ завоюва нова награда за спектакъл в национален конкурс за най-добро произведение за деца и юноши.
През същата година е и първото задгранично турне в Опеле (Полша).

През 1985 година „Песи и Илюзия“ получава трета награда за женска роля на Националния преглед на куклените театри, „Папагалчето Пай“ става най-добрият спектакъл на Фестивала на кукленото изкуство в Толоса, Испания през 1989 година. Отлично е представянето на I Международен куклен фестивал в Лахор, Пакистан през 1992 година с постановката „Случка в креватче“ – реж. Ж.Донева, сценография Д.Доневс“ .

Същото представление грабва три отличия в Силистра на Ян Бибиян“. Кукленият ни театър е удостоен с награди за най-добра женска роля, за сценография и за музика на спектакъла

„Сжеженка и седемте джуджета“, където режисьор е Иван Райков, сценограф Св.Величкова, през 1996 година отново на фестивала „Ян Бибиян“ в Силистра, а през 2005 година пак този спектакъл представя България на XII международен театрален фестивал в Хавана, Куба. 1998 година – Академия „Куклар“ , учредена от Централен куклен театър София, удостоява постановката „Косе Босе“ от Рада Москова (Режисьор Тодор Вълов, сценограф Стефка Кювлиева) с 4 награди: за цялостен спектакъл, за режисура, за сценография и най-добра женска роля. През 2004 година „Снежната кралица“ грабва награда за най-добра женска роля на фестивала „Михаил Лъкатник“ в Ямбол.

Спектакълът „Момче и вятър“ триумфира по испанските сцени в Толоса, Памплона, Овиедо и Хихон.
Неизброими са наградите – В Загреб „Грозното патенце“ получава втора награда за постановка. В същото време в Ужгород, Украйна на международен куклен фестивал по две награди печелят „Малката русалка“, Снежанка и седемте джуджета“ и „Косе Босе“. В Лахор, Пакистан и в Гент, Белгия отлично се представя постановката „Случка в креватче“. А пък автора на „Ну, волк, ну погоди“ лично кани нашите куклени театрали в Москва, където спечелват благодарствения автограф на Сергей Образцов. И това, ако не е признание… И още, и още отличия, награди, признания, мнения на най-добрите специалисти, ликуваща публика, сълзи от безброй аплодисменти, спомени завинаги…

ScreenHunter_19155 Jul. 31 13.34Творческият и техническият персонал на Кукления театър заслужават признанието на поколенията за своята работа.

Репертоар от последните години на Държавен куклен театър Търговище
Репертоарният план на театъра през годините е характерен с жанровото си разнообразие и широк диапазон на изразни форми и средства – от чисто куклен спектакъл зад параван, през куклена пантомима с импровизирани кукли, театър на сенките или изпълнения на живо в естрадно-вариететен спектакъл. Има постановки както за деца, така и за възрастни.

Първата постановка за големите е „Човекоядци“. Има и още три заглавия: „Троянската война“, „Мечка“ по Чехов и „Сън в лятна нощ“ по Шекспир, която се играе и сега. Театърът поддържа непрекъснато репертоар с много заглавия, включващ постановки, които да привлекат зрителите в салона. Заглавията са както на съвременни, така и на класически пиеси. Естествено най-популярните приказки като „Пепеляшка“, „Снежанка“, Бедният крал“, „Червената шапчица“ и т.н. винаги са привличали творците и малчуганите.

Продуктивността и качеството на постановките в последните години е на доста високо ниво, според специалистите.
Най-посещавани пиеси са „Момче и вятър“ – сценограф Ст.Кювлиева, режисура Т.Вълов, „Нощна птица“ – сценография „Н.Гочева“, режисура Т.Попова, „Приказка за Ох“ – режисура Т.Вълов, Слънчевата топка и Вълшебният цилиндър“ – режисура С.Иванова, „Червената шапчица“ – режисьор Ев. Кьосовска, сценограф Кр.Крумов., „Лакомият змей“ – режисура М.Мавродинова, „Щастливият Принц“ – режисура С.Събев, „Принцесата и свинаря“ – мюзикъл, „Задави се меца“ – режисьор Д.Петков, „Жабокът цар“ – режисьор Ивайло Марков, „Вълкът и седемте козлета“ – режисьор Ив.Марков, „Веселата къщичка“ – режисьор Ив.Марков (премиера на 11.05.2011 година).

Неизброими са имената на постановките за тези 50 години, турнетата, наградите, актьорите, режисьорите, музикантите и всички онези творци, стъпили на търговищка сцена, за да ги има тези постановки, които 50 години омайват децата и възрастните, и карат милиони българи да вдъхнат от театралната атмосфера. Кара ги да станат фенове на кукленото изкуство и пак да се връщат в театралния салон… Търговищкият държавен куклен театър е постоянно във фокуса на културните събития и е с важни позиции в културната визитка на областта и държавата.

ЛИ – ЯН ООД

ScreenHunter 4236 Търговище, кв. Запад 2 41 Д
0898777017

 

 

 

 

 

 

 
ЛИ – ЯН е фризьорски салон на територията на град Търговище. Предлага следните услуги:
– фризьорство
– козметика
– маниюр
– педикюр
– ноктопластика
– бръснарски услуги

Фирмата се занимава и с търговия с дрехи.

ОБЕДИНЕНО СЧЕТОВОДСТВО – КУЛТУРА – гр. Търговище

ScreenHunter 2411 гр. Търговище, пл. Свобода
0878303735

 

 

 

 

 

 

ОБЕДИНЕНО СЧЕТОВОДСТВО – КУЛТУРА – гр. Търговище е звено към община Търговище.

Дейността на Обединено счетоводство – култура е:

– Счетоводни и одиторски дейности,

– Данъчни консултации.

 

ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ

Търговище, пл. Свобода
060168700
obshtina@targovishte.bg
http://www.targovishte.bg/

 

 

 

 

 

 

Община Търговище е разположена на територия от 872 кв.км. в източната част на Дунавската равнина. Административен общински център е гр. Търговище. Близостта му изходните пунктове на страната Варна – 130 км. И Русе – 100 км. прави територията на общината стратегическо кръставище по тези направления.

Водещи отрасли в промишлената продукция са винарството, млекопреработването, производсво на стъкло, производство на напитки, мебелопроизводство, строителство, шивачество, услуги, търговия. Растениевъдството и животновъдството са от основните направления в икономиката на общината. 57.2% от селскостопанския фонд е обработваема земя.

FotorCreatedОтглеждат се предимно пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, зеленчуци, плодове. Животновъдството е дребно, слабомеханизирано и изцяло в частния сектор. На територията на общината функционират земеделски и животински пазари, публични складове за зърно.

 

Полезните изкопаеми са основно находища от скални материали, чиито доказани запаси са около 50 млн. куб. м., а непроучените предполагаеми запаси се оценяват на още над 20 млн. куб.м. Има оценки за промишлени запаси от червена глина и мергели.

В близост до Търговище са локализирани няколко минерални извори с лечебно- профилактични характеристики. Тракийско, римско, византийско, турско, възрожденско и съвременно присъствие са напластявали култура и ценности.

Високата културно – историческа и познавателна стойност на уникални паметници от античната и средновековната българска епоха, превръщат архитектурно – археологическите резервати на община Търговище в поле за изследвания, база за туристически продукти, “културен гръбнак” на настоящите поколения и “мост” за прехвърляне на ценности към бъдещите поколения.

По-значимите разкрити паметници и културни факти са:
Крумово кале (Мисионис). Останките на ранновизантийска и средновековна крепост “Крумово кале” (V-VI, IX-X, XIV в.) се намират в м. Парка на 7 км от Търговище по пътя за Омуртаг. Налага се научната хипотеза, че крепостта е част от известния византийски град Мисионис. Най-старият културен пласт е от края на V в. В края на IX век върху руините възниква българско селище. През XII-XIV крепостта отново е част от отбранителната система на прохода Дервента.

 

Петкорабната базилика и Тракийското светилище на бог Аполон се намират на около 23 км от град Търговище и на 2.5 км южно от с. Драгановец. Находките свидетелстват за функцията на първоначалното съоръжение – Тракийско светилище (II – IV в). По-късно върху основите на светилището е построена петкорабната ранновизантийска базилика (V-VI в.). Около нея е имало развито селище.

През XII в., върху него израства късно-средновековно българско селище, свързано с крепостта “Марната”. В комплекса е открита и пещ за строителна керамика (свързана с изграждането на базиликата). В общината се намират и множество запазени религиозни паметници (църкви и джамии). По-старите църкви съхраняват уникални стенописи. Запазени са и значими паметници на ислямската култура.

ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Населението на община Търговище наброява 63382 д. (2003 г.) – 45,9% от населението на областта. През последните 5 г. се наблюдава тенденция на демографско намаление, характерна и за област Търговище, Североизточния район за планиране и Р България. Отрицателен прираст на населението е регистриран както в центъра на общината, така и в селата като цяло. Само в 5 от общо 51 села прирастът е положителен. Най-голямо е намалението в някои от много малките села на общината (Копрец, Кошничари, Мировец – над -10% средногодишен прираст). Темповете на намаление на населението на община Търговище (-1,2%) са сходни със средните за страната (-1,2%) и по-малки от тези на областта (-1,9%).

В град Търговище е съсредоточено 61,9% (39202 д.) от населението на общината и 28,4% от населението на областта. Отрицателният прираст на населението на града за периода е минимален, близък до “нулев” (-0,2%), докато за селското население прирастът е –2,7% – близък до този за селското население на страната (-2,6%) и по-нисък от средната стойност на показателя за селското население на област Търговище (-3,0%).

Измененията в броя на населението на общината са свързани с възрастовата структура. Разпределението на населението по възрастови групи е по-благоприятно от средните стойности на показателя за областта, района и страната. За периода 1999-2003 г., се очертава постепенно намаление на броят и делът на лицата под 15 г. и от 15 до 64 г.

Възрастните хора (на 65 и повече години) нарастват като численост и относителен дял. Съотношението между трите основни възрастови групи за община Търговище (0-14 г.: 15-64 г.: 65+) е сравнително благоприятно (16,5: 68,6: 14,9%). Делът на младите генерации е по-висок от този на възрастните хора. Различията във възрастовия състав на населението по населени места са значителни. Град Търговище е с благоприятна възрастова структура (с висок дял на контингентите 15-64 г.), и висок дял на младите хора. Възрастовата структура на селското население бележи процес на застаряване, който е по-силно изразен при много малките населени места.

Структурата на населението по пол за община Търговище е сходна с тази на областта и страната. На 100 мъже се падат 105 жени (средно за област Търговище – 104, за Р България – 106). Аналогична е ситуацията за градското и селското население на общината, областта и страната. За периода 1999-2003 г. не са настъпили съществени изменения в тази демографска структура.

Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2003 г. в община Търговище са родени 614 деца. За последните години броят на родените варира в диапазона 600-700 деца. Коефициентът на раждаемост (живородени деца на 1000 д. от населението) през 2003 г. е 9,7‰ (над средния за областта -9,4‰ и страната -8,6‰).

Тенденцията в развитието на раждаемостта показва незначителни изменения. Смъртността е с по-високи стойности от раждаемостта. През 2003 г. умрелите лица в общината са 902 или 14,2 на 1000 д. През последните 5 години смъртността е в диапазона 13-14‰. Детската смъртност в община Търговище се характеризира с колебливост. През 2003 г. коефициентът на детска смъртност е 13,0‰ (близка, но малко над средната за страната – 12,3‰ и по-ниска от средната за областта – 19,1‰).

Естественият прираст на населението на община Търговище е отрицателен. За периода 1999-2003 г. той е в диапазона от –3,1‰ за 1999 г. до –4,5‰ за 2003 г.
През 2003 г. в общината са осъществени 1210 заселвания и 1565 изселвания. Механичният прираст е отрицателен (-355 д.). В сравнение с предходните години механичното движение на населението запазва отрицателните си стойности, което е характерно и за област Търговище.

Важна характеристика на населението е образователното равнище. Структурата на населението по образование се наблюдава при преброяванията. За периода между последните две преброявания (1992-2001 г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, висше специалист (полувисше) и средно образование в общината, което е характерно за областта, района и страната.

Наблюдаваната тенденция на нарастване на високообразованите лица се отнася и за трите съставящи групата компоненти (висше, висше специалист и средно образование) като тя е по-силно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на общината – гр. Търговище.

Тенденциите в развитието на населението са: постепенно намаляване на общото население в резултат на отрицателен естествен и миграционен прираст, застаряване на селското население, повишаване на образователното равнище на населението на общината.

Основните приоритети в демографското развитие на общината следва да бъдат насочени към: стабилизиране и запазване на населението; ограничаване неблагоприятните тенденции в демографските процеси, предимно на нето-миграцията; продължаване тенденцията на нарастване на образователното равнище на населението и участието му в различни форми на обучение.


Вижте по-голяма карта