Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Тополовград

ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД

Тополовград, пл. Освобождение 1
047052280, 047054157
oba_ top.grad@abv.bg
http://www.topolovgrad.net

 

 

 

 

 

 

 

 КМЕТСТВА КЪМ ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД

Районът на Сакар планина е населяван още от дълбока древност.

Untitled collage (2)Нашият край е влизал в пределите на древните царства на траките одриси, на фригийците, на келтите, на Империята на Филип и Александър Македонски, на Римската империя и на Византия.
След образуването на Българската държава и по време на българските ханове Тервел, Кардам и Крум, района влиза в пределите на България. Но като граничен район между Византия и България често е бил подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под турско робство през 1373г. по времето на похода на Тимурташ бей към Ямболската крепост.

Първи сведения за Тополовград /Кавакли/, разположен на сегашното си място имаме още през XVI век, когато е бил Вакъф на султан Баязид II. След това се споменава в данъчните регистри все по-често като Кавъклъ Кавакли, Каваклий. През XVIII и XIX в постепенно Кавакли и района се оформят като важен зеленчукопроизводи- телен, лозарски, животновъден и занаятчийски район. В района се произвеждало в големи количества бамя, чесън, лук, зеле, с които се търгувало на пазарите в Одрин, Цариград, Солун и чак до Александрия, Румъния и Австрия. Известни били на далеч Каваклийската джиброва ракия и червените местни вина. Всяка седмица джелепи от Кавакли и Кириес карали едър и дребен добитък към пазарите на Цариград и Одрин. Каваклийци били известни като майстори терзии, бояджии, каменоделци, винари. В Кавакли и манастира се провеждали големи панаири, на които се събирали много хора и търговци от близо и далеч.

След Освобождението на България от Турско робство района попада в пределите на Източна Румения и Кавакли е определен за околийски център на 36 селища. Околията е била важен икономически район на областта, а след Съединението и на Княжество България. Кавакли е бил един от големите градове на княжеството с население над 7 хиляди жители.

През януари 1878г. градчето е освободено от настъпващите на юг руски войски, а през лятото на същата година, според Берлинския договор, влиза в пределите на автономната област Източна Румелия и става център на околия в Сливенския окръг.

При административното деление България, през 1901г. е закрита Каваклийска околия. В последствие Балканската и Европейската истории разтърсват нашия район. Заредили се война след война, които носят със себе си смърт, трудности и проблеми. И така се стига до началото на двадесетте години на 20 век когато започва преселението, когато се режели корените, българи напускали родния си край и тръгвали към неизвестното. След края на Първата световна война (1919г.) всички гърци се изселват от града и на тяхно място идват български бежанци основно от Беломорска и Одринска Тракия, както и няколко десетки семейства от Егейска Македония.
Със Заповед № 3008 от 30 август 1934 г. Кавакли е преименуван на Тополовград и е включен в състава на Бургаска област.

През май 1945 г. Тополовград отново става център на околия, първоначално в състава на Ямболски окръг, а по-късно на Старозагорски. През 1959 г. околиите са премахнати и Тополовград е включен като център на община в Ямболски окръг.
С Указ № 2704 ДВ бр.67/28.08.1987г., община Тополовград преминава в границите на област Хасково.
На 24 май – деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Тополовград чества своя празник.

ХРОНОЛОГИЯ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД

НАЧАЛО 1879 година
10.05.1879 – 16.05.1901г. – Каваклий е център на околия в състава на Сливенски окръг.
1901 – 1945г. – Каваклий /Тополовград от 1934г/ е център на община в околия Казълагач /Елхово/.

ОКОЛИЙСКИ НАЧАЛНИЦИ:

Димитър Хармузиади 20.06.1879г. – средата на ноември 1880г.
Александър Томас / Томаидис/ средата на ноември 1880г. края на 1883г.
Атанас Папасаул края на 1883 – есента на 1885г.
Желязко Петков есента 1885 – 30.05.1886г.
Станко Разбойников 30.05.1886 – 28.02.1890г.
Тодор Николаев 08.03.1890 – 28.10.1893г.
Никола Цветков 07.11.1893 – 12.02.1894г.
Димитър Боев 12.02.1894 – 08.06.1894г.
Георги Николов /Николаев/ 08.06.1894 – 12.06.1894г.
Георги Ст. Захариев 12.06.1894 – 12.11.1894г.
Начо Томов 12.11.1894 – 09.07.1898г.
Тодор Тенев 09.07.1898 – 13.03.1899г.
Ангел Стойчев 13.03.1899 – 15.11.1899г.
Михаил Иванов Михайлов 17.11.1899 – 19.06.1900г.
Еню Петков 19.06.1900 – 25.12.1900г.
Герги С. Паленков 11.01.1901 – 22.01.1901г. – не е заел длъжността
Желю Младенов 22.01.1901 – 26.01.1901г. – отказал длъжността
Г. Атанасов 07.02.1901 – 13.02.1901г. – не е заел длъжността
Георги С. Паленков 15.02.1901 – 28.03.1901г.
Вълчо Т. Костов 28.03.1901 – 01.06.1901г.
КМЕТОВЕ НА ТОПОЛОВГРАД ОТ 1879г.

Петър Димов 1879 – 1884г.
Никола П. Георгиадис 1884 – 29.11.1887г.
Христо Чичиниадис 29.11.1887 – 05.05.1888г.
Петър Димов 06.05.1888 – 00.09.1890г.
Атанас Влайкидис 00.09.1890 – 14.10.1893г.
Никола П. Георгиадис 14.10.1893 – 30.07.1894г.
Димитър Паскалев Икономидис 30.07.1894 – 26.02.1896г.
Велко Илиев 26.02.1896 – 01.10.1896г.
Димитър Христов Зографос 01.10.1896 – 01.05.1897г.
Георги Христов Терзиев 01.05.1897 – 13.09.1899г.
Димитър Паскалев 13.09.1899 – 20.07.1901г.
Константин Вълчев Хаджипетров 20.07.1901 – 20.09.1905г.
Георги Христов Терзиев 20.09.1905 – 15.10.1908г.
Иван Петров Калпакчи 15.10.1908 – 02.04.1912г.
Нико Мичев 02.04.1912 – 26.11.1918г.
Константин Стоев 26.11.1918 – 07.04.1920г.
Нико Мичев 07.04.1920 – 00.07.1923г.
От 00.07.1923 – 21.06.1924г. – тричленна комисия управлява града
1. Нико Мичев – председател
2. Моско Петров Хаджимихайлов
3. Харалампи Николов Памуков
21.06.1924 – 12.07.1924г. – Общинска тричленна комисия управлява града
1.Моско Петров Хаджимихайлов – председател
2.Георги Д. Икономидис
3.Иван Петров
Моско Петров Хаджимихайлов 12.07.1924 – 30.11.1925г.
Георги Петков Лафчиев 30.11.1925 – 00.00.1926г.
Георги Петков Лафчиев 00.00.1926 – 23.08.1929г.
Георги Тумбев 23.08.1929 – 13.11.1929г.
Георги Петков Лафчиев 13.11.1929 – 01.09.1931г.
01.09.1931 – 00.05.1932г. тричленна комисия управлявала града
Васил Христов Калайджиев – председател
Харалампи Николов Памуков
Белю Георгиев – до 03.12.1931г.
Васил Севов – от 03.12.1931г.
Нико Попниколов 00.05.1932 – 00.05.1934г.
Атанас Попов 00.05.1934 – 00.06.1934г.
Георги Петков Лафчиев 00.06.1934 – 27.09.1934г.
Васил Иванов Будаков 27.09.1934 – 00.09.1938г.
Кръстю Йорданов Железаров 00.09.1938 – 00.08.1940г.
Георги Божилов Клочков 00.08.1940 – 00.00.1943г.
Иван Петков Димитров 00.00.1943 – 09.09.1944г.
Мирчо Георгиев Мирчев 09.09.1944 – 09.03.1948г.

На 24/05/1945г. е възстановена Тополовградска околия в състава на Бургаска област, на 24.09.1949г. – в Ямболски окръг, а през 1956-1959г. в – Старозагорски окръг.
Мирчо Георгиев Мирчев – председател на временната управа на Градски общински народен съвет /ГОНС/ – 09/03/1948г. – 29/05/1949г.
Кръстю Ламбов Каракашев – председател на Градски общински народен съвет 29.05.1949 – 10.10.1949г.
Мирчо Георгиев Мирчев – председател на Градски народен съвет /ГНС/ 10.10.1949 – 00.00.0000г.
Манол Вълков Тойчев –– председател на Градски народен съвет /ГНС/ 00.00.0000 – 14.05.1951г.
Кръстю Ламбов Каракашев – председател на Градски народен съвет /ГНС/ 14.05.1951 – 00.12.1952г.
Вълчо Васев Карачобанов – председател на Градски народен съвет /ГНС/ 00.12.1952 – 00.02.1956г.
Костадин Михалев Карапачов – председател на изпълнителния комитет на ГНС 21.02.1956 – 01.11.1957г.
Славчо Станилов Будаков – председател на изпълнителния комитет на ГНС 01.11.1957 – 00.00.1959г.

1959 – 1987г. – Община Тополовград влиза в състава на Ямболски окръг.
Славчо Станилов Будаков – председател на изпълнителния комитет на ГНС 00.00.1959 – 08.06.1976г.
Кирил Ламбов Атанасов – председател на изпълнителния комитет на ГНС 08.06.1976 – 12.02.1986г.
Петър Монев Пашов – председател на изпълнителния комитет на ОНС 12.02.1986 – 13.06.1986г.
От 1987 г. – Община Тополовград е в състава на Област Хасково.
Петър Монев Пашов – председател на изпълнителния комитет на ОНС 13.06.1986 – 17.09.1990г.
Петър Монев Пашов – председател на временния изпълнителен комитет на ОНС 17.09.1990 – 20.10.1991г.
Петър Монев Пашов – кмет 20.10.1991 – 00.10.1995г.
Стоян Господинов Стоянов 00.10.1995 – 07.06.1998г./починал/
Коста Иванов Костов 29.10.1998 – 04.11.1999г.
Данчо Димитров Трифонов 04.11.1999 – 01.07.2004г.
Николинка Димитрова Вълчева 01.07.2003 – 25.04.2006г.
Петър Монев Пашов 08.12.2006 – 08.11.2007г.
Евтимия Петрова Карачолова 07.11.2007г – 2011г.

 

Център за услуги и информация:

 – Декларации

Заявления 

Искания

 

 


Вижте по-голяма карта