Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Свиленград

ОБЩИНА СВИЛЕНГРАД

 Свиленград, бул. България 32
 037974302, 037974371
obshtina@svilengrad.bg
 http://www.svilengrad.bg

 

 

 

 

 

 

 

Община Свиленград е разположена в югоизточната част на Хасковска област и на Република България. В североизточния й край са склоновете на Сакар планина ,на югозапад – Източните Родопи, включва части от Горнотракийската низина. Общият размер на община Свиленград е 70 537,10 ха. Населението е 25 792 души, като от тях 19 960 са в Свиленград. Общината включва един общински център и 23 села.

През територията й преминават части от транспортните оси на международен път Е – 80 и продължението на Е – 85 към Република Гърция. Железопътната линия София – Пловдив – Свиленград – Истанбул , свързваща Република България и Община Свиленград с европейската жп -мрежа , е категоризирана като важна магистрална линия, подходяща за комбинирани превози. Общината има уникална даденост да бъде граница на България с две съседни държави – Турция и Гърция.

ScreenHunter_6848 May. 13 12.04

Развитието на транс – граничното сътрудничество е от изключително значение за общината. Уникалната и даденост да граничи с Турция и Гърция, крие големи възможности за конкретни дву – и тристранни проекти в сферата на икономиката, бизнеса, културата, околната среда, екологията. Трансграничните инициативи са със значим потенциал за икономическия просперитет на Свиленград.

Община Свиленград се намира в континентално – средиземноморската климатична област, което определя и континентално -средиземноморският тип климат на общината. Най – характерните белези на този тип климат са топлото лято и меката зима (януарските температури са над 0оС), сравнително малката годишна температурна амплитуда, есенно – зимният максимум на валежите и липсата на ежегодно устойчива снежна покривка.

Средната стойност на годишната температурата на въздуха в общината варира в границите между 12,6оС и 13,6оС. Средните юлски температури са между 22 – 24оС, а средните януарски температури за общината се колебаят от 0 до 1 – 2оС над нулата. Сумата на температурите през активния вегетационен период достигат 4000оС и е една от най-големите за страната.

Земеделското производство в общината е насочено главно към отглеждане на тютюн, лозя, житни и овощни култури.Условията в района са подходящи и за производство на памук. Селското стопанство има водеща икономическа функция в общината.

Реките на територията на Община Свиленград са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е р. Марица с притоци: река Голяма ( дължина 37,9 км. и водосборна област 163 км² ), река Селска ( дължина 18,9 км. и водосборна площ 101,3 км² ), река Левченска ( дължина 43,8 км. и водосборна площ 143,8 км² ) и река Каламица ( дължина 23,2 км. и водосборна площ 58,7 км² ). Притоците са леви и водят началото си от Сакар планина.

ScreenHunter_6849 May. 13 12.07

Хидроложкият режим на реките в района се формира в условията на преходно континентална климатична зона и се характеризира със значително средиземноморско влияние. Поради южното изложение на площите и проникване на средиземноморски топъл и влажен въздух по р. Марица, снеговете през зимата бързо се стопяват, а през летния период реките губят вода поради инфилтрация и изпарение.

Периодът на пълноводие протича от месец декември до месец юни. Същият е слабоустойчив. Оттича се 70 – 80 % от общия обем на оттока. Средната дата на настъпване на маловодието е юли, а средната дата на неговото завършване е октомври. През периода на маловодие се оттича 1% от общия обем на оттока. Малките реки и дерета през периода на маловодие пресъхват. Продължителността на пресъхването е в рамките на 70 – 100 дни.

С оглед осигуряване на необходимите водни ресурси за напояване и регулиране на повърхностно течащи води на територията на Общината има изградена мрежа от микроязовири. Ландшафтът на Община Свиленград е разнообразен – както равнинен, така и хълмист и нископланински. Централната част е заета от Горнотракийската низина, характерна с обширни приречни ниски земи и високи подпочвени води, които благоприятстват използването на земеделските площи.

На североизток се разполагат ниските разклонения на Сакар планина, на запад Източно Родопският рид Гората, а на северозапад – Хасковска хълмиста земя. Средната надморска височина варира от 70 м. ( Свиленград ) до 703 м (връх Шейновец – на границата с община Любимец). Скалната основа е много пъстра, срещат се южнобългарски гранити, гнайси, мрамори, кристалинни шисти, андезити, варовици и др.

ScreenHunter_6850 May. 13 12.10

От общата залесена площ в община Свиленград (3657,4 ха), залесените площи собственост на общината са 2662 ха., а временно стопанисваните залесени площи – 995,4 ха. Запасът от дървен материал, общо – без клони е 250945 м3, разпределен в 12 стопански класа. Преобладават насажденията от ІІ клас (21 – 40 год.), като средната възраст е 30год. За общинския горски фонд запасът е съответно – 153795 м3 (с клони – 185810 м3), На територията на общината са обособени два горскостопански участъка:

• І ГСУ – „Сакар” с обща площ 3943 ха и 164 отдела;
• ІІ ГСУ „Родопи” с обща площ 76,1 ха и 12 отдела.

На територията на Община Свиленград попадат защитената местност Лозенски път, която е естествено находище на блатно кокиче и природен парк Източни Родопи, обхващащ част от землищата на с. Сива река и с. Мезек. В територията на Общината се включва част от Корине сайт Сакар имащ международен природозащитен статус.

Около 70% от територията на Южен Сакар е заета със селскостопански площи на мястото на гори от космат дъб и вергилиев дъб. Сред тях на около 15% от общата площ са разпръснати ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина, садина и др. и по – рядко мезоксеротермна растителност.

Културно – исторически забележителности:
Църквата „Света Троица“;
Училище „Христо Попмарков“;
Гробницата в с. Мезек;
Паметник на героите от войните;
Мостът на р. Марица;
Скална църква при с. Маточина;
Крепостта Букелон;
Средновековната крепост край с. Мезек.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

Благоприятните природни условия в Свиленградския край и стратегическото му географско разположение са причина той да бъде населяван от дълбока древност. Най-старите следи от човешки живот датират от края на новокаменната и каменномедната епоха. През бронзовия и железния период земите около днешния Свиленград били населявани от тракийското племе одриси. От времето на траките са останали следи от селища, надгробни могили, светилища, долмени и други.

Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. В близост до днешния Свиленград римляните построили крайпътните станции Рамис и Бурдипта.

На хълма Хисарлъка те изградили крепост, стените на която още личат, заровени в земята. Там възникнало селище, известно от древните писмени паметници като Бурденис (Бурдипто).

Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. В близост до днешния Свиленград римляните построили крайпътните станции Рамис и Бурдипта. На хълма Хисарлъка те изградили крепост, стените на която още личат, заровени в земята. Там възникнало селище, известно от древните писмени паметници като Бурденис (Бурдипто).

Районът бил оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на българската държава. С този край е свързана една от най-големите битки в средновековната българска история: през 1205г. войските на Калоян нанасят първото голямо поражение на непобедимата дотогава латинска армия, предвождана от император Балдуин. Падането на България под османско иго задълго определя историческата съдба на населението на Свиленградския край. Тук съществувало селище, известно под името Кинекли, което, разположено на най-краткия път от Цариград за Европа, имало важно стратегическо значение.

През 1529г. на река Марица е построен мост, представляващ уникално за времето си съоръжение. Мостът сега свързва двете части на Свиленград и е един от най-забележителните архитектурни паметници в Югоизточна Европа от времето на османското владичество. Той е обявен за национален паметник и се намира под специалната закрила на ЮНЕСКО. Около моста възникнало ново селище – Мустафа паша, превърнало се през втората половина на XVI век в град.

По време на османското владичество населението на града самоотвержено се бори за съхраняване на националното си самосъзнание. През 1847г. е построено училище за светски науки. В това училище през периода 1872-1873 учителства патриархът на българската лителатура Иван Вазов. През 1870г. отваря врати читалище “Звезда”. Друг възрожденски учител – Петър Станчов, става кръстник на града, като му дава в 1874г. звучното име Свиленград. Селището започва да се нарича така едва през 1913г.

На път за Цариград от тук са преминавали и са отсядали известни български революционери, просветни дейци и възрожденци – Г.С.Раковски, П.Р.Славейков, Хр.Г.Данов, Ал. Екзарх, Драган Цанков, Константин Величков. В града е идвал и Васил Левски. Тук през 1871г. той основал таен революционен комитет. На 8-ми януари 1878г. в Свиленград влизат руските войски, командвани от генерал Струков. Година по-късно след Берлинския договор градът е оставен под турска власт.

23 години по-късно, по време на Балканската война, Свиленград е освободен и преминава отново в пределите на България. Това става на 5 октомври 1912 г. след като българската войска превзема връх Шейновец в Родопите. По време на Балканската война край Свиленград е оборудвано първото дотогава военно летище. За първи път в световната история българската армия използва самолети за бойни цели.

Новоосвободеният град се радва за кратко. Той е разорен и опожарен къща по къща през лятото на 1913г., когато Турция се намесва в Междусъюзническата война срещу България. Окончателно градът е освободен в края на септември 1913г. след като в Цариград е сключен нов мирен договор между България и Турция. Според определената нова граница Свиленград остава в България. Завърналите се негови жители възраждат града от пепелищата и го съграждат наново.


Вижте по-голяма карта