Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Пловдив

МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ АД

ScreenHunter 4432 Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител 37
032902432
fairinfo@fair.bg
https://www.fair.bg

 

 

 

 

 

 

 

Международен панаир Пловдив е сред лидерите на изложбената индустрия в Югоизточна Европа. Организира многобраншови и специализирани делови форуми, включително националното участие и представяне на България на няколко световни изложения.

Със своя богат опит, екип от висококвалифицирани експерти и международен престиж създава отлични възможности за маркетинг на фирми с различен профил и цели на развитие.

Untitled collage (11)Идентичност

Слоган: „Създаваме нови възможности“

Лого – стилизирано изображение на земното кълбо, представено като гълъб, символа на мира; изразява стремежа към контакти с бизнеса от целия свят.

Ключови данни (за година)

40 изложбени прояви

над 8000 участници от 60 държави

близо 250 000 посетители от България и Европа

около 350 делови, обществени, културни и спортни събития

Другите за нас

„На Балканския полуостров има само няколко добре развити изложбени центъра, а Международен панаир Пловдив е най-важният от тях.“ (Франц Райзбек, генерален секретар на Централноевропейския панаирен алианс CEFA)

„Международен панаир Пловдив инвестира в модерни услуги и в инфраструктурата, за да запази своята силна позиция в Югоизточна Европа.“ (Ари Бриенен, президент на Международната асоциация на изложбената индустрия UFI)

Традиции

Нашата традиция се развива от 1892 година. Тогава е организирано Първото българско земеделско-промишлено изложение, чийто наследник е Международен панаир Пловдив.

През 30-те години на ХХ век панаирът в Пловдив получава статут на национален изложбен център на България и е приет за член на Международната асоциация на изложбената индустрия (UFI), най-авторитетната глобална организация в бранша. След това неговото развитие продължава много активно и винаги в синхрон със световните тенденции, за да се утвърди днес като един от лидерите в Югоизточна Европа.

ПРЕДИМСТВА

Основни преимущества

Международен панаир Пловдив е надежден партньор за презентиране, развитие и интернационализация на всяка компания, защото предлага:

професионализъм в организирането на изложения

комфортна и функционална инфраструктура

модерни услуги и оборудване

разнообразни маркетингови инструменти

платформи за комуникация, реклама и презентиране

интензивни контакти с бизнес клиенти и потребители

ноу-хау за изложбени модели, обединяващи иновации, експертиза и потенциал за развитие на фирмите

Дадености

Стратегическо местоположение в центъра на Балканския полуостров, в контактната зона между Изтока и Запада – отваря врати за партньорство между компании от двата глобални региона

Перспективна бизнес дестинация – град Пловдив е център на „Тракия икономическа зона“, най-бързо развиващия се индустриален район на България и Балканите

Интересни места

Изложителите и посетителите могат да се възползват от възможностите за интересно прекарване на свободното време, които предлага Пловдив:

най-дългата пешеходна градска зона в Европа – близо 2 километра

квартал на творческите индустрии със заведения и артстудиа

музей на открито с останки от няколко цивилизации в 70-вековния град

богат културен живот през цялата година

спорт – Гребен канал, спортни бази, фитнес клубове, велоалеи

забавления – барове, клубове, дискотеки, казина и други

туризъм – планини, СПА курорти, исторически забележителности наблизо

Untitled collage (12)ПОРТФОЛИО

Най-големите изложения

Те са сред водещите делови форуми в Югоизточна Европа.

МЕЖДУНАРОДЕН ТЕХНИЧЕСКИ ПАНАИР

Включва 5 специализирани изложби:

АУТО СИТИ ПЛОВДИВ – автомобили, транспорт, оборудване

ЕНЕКО – енергетика, екология, химия, управление на водите

ИНФОТЕХ – информационни и дигитални технологии

МАШИНОСТРОЕНЕ – машини, технологии, роботика, автоматизация

СТРОЙТЕХ – за строителна техника, електротехника, инструменти, материали, технологии

АГРА – Международна селскостопанска изложба

ВИНАРИЯ – Международна изложба за лозарство и винарство

ФУДТЕХ – Международна изложба за храни и напитки, опаковки, машини и технологии

ХЕМУС – Международна изложба за отбранителна техника и антитероризъм

ПРИРОДА, ЛОВ, РИБОЛОВ – международна изложба за ловен, риболовен и екотуризъм, опазване на околната среда, зелена икономика

МЕДИКУС, ДЕНТО, ГАЛЕНИЯ – Международна изложба за медицина, стоматология и фармация

Уникални изложбени прояви

Мегафорум за агробизнес, вино и храни – единствен на Балканите, включва четири специализирани изложби

Европейски форум за социално предприемачество – единствен в Европейския съюз, обединява панаир на кооперации от социалната икономика и международни конференции

Международен панаир „Млад предприемач“ – представя тренировъчни фирми на ученици и студенти, свързва образованието и бизнеса

Международен панаир Пловдив организира и други изложбени прояви, представящи широк спектър от браншове и покриващи всички основни пазари.

Съпътстващи събития

В рамките на отделните изложения се реализира програма от конференции, семинари, дискусии, презентации и други събития.

Домакинство

Международен панаир Пловдив е и домакин на корпоративни, обществени, културни и спортни прояви, организирани от фирми, държавни институции и неправителствени организации.

Той е предпочитано място за тяхното провеждане заради модерната база и високото ниво на услугите, които предоставя.

ПРЕДПРИЯТИЕ ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ – ПЛОВДИВ

ScreenHunter 3775 Пловдив, ул. Васил Левски 244
032904382
Upravlenie@vec.nek.bg
 http://www.api.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Предприятие „Водноелектрически централи“

Предприятие „Водноелектрически централи“ е със статут на клон на НАЦИОНАЛНАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ и е с предмет на дейност „Производство на електроенергия и експлоатация и ремонт на ВЕЦ“. Предприятие „Водноелектрически централи“ е резултат от сливането на Клон „Водноелектрически централи – група Родопи“ и Предприятие „Водноелектрически централи“ група „Рила“.

ScreenHunter_75 Oct. 08 19.50

Клон „ВЕЦ – група Родопи“ е създаден на основание Разпореждане № 46 от 7 ноември 1991г. и Решение на Управителния съвет на НЕК София от 1 януари 1992г. със седалище в град Пловдив. „ВЕЦ група Родопи“ поддържа и експлоатира 16 ВЕЦ, като 12 от тях работят в три каскади – „Батак“, „Въча“ и „Арда“.

Предприятие ВЕЦ Група „Рила“ е образувано с Решение на Управителния съвет на НЕК ЕАД от 3 януари 1992г. със седалище София. Като самостоятелно предприятие към НЕК ЕАД, до 2010г., Предприятието експлоатира 13бр. ВЕЦ. Най-големият обект към предприятието е каскадата „Белмекен-Сестримо“ и ПАВЕЦ „Чаира“.

Oсновната дейност на Предприятията е производство на електрическа енергия, строителна и ремонтна дейност в областта на електропроизводството от водноелектрически централи, инвестиционна дейност. Предприятие „Водноелектрически централи“ поддъжа и експлоатира 30 ВЕЦ, като 15 от тях работят в четири каскади – „Батак“, „Въча“, „Арда“ и „Белмекен-Сестримо“.

Централното управление на Предприятие „Водноелектрически централи“ е в гр.Пловдив, със съответните технически, икономически и административни отдели. Обособени са няколко основни специализирани звена за поддръжка и ремонт на съоръженията – добре оборудвани със специализирана техника и високо квалифициран персонал.

Предприятието има Районно управление, намиращо се в гр.София.

Строително-ремонтните дейности се изпълняват със собствени сили и чрез възлагане на външни изпълнители. Предприятието разполага със специалисти по различните дейности, инженери и техници, както и със строителни и ремонтни групи, които извършват различни дейности. Налично е голямо разнообразие от специализирани машини и механизация.

Инвестициите са важна част от дейностите на Предприятието, като те включват рехабилитация и модернизация на различни обекти или части от обекти. С въвеждането на модерни технологии и рехабилитирането на обекти се подобряват условията на работа във всички звена и обекти на предприятието и се гарантира дългогодишната експлоатация на централите.

ScreenHunter_77 Oct. 08 19.50

Предприятие „Водноелектрически централи“ разполага с учебен център, където се провежда обучение на служители и работници от предприятието, поделенията на НЕК ЕАД, както и на служители от външни фирми и организации в системата на енергетиката. Учебният процес е организиран в съответствие с изискванията на действащите вътрешни нормативни документи в НЕК ЕАД по учебни програми, включващи теми и въпроси, свързани с общотехническите знания, умения и технологии на извършваните работи по съответната специалност. УЦ разполага и с хотелска част.

Централи

ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – ПЛОВДИВ

1970979_652453784831405_3415845984026802915_n Пловдив, ул.Съборна 14 A
032635322
ghgpl1952@gmail.com
 http://www.galleryplovdiv.com

 

 

 

 

 

 

 

Галерията е създадена през 1952 г. Тя е утвърден културен институт в Града на тепетата. В момента притежава 7210 творби, разпределени в няколко колекции – живопис, графика, скулптура и приложни изкуства, икони, мексиканско изкуство, фотографии. Поддържа пет постоянни експозиции – една обща и четири тематични. Организира временни експозиции и други културни събития.

Основната експозиция се помещава в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на двата етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Представени са изявени автори и характерни стилови направления. Налична е богата информация на български и английски езици.

Untitled collage (10)Постоянна експозиция

ул. „Съборна“ № 14 A, Пловдив 4000

тел.: 032/ 63 53 22; e-mail: ghgpl1952@gmail.com

През 1881 г. в Народната библиотека и музей – Пловдив, постъпват четири копия на ктиторските портрети от Боянската църква (1259 г.) изработени от тревненския зограф Симеон Ц. Симеонов. По-късно, през 1911 г., към музея се обособява Художествен отдел с наличните 25 художествени произведения. По времето, когато Николай Райнов е главен библиотекар (1922 г.), към колекцията се прибавят много гравюри, щампи, литографии, включително графични и живописни творби на Николай Павлович. От 1926 г. до 1931 г. назначеният за уредник Никола Мавродинов прибавя осем великолепни несебърски икони от ХVІ в.

През 1930 г. цар Борис ІІІ подарява на Народната библиотека и музей картината „Портрет на Софроний Врачански“ (1812 г.), която се счита за първия светски портрет в българското изкуство.

От 1 януари 1950 г. към отдел „Наука, изкуство и култура“ при Градския народен съвет – Пловдив, се създава служба „Градска художествена галерия“, ръководена от художника Ангел Томов.

Официалното откриване на галерията, наречена тогава Държавна художествена галерия – Пловдив, е на 2 март 1952 г. Първи директор е Георги Чайковски.

Сбирката на галерията през 1952 г. наброява около 300 творби, събрани от Народен археологически музей – Пловдив, Държавна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Окръжен музей при Окръжна постоянна комисия – Пловдив, Пловдивска общинска градска къща музей (от 1949 г. – Етнографски музей), сбирка на отдел „Наука, изкуство и култура“, музей при Френския мъжки колеж „Св. Августин“ – Пловдив, Националната художествена академия – София, Националната художествена галерия – София.

В момента Градска художествена галерия – Пловдив притежава 7210 творби, от които 2310 – живопис, 2580 – графика, 545 – скултура и приложни изкуства, 574 – икони, 1234 – мексиканско изкуство, 93 фотографии.

Особено представителни колекции има от творчеството на Георги Данчов Зографина (1846-1908), Станислав Доспевски (1823-1878), Николай Павлович (1835-1894), Михаил Лютов (1887-1965), Христо Станчев (1870-1950), Цанко Лавренов (1896-1978), Златю Бояджиев (1903-1976), Георги Атанасов (1878-1950), Крум Джаков (1909-1976), творби на голяма част от членовете на Дружеството на южнобългарските художници (1911-1945), както и на поколението от втората половина на ХХ в. – Георги Божилов (1933-2001), Йоан Левиев (1934-1994), Колю Витковски (1925-1998), Енчо Пиронков (1932), Димитър Киров (1935-2008), Христо Стефанов (1931) и др. Добре представени са пловдивските и свързани с Пловдив художници от края на ХХ и началото на ХХІ век.

Експозицията се помещава в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Подредена е хронологично на двата етажа. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни. Представени са изявени автори и характерни стилови направления. Налична е богата информация на български и английски езици.

Пловдивската колекция е сред най-богатите на художествени творби от ранните периоди на развитие на българското изкуство в страната. Живописният раздел започва с най-рано датираната у нас творба със светски характер (1812) – портрета на основоположника на новобългарската печатна книга, бореца за църковна и политическа независимост Софроний Врачански.

Експонирани са творби на големите ни възрожденски художници, творили преди и в първите години след Освобождението. Сред тях са най-известните и автентични портрети на Васил Левски, портрета на Поликсения Стамболова рисувани от Георги Данчов; дипломната работа на Станислав Доспевски от Петербургската академия; портрети рисувани от първите професори в Художественото академия в София Антон Митов (1862-1930) и Иван Мърквичка (1856-1938); „Негърчето” на Константин Величков (1855-1907), министър на народната просвета (1895-1899) и основоположник на Художествената академия в София и др.

Експозицията продължава с творби на ярки представители на българското изкуство – Христо Станчев, Цено Тодоров (1877-1953), Гошка Дацов (1885-1917), Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Давид Перец (1906-1982), Султана Сурожон, Дечко Узунов (1899-1986), художници от втората половина на ХХ в. Светлин Русев (1933), Атанас Пацев (1926-2000), Генко Генков (1923-2006), Георги Баев (1924-2007), Чавдар Пашев (1928), Иван Кирков (1932), Емил Стойчев (1935) и съвременни автори, които подчертават самобитността и уникалността на днешната българска художествена култура, нейните връзки с европейското изкуство Николай Майсторов (1943), Андрей Даниел (1952), Вихрони Попнеделев (1953), Станислав Памукчиев (1953), Васил Стоев (1950), Свилен Блажев (1953), Вълчан Петров (1947) и др.

Временна експозиция

ул.“Княз Александър I“ № 15, Пловдив 4000

тел.: 032/ 62 42 21; e-mail: ghgpl1952@gmail.com

Изложбените пространства се помещават в сграда с типична градска архитектура от началото на XX в. В залите на двата етажа се представят временни изложби с научен и приносен характер, свързани с юбилеи на изтъкнати български художници, както и с историята и проблематиката на културния живот на страната. Представят се и изложби на чуждестранни автори, експериментални изложби и изложби на деца.

РЕГИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ

ScreenHunter 2775 гр. Пловдив, пл. Съединение 1
032633106, 032624339
RAM.Plovdiv@gmail.com
http://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org

 

 

 

 

 

 

 
„Всеки народ почита своята старина и ревностно я изучава като едно от най-свещените си достояния.“    Марин Дринов

museum01Регионалният археологически музей в Пловдив (РАМ – Пловдив) е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година.

Първоначално неговите фондове са съдържали нумизматична колекция от 1500 монети, етнографски и исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги от ХVII – ХVIII в., 300 икони и картини на прочутите български художници Станислав Доспевски, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Николай Райнов, Златю Бояджиев и други.

Музеят притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100.000 експоната от културното наследство на Пловдив. Произведения на изкуството и бита, свързани с историята на  град Пловдив и областта. Градът е наследник на един от най-големите и значими антични градове на Балканския полуостров – Филипопол.

 

 

История

img-historyПловдивският Регионален археологически музей е една от първите културни институции в България, възникнали към края на XIX век, непосредствено след освобождението на страната от турско робство (1878 г.). Идеята за създаването на музей в Пловдив е от видния български възрожденец, книжовник и държавник Йоаким Груев, който от 20 май 1879 г. до 23 ноември 1884 г. е бил директор на Народното просвещение в Източна Румелия. Именно поради този факт се смята, че зараждането на музея датира от 1879 г., тъй като още от тогава е било започнало към книгохранилището на Дирекцията на основното просвещение на Източна Румелия да се събират първите паметници. Но още преди Йоаким Груев официалният инициатор за „създаване и организиране на Музей, [но] и Национална библиотека в Филипопол” е Емануил Николов Богориди, братов син на Генерал-губернатора Ал. Богориди, чийто инициатива е документирана писмено на 12 юни 1879 г. Един още по-ранен документ от Н. М. Шишеджиев с дата 12 март 1879 г. най-рано от всички поставя въпроса „за първа стъпка за основаване на един Български музей”.

От 30 януари 1880 г. е известно едно писмо под № 42, подписано от Й. Груев, с което префектите се задължават да се грижат за „издирването и прибирането на старини в Музея при Дирекцията на Народното просвещение”. Това е най-старият известен за сега официален документ, от който се разбира, че в самото начало на 1880 г. в Пловдив съществува вече „Музей за старини”. В това писмо „за пръв път се определят насоките за организирането и развитието на музейното дело у нас, задачите, с които трябва да се занимава, и целите, които трябва да преследва, т. е. поставят се основните видове дейности, с които музеите се занимават и днес – откривателска, събирателска, проучвателна, научноизследователска, популяризаторска и културно-масова. Липсват само указания за експозиционна дейност, тъй като въпросът с помещенията е бил много тежък.” На 10 април 1881 г. били издадени други два документа, в които се дават указания как да се провеждат разкопки и в тях вече се упоменава, че е положено началото на „Областния музей в Пловдив”.

На 1 май 1882 г. от името на Източното Румелийско правителство е бил издаден и подписан от Генерал-губернатора Александър Богориди „Публично административен правилник за устройството и управлението на областните библиотека и музей”. Библиотеката и музея са били поставени под ведомството на Директора на народното просвещение, по това време Йоаким Груев. С този правилник музеят заедно с библиотеката са били официално юридически признати. Тогава в музея били обособени три отдела – археологически, нумизматичен и ръкописен, като последният преминал през 1883 г. като основаваща структурна част на днешната Пловдивска библиотека „Иван Вазов”. Официалното откриване на нововъзникналото учреждение се е състояло на 15 септември 1882 г., като от тази дата до 1 март 1945 г. музеят и библиотеката са съществували заедно под единно ръководство. Интересно е да се отбележи, че за пръв път на 20 април 1882 г. след името на „Областния Музей” се споменава и името на „Библиотеката”. Едва от 15 юни 1882 г. обявленията започнали да се издават от името на „Управлението на Областната Библиотека и Музей на Източна Румелия”. Пръв уредник на Пловдивската библиотека и музей е бил известният руски публицист и обществен деец Александър Александрович Башмаков (1882 – 1883).

През 1901 г. музейният отдел е бил закрит поради трудности и извършени злоупотреби. На 1 май 1901 г. Борис Дякович поема управлението на библиотеката и музея, което продължава до 1931 г. Директора Борис Дякович, който е археолог, осъществява едва през 1910 г. своите планове за основаване на един нов музей, в който да бъдат съхранявани „старини” в една богата област, каквато е Тракия. Едва на 1 октомври 1910 г. е открит отново музейният отдел, който съществувал първоначално като „археологическо-нумизматически кабинет” при Народната библиотека. С това събитие се поставя началото на втория период от развитието на музея при учреждението. След повторното откриване на музея били обособени шест отдела – археологически, исторически, етнографски, църковен, нумизматичен и разни старини. Освен официалните отдели още през 1907 г. са били оформели „предисторически” отдел, а през 1909 г. се зародили отделите „исторически”, „старо изкуство” и други.

Съгласно изменението и допълнението на Закона за народното просвещение през 1920 г. археологическо-нумизматичният кабинет при Народната библиотека в Пловдив е бил преименуван в Археологически музей. Целта на музея, според § 166 от правилника за Народната библиотека в Пловдив, изработен от тогавашния директор Б. Дякович и утвърден от Министъра на народното просвещение с заповед № 1934 от 12 юни 1920 г., е да събира и съхранява паметниците от миналото на българите и други балкански народи. Според § 167 на същия правилник музеят се разделя на три главни отдела: археологически, нумизматичен и художествен. Узаконяването на музея се извършва с указ № 145 от 6 юни 1921 г. на НВ Цар Борис III. Към художествения отдел в края на 1924 г. била обособена сбирка от щампи и гравюри, а през 1925 г. била създадена фотографска сбирка с портрети на бележити обществени и културни личности.

На 1 декември 1930 г. учреждението към Народната библиотека е било отново открито и преименувано на „Народен археологически музей”, и въпреки исканията на музейните деятели все още не е бил обособен самостоятелно. Едва на 10. 03. 1945 г. учреждението бива обособено като Народен археологически музей и самостоятелен институт.

С Постановление № 80 от 07. 04. 2006 г. на Министерския съвет Археологически музей – Пловдив придобива статут на Регионален музей с обхват на дейност територията на Пловдивска област.

 

Колекция

OLYMPUS DIGITAL CAMERAРегионален Археологически музей – Пловдив притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100.000 експоната, произведения на човешкото изкуство, от палеолита до XV в.

През периода на каменномедната (енеолитна) и бронзовата епохи (V – I хил. пр. Хр.) на територията на днешния град Пловдив са съществували няколко селища, разположени в близост до седемте скални хълма и р. Марица, които осигурявали необходимите условия за живот. През втората половина на I хил. пр. Хр. на Трихълмието – днешните Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе – възниква и се развива значително по обхват тракийско селище, което през IV в. пр. Хр. прераства в град със солидни крепостни стени, улична настилка и канализация. Прерастването на тракийското селище в град следва закономерностите на селищното развитие в Тракия и е съпроводено с появата и оформянето на укрепен царски център (тюрзис), разположен на Небеттепе.

 

 

 
OLYMPUS DIGITAL CAMERAМноговековното съществуване и развитие на града в древността е съпроводено с промяна на неговото име през отделните исторически епохи. От средата на IV в. пр. Хр. датира името Понерополис, споменато от древногръцкия историк Теопомп, във връзка с походите на Филип II Македонски (359 – 336). Същото име на града се използува и в писмените сведения на Плиний и Плутарх.

Филипопол е името на града, използувано най-масово в писмената традиция. Най-ранното споменаване на това име е от II в. пр. Хр. във връзка с похода на Филип V (220 – 179) в Тракия, описан от Пoлибий. Името Филипопол по-късно се налага и масово се споменава в историческите хроники на римските и ранновизантийските историци: Тацит, Лукиан, Птоломей, Плутарх, Дексип и Йорданес. В писмената традиция като име на града се споменава също Пулпудева и Евмолпия.

 

 

 

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERAПрез III в. пр. Хр. върху скалния връх Небеттепе е изграден тюрзис, в който бил разположен главния олтар на града, оформен от глина. Върху повърхността на олтара са апликирани монети с изображенията на главното божество на града – Херакъл и свещеното животно – бик, а също така е засвидетелствувано името (епонима) на града – Одриса (WDRISWN).

По време на римската власт (I – IV в. сл. Хр.), Филипопол се превръща в най-големия античен град (метрополия) на провинция Тракия. Днес са открити и проучени по-голямата част от обществените сгради – театъра, стадиона (събиращ около 30 000 човека), форума, няколко раннохристиянски базилики, синагога, обществени бани.

 

 

 

 

 

 

Разгледайте нашите колекции!

 

 

 

 Библиотека

    „Харните книги са скривалище на харни думи, на хубави чувства, колчимъ си ги смисли человекъ. Книгите са най-трайното отъ произведенията на человеческий духъ. Времято не може да стори никаква пакостъ на великите мисли.“
Йоаким Груев, окт. 1879 г.

РАМ4    Регионален Археологически музей – Пловдив разполага с богата библиотека (13 000 екземпляра, включително и собствени издания), чиято сбирка води началото си от 1879 г., когато се учредява и самият музей. В „Рапортъ предъ Негово Сиятелство Главний Управител“ за организирaне на учебното дело в областта за 1881-1882 г. Йоаким Груев, първият директор на Дирекцията на народното просвещение, пише: „Още отъ началото на настоящето управление Дирекцията почна да полага основи на една областна библиотека и музей, тая библиотека какъ се сдоби съ едно скромно количество книги презъ заминалото лято, тури се на едно особно управлeние.“ За пръв уредник на книгите и старините в книгохранилището на Дирекцията е назначен Иван Добровски, който през 1882 г. написва „Правилник“ на Областната Библиотека.
До 1944 г. Археологическият музей и днешната Народна библиотека „Иван Вазов”  са представлявали една институция с обща библиотечна колекция. Едва от лятото на 1945 г. може да се каже, че Библиотеката на музея съществува самостоятелно, тъй като от 12 юни 1945 г. датира първата инвентарна книга. Днес носи името Библиотека „Борис Дякович“ (Директор на Библиотеката в периода от 1 април 1901 г. – 12 февруари 1932 г.).

Едни от научните поредици, обособили началния фонд, са „Revue archéologique” (от 1910 г.), „The annual of the British school of Athens” (от 1921-23 г. до днес), „Советская археология”, „Краткие сообщения”, „Jahrbuch des deutschen archäologischen Instituts” (от 1912 г. до днес), и др. От българските издания са Годишниците на библиотеката и музея (от 1904 до 1941 г.), създадени от Борис Дякович . След 1945 г. излиза като „Годишник на Народния археологически музей – Пловдив“.

 

 

 

 

 

 

ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ ОБЩИНСКА ОХРАНА – ГР. ПЛОВДИВ

gerb-pl-225x150 гр. Пловдив, пл. Централен 1 централа
032636263, 0326166
opobshtinska_ohrana@abv.bg


 

 

 

 

 

 

 

 

Общинско предприятие „Общинска охрана” се създава на основание чл.52 и следващите от Закона за общинската собственост и „Наредба за създаване, управление и контрол върху дейността на Общинските предприятия по гл. VI от ЗОС“, приета с Решение № 242 , взето с протокол № 13 от 25.06.2009г.  на Общински съвет -Пловдив.

Предприятието осъществява дейността си въз основа на Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Общинска охрана” към Община Пловдив, приет с решение № 15, взето с протокол № 1 от 19.01.2012 г. на Общински съвет – Пловдив и в съответствие със заложените в годишния бюджет на Община Пловдив бюджетни средства за неговата издръжка.

 

Предприятието има за предмет следните дейности:
– Организация и осъществяване физическа охрана на обекти и имущество, собственост на община Пловдив;
– Осъществява охрана на провеждане на община Пловдив мероприятия;
– Охрана чрез патрулиране на обществено важни обекти / площади, Главна улица и др. /, зелени зони, паркове и градини, с пълномощия за упражняване на контрол и съставяне на актове за установяване на нарушения.
– Изграждане и поддържане сигнално охранителна система в обектите;
– Изграждане и поддържане видео наблюдение в обектите и осъществява денонощен мониторинг чрез изградената дежурна стая;
– Осъществяване на денонощен контрол с автомобили на охранителните обекти;
– Създаване и обслужване оперативен център, координиращ дейността по контрол на охранителната дейност и видео наблюдение.

 

Дейността на Предприятието се координира и контролира от Кмета на Община Пловдив или от определен от него заместник кмет, съобразно Закона за общинската собственост   и  Наредбата за създаване, управление и контрол върху дейността на общинските  предприятия.

ОБЩИНА ПЛОВДИВ

 Пловдив, пл. Стефан Стамболов 1
032656727
kmet.kmet@plovdiv.bg
 http://www.plovdiv.bg

 

 

 

 

 

 

Община Пловдив е съставна община на Област с административен център Пловдив. На територията на административната община Пловдив, понастоящем, единственото населено място е град Пловдив. Населението на града и общината по постоянен адрес е 338 153 жители към 01.02.2011 година.

Пловдив е втория по големина и значимост град на Република България.Той е разположен по двата бряга на р. Марица в Горнотракийската низина на 42° и 9′ северна ширина и 24° и 45′ източна дължина, а най-ниската му точка е на 160 м надморска височина. Територията му е 101,981 кв. км, а населението на града е около 365 000 души.

Пловдив е стратегически важен промишлен, търговски, научен, културен и транспортно-комуникационен център на Балканите. Той е известен зад граници с Международния си панаир, чиито пролетни и есенни изложения и десетките специализирани изложби го превръщат в търговско икономическо средище на бизнеса.Градът е стратегически железопътен възел, а летище „Пловдив“ напоследък се утвърждава като алтернатива на летище „София“.

Съхраненото богато архитектурно, историческо и културно наследство отдавна са утвърдили града като основен туристически център на България. Пловдив е по-стар от Рим, Атина, Картаген или Константинопол и се счита за съвременник на древната Троя. Днешният град е построен върху останките на много предишни градове, а културата му се е развила от наследството на много предходни култури.

От осемте кръстоносни похода, продължили до 1291 г., Пловдив е по-малко или повече повлиян от първите четири, които преминават през града, а два от тях го оставят в пламъци.

През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. След падането на София руските войски под командването на ген. Гурко приближават Пловдив. Вечерта на 16.I.1878 г.ескадронът на кап. Бураго преплува р. Марица и обръща в бяг щаба на Сюлейман паша, прекъсвайки вечерята му.

Санстефанският мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., създава Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град естествено е обявен за столица на новата държава и седалище на временното руско управление начело с принц Дондуков-Корсаков.

Уплашени от нарастващото влияние на Русия на Балканския полуостров, Великите сили начело с Великобритания и Австро-Унгария енергично се противопоставили на Санстефанския мирен договор. Изтощена от войната, Русия е принудена да се преклони. Според новия Берлински договор България е разделена на две: Княжество България със столица София, и васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив, която е оставена под политическия и военен контрол на султана. Македония направо е върната на Турция. Машинациите на великите сили разрушават вековната национална мечта на българите да имат обединена и свободна държава.

София става държавен и политически център, но Пловдив запазва естествения си статут на културен център.

Градът отново е люлка на много първи за страната културни инициативи. Тук са създадени културни институции от изключителна важност: библиотека, музей, театър. Първият театър “Люксембург”, в който са положени основите на професионалния театър в България, е построен в Пловдив. В града излизат две литературни списания и едно педагогическо. Дори тогава Археологическият музей притежа най-богатата елинистична колекция в страната. Иван Мърквичка и Антон Митов подреждат първата художествена изложба в страната в залата на библиотеката в Пловдив. Първият хор с диригент Ангел Букурещлиев е основан в Пловдив.

Първият обществен парк в България е създаден тук. Дворцовият градинар на Наполеон III и любимец на султан Абдул Азис направил чудеса в градския пейзаж. Тук се провежда Първият конгрес по стенография.

Пловдив има основна заслуга за историческия акт на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявено в града на 6 септември 1885 г. Светът бил шокиран от политическата воля и решимост на българите, от начина, по който е осъществено Съединението и от готовността на младата армия да понесе огромните отговорности и рискове за защитата на този акт.

След Съединението Пловдив остава и до ден днешен е вторият по големина и значение град след столицата София. През 1888 е построен железопътен път между двата града.


Вижте по-голяма карта