Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Мадан

КМЕТСТВО МАДАН

 с. Мадан, общ. Бойчиновци
 095136060, 095136060
kmetstvo_madan@abv.bg
 

 

 

 

 

 

 

 

Мадан е село в Северозападна България. То се намира в община Бойчиновци, Област Монтана.

Мадан е село, намиращо се в община Бойчиновци, област Монтана и е близо до река Огоста. Отдалечено е на тридесет км от град Монтана и на четиридесет км от градовете Лом и Враца.

Основните отглеждащи се култури са пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, зеленчуци и плодове. Село Мадан е заобиколено от красива природа и богат животински свят. Преобладаващите ветрове са западни.

Често явление са гръмотевичните бури, понякога скоростта на вятъра достига 25 метра в секунда.

Село Мадан е кръстено на първият заселил се там човек. Бил е Турчин на име Рамдан. Носи се слух, че в непосредствена близост до горите до язовирът на селото Рамдан е заровил имането си. В югозападният край на селото се намира кръст, който пази селото.

Културни и природни забележителности:
Народно Читалище Гоцо Николов
Основно училище Отец Паисий
Църква Св. Петър и Павел, строена в края на 19 век.
Целодневна детска градина Щастливо детство.

ОБЩИНА МАДАН

ScreenHunter_6246 Nov. 07 10.24  Мадан, ул. Обединение №14
0308/9-82-20 ; 0308/ 9- 80- 60
madanoba@gmail.com
 http://www.madan.bg/bg

 

 

 

 

 

 

 

Кмет -Фахри Молайсенов

Кмет -Фахри Молайсенов

 

Община Мадан се намира в югоизточната част на Западните Родопи и заема Жълти дял от Горноарденския район по поречието на реките Маданска, Арда и Черна. Тетиторията на общината е 175 кв.км., което представлява 0,15 % от площта на България. Тя граничи със землищата на Смолян, Рудозем, Златоград, Неделино, Ардино и Баните. Средната надморска височина на района е 700м., който попада в континентално-средиземноморската климатична област.

Община Мадан е част от Ксантийския плутон на Рило-Родопския масив с преобладаващи висококристални серии-гнайси,прослойки от амфиобилити, мрамори и др.

Подземните води в района са от пукнатинен и грунтов тип.

Околната среда е чиста и здравословна. Селскостопанския фонд обхваща 35 703 дка, от които 24 682 са обработваеми земи, а горският фонд – 131 255 дка. Съотношението между широколистни и иглолистните видове е 25 :75%.

Община Мадан, като една от десетте общини в Смолянска област обединява 44 населени места. Сред тях има 5 кметства и 17 кметски наместничества. Населението на общината е 13 168 жители (по данни от последно преброяване на населението). Повече от 50 % – 6 768 живеят в общинския център Мадан. Градът отстои на 275 км. от София, на 120 от Пловдив, на 60 от Кърджали и на 30 км. от Смолян.

20862264_1616284521717476_339510880_o

 

За общината – Релеф

Родопите са една от най-старите части на Балканския полуостров. На мястото на планинския масив се е простирало обширно вътрешно езеро. Все още на много места се срещат езерни утайки от преди 20 – 30 млн.години. Релефът на планината се определя от бавните хоризонтални и вертикални движения на земните пластове на планинския масив.
Родопите представляват една сложна и уникална система от планински ридове и дълбоки речни долини. По геоложки белези се делят на две подобласти: Западни и Източни. Община Мадан се намира в Източната част от Западните Родопи, известна още като Средни Родопи.

11899896_1153893787973167_7328976152164671149_n

Фундаментът на планинските ридове в средната част на Родопите са гранитен плутон и намиращите се върху него предпалеозойски и палеозойски скали. На редица места те са покрити с палеогенски морски наслаги (пясъчници, конгломерати и вулканични скали). Гранитът е силно напукан и дълбоко изветрял, в резултат на което билата на отделните ридове имат в повечето случаи заоблен вид.
Кликни, за да увеличиш снимката.

 

За съвременния релеф на Средните Родопи най-голямо значение има издигането на планината през неогена и кватернера. Сложната стъпаловидна промяна на разломите е обусловила стръмния стъпаловиден изглед на склоновете. Те очертават високия корпус на Средните Родопи. Окончателното оформяне на съвременните речни долини се извършва през кватернера. В масива на Перелишкия риолитен блок е вкопана дълбоката долина на река Черна, която минава през територията на община Мадан.

Територията на община Мадан е част от Рило-Родопския масив с широко разпространени кристалинни пластове. Силно разчленената и дълбоко врязана хидрографска мрежа бързо дренира теренa. Релефът в общината е полупланински и планински с подчертано ерозионно-денудационен характер, с дълбока и гъста речно-долинна мрежа. Средната надморска височина е около 700 м. Преобладават нископланински и хълмисти терени, а долинните склонове са със значителни наклони.

За общината – История
Предполага се, че древното име на Мадан е Крушово, а местните жители го наричат Село. Названието „Мадан“ е от по-късен период и е свързано с рударството (мадан е арабска дума, маден – означава мина).
Преданието говори, че малкото селце Мадан преди 200-300 години било голямо селище със силно развита примитивна промишленост. Край бреговете на реките имало около 150 „чарка“ – работилници и ковачници, в които за двигателна сила била използвана водната енергия посредством витла. Предмет на тази промишленост били различни изделия, от ковашките клинци до мелници за кафе и оръжия. Тези произведения се продавали почти из цялата Турска империя, а оръжието купували българските въстаници. До освобождението от Турско робство селцето било пазарен център, където се разменяли стоки от различни краища на Беломорието и Родопите.

Римски мост

За по-далечното минало няма много данни, но се правят предположения, че Мадан е съществувал от старо време, а може би и в древността.

Доказателство представляват и двата Римски моста, за които се говори, че пътят към Беломорието минавал през тях.

Това предположение би могло да се възприеме, като се има предвид удобното географско положение и особенно следите от старото рударство в самия град и в околността, които говорят за интензивна рударска дейност в миналото.

Съвсем тясни галерии от твърде старинен тип, където човек едва може да се провре пълзешком са открити в рудник „Сполука“, в горната част на града. При това трябва да се вземат под внимание и намерените в рудник „Бориева“ тасоски монети от Трети век пр.н.е.. За времето преди турското нашествие или поне преди помохамеданчването говорят и множество следи, останали от християнството в този край.

Точно в средата на града, от ъгъла, където се сливат Малка и Голяма река, изведнъж се издига бърдо, което и до сега се нарича от местното население Св.Сряда. В неговото подножие била старата джамия на селището, разрушена през 1960г. по градоустройствени причини. На изток от града пък е хълмът Костадин, за когото преданието разказва, че в миналото там е имало манастир. Авторът на няколко бележки в летописната книга на училището, първият учител от 1929г. – Александър Минчев, позовавайки се на преданието, и на следите от старо рударство пише, че преди 300 години селото било много голямо. Махалите около него били образувани от пръсналите се по къшлите маданци, търсещи спасение от нападението на Мехмед Синап. Според старите хора в Мадан върлувала чума на три пъти – в края на XIII и началото на XIX век. вероятно по същото време тук е станало и помохамеданчването. Всички тези бедствия принудили населението да напусне селището и да се пръсне в горите наоколо, образувайки по този начин новите махали.

Повече данни за миналото на Маданския край разкриват следите от старите изоставени рудници. Исторически източници сочат, че добивът на оловна руда датира от IV – V в.пр.н.е.. Още по време на Римското владичество, за работници – рудари са доведени египтяни. Експлоатацията на оловните находища продължава и по време на Втората българска държава (1186 – 1396г.).

YUN00004 садсд DSC_1880

 

В старите руднични галерии са открити рударски пренадлежности от средновековния рудодобив.

През епохата на турския феодализъм, селището е не само рударско, но и търговско и занаятчийско средище на околните махали. Търговията е в ръцете на няколко занаятчии и търговци, които поддържат икономически връзки със Солун, Ксанти, Гюмюрджина и др. Населението отглежда много кози и овце. От получаваната вълна и купуваната от Беломорието такава са тъкани килими, пътеки, одеяла, кеневирени чували и др., които са продавани в Драма, Кавала и дори в Солун. Масовото закупуване и продажба на вълна е било в ръцете на търговци, събирачи, откупвачите на вълна, докато самата обработка: пране, предене на хурки, тъкане на станове и боядисване се е извършвала от местните жени.

Към 1850 година Мадан има 400 къщи, като 60 от тях са в пазарното селище, а останалите в околните мадански махали. Горите са изсичани и изгаряни, за да отворят места за селища и ниви. Нивите са на доста голяма надморска височина и са засявани с ръж, ечемик и царевица. И сега има ниви намиращи се на над 1500 метра надморска височина. През турското робство подвижното овцевъдство е масово практикувано от населението на Мадан, като през зимата стадата слизали в низините край Беломорието, а лятото по пасищата в Родопие.

За многовековната българска традиция в родопските носии и за явна славянска приемственост свидетества и основния елемент на женския костюм по това време – ризата.

Сложният състав на костюма няма излишъци. Всичко е подбрано с голямо чувство за мяра и хубост, съхранявайки цялостно състава, кройката и колорита на старата българска носия.


Вижте по-голяма карта