Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Лозница

Кметства община Лозница

КМЕТОВЕ НА КМЕТСТВА
Бели Лом Мейнур Шефкед Али 0886 100 721
Веселина Ахмед Ибрямов Ахмедов 0888 672 200
Гороцвет Алтан Хюсеинов Хюсеинов 0885 224 178
Градина Весиле Касим Муса 0887 900 672
Каменар Ерол Фикрет Тахсин 0899 284804
Крояч Фатме Салиева Салимова 0885 919 671
Ловско Осман Салиев Гьочев 0876 576 448
Манастирци Мехмед Ферединов Кьоров 0886 100 726
Манастриско Ремзи Неджибов Мухаремов 0886 100 728
Сейдол Али Ахмедов Дживгов 0885 398 299
Синя вода Шенол Мехмедов Етемов 0885 398 297
Студенец Алдин Миранов Христофоров 0886 901 138
Трапище Айтен Якубова Исмаилова 0877 848 761
Тръбач Неделчо Иванов Неделчев 0886 100 731
Чудомир Атче Алиева Исмаилова 0885 398 296

ОБЩИНА ЛОЗНИЦА

 

Лозница, ул. Васил Левски 6
084752551, 08475898770
obshtina@loznitsa.bg
http://www.loznitsa.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КМЕТСТВА ОБЩИНА ЛОЗНИЦА

Община Лозница е разположена в Североизточна България и заема централната източна част на Разградския регион.

loznitsaВключва се в Дунавската хълмиста равнина. Тя е почти еднакво отдалечена от трите големи града – Разград, Търговище и Шумен.

В общината има общо 17 читалища, чрез които основно се развива културна дейност в общината. Действащи в момента от тях са 12, като останалите 5 не функционират поради силно намаления брой жители на населеното место и преобладаващо население в пенсионна възраст. Действащи читалища към момента има в гр. Лозница, с. Ловско, с. Веселина, с. Сейдол, с. Манастирци, с. Синя вода , с. Каменар.

С най–широка дейност се отличава читалището в гр. Лозница, където е по-разнообразна и развита художествената самодейност, библиотечната дейност, има школа по народни инструменти, студия за народни танци и други.

От общинските най–добре работи читалището в с. Сейдол, където действат групи от малки до големи в областта на местния фолклор.

Такива действат и в с. Ловско. От няколко сезона насам се активизираха читалищата в с. Веселина, с. Каменар и с. Трапище, където работят от една до няколко групи.
Всяко едно читалище разполага с читалищна библиотека, но книжния фонд се оценява като недостатъчен.

 

Релефът на общината е предимно хълмист, със средна надморска височина 370 метра. Северният район обхваща част от Разградските и Самуилските височини. Релефът на терена, оформен от тектонични сили, определя двата водосборни басейна: Голяма Камчия на югоизток и Бели Лом на северозапад.

Дунавската платова платформа е играла относително пасивна роля спрямо нагъвателните процеси в Старопланинската геосинклинала. За нея са характерни платформеният тип тектонични движения – бавни, продължителни и диференцирани колебания на земната кора, придружени с разломяване на някои нейни части.

Установено е съществуването на плоска, с голям радиус на захранване коруба, наречена Разградско – Самуилска. Тя се очертава като изявена регионална структура в Източната подобласт.

Местният климат носи типичните белези на източноевропейския климат: с малко валежи и относително студена зима за съответната ширина. Лятото е горещо и падат максималните валежи. Средна годишна амплитуда на температурата е 22 – 24 оС.

В района преобладават западни, по-малко североизточни и източни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра е сравнително малка – 1, 0 м/сек. Най-силни ветрове духат през зимата и началото на пролетта, а най-слаби – през лятото и есента. Характерна особеност е сравнително честата и интензивната поява на фьон.

На територията на Община Лозница, в землището на село Гороцвет се намира защитената местност “Курията”, с площ около 30 дка. Към настоящият момент вековната дъбова гора е в добро състояние.

РИОСВ-Русе и Община Лозница извършват съвместно периодични проверки и постоянен контрол по опазване на вековните дървета.

В землището на с. Манастирско, местността “Каваклък” има 14 броя вековни дървета – зимен дъб и цер. Всички те са в добро състояние.

Историческа справка за Община Лозница

Гласът на миналото донася до нашето време легендата с тропота на конски копита и с онова тайнство, което векове наред Лудогорието крие ревниво под всеки камък, в утробата на всяка могила, в дълбините на всеки кладенец.
Наоколо било гора-гъста, едва проходима, стъпила върху богат чернозем с много, много здравец под дърветата. С оня зелен, широколистен здравец, който поверието в този край свързва с лек против чумата, с човешкото здраве изобщо. Първите,дошли на това място, видели пасищата. Задимява накладеният огън и започват да изправят снаги къща подир къща. Други търсят по-закътани места за живеене, далече от набезите на разбойници и войска, а тези изграждат село на кръстопът. Седем пътя се проточват седем посоки. Единият път тръгва за днешния град Търговище, другия за Шумен, останалите – за селата Трапище, Синя вода, Съединение, Манастирци, Ловско.
Кой пръв е изрекъл името на новото селище, не се знае.
Столетията го пренасят до нас като КУБАДЪН, възел на седем пътя.
Много владетели после го владеят, много огън и сеч вижда, докато се сбъднат думите на оня мъдрец, който рекъл: ”Този дол, дето е разсякъл селото на две, трябва от човешка ръка да се запълни. Изчезне ли той, ще изчезнат и мъката, немотията и теглото!”
Деца се раждали за да не видят слънце, ручеи бликали, за да пресъхнат под стъпките на поробителите. Жива остава само вярата. Ятаган я сече – оживява, на огън я горят – възкръсва. По-голяма и по-силна става.
Долът го няма сега. Хората го запълват със задружен труд. Шепа по шепа, ден и нощ. Пазят се само легендите и споменът за миналото.
Наслоени един върху друг като страници на историята са старите пътища, водещи към някогашен Кубадън. Всеки от тях има своя съдба, проправен от една или друга цивилизация, оставила нещо след себе си в земята на Лознишката община – ту глинен съд, ту оръдие на труда или керамични предмети, хоросан тухли, градивен камък. Открити са църковни принадлежности, основи на църква. При направата на шосето Лозница – село Ловско са намерени напълно запазени глинена кана, амфора, кандилница. Под асфалта на същото шосе лежат основите на древна жилищна постройка с размери 28 на 18 метра. Оттам е изваден и надгробен камък с надпис на латински език. След разчитането му е установено, че е запазил тленните останки на знатен тракиец. Безспорно на това място през IV–V век е съществувало римско селище. Следи от старобългарско селище, съществувало около VII–XI век, са открити в местността “Чучура”, на около километър североизточно от Лозница. Доказателство за това е добре запазена старобългарска керамика. От онова древно време са и надгробните могили, пръснали се като огромни зърна в нивите и гоите на общината. Тайните на повечето от тях все още не са разгадани.
За пръв път официално селището Кубадън се споменава в един регистър от 24 декември 1573 година. През 1877 година в Санкт – Петербург /Ленинград/ излиза трудът на руския учен В. Теплов “Материалы для статистики Болгарии, Фракии и Македонии”. От него се разбира, че по онова време в Кубадън има шестдесет и шест домакинства. Богатата природа и удобното местонахождение привличат двадесет и пет години след Освобождението погледите на преселници балканджии. Затрополяват техните каруци по криволичещите пътища на Лудогорието. Великденските празници през 1907 г. започват с буйно хоро на селския мегдан. Разнася се волното “иху” на първите двадесет и пет преселили се тук семейства.
Будните и предприемчивите преселници, дошли главно от Великотърновския, Троянския и Ловчанския край, бързо възвръщат народните традиции и укрепват българския дух. Скоро идва и жаждата за училище. Решават на първо време да се построи малка училищна сграда с канцелария за учителите. Проектът е дело на майстор Михаил,а общината задължава всеки семеен мъж да направи по шестдесет кирпича, да докара по две коли камъни, да даде още по два дена безплатен труд и по деветнадесет лева. И въпреки, че всички се отзовават и помагат, средствата не стигат. Майстор Михаил продава една своя нива от седем декара, влага парите в строежа и скоро след това училището е завършено. Годината е 1908.
Осемдесет и седем деца от първо до четвърто отделение огласят стаите му. Учители са Пенчо Кючюков и Стефан Чакъров. През зимана на 1909 г. Пенчо Кючюков организирал вечерни курсове за ограмотяване на възрастните. През 1912г. пак той дава идея да се създаде местно читалище. В търсене на “по-добра пръст” от Балкана дошли още семейства, умножили се децата. А средства за строежи на обществени сгради все нямало. Отделят една от училищните стаи и слагат над вратата надпис “Народно читалище “Пробуда” – село Кубадън”. По същото време отварят дървени капаци две бакалници, кръчма. Продава се главно сол, газ, кибрит, басма. Неделен ден писва гайда, излизат на хоро моми и момци. Притъмнее ли, грейва като малко слънце в читалището газена лампа, изнасят се на нейната светлина сказки, ученически програми, едноактни пиеси. Будно за доброто и проглеждащо за истината, населението на Кубадън скоро решава да издигне основите на самостоятелна, съобразена с тогавашните нужди читалищна сграда. Две години след лятото на 1930 г., току-що започнат, строежът замира. Отново липсват средства. Едва през 1936 г., с участието на всички жители, най-после е сложен покривът. Донасят и най-необходимите мебели. Много помага в това начинание образуваната петнадесет години по-рано кредитна кооперация, която отпуска заеми с по-ниска лихва от тази на банката и на лихварите. Скоро става ясно, че дадените средства за построяването на читалището не са отишли на празно с всеки изминат месец дейността в него се множи. Годишно се играят осемнадесет до двадесет и шест пиеси, учениците изнасят концерти.
За младите хора се уреждат забави, сказки и събирания. Публиката дълго помни и повтаря репликите на артистите самодейци от “Обесването на Васил Левски”, “Дядо Кольо кметува”, “Хан Татар” и др.
През октомври 1934 г. името Кубадън е сменено официално в документите. Причините са две. Първо, приема се, че Кубадън е турска дума и жаждата за чистота на българския език кара по-будните селяни да мислят за ново име. Втората причина е свързана с прочутата по онова време американска лоза, пренесена и хванала корен за първи път именно тук, в земята на Лудогорието. Тя подсеща и за новото име на селището – Лозница.


Вижте по-голяма карта