Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Казанлък

ОБЩИНА КАЗАНЛЪК

 Казанлък, бул. Розова Долина 6
043198259, 043198266
mayor@kazanlak.bg
 http://www.kazanlak.bg

 

 

 

 

 

 

 

Общината като първа основна клетка в държавния организъм е играла и ще играе важна роля в обществения и държавен живот на страната ни. Още преди Освобождението от турска власт, тя развива активна дейност, като орган на местното самоуправление. Допринася за интензивен духовен и културен живот за откриване на училища,създаване на читалища, построяване на църкви и др. До Освободителната Руско-турска война 1877/78 година. Белидието (градско управление) е основната управленческа система и в Казанлък. По-скоро то е събрание на турските градски нотабили- бейове и аги без да са изборно учреждение.

obshtina_kazanlukНепосредствено след войната Временното руско управление сформира в Казанлък привременен градски съвет. Само след два месеца се прави управление по избор от четирите махали на града. Махленските кметове имат за задача да изпълняват ролята на избирателни колегии или избирателни комитети. През 1878 година изборът на градски съвет е в състав: Добри Ганчев Кехайов – председател, Христо Груев – касиер, Мильо Радев, Христо Христов – секретар. Първите задачи, които общинските съвети си поставят и решават са:
1.Квартирен проблем – за настаняването на руските войски.
2. Устройване на руски болници.
3. Запазване и стопанисване на турските имоти.
4. Събиране статистически данни за населението.
5. Прави се много и за хигиенизирането на града.

На 20.04.1878 г. се взема решение за именуване на улиците на града.

С Прилагането на Източнорумелийския закон след Берлинския конгрес се слага началото на едно действително общинско самоуправление. Градският съвет се избира направо от населението, а не от махленските кметове и стареи, както е ставало по време на временната руска окупация. Първият градски избор става на 6.02.1880 година. Градът е разделен на девет отдела от които се избират по един съветник. Избрани са: Никола Самев – кмет, Михаил Манчев и Захари Тотев – помощници за три години. Нов общински избор се прави през 1883 година. През 1883 година за пръв път се гласува общински бюджет. От този момент се действа сериозно и по благоустройството на града, работи се и за изготвяне на регулационен план. Общината поема грижи и по просветното дело, по санитарната и лечебната част. Прави се много и по залесяването на градската кория – югозападно от града към река Тунджа.
Непосредствено след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година в Казанлък се извършват преобразования в общинската дейност. През 1886 година ІV-тото Народно събрание гласува законопроект за общинско управление, който цели да гарантира реалното приложение на самоуправлението в живота и дейността на общината, предписвайки следните изисквания:

1.Пряко избиране на общинския съвет, кмета и неговите помощници от населението чрез свободни и независими избори.

2. Демократичен характер имат и нововъведенията чрез които се разширява кръга на разглежданите и решаваните от общинския съвет важни за управлението на общината въпроси.

3. Именно на Общинския съвет като колегиален орган на общинска власт, а не на кмета се поверяват вземането на най-важните решения. За кмет след Съединението е избран Стефан Енев. В Общинския съвет влизат Илия Стоков, Филип Колев, Иван Тавукчиев, Павел Петков, Петко Орозов, Христо Касев, Тодор Томанов, Иван Генев, Христо Христов, Ст.Пенчев, Никола Гунев, Ахмед Калфа Ширинов и Мехмед Пачаръз. Управлението е до 1890 година.

До 1908 година изборът за общинско ръководство е по мажоритарната система и Казанлък се управлява от хомогенни еднопартийни съвети. През 1908 година в съвета влизат избраници от четири партии – Народна, Прогресивно-либерална, Социално-демократическа и Радикална. За кмет е избран Константин Бозвелиев. С влизането в сила на пропорционалната избирателна система, в Казанлък в Общинския съвет имат представители всички по-значими партийни групировки. Общинските съвети допринасят за построяването на училища и решаване на здравни проблеми.

Началото на изграждане на паркове и градини в Казанлък се слага през 1893 година. През 1899 година се изработва трети план за благоустройство от инж. Ненов. В града е изградена пожарна кула през 1906 година Много важен момент от благоустройството на Казанлък е поставянето на началото за изграждане на модерен водопровод. Това става през 1909 година. Той е завършен окончателно през 1920 г. Правят се и важни постройки на обществени магазини. (За Общинските съвети и кметове от Освобождението до 1926 година-виж Казанлък в миналото и днес, т.ІІІ, от с. 239 до с. 245).
В годините 1926 – 1944 година населението на град Казанлък нараства със сравнително бързи темпове и това става не само с естествения прираст – раждания, но и със заселванията на много граждани от съседните селища и различни краища на страната, а също така с установяването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Увеличаването на населението се дължи очевидно на икономическите промени в града.

Появата на нови фабрични предприятия привлича населението, което тук може да намери сравнително добро препитание.

Този бърз прираст обаче се отразява на битовите и социални условия на живот в града,а това рефлектира и върху дейността на общинското ръководство.

 

ФИЗИКОГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Община Казанлък е разположена в централната част на Република България. Намира се в подножието на Стара планина в Казанлъшката котловина, която е част от , известна със своята красота и плодородие. Тук е естественият географски център на България. Разположена е в североизточната част на Южния централен район за планиране, в област Стара Загора. Тя граничи на север с общините Севлиево, Габрово и Трявна, на изток с община Мъглиж, на юг с общините Стара Загора и Братя Даскалови, а на запад с община Павел Баня.

Територията й е 634.626 km2 или 12.3 % от територията на Старозагорска област, 2,3% от територията на Южния централен район за планиране и приблизително 0.6 % от територията на страната. Най-голяма площ заемат земеделските територии: общо 275604 дка (43.4% от площта на общината при средно за страната 58.7%). Обработваемата земяв земеделските територии е с обща площ 190 282 дка. Горските територии заемат 276816 дка (43.6%при средно за страната 33.6%). Залесената част е 275604 дка, или 43.4 % от територията на общината. Този процент определя т.н. “лесистост на територията”, значително по-висока от средната за страната – 31.7%.

Територията на населените места и другите урбанизирани територии заема 50651 дка площ (8.0% – значително над средното за страната 5.0%).

Централното местоположение на Община Казанлък е предпоставка за бърза транспортна връзка, превоз на товари, туризъм с останалите градове в страната. Това е добра възможност за безпроблемни производствени, административни и бизнес отношения.

На територията на общината се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни връзки, които свързват София – Бургас, Русе – Хасково и ж.п. линиите София – Карлово – Бургас. През Общината преминават пътни артерии с регионално значение, като автомагистрали няма.

В бъдеще, след изграждане на европейските коридори № 8 и №9, ще се създадат условия за по-добра инфраструктура на съседните населени места, сред които е община Казанлък, което ще окаже благоприятно развитие за тяхната икономика.
Общинският център гр. Казанлък e най-големият необластен град в България, втори по големина в Област Стара Загора и десети по големина икономически център.

Намира се в центъра на България между Стара планина и Средна гора, на 194 км източно от София и на 185 км западно от Бургас. На 36 км югоизточно от Казанлък се намира Стара Загора, а на 114 км в същата посока е Пловдив, на 48 км на север е гр. Габрово.

kazanlukРелеф

Северната част на община Казанлък е заета от мощните и стръмни склонове на Шипченска и Тревненска Стара планина, а южната – от полегатите и значително по-ниски склонове на Средна гора.

Равнинно-хълмистата част от територията наобщината попада в западната част на Казанлъшката котловина, една от най-живописните и най-голямата от задбалканските котловини. Наподобява голямо долинно разширение и затова е наречена Казанлъшка долина. Надлъж през нея тече река Тунджа, която извира от Калоферския Балкан.

Климатът е умереноконтинентален, с не много студена зима, топло и сравнително добре овлажнено лято.
Годишно за района количеството валежи е малко под средното за страната. Сумата на зимните валежи се движи от 100 до 130 л/кв. м. Продължителните засушавания са малко.
Преобладаващатапосока на ветровете е от северозапад.
Средната относителнавлажностна въздуха е 50-60%, абсолютната – 4-12 мм.

Казанлъшкото поле се отводнява от река Тунджа и притоците й. Казанлъшкото поле е с наличие на високи нива на подземни води, разположени в поройния конус на р. Крънска, р. Стара река и в терасата на р. Тунджа.

На територията на общината са построени 20 микроязовира. Действат две водноелектрически централи – ВЕЦ “Копринка” и ВЕЦ “Енина” с обща мощност 13,5 МВт. Най-голям в областта и един от най-големите в страната е язовир „Копринка” на р. Тунджа.

Находище на топла минерална вода с действащи 5 геотермални сондажа има в района на с. Овощник, с общ дебит около 28 л/сек и температура при изворите от 45ºС до 75ºС.
Минералните извори в с. Овощник са познати от началото на ХІХ в., водата е една от най-богатите в Европа на флуор, с рН – 8,4 и е уникална с това, че почти няма различия в анализите отпреди 70 години и сега.

Почвите се характеризират с голямо разнообразие: делувиални и делувиално-ливадни, ливадно-черноземовидни, канелени горски излужени, като преобладаващ тип е канелено-горският.


Вижте по-голяма карта