Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Златица

ОБЩИНА ЗЛАТИЦА

Златица, пл. Македония 1
072860201, 072860202
ob_zlatica@mail.bg
 http://www.zlatitsa.bg

 

 

 

 

 

 

 

ScreenHunter_6494 Feb. 05 13.18

Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на Община Златица
Златица се намира в планински район.

Златица се намира между планинските вериги на Стара планина и Средна гора, както и свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, в най-високото от Задбалканските полета – Златишко-Пирдопско поле или Златишко-Пирдопска котловина. Климатът е умерено континентален, с отделни влияния на студени северни (нахлуващи през Дунавската равнина и Златишкия проход) и топли субтропични (нахлуващи по поречието на р. Тополница) въдушни маси.

Според историческите извори Златица паднала под властта на турците тридесет години след Търново. Причини за това са както стратегическото разположение и немалкото укрепени калета по Средна гора и Стара планина, така също и героичната съпротива на хората. Турците наричали града Изладъ (Излати). Златица била определена за център на Златишката кааза, зачислен към Софийския санджак, Видивски пашалък. Край Златица се състояла и битката между войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело с турците. Подкрепения от папството т.нар. „Дълъг поход” обединил над тридесетхилядна армия, в която се включили поляци, унгарци, чехи, сърби и власи. Военен ръководител е бил трансилванския воевода Ян Хунядии. Битката край Златица се състояла в края на 1443 година. Въпреки помощта на местното население, поради ниските температури и недостига на храна, крал Владислав III се принудил да прекрати похода, който имал за цел да отблъсне османските нашественици от Балканите и Европа.

Златичани се включили активно в националноосвободителното движение. Не случайно Паисий Хилендарски, Проигумен Лаврентий и други духовни лица посещавали Златица. По време на робството в района действали много хайдушки чети, които са се борили срещу турските поробители. В народните песни все още се пее за Стоян Братоев, Детелин воевода, Мануш воевода и Рада воевода. През лятото на 1872 година Апостола на свободата Васил Левски е намерил подслон в града и се укривал в и досега съществуващия метох. В основания революционен комитет влизат златичаните: Никола Савов, Георги Ангелов, Нею Димитров, Бальо Груйов, Вълко Василов Вълков, Вълко Цанков Вълков, Вълко Ганчев Вълков, поп Иван Груйов и др. Според исторически източници тук се е състояла битката между турските войски и обединените чети на Филип Тотю и П. Хитов, в чиито редици бил и Дякона – Васил Левски.

През Възраждането Златица претърпява икономически разцвет. Основният поминък на населението бил скотовъдството и свързаните с това занаяти. Градът бил един от снабдителите на турската империя с овче месо, също така голям производител и износител на вълна. Този подем се отразил не само на икономиката, но и на обществения, и на културния живот. През 1777 година била построена Часовниковата кула – един от символите на града, чийто звън се чува в далечина 7-8 км. В началото на 19 век започнало да функционира килийно училище.
През този период с бързи темпове започнали да се развиват занаяти като: абаджийство, гайтанджийство, кожухарство. Златишките текстилни произведения били познати и продавани в цялата империя.

След Освобождението с възприетото ново административно деление Златишката кааза става Златишко окръжие, а след това Златишка околия. През есента на 1888 година, след буен митинг срещу режима на Стефан Стамболов, окръжното управление е преместено в Пирдоп заедно с всички околийски служби.

Просветното дело в Златица бележи значителни успехи за намаляване на неграмотността. Сред просветителите се открояват имената на Георги Чолаков, Сава Докторов, Сава Савов, Алипи Влайков (брат на писателя Тодор Влайков). Трайна следа в паметта на златичани остава и Серафим Боянов, който предоставя своята къща за училищно помещение, а той заедно с многолюдното си семейство се премества да живее в квартира. Къщата е построена през деветнадесети век и се отличава с красива възрожденска архитектура. По-късно в нея учи и Димитър Стоянов от Байлово, който се подписва на една от вратите с псевдонима Пелин. Елин Пелин години по-късно се превръща в един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ, създател на множество ярки, незабравими образи.
След 1944 година района се развива основно като промишлен център.

Роденият в Златица Вълко Червенков е министър-председател на България в 66-то (1950-1954) и 67-то (1954- 1956) правителство и лидер на БКП от 1949 до 1954 година.
В Златица е съхранено богато културно-историческо наследство. В общината има множество архитектурни и мемориални паметници-Часовниковата кула; църковен комплекс Спасово кладенче, Старият конак; Метохът, който е служил за скривалище на В. Левски; Бояновата къща; Храм-паметникът Св. вмчк Георги Победоносец – построен през 1859 година. На територията на общината са запазени два каменни моста на р. Тополница – Стар и Нов кемер. Старият кемер се намира на около девет километра от Златица. Новият кемер /ески кюпру/, който е на два свода, е на около седем км. южно от Златица. Висок е 10-12 метра. Според народното предание, е правен по заръка на богата златишка кадъна, за това, някои го наричат Кадънин мост или Булин мост.

Има културни и исторически паметници в с. Петрич – един от центровете на Априлското въстание. Това са: Камбаната; Руски паметник – костница; паметник на загиналите офицери от Руската армия в местността Мурта; паметник в двора на църквата от 1877 година; седем паметни плочи на Априлци. По време на Априлското въстание от 1876 година първата и единствена победна битка на Хвърковатата чета на Бенковски е спечелена в с. Петрич. Към читалището в селото е уредена и картинна галерия. В една от залите е направена музейна сбирка за Априлското въстание.
Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението в общината са НЧ Христо Смирненски, град Златица и читалищата в селата.

Читалище Христо Смирненски има 122 годишна традиция и развива активна културно-просветна дейност. В читалището в с. Петрич е организирана и постоянна изложба – живопис. Уредената библиотека разполага с 10 000 тома литература.

Сред читалищните библиотеки се откроява тази в гр. Златица, която разполага с около 60 хил. тома литература. По програма Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки е доставено оборудване, включващо 13 настолни компютъра, включително камери, слушалки и микрофони; 1 лаптоп; цветен лазерен принтер; мултифункционално устройство (скенер, копирна машина, принтер); мултимедиен прожектор. Инициативата се стреми да превърне обществените библиотеки в жизнени източници на помощ, с която може да се подобри животът на населението.

В рамките на същата програма е осигурено оборудване и за библиотеките в с. Църквище и с. Петрич.
Дейността на читалищата е насочена към местния и национален фолклор, театрално-художествената и музикално-танцова самодейност.
Празникът на града е последната неделя от месец май.


Вижте по-голяма карта