Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Община Вълчи дол – живей активно

Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.

Александър Александров – моторът за развитие и съзидание на община Ружинци по пътя на промяната! 

Шоуто „Звук и светлина“ е най-популярното и уникално звуково и светлинно шоу в България.
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Велико Търново

Мултимедиен посетителски център Царевград Търнов Музей на восъчните фигури Велико Търново

ScreenHunter 4236 Велико Търново, ул. Никола Пиколо 6
062638841
 tic@velikoturnovo.info

 

 

 

 

 

 

 

Мултимедийният посетителски център „Царевград Търнов“ , популярен като „музей на восъчните фигури“, е разположен в близост до хълма Царевец, в самото сърце на старопрестолния град. В него, под формата на скулптури и стенописи са представени исторически личности и паметни събития от периода на Второто българско царство. Визуализира се живота на различните социални слоеве в средновековното българско общество – владетели, духовенство, болярска и войнска прослойка, занаятчии.

Untitled collage (10)Посетителите могат да се докоснат до богатата история на Търновград като символ на царственост, войнска слава и духовна мощ.

Посетителският център съдържа 29 скулптурни фигури, разположени на два етажа. Автор на концепцията за представяне на исторически личности е скулптoрът Борис Борисов. Пресъздани са сцени от българското средновековие и най-вече величието на Търновград през царуването на династията Асеневци.

Посетителите могат да видят и фигурите на цар Калоян и цар Иван Асен II. Концепцията на музея е развита в няколко основни направления – представяне на царската и на войнската слава, на духовността – развитието на книгите, на зографството и занаятите. Изключително интересна е сцената, представяща пленяването на Балдуин Фландърски от цар Калоян.

Изграждането на Мултимедийния посетителски център е част от проекта “Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура в община Велико Търново” по ОП “Регионално развитие” 2007 -2013, на стойност 6 750 000 лв.

РАБОТНО ВРЕМЕ:

Понеделникаревград

12:30 – 18:30ч. (последен вход) през летния сезон (април-септември)

12:30ч. – 17:30ч. (последен вход) през месец октомври

12:30ч. – 17:00ч. (последен вход) през зимния период (ноември- март)

Вторник – Неделя

09:30 – 18:30 ч. (последен вход) през летния сезон (април-септември)

09:30 – 17:30ч. (последен вход) през месец октомври

09:30 – 17:00 ч. (последен вход) през зимния сезон (ноември – март)

Цени:

10 лв е цената на билет за възрастни.

Билетите за учащи и пенсионери са на цена от 5 лв.

Телефон за резервации и информация- 062/622 148

Телефон за резервации за всички музейни обекти във Велико Търново- 0887 659 829

При резервация групите влизат с предварително запазен час, на всеки 30 минути

Екскурзоводското обслужване при посещението на Мултимедийния център се осъществява само от екскурзоводи на Регионален исторически музей Велико Търново, след предварителна заявка за съответния език и в работното време на обекта. Часовете за посещение са фиксирани на всеки половин час. Технологичното време за обслужване на една група е 30 минути.

Групата не може да надхвърля 15 души.

Група без заявка се обслужва единствено при свободен график.

Група със заявен час и просрочила времето с повече от 15 минути, не се допуска в обекта.

Профилактика на обекта: всеки понеделник от 9.00 до 12.30 часа.

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЯЛА ЧЕРКВА

s1_onblogo Бяла Черква, ул. Цанко Церковски 6
 061342533, 0882556599, 0882559133
muzei_bcherkva@abv.bg
 http://www.museumbcherkva.com

 

 

 

 

 

 

 

Бяла черква е там, където свършват последните северни гънки на Стара планина и започва просторната Дунавска равнина, а река Росица напуска живописния си пролом и поема през полята. Селище с изключително богата история, едно от ярките просветни и революционни средища от епохата на Възраждането.

Untitled collage (10)Местните обитатели – траки, римляни, славяни, прабългари и османски турци – са оставили следи в землището на Бяла черква през почти всички исторически периоди : крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда. Оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм /с.Никюп/ за Мелта /Ловеч/ и Сердика. Първото селище е възникнало на отвъдния бряг на река Росица, в местността “Селище” и носело името Белинска Бяла черква.

Според преданието неговите жители участвали в първото Търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището. Днешна Бяла черква е възникнала върху селцето Мурад бей, наричано още Горни турчета, създадено през ХV в. от турски колонисти с цел стопанско съживяване на владението, подарено на Гази Фируз бей. През ХVI и ХVII в. тук се заселват християни от изчезналото средновековно селище Белинска Бяла черква, както и от близките села. Българите стават преобладаващо население. Името Бяла черква е възстановено след Освобождението през 1878 г.

През Възраждането в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и националноосвободителните борби.През 1832 г. белочерковци построили първата църква “Св.Димитър “, а през 1866 е построена новата цълква, която съществува и днес. До селото достига препис на Паисиевата история, а през 1835 г. било открито първото килийно училище.Нова училищна сграда била построена през 1858, а през 1874 – открито и първото в околността класно училище.

През 1869 г. Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско чителище с името “ Селска любов “, а на следващата година и първата пътуваща театрална трупа. Училището, читалището и църквата превръщат селото в културно и просветно средище, което активно се включва в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен комитет с председател Бачо Киро Петров.

Започва усилена подготовка за борба, която дава плодове през бунтовния април 1876. На 28 април/ст.ст./1876 101 белочерковци начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира четата на поп Харитон и Бачо Киро, водила деветдневни героични сражения с турците в Дряновския манастир. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси, но бива заловен и изправен пред турски съд в Търново и обесен на 28 май 1876. В същата година трима белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.На 24 юни/ст.ст./ 1877 г. Бяла черква посреща свободата.

След Освобождението започва икономически и културен подем. През 1895 г. учителят Никола Бакев полага основите на БСДП, а през 1897 г. Цанко Церковски учредява Младежко Просветително дружество, което поставя началото на организирано земеделско движение у нас.Основен поминък на населението са земеделието и лозарството. Още през 1900 г. в Бяла черква е докарана първата вършачка. Следва закупуването на още 108 такива – толкова, колкото в цяла Северна България.

През 1903 г. се създава лозарско дружество, а през 1905 се полагат основите на Кредитна кооперация “Защита” – една от първите в страната. Селото е водоснабдено и електрифицирано през 1922 г. Много са белочерковците, взели участие във войните. Техните имена са изписани на Паметника на свободата в центъра на селището.

Бяла черква е родно място на велики българи – Бачо Киро, Цанко Церковски, Райко Даскалов, проф. Ал.Бурмов. В чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година Бяла черква е призната за град. На територията на града признателните поколения са издигнали 11 монументални паметника и поставили 94 паметни плочи. За историята на селището разказват 4 музея.

ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА И СПОРТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ГР.ВЕЛИКО ТЪРНОВО

11219359_960418690662841_3362405432775795578_n гр. Велико Търново, ул. Краков 3
062641943, 062641882, 062641992

 

 

 

 

 

 

 

 

4b61d111cf84d_5_DKS-Vasil-Levski-2-300x200Дворецът на културата и спорта “Васил Левски” е открит на 15 ноември 1985 г. във връзка с честването на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър, възстановяването на българската държава и провъзгласяването на Търновград за нейна столица.

Комплексът е разположен върху 20 027 кв. м. (тротоарни площадки и стълбища -4000 кв.м.; паркова среда, вътрешни обслужващи асфалтирани пътища и паркинги -10843 кв.м.) между улиците: “Краков” – на изток, “Княз Ал. Батемберг” – на север и ул.”Толедо” – на запад и покрити паркинги над СОУ “Акад. Емилиян Станев” – на юг. Основната сграда заема 5184 кв.м застроена и има 11 726 кв.м разгъната площ на 10 нива.

Транспортни връзки: до ул.”Краков” – автобуси с № 5; по бул.”България” – спирка “Беляковско шосе”: тролейбус№ 2 и автобуси №№ 4, 9, 40, 60, 110; по бул.”Н.Габровски” – спирка “Болница”: тролейбус № 1 и автобуси №№  13, 20,30,70.

Голямата зала има 1600 места с 6+2 изхода, допълнителна възможност за концерти и др. обществени прояви за поставяне на до 300 подвижни стола, сцена 200 кв.м. и подвижен подиум от модули с размери 100/200/100 см с обща площ 240 кв.м.

Игралното поле: хандбал – 40 х 20 м, баскетбол – 18 х 26 м, волейбол – 9 х 18 м със стандартните странични разстояния до стените на залата, височина над полетата 13 м.; изкуствена стена за спортно катерене с 4 писти с височина 12,80 м. Осветлението осигурява 1500 лукса. Възможност за ефектно осветление и озвучаване. Залата има оборудвана кинокабина и широк екран с възможност за 35 мм филмови прожекции. Журналистически ложи 1 х 20 места и 2 х 7 места. Официална ложа със 17 места. Телевизионни площадки, разположени 1 централно и 2 странично. Рекламна площ – 90 кв.м.

Конферентната зала е с 40+6 работни места и 5 кабини за симултанен превод от и на 5 езика. Заседателни зали – 1 х 20 места, 1 х 15 места, 1 х 5 места. Пресцентърът има 60 места и 8 кабини с директен поглед към залата, офис и WC.

Две тренировъчни зали по 150 кв.м., 2 лекарски кабинета, 4 съблекални х 50 кв.м., всяка с масажно помещение, съблекалня с гардероб, баня с 4 душа (ел.бойлери) и WC. Една гримьорна – 30 кв.м. Климатици.

Централното входно фоайе има 4 обособени места за магазини и 350 кв.м. изложбена площ на 2 нива.

Електронното информационно табло може да обслужва следните спортове: хандбал, баскетбол, волейбол, мини-футбол, вдигане на тежести, борба, бокс, тенис, спортна и художествена гимнастика, спортно катерене. Има възможност за показване на рекламни и информационно текстове на таблици от 10 реда по 30 знака.

Телефонни връзки – 10 директни с възможност за включване на допълнителни във всички зали.

Комплексът предлага възможност за директно ТV-излъчване и е включен на 2 кабелни оператора за ВТ – “Видеосат” и “Евроком”

 

 

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ БОРИС ДЕНЕВ – гр. Велико Търново

265817_d0eb0f2205364262b125b9f9391c89de гр. Велико Търново, ул. Александър Стамболийски 17
 062638961
vt_bdenevgallery@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

denev.jpg__900x675_q85_crop_subsampling-2Историческа справка за създаването, развитието и фондовете на Художествена галерия „Борис Денев“

Местността Боруна е част от масива Света гора и една от най-атрактивните природни забележителности на Велико Търново. След Освобождението тя получава специално място в плана на града. С появата на Стамболовият мост през 1892 г. местната власт и жителите започват да обмислят възможности за социализирането на района.

През 1899 г. художникът и учител по рисуване Димитър Багрилов моли да му бъде разрешено да построи на общинска площ със свои средства училище, където да се преподават иконопис, резба, моделиране с глина и гипс, скулптура върху камък и рисуване. Общината одобрява искането му, но поради настъпилата криза начинанието не се реализира тогава.

Идеята на Димитър Багрилов е възобновена през 1925 г, когато Общинският съвет и кмета Димитър Раев приемат решение да се построи училище по приложни изкуства и занаяти, гласувана е и исканата сума.

Проектът за сграда е изработен от арх. Христо Тотев. Веднага започва подготвителна дейност и разчистването на Боруна. На 21 юни 1926 г. се състои тържественото полагане на основния камък на Академията за приложни изкуства, както официалните лица наричат сградата, предвидена за художествено-занаятчийско училище. Въпреки големият ентусиазъм начинанието приключва на този етап поради липса на средства.

В началото на 30 те г. на XX в. сградата е предоставена за нуждите на новосъздадения Севернобългарски ветеринарен институт. Със смяната на функционалността освен застроената зона се обособява още една, предназначена за отдих на открито с градина.

В последствие сградата сменя собствеността и предназначението си още веднъж и в нея се разполагат последователно полицейско управление и народна милиция. През 70те год институцията се премества в нова сграда и помещенията на Боруна остават свободни.

По случай мащабните чествания на 800 годишнината от възстанието на Асен и Петър през 1985 г е решено там да се установи градската художествена галерия.

 

ОТДЕЛИ:

 

 

РАБОТНО ВРЕМЕ:

ОТВОРЕНО ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

10.00 – 18.00

ЧЕТВЪРТЪК – ВХОД БЕЗПЛАТЕН

В понеделник е санитарен ден и е затворено за посетители!

ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 Велико Търново, пл. Център 2
 062600464, 062600839
Governor.veliko.tarnovo@gmail.com
 http://www.vt.government.bg

 

 

 

 

 

 

 

Област Велико Търново представлява уникално съчетание на богато културно-историческо наследство и красива природа.

21688282_10155330991053393_5625827435395750801_oАдминистративният център на областта гр. Велико Търново е бил столица на Средновековната българска държава. Да се говори за Велико Търново без пристрастие е невъзможно. Българският народ е черпил от него и ще черпи духовни ценности. Във Велико Търново всеки камък е история.

Редом с това област Велико Търново живее с пулса на своето съвремие. Днес чрез създаване на климат за инвестиции, работа по нови програми, бизнес-планове, инфраструктурни проекти се цели постепенно, но невъзвратимо да се превърне в област от европейски тип, с устойчиво развитие, отговарящо на развитието на всички региони от страните на Европейския съюз.

Област Велико Търново работи за постигане на устойчиво и балансирано развитие, чрез разгръщането на съвременни и високоефективни форми на международен туризъм и на високи технологии в промишлеността, при активно привличане на местни и чуждестранни инвестиции с оглед подобряването на жизнения стандарт на жителите на областта и приобщаването й към страните членки на Европейския съюз.

За обезпечаване на процесите на развитие на област Велико Търново е разработена Стратегия за устойчиво развитие на областта. В нея на базата на анализ на съществуващите силни и слаби страни, възможностите и заплахите, е начертана визия за областта и е формулирана основна стратегическа цел.

Визията на област Велико Търново е “Област Велико Търново – европейски регион с водеща роля на индустриален, транспортно-логистичен, туристически, културен и образователен център, привлекателна за инвеститори, население и туристи, постигаща устойчиво и балансирано развитие на територията и осигуряваща сигурност, чиста и хармонична околна среда и добър жизнен стандарт.”

Основната стратегическа цел, формулирана в областната стратегия за развитие – “Постигане на икономически подем и подобряване на качеството на живот при комплексно и балансирано развитие в областта”, се декомпозира на няколко приоритета. Те са:

Приоритетна цел 1 “Икономически динамизъм и регионална конкурентноспособност”
Приоритетна цел 2 “Инфраструктура и околна среда”
Приоритетна цел 3 “Качество на живота”
Приоритетна цел 4 “Териториално сближаване”
Приоритетна цел 5 “Устойчив алтернативен туризъм”
Приоритетна цел 6 “Институционална среда”

ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ

Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.
/чл. 142 от КОНСТИТУЦИЯ на Република България/

Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.

Областният управител се назначава от Министерския съвет.
/чл. 143 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 29, ал. 3 от Закона за администрацията/

Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.
/чл. 143 от КОНСТИТУЦИЯ на Република България/

Областният управител е териториален орган на изпълнителната власт.
/чл. 19, ал. 3, т. 1 от Закона за администрацията/

Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.
/чл. 29, ал. 1 от Закона за администрацията/

При осъществяване на своята дейност областният управител се подпомага от заместник областни управители и от областна администрация.
/чл. 4, ал. 2 от Устройствен правилник на областните администрации/

Областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.
/чл. 57, ал. 2 от Закона за администрацията/

ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 Велико Търново, пл. Майка България 2
 062619203, 062619108
mayorvt@vt.bia-bg.com
 http://www.veliko-turnovo.bg

 

 

 

 

 

 

 

Велико Търново се намира в централната част на Северна България и има население от около 72 000 души. През Велико Търново криволичи една от големите и пълноводни български реки – Янтра. Днес Търново е 15-ти по големина град в страната и безспорно един от най-красивите и посещавани в България.

ScreenHunter_5303 Jun. 22 16.50Търново е третата поред столица на българската държава (от 1187г. до 1393г.) По време на своя средновековен разцвет градът е играел важна роля на европейската икономическа и политическа сцена. Днес, сякаш за да напомня на отминалата мощ на Второто българско царство, над старата столица се извисява възстановената крепост на хълма Царевец.

Голяма част от сградите тук са запазили традиционния си български стил и това създава уникалната атмосфера в града. Повечето улички, които пълзят по хълмовете на Търново, са тесни и криволичещи, но изпълнени с неповторимо очарование. Много от старите сгради са превърнати в хотели, ресторанти и музеи, които целогодишно посрещат посетители.

Старата столица е много важен образователен център. Местните средни и висши училища се определят като едни от най-добрите в страната. Много млади българи идват тук, за да получат добро образование, което да им осигури възможности за реализация в България и Европейския съюз.

Възможностите за развлечение в града са многобройни. Освен красивата си архитектура, Велико Търново предлага на своите посетители голямо разнообразие от музеи и забележителности, пръснати из калдаръмените улички. Културният календар на старата столица е изпъстрен с различни фестивали, представления и събития, които са разпределени през цялата година. Нощният живот на града също кипи неудържимо и предлага както богато разнообразие от участия, клубни изяви и концерти на български и чуждестранни изпълнители, така и различни барове и заведения.

На уморените от обикаляне посетители Велико Търново може да предложи многобройни места за хапване. Тук можете да опитате както от традиционната местна кухня, така и да се насладите на екзотични вкусове от всички краища на света.

Велико Търново е уникално кътче, съхранило българските дух и традиция през вековете. Но освен живо свидетелство за героичната и богата българска история, страпорестолният град и модерен и жив културен център, който неудържимо подканя всеки посетил го веднъж да се върне отново.
История на Велико Търново

Град Велико Търново е разположен в центъра на България, на половината път между София и Варна. На юг се издигат хладните северни склонове на Стара планина, а северно от града се простира обширната Дунавска равнина.

Град на многобройни забележителности, Велико Търново е един от най-оживените туристически центрове в България. Уникалното му разположение върху трите хълма Царевец, Трапезица и Света гора го правят не само един от най-красивите градове в страната, но и му предава особено очарование и собствена идентичност. Една разходка из този древен град може да остави безмълвен всеки, стъпил на тесните калдъръмени улички.

Редуващите се със съвременни сгради възрожденски къщи са сякаш накацали една върху друга. Всяка от тях е уникален паметник на архитектурата. Велико Търново е едно от малкото места, на които природата и изграденото от човека се допълват, за да създадат неочаквана хармония.

Запазените паметници на културата във Велико Търново по уникален начин съчетават духа на всички епохи и периоди от българската история – от Древността до наши дни. Първите следи от обитатели на района датират от далечния VI в. преди Христа. На хълма Царевец е открито тракийско селище още от третото хилядолетие пр.н.е.

През Средновековието Царевград Търнов е перлата в короната на българските владетели. А след като българите отхвърлят византийското иго през 1185, Търново става престолен град и остава столица на България до нашествието на османците в Европа.

След освобождението на града от руските войски на 7 юли 1877 г., тук, в сградата на турския конак, се провежда съдбоносното Учредително събрание от 10 февруари 1879 г. Именно тогава се приема една от най-демократичните за своето време европейски конституции – Търновската. Този исторически акт поставя основите на новата българска държава.

Днес Велико Търново е модерен европейски град, който е не само административен център, но и туристическа дестинация и културно средище.

 

 
Култура и туризъм

carevec.jpg__900x675_q85_crop_subsampling-2Старопрестолният град Търново пази уникални съкровища на историческата българска памет, които чакат своя шанс да се разкрият пред всеки посетител.

Сигурен повод за празнични чествания и разгръщане на наследственото богатство на Търновград е 22 март – празникът на града. На тази дата през 1230 г. българите побеждават епирския деспот кир Теодор Комнин при Клокотница. В чест на успешната битка по поръчение на Иван Асен II е построена църквата “Св. Четиридесет мъченици”.

Символ на възхода на Средновековна България са паметникът „Асеневци“ (издигнат през 1985 г. по случай 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър) и спектакълът “Звук и светлина”. Единствено в Европа и сред малкото в света, аудио-визуалното шоу на хълма Царевец пресъздава в красиви цветови гами и подходящо подбрани музикални “епизоди” от историята на България. Невероятна гледка се откроява от площада „Цар Иван Асен II“, точно пред крепостта.

Атрактивна е разходката на хълма Царевец. Посещението на дворцовия и патриаршеския комплекс е неповторимо преживяване. В църквата на двореца са били положени мощите на известната светица Петка Търновска. Някога в крепостта е имало 23 храма и 4 манастира.

Сред културните паметници в столицата на Второто българско царство се открояват и творения на майстор Кольо Фичето. Най-известната му работа във Велико Търново е Къщата с маймунката – построена през 1849 г. триетажна сграда, разположена на две улици между старите хали и Самоводската чаршия.

Възрожденски дух преследва посетителя на всяка крачка по калдаръмената улица “Гурко” между безбройните реставрирани къщички. Тук се намира и обявената през 1965 г. за паметник на културата с национално значение Сарафкина къща, построена за Димо Сарафина през 1861 г.

Символ на занаятчийско-търговския характер на стария град е Самоводската чаршия, създадена през 60-те и 70-те години на XIX век.

Любителите на изобразителното изкуство могат да се насладят на творби от различни периоди на българското изкуство, разглеждайки една от най-старите в страната галерии – Държавната художествена галерия.

Почитателите на българската литература пък трябва да посетят къщите-музеи “Петко Р. Славейков” и „Емилиян Станев“.

На 4 км от Велико Търново се намира архитектурно-музейният резерват Арбанаси. В селището има 7 храма, в т. ч. и “Св. Богородица”, където можете да се поклоните пред чудотворната икона на Богородица, която според местните вярвания сбъдва желания.

На 6 км от града пък е разположен Патриаршеският манастир, известен с книжовната дейност на Евтимий Търновски.

Особено внимание заслужава археологическият резерват Никополис ад Иструм – римски и ранновизантийски град, разположен върху левия бряг на р. Росица, създаден по подобие на малоазийските градове.

 

 

 

 

 

 

 

 


Вижте по-голяма карта