Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Велико Търново

Мултимедиен посетителски център Царевград Търнов Музей на восъчните фигури Велико Търново

ScreenHunter 4236 Велико Търново, ул. Никола Пиколо 6
062638841
 tic@velikoturnovo.info

 

 

 

 

 

 

 

Мултимедийният посетителски център „Царевград Търнов“ , популярен като „музей на восъчните фигури“, е разположен в близост до хълма Царевец, в самото сърце на старопрестолния град. В него, под формата на скулптури и стенописи са представени исторически личности и паметни събития от периода на Второто българско царство. Визуализира се живота на различните социални слоеве в средновековното българско общество – владетели, духовенство, болярска и войнска прослойка, занаятчии.

Untitled collage (10)Посетителите могат да се докоснат до богатата история на Търновград като символ на царственост, войнска слава и духовна мощ.

Посетителският център съдържа 29 скулптурни фигури, разположени на два етажа. Автор на концепцията за представяне на исторически личности е скулптoрът Борис Борисов. Пресъздани са сцени от българското средновековие и най-вече величието на Търновград през царуването на династията Асеневци.

Посетителите могат да видят и фигурите на цар Калоян и цар Иван Асен II. Концепцията на музея е развита в няколко основни направления – представяне на царската и на войнската слава, на духовността – развитието на книгите, на зографството и занаятите. Изключително интересна е сцената, представяща пленяването на Балдуин Фландърски от цар Калоян.

Изграждането на Мултимедийния посетителски център е част от проекта “Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура в община Велико Търново” по ОП “Регионално развитие” 2007 -2013, на стойност 6 750 000 лв.

РАБОТНО ВРЕМЕ:

Понеделникаревград

12:30 – 18:30ч. (последен вход) през летния сезон (април-септември)

12:30ч. – 17:30ч. (последен вход) през месец октомври

12:30ч. – 17:00ч. (последен вход) през зимния период (ноември- март)

Вторник – Неделя

09:30 – 18:30 ч. (последен вход) през летния сезон (април-септември)

09:30 – 17:30ч. (последен вход) през месец октомври

09:30 – 17:00 ч. (последен вход) през зимния сезон (ноември – март)

Цени:

10 лв е цената на билет за възрастни.

Билетите за учащи и пенсионери са на цена от 5 лв.

Телефон за резервации и информация- 062/622 148

Телефон за резервации за всички музейни обекти във Велико Търново- 0887 659 829

При резервация групите влизат с предварително запазен час, на всеки 30 минути

Екскурзоводското обслужване при посещението на Мултимедийния център се осъществява само от екскурзоводи на Регионален исторически музей Велико Търново, след предварителна заявка за съответния език и в работното време на обекта. Часовете за посещение са фиксирани на всеки половин час. Технологичното време за обслужване на една група е 30 минути.

Групата не може да надхвърля 15 души.

Група без заявка се обслужва единствено при свободен график.

Група със заявен час и просрочила времето с повече от 15 минути, не се допуска в обекта.

Профилактика на обекта: всеки понеделник от 9.00 до 12.30 часа.

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЯЛА ЧЕРКВА

s1_onblogo Бяла Черква, ул. Цанко Церковски 6
 061342533, 0882556599, 0882559133
muzei_bcherkva@abv.bg
 http://www.museumbcherkva.com

 

 

 

 

 

 

 

Бяла черква е там, където свършват последните северни гънки на Стара планина и започва просторната Дунавска равнина, а река Росица напуска живописния си пролом и поема през полята. Селище с изключително богата история, едно от ярките просветни и революционни средища от епохата на Възраждането.

Untitled collage (10)Местните обитатели – траки, римляни, славяни, прабългари и османски турци – са оставили следи в землището на Бяла черква през почти всички исторически периоди : крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда. Оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм /с.Никюп/ за Мелта /Ловеч/ и Сердика. Първото селище е възникнало на отвъдния бряг на река Росица, в местността “Селище” и носело името Белинска Бяла черква.

Според преданието неговите жители участвали в първото Търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището. Днешна Бяла черква е възникнала върху селцето Мурад бей, наричано още Горни турчета, създадено през ХV в. от турски колонисти с цел стопанско съживяване на владението, подарено на Гази Фируз бей. През ХVI и ХVII в. тук се заселват християни от изчезналото средновековно селище Белинска Бяла черква, както и от близките села. Българите стават преобладаващо население. Името Бяла черква е възстановено след Освобождението през 1878 г.

През Възраждането в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и националноосвободителните борби.През 1832 г. белочерковци построили първата църква “Св.Димитър “, а през 1866 е построена новата цълква, която съществува и днес. До селото достига препис на Паисиевата история, а през 1835 г. било открито първото килийно училище.Нова училищна сграда била построена през 1858, а през 1874 – открито и първото в околността класно училище.

През 1869 г. Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско чителище с името “ Селска любов “, а на следващата година и първата пътуваща театрална трупа. Училището, читалището и църквата превръщат селото в културно и просветно средище, което активно се включва в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен комитет с председател Бачо Киро Петров.

Започва усилена подготовка за борба, която дава плодове през бунтовния април 1876. На 28 април/ст.ст./1876 101 белочерковци начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира четата на поп Харитон и Бачо Киро, водила деветдневни героични сражения с турците в Дряновския манастир. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси, но бива заловен и изправен пред турски съд в Търново и обесен на 28 май 1876. В същата година трима белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.На 24 юни/ст.ст./ 1877 г. Бяла черква посреща свободата.

След Освобождението започва икономически и културен подем. През 1895 г. учителят Никола Бакев полага основите на БСДП, а през 1897 г. Цанко Церковски учредява Младежко Просветително дружество, което поставя началото на организирано земеделско движение у нас.Основен поминък на населението са земеделието и лозарството. Още през 1900 г. в Бяла черква е докарана първата вършачка. Следва закупуването на още 108 такива – толкова, колкото в цяла Северна България.

През 1903 г. се създава лозарско дружество, а през 1905 се полагат основите на Кредитна кооперация “Защита” – една от първите в страната. Селото е водоснабдено и електрифицирано през 1922 г. Много са белочерковците, взели участие във войните. Техните имена са изписани на Паметника на свободата в центъра на селището.

Бяла черква е родно място на велики българи – Бачо Киро, Цанко Церковски, Райко Даскалов, проф. Ал.Бурмов. В чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година Бяла черква е призната за град. На територията на града признателните поколения са издигнали 11 монументални паметника и поставили 94 паметни плочи. За историята на селището разказват 4 музея.

НАРОДНА БИБЛИОТЕКА П. Р. СЛАВЕЙКОВ – ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО 

ScreenHunter 3519 гр. Велико Търново, ул. Ив. Ботева 2
062627901
prs@libraryvt.com
http://www.libraryvt.com

 

 

 

 

 

 

 

Кратка история на РНБ „П. Р. Славейков“

 

sgradaНародна библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново е създадена първоначално като трето книгохранилище за страната (след Националната библиотека в София и Народната библиотека в Пловдив). Основана е през 1889 г. като първата публична библиотека в гр. Велико Търново със свой устав и правилник на базата на „Устав на дружество Развитие“ и Правилник към него, в който са регламентирани въпроси по издръжката, избора на ръководство, закупуване, използване и поддържане на книжния фонд. За основно ядро на книжовния фонд служат книгите от великотърновската община и мъжката гимназия „Св. Кирил“. Закупувана е художествена и научнопопулярна литература, печатана предимно от местните издателства и печатници. След узаконяването на библиотеката на 11 юли 1920 г. тя започва да получава по един безплатен депозитен екземпляр от цялата българска печатна индустрия. Заедно с частични дарения, това са единстените постъпления до 9 септември 1944 г.

На 15 август 1922 г. в зданието на ефорията „Ангел Попов“ се открива третата в България Народна библиотека във Велико Търново. За директор е назначен Моско Москов – археолог, литературен критик, историк, езиковед, реализира се професионално като учител, библиотекар, туристически деятел и общественик. През целия период, в който е директор на библиотеката, той работи всеотдайно за издигането й като стабилна културна институция. През ноември същата година се открива и читалня в библиотеката.

След напускането на Моско Москов през 1932 г., за малко време длъжността командирован директор заемат Димитър Цончев и Асен Христов. На 27 юли 1933 г. за „пръв на постоянна служба библиотекар“ (директор) е назначен Пенчо Крусев. Той изработва първата в страната краеведска картотека, включваща около 20 000 ръкописни фиша с публикации за Велико Търново. По негово време започва строителството на библиотечна сграда и излиза от печат „Първи годишник на Народна библиотека във Велико Търново. Отчет за 1941 г. и история на библиотеката 1922 – 1942 г.“ През август 1944 г. на 57 години и след 11 години като директор на библиотеката, Пенчо Крусев умира. Новият директор, Иван Пенчев, въвежда свободния достъп до фондовете на градските читалищни библиотеки.

През 1954 г. библиотеката се премества в нова сграда – единствена в страната строена специално за нуждите на библиотека сграда със седеметажно книгохранилище. Обособяват се Заемна за възрастни, Детски отдел, Регистрация, Обработка и каталози, Справочен и методичен отдел.

На 20 март 1958 г. се одобрява наименуването на библиотеката в Окръжна библиотека – „Петко Рачев Славейков“. По време на управлението на директор Вълчо Сариев е обособен отдел „Изкуство“.

През 1971 г. библиотеката е наградена с орден „Кирил и Методий“ I-ва степен по случай 50 години от създаването й, представен е юбилейният сборник „Петдесет години в служба на народа“. През 1974 г. за директор е назначена Диана Султова, като през нейното управление библиотеката развива активна международна дейност.

През януари 1988 г. за директор е назначен Димо Минчев. По време на неговото управление, на 20 май 1994 г., се открива нов филиал в кв. „Бузлуджа“ със заемна и читалня за възрастни, детски отдел със занималня и фондохранилище, където са пренесени за съхранение депозитната художествена литература след 1944 г. и всички чужди вестници и списания. През ноември 1989 г. във връзка с честването на 100 години от основаването на първата държавна библиотека във В. Търново, пред входа на библиотеката е открит барелеф на П. Р. Славейков, дело на скулптора Константин Денев и арх. Лъчезар Лалев.

След проведен конкурс за директор на библиотеката на 16 август 2000 г., длъжността заема Иван Александров. Калина Иванова е назначена за заместник-директор. Важен приоритет на ръководството на библиотеката става обновяването на компютърните системи и активното използване на информационните технологии в текущата работа.

Народна библиотека „П. Р. Славейков“ е методичен център за 150 обществени библиотеки на територията на област Велико Търново. Днес библиотеката притежава универсален фонд от 600 000 тома литература на книжни и цифрови носители, с които обслужва годишно 10 000 читатели, участва в международни културни образователни програми и проекти, сътрудничи на обществени организации и сдружения и кореспондира с водещи обществени библиотеки.

 

УСЛУГИ:

 

 

Работно време

Централна библиотека – ул. Иванка Ботева 2

09.00 – 18.30 ч. (понеделник – петък)
09.00 – 17.30 ч. (събота)

 Копирен център – ул. Иванка Ботева 2, 2 ет.
09.00 – 17.30 ч. (понеделник – петък)

Отдел „Изкуство“ – ул. Краков 8
09.30 – 17.30 ч. (понеделник – петък)

 Чуждоезиков център „EAGLE“ – ул. Симеон Велики 7, 2 ет.
09.00 – 17.30 ч. (понеделник – петък)

 Детски отдел – ул. Симеон Велики 7, 1 ет.
09.00 – 17.30 ч. (понеделник – петък)

 Средношколски отдел – ул. Симеон Велики 7, 1 ет.
09.00 – 17.30 ч. (понеделник – петък)

 Филиал „Бузлуджа“ – ул. Деню Чоканов 8
09.00 – 18.00 ч. (понеделник – петък)

Библиотеката (включително всички отдели и филиали) не работи с читатели всеки последен четвъртък от месеца!

 

ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА И СПОРТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ГР.ВЕЛИКО ТЪРНОВО

11219359_960418690662841_3362405432775795578_n гр. Велико Търново, ул. Краков 3
062641943, 062641882, 062641992

 

 

 

 

 

 

 

 

4b61d111cf84d_5_DKS-Vasil-Levski-2-300x200Дворецът на културата и спорта “Васил Левски” е открит на 15 ноември 1985 г. във връзка с честването на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър, възстановяването на българската държава и провъзгласяването на Търновград за нейна столица.

Комплексът е разположен върху 20 027 кв. м. (тротоарни площадки и стълбища -4000 кв.м.; паркова среда, вътрешни обслужващи асфалтирани пътища и паркинги -10843 кв.м.) между улиците: “Краков” – на изток, “Княз Ал. Батемберг” – на север и ул.”Толедо” – на запад и покрити паркинги над СОУ “Акад. Емилиян Станев” – на юг. Основната сграда заема 5184 кв.м застроена и има 11 726 кв.м разгъната площ на 10 нива.

Транспортни връзки: до ул.”Краков” – автобуси с № 5; по бул.”България” – спирка “Беляковско шосе”: тролейбус№ 2 и автобуси №№ 4, 9, 40, 60, 110; по бул.”Н.Габровски” – спирка “Болница”: тролейбус № 1 и автобуси №№  13, 20,30,70.

Голямата зала има 1600 места с 6+2 изхода, допълнителна възможност за концерти и др. обществени прояви за поставяне на до 300 подвижни стола, сцена 200 кв.м. и подвижен подиум от модули с размери 100/200/100 см с обща площ 240 кв.м.

Игралното поле: хандбал – 40 х 20 м, баскетбол – 18 х 26 м, волейбол – 9 х 18 м със стандартните странични разстояния до стените на залата, височина над полетата 13 м.; изкуствена стена за спортно катерене с 4 писти с височина 12,80 м. Осветлението осигурява 1500 лукса. Възможност за ефектно осветление и озвучаване. Залата има оборудвана кинокабина и широк екран с възможност за 35 мм филмови прожекции. Журналистически ложи 1 х 20 места и 2 х 7 места. Официална ложа със 17 места. Телевизионни площадки, разположени 1 централно и 2 странично. Рекламна площ – 90 кв.м.

Конферентната зала е с 40+6 работни места и 5 кабини за симултанен превод от и на 5 езика. Заседателни зали – 1 х 20 места, 1 х 15 места, 1 х 5 места. Пресцентърът има 60 места и 8 кабини с директен поглед към залата, офис и WC.

Две тренировъчни зали по 150 кв.м., 2 лекарски кабинета, 4 съблекални х 50 кв.м., всяка с масажно помещение, съблекалня с гардероб, баня с 4 душа (ел.бойлери) и WC. Една гримьорна – 30 кв.м. Климатици.

Централното входно фоайе има 4 обособени места за магазини и 350 кв.м. изложбена площ на 2 нива.

Електронното информационно табло може да обслужва следните спортове: хандбал, баскетбол, волейбол, мини-футбол, вдигане на тежести, борба, бокс, тенис, спортна и художествена гимнастика, спортно катерене. Има възможност за показване на рекламни и информационно текстове на таблици от 10 реда по 30 знака.

Телефонни връзки – 10 директни с възможност за включване на допълнителни във всички зали.

Комплексът предлага възможност за директно ТV-излъчване и е включен на 2 кабелни оператора за ВТ – “Видеосат” и “Евроком”

 

 

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ БОРИС ДЕНЕВ – гр. Велико Търново

265817_d0eb0f2205364262b125b9f9391c89de гр. Велико Търново, ул. Александър Стамболийски 17
 062638961
vt_bdenevgallery@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

denev.jpg__900x675_q85_crop_subsampling-2Историческа справка за създаването, развитието и фондовете на Художествена галерия „Борис Денев“

Местността Боруна е част от масива Света гора и една от най-атрактивните природни забележителности на Велико Търново. След Освобождението тя получава специално място в плана на града. С появата на Стамболовият мост през 1892 г. местната власт и жителите започват да обмислят възможности за социализирането на района.

През 1899 г. художникът и учител по рисуване Димитър Багрилов моли да му бъде разрешено да построи на общинска площ със свои средства училище, където да се преподават иконопис, резба, моделиране с глина и гипс, скулптура върху камък и рисуване. Общината одобрява искането му, но поради настъпилата криза начинанието не се реализира тогава.

Идеята на Димитър Багрилов е възобновена през 1925 г, когато Общинският съвет и кмета Димитър Раев приемат решение да се построи училище по приложни изкуства и занаяти, гласувана е и исканата сума.

Проектът за сграда е изработен от арх. Христо Тотев. Веднага започва подготвителна дейност и разчистването на Боруна. На 21 юни 1926 г. се състои тържественото полагане на основния камък на Академията за приложни изкуства, както официалните лица наричат сградата, предвидена за художествено-занаятчийско училище. Въпреки големият ентусиазъм начинанието приключва на този етап поради липса на средства.

В началото на 30 те г. на XX в. сградата е предоставена за нуждите на новосъздадения Севернобългарски ветеринарен институт. Със смяната на функционалността освен застроената зона се обособява още една, предназначена за отдих на открито с градина.

В последствие сградата сменя собствеността и предназначението си още веднъж и в нея се разполагат последователно полицейско управление и народна милиция. През 70те год институцията се премества в нова сграда и помещенията на Боруна остават свободни.

По случай мащабните чествания на 800 годишнината от възстанието на Асен и Петър през 1985 г е решено там да се установи градската художествена галерия.

 

ОТДЕЛИ:

 

 

РАБОТНО ВРЕМЕ:

ОТВОРЕНО ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

10.00 – 18.00

ЧЕТВЪРТЪК – ВХОД БЕЗПЛАТЕН

В понеделник е санитарен ден и е затворено за посетители!

ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 Велико Търново, пл. Център 2
 062600464, 062600839
Governor.veliko.tarnovo@gmail.com
 http://www.vt.government.bg

 

 

 

 

 

 

 

Област Велико Търново представлява уникално съчетание на богато културно-историческо наследство и красива природа.

21688282_10155330991053393_5625827435395750801_oАдминистративният център на областта гр. Велико Търново е бил столица на Средновековната българска държава. Да се говори за Велико Търново без пристрастие е невъзможно. Българският народ е черпил от него и ще черпи духовни ценности. Във Велико Търново всеки камък е история.

Редом с това област Велико Търново живее с пулса на своето съвремие. Днес чрез създаване на климат за инвестиции, работа по нови програми, бизнес-планове, инфраструктурни проекти се цели постепенно, но невъзвратимо да се превърне в област от европейски тип, с устойчиво развитие, отговарящо на развитието на всички региони от страните на Европейския съюз.

Област Велико Търново работи за постигане на устойчиво и балансирано развитие, чрез разгръщането на съвременни и високоефективни форми на международен туризъм и на високи технологии в промишлеността, при активно привличане на местни и чуждестранни инвестиции с оглед подобряването на жизнения стандарт на жителите на областта и приобщаването й към страните членки на Европейския съюз.

За обезпечаване на процесите на развитие на област Велико Търново е разработена Стратегия за устойчиво развитие на областта. В нея на базата на анализ на съществуващите силни и слаби страни, възможностите и заплахите, е начертана визия за областта и е формулирана основна стратегическа цел.

Визията на област Велико Търново е “Област Велико Търново – европейски регион с водеща роля на индустриален, транспортно-логистичен, туристически, културен и образователен център, привлекателна за инвеститори, население и туристи, постигаща устойчиво и балансирано развитие на територията и осигуряваща сигурност, чиста и хармонична околна среда и добър жизнен стандарт.”

Основната стратегическа цел, формулирана в областната стратегия за развитие – “Постигане на икономически подем и подобряване на качеството на живот при комплексно и балансирано развитие в областта”, се декомпозира на няколко приоритета. Те са:

Приоритетна цел 1 “Икономически динамизъм и регионална конкурентноспособност”
Приоритетна цел 2 “Инфраструктура и околна среда”
Приоритетна цел 3 “Качество на живота”
Приоритетна цел 4 “Териториално сближаване”
Приоритетна цел 5 “Устойчив алтернативен туризъм”
Приоритетна цел 6 “Институционална среда”

ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ

Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.
/чл. 142 от КОНСТИТУЦИЯ на Република България/

Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.

Областният управител се назначава от Министерския съвет.
/чл. 143 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 29, ал. 3 от Закона за администрацията/

Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.
/чл. 143 от КОНСТИТУЦИЯ на Република България/

Областният управител е териториален орган на изпълнителната власт.
/чл. 19, ал. 3, т. 1 от Закона за администрацията/

Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.
/чл. 29, ал. 1 от Закона за администрацията/

При осъществяване на своята дейност областният управител се подпомага от заместник областни управители и от областна администрация.
/чл. 4, ал. 2 от Устройствен правилник на областните администрации/

Областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.
/чл. 57, ал. 2 от Закона за администрацията/