Вълчи дол е пример за община, която постига високи резултати при изпълнението на своите социални политики.
Велинград – много повече от СПА!
Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.
Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?
Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.
22 март – официалният празник на Велико Търново
Велико Търново се намира в централната част на Северна България.
Община Смолян крие за всекиго по нещо!
Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.
Община Минерални Бани
Разположена в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.
Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“
Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава.
Какво не знаете за община Цар Калоян?
Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян.
Варна
ОП ДЕЗИНФЕКЦИЯ, ДЕЗИНСЕКЦИЯ И ДЕРАТИЗАЦИЯ – ГР. ВАРНА
 |
 гр. Варна, бул. Съборни 19 0889500801 ddd_opvn@abv.bg |
ОП „Дезинфекция, дезинсекция, дератизация-Варна“ – Варна е специализирана структура на Общината за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на общински обекти /административни сгради, училища, детски градини, ясли, паркове, алеи, междублокови пространства, спортни и детски площадки и др./ и на извънобщински обекти по договори или по заявка на частни юридически и физически лица.
В дейността му има няколко приоритета по отношение превенцията на общественото здраве:
- Дезинфекция /борба срещу болестотворни микроорганизми/
- Дезакаризация /борба срещу кърлежите/.
- Дезинсекция срещу комари /имагоцидна – срещу възрастните форми и ларвицидна – срещу ларвите им/.
- Дератизация /борба срещу гризачите – мишки и плъхове/.
- Регулярна поддръжка на обекти срещу битови вредители и гризачи.
- Изтребителни третирания срещу бълхи, мравки, оси, стършели и др.
ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВАРНА
 |
 Варна, ул. Преслав 26 052688222 governor@vn.government.bg http://www.vn.government.bg/ |
БИОГРАФИЯ
Марио Смърков е роден през 1969 година в гр. Варна.
Женен. Баща на две деца.
През 1999 г. завършва висше образование с образователно-квалификационна степен магистър, специалност „Право“.
От 1999 г. до 2017 година заема различни длъжности в Национална служба „Сигурност“, Държавна агенция „Национална сигурност“ и в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.
Награждаван е многократно от директора на НСС, председателя на ДАНС и главния секретар на МВР.
През 2017 година напуска системата на МВР и до заемането на поста областен управител работи в частния сектор, по направления – фирмената сигурност и подбор на персонал.
Ползва английски и руски език.
Исторически бележки
Първите следи от цивилизация във Варна и областта се отнасят към третото хилядолетие преди Новата ера. Най-старото златно съкровище на човешката цивилизация е открито във Варна през 1972 г. То е изработено около 4000 г. пр. н. е.
Херодот пише, че гръцките преселници са били привлечени от спокойните води в залива и са се заселили по тези земи преди около 2600 г. Те са заварили тракийско поселище, носещо името Одесос, което славяните са нарекли Варна през VII в. от н.е. През римско време градът запазва своето икономическо и културно значение. Термите, най-големият обществен архитектурен комплекс от античността открит в България, е и сред най-големите в Европа от този период. Запазените до наше време стени на сградите свидетелстват за размери, надхвърлящи 7000 кв. м.
Прабългарите, които идват от север през пролетта на 681 г. от н.е., разбиват армията на византийския император Константин IV Погонат при устието на Дунав. Със сключения след това във Варна мирен договор официално е признато съществуването на българската държава.
Варна се отбелязва в историческите източници и с битката през 1444 г. Със загубата на крал Владислав III Ягело от войските на Отоманските турци България окончателно попада под османско владичество, което продължава около пет столетия.
566 години от битката при Варна
Варна е последният град, освободен от руските войски. Това става на 27 юли 1878г., а градът е окончателно предаден на руските и българските власти на 23 октомври 1878г. Временното руско управление трябвало за кратко време да изгради административен апарат. Премахвайки турската административна власт, русите използват в основни линии старото административно деление на страната – вилаети, санджаци и каази, т.е. области, окръзи, околии и общини.
Руските власти възприемат като най-голяма административна единица губернията. Варна е определен за център на губерния и за пръв губернатор е назначен генерал маьор Иван Кишелски – българин на руска служба. От октомври 1878г. той е сменен от камер юнкер Н.Баумгартен. Следващият губернатор е видният български политик Драган Цанков, четвърти е д-р Панайот Минчович, сменен на 20 декември 1880г. от Васил Стоянов (един от основателите на българското книжовно дружество), който остава до приемането на Закона за закриване на губерниите.
Във Варненска губерния влизат Варненски, Балчишки, Манкалянски, Хаджиоглу Пазарджишки (Добрички), Провадийски и Шуменски окръг. По-късно Шуменски и Манкалянски окръзи отпадат. При административното деление след 1880г. Варна е определена за седалище на окръг, обхващащ Варненска, Провадийска, Новоселска (Дългополска), Балчишка, Добричка и Куртбонарска (Тервелска) околии.
След Освобождението през 1878 г. градът се развива бързо. Издигнати са множество модерни сгради – оттогава са и 150-те архитектурни паметника, които съществуват днес. Първата предачна фабрика за памук се открива през 1892 г. През същата година се основава и организацията на морските търговци. Първите корабостроителни докове са построени през 1907 г., а през 1912 г. започва да функционира фарът на нос Галата. През 1926 г. са построени морските бани. Тогава пристигат и първите 1100 организирани туристи.
От 1913г. Балчишка, Добричка и Куртбонарска отпадат от територията на окръга. При административната реорганизаия от 1934г., когато се премахват окръзите и се образуват области, Варна влиза в състава на Шуменска област. През този период окръжни управители са били такива видни участници в освободителните борби, политически дейци и общественици, като Иван Драсов, Тодор Пеев, Господин Иванов, Жеко Ив.Жеков и др.
След 9 септември 1944г. Варна е определен за център на област и за областен директор е назначен Георги Трайков. Със Закон за разпределяне територията на Републиката на окръзи от 1949г. Варна става център на окръг, в който влизат Варненска, Провадийска, Добричка, Балчишка, Генералтошевска и Тервелска околии. На 18 август 1987г. деветото Обикновено народно събрание приема Закон за ново административно деление на страната, съгласно който се ликвидират окръзите и се създават области. Първоначално Варненска област обхваща териториите на бившите Варненски, Добрички и Шуменски окръзи, но по-късно и трите се обособяват като самостоятелни области.
Културно-исторически забележителности
Варна е един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, фестивален и конгресен център, художествени галерии, библиотеки и активната читалищна мрежа, редица международни културни прояви.
Някои от забележителностите на област Варна:
ОБЩИНА ВАРНА
Аквариум
Аладжа манастир
Археологически музей
Аспарухов мост
Военно-морски музей
Градският часовник
Дворецът “Евксиноград”
Дворец на културата и спорта
Делфинариум
Драматичен театър – Филиал
Държавен Куклен театър
Еврейска синагога
Етнографски музей
Катедралата „Успение Пресвятия Богородици“
Летен театър
Малки терми (IV и V в. сл. Хр.)
Морска градина
Музей за история на Варна
Музей на Възраждането
Мюсюлманска джамия
Оперно Филхармонично дружество – Варна
Парк-музей “Владислав Варненчик”
Планетариум
Побити камъни
Прабългарско селище
Природонаучен музей
Раннохристиянска базилика Джанавар тепе (VI в.)
Римски терми
Терариум „Екзотик Зоо“
Фестивален и конгресен център
Християнски храмове
ОБЩИНА АВРЕН
Биосферен резерват /под егидата на ЮНЕСКО/
Късноантичната и средновековна крепост “Петрич кале”
Средновековният скален манастир
ОБЩИНА АКСАКОВО
Местността “Батова” край с.Долище
Местността “Побити камъни” край с.Слънчево
ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ
Природната забележителност “Ятата”
ОБЩИНА ДЕВНЯ
Местност „Вълшебен извор“
Музей на мозайките
ОБЩИНА ДОЛНИ ЧИФЛИК
Етнографски музей
ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ
Архитектурно-етнографски комлекс
Исторически музей
ОБЩИНА ПРОВАДИЯ
Етнографски колекции в селата Манастир и Добрина
Етнографски комплекс “Ламбова къща”
Историческа крепост “Овеч”
ОБЩИНА СУВОРОВО
Градски исторически музей
Джамия – третата по големина в североизточна България
Международни културни прояви, провеждани в град Варна
МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА ПОП-ИЗПЪЛНИТЕЛИ „ОТКРИТИЕ“- ежегоден; провежда се през месец април.
МЕЖДУНАРОДЕН МАЙСКИ ХОРОВ КОНКУРС „ПРОФ. Г. ДИМИТРОВ“ -провежда се на всеки две години през м. май; последно издание през 2003г.
МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА ГРАДСКА ПЕСЕН „МОРЕ И СПОМЕНИ“- ежегоден, провежда се през месец май.
МЕЖДУНАРОДНО БИЕНАЛЕ НА ГРАФИКАТА- провежда се на всеки две години през месец май; последно издание през 2003г.
МЕЖДУНАРОДЕН ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ -ежегоден; провежда се от 1 до 11 юни.
МЕЖДУНАРОДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ – ежегоден; провежда се през втората половина на м. юни и продължава до края на м. юли.
МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕТНИ НАУЧНИ СРЕЩИ – ежегодни; провеждат се в края на месец юни в рамките на МЕЖДУНАРОДНИЯ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“
МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС- провежда се на всеки две години в края на месец юли; последно издание през 2002 г.
МЕЖДУНАРОДНА ЛЯТНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ – ежегодна; провежда се през м. юли в рамките на Музикалния фестивал.
МЕЖДУНАРОДЕН ФОЛКЛОРЕН ФЕСТИВАЛ- ежегоден; провежда се в началото на м. август.
МЕЖДУНАРОДЕН ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ- ежегоден; провежда се в средата на месец август.
МЕЖДУНАРОДЕН ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ „ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ“-ежегоден, провежда се в края на месец август.
МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА КУКЛЕНО ИЗКУСТВО „ЗЛАТНИЯТ ДЕЛФИН“ – провежда се на всеки три години в началото на месец октомври; последно издание през 2002г.
Инфраструктура
Пристанище Варна ЕАД- http://www.port-varna.bg/
Пресечна точка на няколко Европейски транспортни коридора. Неговото кръстопътно положение, на западния бряг на Черно море и отлични транспортни връзки го правят удобен логистичен мост между Европа, Русия, Украйна, страните от Кавказкия регион, Близкия и Далечен Изток.
В структурата на Пристанище Варна ЕАД влизат 3 съставни пристанища: Варна-Изток, Варна-Запад и Балчик.
Обработват се всички видове товари, вкл. и течни, но типични са зърното, контейнерите, химическите продукти и генералните товари. През 2001 г. Варна е №1 в обработката на сухи товари в страната.
Единственият в Черноморския регион жп. фериботен терминал с възможност за смяна на жп. талигите от европейски на руски стандарт. С това си уникално предимство терминалът предлага един от най-късите и евтини пътища за товарите между Европа и Азия.
2 контейнерни терминала, по един на пристанищата Варна- Изток и Варна-Запад
Брой кейови места: 34
Обща дължина на кея: 5765м
Открита складова площ: 240 100 кв. м
Закрита складова площ: 77 400 кв. м
Терминали: 10
Горе
Пристанище “ЛЕСПОРТ” ЕАД
Пристанището е разположено на северния бряг на Варненското езеро между с. Казашко и с. Езерово. Обработва всички видове товари.
Пристанището разполага с три товарни места с дължини 90, 220 и 110 m.
Обща дължина на кея – 420 м.; открита складова площ – 50 000 кв.м.; закрита складова площ – 1 000 кв.м.
Горе
Пристанище “ФЕРИБОТ”
Пристанището е разположено на южния бряг на Белославското езеро. Специализирано да обработва вагони и автомобили от фериботите по линията Варна – Иличовск и Грузия.
Пристанището разполага с две товарни места с дължини по 200 m. Съоръжено с подемно-преходен мост и пункт за смяна на талигите на вагоните.
Горе
Пристанище “ТЕЦ – ВАРНА”
Разположено е в северозападния край на Варненското езеро, непосредствено пред ТЕЦ Варна. Специализирано за обработка на въглища, предназначени за ТЕЦ- Варна.
Обща дължина на кея – 611 м.; разполага с три кейови места, оборудвани с конвенционални грайферни кранове.
Горе
Пристанище “ПЕТРОЛ”
Разположено на южния бряг на стария канал море-езеро. Предназначено е за обработка на нефтопродукти и други наливни товари. Обща дължина на кея – 500 м.; три корабни места; резервоари за съхранение на 56 000 куб.м. нефтопродукти и други наливни товари.
Горе
Международно летище Варна – http://www.varna-airport.bg/
Въздушна врата на цялото Северно крайбрежие на България. Аеропортът е втори по големина в страната.
Годишно обслужва над един милион пътници. Осъществява връзка с около 100 направления в над 30 държави в Европа и Азия.
Работи с близо 100 български и чужди авиокомпании по редовни и чартърни полети. Чартърните програми на авиокомпаниите, превозващи туристи, започват от ранна пролет и продължават до късна есен.
Разполага с модерни терминали, автоматизирана система за обработка на пътници и багажи.
Предлага голяма складова база, възможности за обслужване на карго полети, малка авиация.
Инвестициите са насочени към обновление, разширяване и модернизиране на терминалите, информационните системи и системите за обработка на пътници и багажи, системите за сигурност и безопастност на полетите.
Горе
Телекомуникации
Най-добрата телекомуникационна мрежа в България
Една от най-високите степени на цифровизация в страната: град Варна 44.4%, Варненски регион 36%, средно за страната 21%.
Плътността на телефонни линии на 1000 граждани е 481
Степента на дигитализация на Варненската телекомуникационна мрежа е три пъти повече от средната за страната. Дигитални телефонни центрове Siemens и Ericsson
300 км фиброоптични кабели; MAN – ATM/STM
Варна е един от основните възли на два международни подводни оптични кабела: KAFOS – свързващ Варна, Истанбул (Турция) и Мангалия (Румъния) и свързващ телекомуникационните инфрастуктури на България и европейските държави; BSFOCS (Black Sea Fiber Optic Cable System) – оптичен кабел свързващ Варна, Одеса (Украйна) и Новоросийск (Русия).
Горе
Водоснабдителна мрежа
Достатъчен наличен воден ресурс за водоснабдяване на населените места.
Дял на водоснабденото население – 100 %
С изградени канализационни мрежи са 67,5% от населените места /с население над 10 000 жители/, като за градовете Варна и Девня този процент е над 90% , а в останалите градове изградеността на мрежата е 30-60%.
„ВиК“ АД – Варна включва ??? от Варна и Шумен. Водят се предварителни разговори със Световната банка за условията за концесиониране
Интерес от 5 чуждестранни компании – консорциум Bywater-Главболгарстрой, Vivendi, Thames Water, International Water и Ondeo.
Горе
Електроснабдителна мрежа
Варненска област се електроснабдява от:
ТЕЦ“Варна“ – 6х220 МW
ПС“Добруджа“ /гр.Суворово/ – 2х220 МW
Магистрални електропороводи : два х 220 kV от ТЕЦ „Варна “ до ПС „Добруджа“; 40 х 110 kV за обслужване на селищната мрежа извън агломерацията Варна- Девня.
Подстанции : две големи подстаниции ПС“Варна“ и ПС“Добруджа“ ; 18 подстанции 110/20 kV; производствени подстанции и тягови подстанции собственост на търговски дружества.
Преносната мрежа 110 kV, 220 kV и 440 kV е доста плътна и успешно изпълнява функциите на електрозахранване на региона.
Горе
Топлоснабдяване
Централизираното топлоснабдяване на /училища, детски градини, жилища и др. обекти еквивалентни на 14 000 апартамента – 38 000 души население/ община Варна се осъществява от “ Топлофикация“ ЕАД- Варна. Системата за централно топлоснабдяване има отоплителна централа , 426 абонатни станции и 28 км. топлопреносна мрежа.
Горе
Газоснабдителна мрежа
Газопроводна мрежа в региона с високо налягане – 55 бар., с диаметър 700 мм., собственост на „Булгаргаз“ ЕАД.
Цената на газ – метан от 27.03.2003 е 287,19 лв. за 1000 куб.м. от дистрибутора „Булгаргаз“ ЕАД. Калоричността на метан газ, продаван в мрежата на „Булгаргаз“ ЕАД е 8 000 Kkal/ m3 при 20o C.
Находище на метан газ в шелфа на Черно море, нос „Галата“. Предстои оборудване на мината през 2004 г. паралелно с изгражането на необходимите газопроводи.
Очаква се находището на природен газ „Галата“ да осигурява около 1,42 млн. м3 газ на ден или около 10% от потребностите на българския пазар от природен газ. Запасите от природен газ се оценяват между 1,5 млрд и 2,0 млрд куб.м.
От 1998 г. Петреко, дъщерна фирма на британската Melrose Resources развива стратегия за ефективното разработване на газово находище „Галата“ и присъединяването му към българския пазар на природен газ. До този момент в проекта са инвестирани 45 млн. долара, като общата инвестиция до финализирането му се предвижда да бъде около 70 млн. долара – една от петте най-големи “инвестиции на зелено” в България. Разработването на газовото находище включва изграждането на добивна платформа и построяването на 83 км. газопровод от находището до гр. Провадия.
Горе
Железопътен транспорт
Железопътната мрежа във Варненска област е с обща дължина от 307.12 km без да се отчита дължината на коловозното развитие в гаровите райони.
Основните ж.п.линии са 2-ра и 3-та Републикански ЖП линии:
2-ра ЖП линия София – Варна е с дължина на железния път 121.111km и чрез нея се осъществява връзка с всички направления за Северна България. През територията на Варненска област линията чрез обвързването й с направление Русе играе изключително важно значение за осъществяването на товаропреносната дейност от Русе към „Пристанище Варна“.
3-та Републиканска ЖП линия „Карнобат-Синдел“ осъществява връзките на Североизточна България с Южна България и по същество се явява елемент на трансевропейския транспортен коридор VIII в аспекта на неговата железопътна инфраструктура.
Горе
Пътна мрежа
Варненска област се характеризира със средна гъстота на пътната мрежа от 328.99 km / km2 и обща дължина от 1256.60km (1337.2km., от които 80.60 km са без настилка – в проект).
С най-голямо значение за развитието на републиканската пътна мрежа на територията на Варненска област са автомагистралите „Хемус“ и „Черно море“, които представляват и съставна част от пан-европейската пътна мрежа и в частност от коридор №№7; 8 . Привеждането в съответствие с европейските стандарти на тези две автомагистрали с общонационално значение има ключово значение за осъществяването на транспортните връзки на областта с останалата част на страната, с потенциалните пазари в Централна и Западна Европа както и със страните от ЧИС.
Стратегическо значение има и път Е-70 Русе- Шумен – Варна.
ОБЩИНА ВАРНА
 |
Варна, бул. Осми приморски полк 43 080080806 zdoi@varna.bg http://www.varna.bg |
Обща характеристика
България се разделя на 28 области, всяка от които съсредоточава икономиката, управлението, националните и местни особености на съответния регион. В последствие тези области се разделят на общини, които изпълняват ролята на основни местни административни единици в държавата. Всяка община е автономна, със свой собствен бюджет и собственост.
Варненска област се състои от 12 общини с общ брой на населението 489 809. Населението само в община Варна наброява 346 000 души и представлява 70% от населението в региона.
Варна е третият по големина град, заемащ площ от 205 кв.км. Разположението на града по северното крайбрежие на Черно море, както и богатите природни ресурси, го превръщат в един от най-известните курортни центрове в Европа и най-големия в черноморския регион. Едновременно с това той е пресечна точка на пътя между Средния изток и Западна Европа.
Климатът и природните условия създават благоприятни възможности за развитие на индустрията, търговията, туризма и комуникациите в региона. Варна е идеалното място за инвеститорите, желаещи да развиват своята дейност в Балканския регион.
Инфраструктура
Географското разположение и съществуващата инфраструктура са определяли благоприятното развитие на града в продължение на векове. Добре уреденият воден и карго транспорт обуславят облика на града като пресечна точка на връзката между Изтока и Запада.
Три основни фактора определят инфраструктурната уредба на града: пристанище Варна, Международно летище Варна и телекомуникационната мрежа.
Пристанище Варна има много добре изграден и актуализиран Генерален план, утвърден през февруари 1999 г., който стои в основата на инвестиционната му програма. Търсят се инвеститори за построяването на три нови терминала: Ро-Ро терминал, зърнен терминал и терминал за контейнери. Проведени са и предварителни проучвания за възможностите за изграждането на тези терминали. Според актуализирания Генерален план в пристанище Варна Запад следва да бъдат построени два нови терминала – терминал за течни химикали и терминал за цимент и клинкер.
Международно летище Варна е пряко свързано с икономическата ситуация в града и региона. То обслужва главно туристически компании и има редовни и чартърни полети до повече от 35 страни и 101 града. За осъществяване на основните му приоритети – безопасност на полетите и високо качество на предлаганите услуги – са необходими значителни инвестиции в комбинация с нов Генерален план изготвен от международно призната компания. В най-близко бъдеще предстои въвеждането на нова система SAT II за излитане и приземяване на самолети при лоши метеорологични условия, която наред с изграждането на новите платформи и писти за самолети тип Боинг 767, ще допринесе за издигането на авторитета на летището на международния авио пазар.
Освен пристанището, международното летище и добрите железопътни и сухопътни транспортни връзки, Варна притежава една от най-добрите телекомуникационни мрежи. На всеки 1000 жители се падат по 472 телефонни линии, което допринася за нареждането на страната ни сред водещите в Централна и Източна Европа. Понастоящем във Варна има три цифрови телефонни централи от най-висок технологичен клас на фирмите Сименс и Ериксон. Степента на цифровизиране на телекомуникационната мрежа е 21,7% на фона на 7,8% за останалата част от страната. Във Варна има прокарани два международни оптични пръстена: KAFOS – свързващ Варна, Истанбул /Турция/ и Мангалия /Румъния/ и свързващ телекомуникационните инфраструктури на България и европейските страни; BSFOCS – оптическия кабел, свързващ Варна, Одеса /Украйна/ и Новоросийск /Русия/, който ще бъде завършен до средата на 2000 г. Този проект ще ни даде възможност за интеграция с телекомуникационните структури на страните от Средния Изток, Азия, Западна Европа и Америка.
История
Според ранни писмени сведения Одесос /днешна Варна/ е основан от изселници от малоазийския град Милет през втората четвърт на 6-ти век преди новата ера. Това е периодът на т. нар. Велика Гръцка колонизация. Името на града / Odessos – селище, разположено на вода, „Воден“/ не е гръцко, а е от един по-ранен езиков пласт, което подсказва, че тук навярно има и по-древно селище. Градът се развива като селище от класически полисен тип град-държава, със самостоятелно управление. За кратко време Одесос става един от най-значителните пристанищни и търговски центрове по Черноморието. Вносната керамика, намирана на територията на античния град, подсказва и основните насоки на търговските връзки. През първите десетилетия те са насочени предимно към града-майка-Милет и неговите близки територии по западния бряг на Мала Азия, а от началото на 5-ти век пр.н.ера приоритетно място в търговския внос заема Атина.
Включен за няколко десетилетия в границите на Македонската империя на Александър Велики /336-323 г. пр.н.ера/, след смъртта на неговия намесник в Тракия – Лизимах /281 г. пр.н.ера/, градът възстановява независимостта си и става най-големия търговски център по Западното черноморие. Свидетелство за неговото икономическо въздигане е сеченето на собствени монети – отначало от сребро и бронз, а през втората половина на 3-ти век пр.н.ера – и статери от злато. Одесос се превръща в един от важните центрове за производство на теракотови статуетки. През този период в религиозния живот на Одесос настъпва съществена промяна – като върховно божество в пантеона на града се издига тракийския бог Дарзалас. Тази промяна в организацията на религиозния живот на античния град е резултат от засиленото присъствие на тракийското население в града.
В 15 г. от н.ера със създаването на Мизия Одесос окончателно е включен в пределите на Римската империя. Той не загубва предишното си значение на пристанищен, търговски, производствен и културен център. За широките мащаби на търговската дейност са показателни бронзовите везни, теглилки и други. Културният живот и спортът са засвидетелствани от лампи – театрални маски, сребърна статуетка на актьор и спортни принадлежности. В края на II век са построени на площ 7000 кв. м. терми – най-големите на Балканите. Те стават център на обществения живот в града. След края на IV век, Одесос изживява нов икономически подем, получава нова планировка, изграждат се нови терми и крепостна стена, която огражда увеличената му територия. Търговията се оживява и Одесос става притегателен център за преселници от Мала Азия, Сирия и Егейските острови. Постоянните нахлувания на племена, идващи северно от Дунав през късната античност, довеждат до промени в етническия облик на вътрешността на древнотракийските земи, а от там и в културата на населението.
От IV век насетне, наред с исконното тракийско население сега се появяват и отделни групи население, проникнали на юг от Дунав в резултат на т.нар. варварски нашествия. В този процес през VI век участват и големи славянски маси, които се настаняват трайно в древнотракийските земи. През 681 г. прабългарите начело с Хан Аспарух достигнали до „Варна“, близо до „Одесос“. Това е и първото споменаване на новото название на Варна, което по-късно ще стане и име на града, възникнал на мястото на стария Одесос.
След продължителни войни през 1018 г., българските войски били завладени от Византия, с което се сложил край на Първото българско царство. През първата половина на XI век, на мястото на античния Одесос, възникнал град с крепост, добил старобългарското название Варна. През периода на Византийското владичество, Варна се превръща във важен пристанищен и търговски център. Това се доказва от златните вносни амфори, трапезни съдове със сграфито и рисувана украса, донасяни от Константинопол.
През 1201 г. българският цар Калоян окончателно присъединил града към България. Значителен подем в икономическия живот настъпил през последните десетилетия на XIII век. Той се свързва с налагането на Венеция и Генуа в търговията в Черно море. След 1366 г., Варна е преотстъпен от българския цар Иван Александър на добруджанския владетел Добротица, който го превръща в своя столица. Варна е бил митрополитски център. Построени са църкви с характерната керамопластична украса. Открити са останките на три от тях – „Св. Атанас“, „Св. Георги“ и „Св. Тодор“.
Варна е била завладяна от османските завоеватели през 1389 г. Градът не загубва предишното си пристанищно и търговско значение за земите на север от Стара планина. През XVIII век започва българското Възраждане и през XIX век във Варна възниква богат културен живот в българското читалище – изнасят се сказки, пиеси, провеждат се различни религиозни и народни тържества. След освобождението на България през 1878 г., Варна става един от културните центрове на България – тук е основано Медицинско дружество, създадена е музейна сбирка, отварят врати редица книжарници и издателства, идват на гастроли чужди артисти.