Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Варна

ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВАРНА

Untitled Варна, ул. Преслав 26
052688222, 062600839
governor@vn.government.bg
http://www.vn.government.bg/

 

 

 

 

 

 

 

Oбластният управител, г-н  Стоян Пасев проведе поредна комуникационна инициатива на територията на общините в 102област Варна, свързана с Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз и предстоящото родно председателство на Съвета на ЕС. Изнесената от него лекция и презентация бе във връзка с юбилейната десета годишнина от членството на България в Европейския съюз, начина на институционално функциониране на Съюза и какво по-точно представлява ротационното председателство на Съвета на ЕС.

Важен аспект в представената информация бяха икономическите и социални ефекти, резултат от членството на България в ЕС. Сред най-важните, които бяха споменати са възможността да сме част от единния пазар на 500 милиона европейски граждани, нарастването на частните инвестиции към края на 2016 г., както и получения достъп до средства от PASEV_bigЕвропейския съюз. От социалните ефекти бяха изтъкнати осигуряването на повече работни места, стабилните публични финанси, достъпа до програми за образователен обмен на студенти и млади хора, както и много други. Акцентира се и на това, че към края на 2016 г. броят на заетите лица в родната икономика се е увеличил значително, благодарение на средствата от първия програмен период.

Пред аудиторията беше представена и институционалната структура на Европейския съюз, като се направи ясно разграничение между Съвет на ЕС, Европейски съвет и Съвет на Европа. Също така се презентира същността на ротационното председателство и основните функции по време на домакинството. Друг аспект, който беше представен, е фокуса на българското председателство, насочен върху измеренията за сигурност и стабилност, Европейската перспектива на България, предприемачество и иновации, свързаност и сближаване и младите хора като бъдещото на Съюза.

Специално внимание беше обърнато и върху възможностите за страната ни по време на Председателството. Като такива бяха откроени стимулирането на икономиката и туристическия бизнес, както и допринасянето за положителното възприятие на страната ни на европейско и световно ниво. Участниците в събитието имаха възможност да изгледат и няколко видеоклипа, касаещи институционалната структура на Съюза и ползите от членството.

 

 

Област Варна има благоприятно географско положение, разполага с благоприятен природен био-климатичен потенциал, морско крайбрежие, високопродуктивни обработваеми земи, изградена инфраструктура, голям икономически и човешки потенциал, което предопределя реални възможности за просперитет и устойчиво развитие на областта. Област Варна е разположена в североизточната част на Република България.
Състои се от 12 общини (Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни Чифлик, Дългопол, Провадия, Суворово).
Заема площ 3 820 км2 или 3,44 % от територията на страната.
Населението е 475 074 д. или 6,4 % от населението на страната. Броят на населението е стабилизиран, не намалява (данни към 01.02.2011 г.). Гъстотата на населението е 124,3 души/кв.км, която е над средната за страната 66 души/кв.км и Североизточен район – 66 души/кв.км.
Възрастовата структура като цяло е по-благоприятна от тази за страната. Степента на урбанизация (градското население) – 82,7%, е по-висока от средното за страната – 72,9%. (данни към 01.02.2011 г.). В областта има 159 населени места, от които 10 града.
Varna-1Град Варна е трети по големина в страната с население 330 486 души скъм 2011 г. или 69,5 % от общото население на областта.
Населените места и другите урбанизирани територии заемат 6,8% от общата площ на областта, по-голямо от средното за страната – 4.1%.
Обработваемата земя на човек от населението – 4,3 дка, е по-малко от средното за страната – 6,2 дка/човек. Поливна е само 6,5% от обработваемата земя.
Защитените територии заемат около 1% от територията на областта, по-малко от средното за страната (5%).
Варна е многофункционален транспортен възел с международно значение.
Международното летище Варна осъществява връзка с 57 страни и 100 дестинации.
Пристанище Варна заема ключово положение и е основен логистичен и дистрибуторен център за връзка между Общоевропейските транспортни коридори № 7, № 8, № 9 и ТРАСЕКА.
Общото състояние на компонентите на околната среда в област Варна може да се определи като добро.
През 2010 г. общият размер на чуждестранните инвестиции в областта с натрупване е 1 531 539.3 хил. евро – на трето място сред областите в страната.
Произведеният брутен вътрешен продукт в област Варна през 2009 г. е 4 468 117 хил.лв., което е 62,4 % от произведения вътрешен продукт на Североизточния район на България и 6,54% от националния БВП.
В област Варна има 5 висши учебни заведения, 3 колежа и 5 значими научноизследователски институти.
В областта има около 100 държавни институции, подразделения на централни ведомства.
Добре е развит секторът на НПО с над 1000 неправителствени организации.
• В област Варна има Генерални консулства на: Руската федерация и Украйна
• Почетни консули на: Германия и Франция, Чешка република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швеция, Норвегия и Дания, Унгария, Израел, Федерална република Бразилия, Казахстан
Във Варненска област има общо 44 музеи и галерии, 152 читалища, 269 музикални, танцови, вокални и др. състави.
Паметниците на културното наследство в областта са общо 1466 бр., от тях 21 бр. с национално значение.
Варна е едно от най-древните селища в България. На 12 хил. години са намерените кремъчни и мезолитни предмети, останали от първите хора по нашите земи.
През 1972 г. в Некропола край Варна е открито най-старото в света обработено злато, датиращо от 4600-4200 г. пр. н. е.
Одесос (днешна Варна) възниква през VI в. пр. н. е. През VII в. от н.е. славяните наричат града Варна.

варнаДнес Варна е “морската столица” на България и един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, фестивален и конгресен център, художествени галерии, библиотеки, активна читалищна мрежа и ежегодно провеждащите се национални и международни фестивали.

Културно-исторически забележителности

Варна е един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, фестивален и конгресен център, художествени галерии, библиотеки и активната читалищна мрежа, редица международни културни прояви.

 

Някои от забележителностите на област Варна: 111

ОБЩИНА ВАРНА

Аквариум
Аладжа манастир
Археологически музей
Аспарухов мост
Военно-морски музей
Градският часовник
Дворецът “Евксиноград”
Дворец на културата и спорта
Делфинариум
Драматичен театър – Филиал                                                                                                          5480a6ae67779
Държавен Куклен театър
Еврейска синагога
Етнографски музей
Катедралата „Успение Пресвятия Богородици“
Летен театър
Малки терми (IV и V в. сл. Хр.)
Морска градина
Музей за история на Варна
Музей на Възраждането
Мюсюлманска джамия
Оперно Филхармонично дружество – Варна                                                                                865c0c0b4ab0e063e5caa3387c1a8741babd260c25b7c327a089ab6a31cc9399
Парк-музей “Владислав Варненчик”
Планетариум
Побити камъни
Прабългарско селище
Природонаучен музей
Раннохристиянска базилика Джанавар тепе (VI в.)
Римски терми
Терариум „Екзотик Зоо“
Фестивален и конгресен център
Християнски храмове

ОБЩИНА АВРЕН

Биосферен резерват /под егидата на ЮНЕСКО/
Късноантичната и средновековна крепост “Петрич кале”
Средновековният скален манастир

ОБЩИНА АКСАКОВО

Местността “Батова” край с.Долище
Местността “Побити камъни” край с.Слънчево

ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ

Природната забележителност “Ятата”

ОБЩИНА ДЕВНЯ

Местност „Вълшебен извор“
Музей на мозайките

ОБЩИНА ДОЛНИ ЧИФЛИК

Етнографски музей

ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ

Архитектурно-етнографски комлекс
Исторически музей

ОБЩИНА ПРОВАДИЯ

Етнографски колекции в селата Манастир и Добрина
Етнографски комплекс “Ламбова къща”
Историческа крепост “Овеч”

ОБЩИНА СУВОРОВО

Градски исторически музей
Джамия – третата по големина в североизточна България

ОБЩИНА ВАРНА

 Варна, бул. Осми приморски полк 43
080080806
zdoi@varna.bg
 http://www.varna.bg

 

 

 

 

 

 

Обща характеристика

България се разделя на 28 области, всяка от които съсредоточава икономиката, управлението, националните и местни особености на съответния регион. В последствие тези области се разделят на общини, които изпълняват ролята на основни местни административни единици в държавата. Всяка община е автономна, със свой собствен бюджет и собственост.

Варненска област се състои от 12 общини с общ брой на населението 489 809. Населението само в община Варна наброява 346 000 души и представлява 70% от населението в региона.

Варна е третият по големина град, заемащ площ от 205 кв.км. Разположението на града по северното крайбрежие на Черно море, както и богатите природни ресурси, го превръщат в един от най-известните курортни центрове в Европа и най-големия в черноморския регион. Едновременно с това той е пресечна точка на пътя между Средния изток и Западна Европа.

Климатът и природните условия създават благоприятни възможности за развитие на индустрията, търговията, туризма и комуникациите в региона. Варна е идеалното място за инвеститорите, желаещи да развиват своята дейност в Балканския регион.

varnaИнфраструктура

Географското разположение и съществуващата инфраструктура са определяли благоприятното развитие на града в продължение на векове. Добре уреденият воден и карго транспорт обуславят облика на града като пресечна точка на връзката между Изтока и Запада.

Три основни фактора определят инфраструктурната уредба на града: пристанище Варна, Международно летище Варна и телекомуникационната мрежа.

Пристанище Варна има много добре изграден и актуализиран Генерален план, утвърден през февруари 1999 г., който стои в основата на инвестиционната му програма. Търсят се инвеститори за построяването на три нови терминала: Ро-Ро терминал, зърнен терминал и терминал за контейнери. Проведени са и предварителни проучвания за възможностите за изграждането на тези терминали. Според актуализирания Генерален план в пристанище Варна Запад следва да бъдат построени два нови терминала – терминал за течни химикали и терминал за цимент и клинкер.

Международно летище Варна е пряко свързано с икономическата ситуация в града и региона. То обслужва главно туристически компании и има редовни и чартърни полети до повече от 35 страни и 101 града. За осъществяване на основните му приоритети – безопасност на полетите и високо качество на предлаганите услуги – са необходими значителни инвестиции в комбинация с нов Генерален план изготвен от международно призната компания. В най-близко бъдеще предстои въвеждането на нова система SAT II за излитане и приземяване на самолети при лоши метеорологични условия, която наред с изграждането на новите платформи и писти за самолети тип Боинг 767, ще допринесе за издигането на авторитета на летището на международния авио пазар.

Освен пристанището, международното летище и добрите железопътни и сухопътни транспортни връзки, Варна притежава една от най-добрите телекомуникационни мрежи. На всеки 1000 жители се падат по 472 телефонни линии, което допринася за нареждането на страната ни сред водещите в Централна и Източна Европа. Понастоящем във Варна има три цифрови телефонни централи от най-висок технологичен клас на фирмите Сименс и Ериксон. Степента на цифровизиране на телекомуникационната мрежа е 21,7% на фона на 7,8% за останалата част от страната. Във Варна има прокарани два международни оптични пръстена: KAFOS – свързващ Варна, Истанбул /Турция/ и Мангалия /Румъния/ и свързващ телекомуникационните инфраструктури на България и европейските страни; BSFOCS – оптическия кабел, свързващ Варна, Одеса /Украйна/ и Новоросийск /Русия/, който ще бъде завършен до средата на 2000 г. Този проект ще ни даде възможност за интеграция с телекомуникационните структури на страните от Средния Изток, Азия, Западна Европа и Америка.

История

Според ранни писмени сведения Одесос /днешна Варна/ е основан от изселници от малоазийския град Милет през втората четвърт на 6-ти век преди новата ера. Това е периодът на т. нар. Велика Гръцка колонизация. Името на града / Odessos – селище, разположено на вода, „Воден“/ не е гръцко, а е от един по-ранен езиков пласт, което подсказва, че тук навярно има и по-древно селище. Градът се развива като селище от класически полисен тип град-държава, със самостоятелно управление. За кратко време Одесос става един от най-значителните пристанищни и търговски центрове по Черноморието. Вносната керамика, намирана на територията на античния град, подсказва и основните насоки на търговските връзки. През първите десетилетия те са насочени предимно към града-майка-Милет и неговите близки територии по западния бряг на Мала Азия, а от началото на 5-ти век пр.н.ера приоритетно място в търговския внос заема Атина.

Включен за няколко десетилетия в границите на Македонската империя на Александър Велики /336-323 г. пр.н.ера/, след смъртта на неговия намесник в Тракия – Лизимах /281 г. пр.н.ера/, градът възстановява независимостта си и става най-големия търговски център по Западното черноморие. Свидетелство за неговото икономическо въздигане е сеченето на собствени монети – отначало от сребро и бронз, а през втората половина на 3-ти век пр.н.ера – и статери от злато. Одесос се превръща в един от важните центрове за производство на теракотови статуетки. През този период в религиозния живот на Одесос настъпва съществена промяна – като върховно божество в пантеона на града се издига тракийския бог Дарзалас. Тази промяна в организацията на религиозния живот на античния град е резултат от засиленото присъствие на тракийското население в града.

В 15 г. от н.ера със създаването на Мизия Одесос окончателно е включен в пределите на Римската империя. Той не загубва предишното си значение на пристанищен, търговски, производствен и културен център. За широките мащаби на търговската дейност са показателни бронзовите везни, теглилки и други. Културният живот и спортът са засвидетелствани от лампи – театрални маски, сребърна статуетка на актьор и спортни принадлежности. В края на II век са построени на площ 7000 кв. м. терми – най-големите на Балканите. Те стават център на обществения живот в града. След края на IV век, Одесос изживява нов икономически подем, получава нова планировка, изграждат се нови терми и крепостна стена, която огражда увеличената му територия. Търговията се оживява и Одесос става притегателен център за преселници от Мала Азия, Сирия и Егейските острови. Постоянните нахлувания на племена, идващи северно от Дунав през късната античност, довеждат до промени в етническия облик на вътрешността на древнотракийските земи, а от там и в културата на населението.

От IV век насетне, наред с исконното тракийско население сега се появяват и отделни групи население, проникнали на юг от Дунав в резултат на т.нар. варварски нашествия. В този процес през VI век участват и големи славянски маси, които се настаняват трайно в древнотракийските земи. През 681 г. прабългарите начело с Хан Аспарух достигнали до „Варна“, близо до „Одесос“. Това е и първото споменаване на новото название на Варна, което по-късно ще стане и име на града, възникнал на мястото на стария Одесос.

След продължителни войни през 1018 г., българските войски били завладени от Византия, с което се сложил край на Първото българско царство. През първата половина на XI век, на мястото на античния Одесос, възникнал град с крепост, добил старобългарското название Варна. През периода на Византийското владичество, Варна се превръща във важен пристанищен и търговски център. Това се доказва от златните вносни амфори, трапезни съдове със сграфито и рисувана украса, донасяни от Константинопол.

През 1201 г. българският цар Калоян окончателно присъединил града към България. Значителен подем в икономическия живот настъпил през последните десетилетия на XIII век. Той се свързва с налагането на Венеция и Генуа в търговията в Черно море. След 1366 г., Варна е преотстъпен от българския цар Иван Александър на добруджанския владетел Добротица, който го превръща в своя столица. Варна е бил митрополитски център. Построени са църкви с характерната керамопластична украса. Открити са останките на три от тях – „Св. Атанас“, „Св. Георги“ и „Св. Тодор“.

Варна е била завладяна от османските завоеватели през 1389 г. Градът не загубва предишното си пристанищно и търговско значение за земите на север от Стара планина. През XVIII век започва българското Възраждане и през XIX век във Варна възниква богат културен живот в българското читалище – изнасят се сказки, пиеси, провеждат се различни религиозни и народни тържества. След освобождението на България през 1878 г., Варна става един от културните центрове на България – тук е основано Медицинско дружество, създадена е музейна сбирка, отварят врати редица книжарници и издателства, идват на гастроли чужди артисти.


Вижте по-голяма карта