Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

Велико Търново и аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина“

Велико Търново е един от красивите български градове. Той е столица на Втората Българска държава. 

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Благоевград

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЛАГОЕВГРАД

ScreenHunter 3775 Благоевград, кв. Вароша, ул. Рила 1
073885370
rimbld@gmail.com
 http://museumbld.com

 

 

 

 

 

 

 

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЛАГОЕВГРАД

Регионален исторически музей – Благоевград е център за изучаване, съхранение и популяризиране на културно-историческото, природното и художествено наследство на Пиринския край. Разположен е в регион с изключително стратегическо, геополитическо и културно-историческо значение и от основаването си през 1952 г. до днес, заема почетно място в духовния живот на града и цяла Югозападна България. Намира се в старинния квартал „Вароша” в Благоевград, в близост до църквата „Въведение Богородично” и заедно с тях е включен в Националното движение „Опознай България – 100 национални туристически обекти”.

Експозиционната площ на музея е разгърната на четири нива и разкрива природното богатство, археологическото, историческо, етнографско и художествено наследство на Пиринския край – малка, но съществена част от внушителния фонд от над 100 000 стойностни културни ценности, които днес РИМ – Благоевград притежава, опазва, изучава и популяризира. Между тях специално място заемат уникалните неолитните колекции от глинени съдове с бялорисувана керамика; култови глинени фигурки – предимно женски, неолитни печати и култови предмети от глина – олтарчета, тронове, модели на къщи. С изключителна стойност са материалите от епохата на траките – глинена мегарска купа и въоръжение на тракийски войн от края на IV – началото на III век пр. Хр.; колекция от изящно изработени глинени лампи; грациозни теракотени женски и животински фигурки; надгробни и оброчни мраморни плочи; медицински инструменти; цветни глинени маски на Вакханки и Сатир. От епохата на Българското средновековие специално място заслужават две големи сбирки: раннобългарски накити от X – XI век, уникални в изработката си със съчетаването на славянски, прабългарски и антични местни занаятчийски традиции; голяма колекция от живописна художествена керамика в сграфито техника от XIІІ век (гр. Мелник­). Музеят опазва изключителни по рода си културни ценности от периода на Българското възраждане, а магията на българското народно изкуство намира отражение в богатата етнографска съкровищница на музея – колекции от тъкани, костюми, керамика, метал и дърво от Егейска, Вардарска и Пиринска Македония. Сред безценното богатство на музейния фонд се открояват и колекциите от картини на Златю Бояджиев, рисунки на Владимир Димитров-Майстора, живописни платна на Стоян Сотиров. Значимият резерв от културни ценности музеят показва чрез постоянни, временни и пътуващи изложби, съобразени с новите европейски културни програми и модели на общуване.

Untitled collage (10)Първостепенната роля в опазването на културните ценности е поверена на Лабораторията за консервация и реставрация, едно от основните звена в структурата на музея, в която с последователност и професионализъм специалистите ревностно следват сложния и отговорен процес по обгрижване на движимото и недвижимо културно наследство на целия Пирински край.

РИМ – Благоевград поддържа ползотворни международни контакти с много институти в Европа. Особено ценни са постиженията ни в областта на археологията. Плод на международни контакти е регистрацията и проучването на няколко археологически паметници от различни периоди. Още през 1977 г. започва работа международната българо-полска експедиция под наименованието „Струма“ за регистриране обекти по долината на р. Струма, в която вземат участие специалисти от Археологическия институт при Ягелонския университет в град Краков и университетите във Вроцлав и Познан, а от българска страна – от АИМ при БАН – София и РИМ – Благоевград, както и студенти от двете страни. С тази експедиция се поставя началото на натрупването на база данни за изготвяне на Археологическа карта на България – мечтата на няколко поколения български археолози. От 1986 до 2007 г. българо-френска експедиция, в партньорство с Universite de Parisq Sorbonne-Panteon, проучва и едно от най-старите селища в Европа – в. м. Ковачевски падини“ край с. Ковачевица, Санданско, – един изключително ценен за световната наука археологически паметник от седмото хилядолетие пр. Хр.. В сътрудничество с Американския университет в България от 1992 г. г започват археологически проучвания и на обекти от късно-бронзовата епоха в Благоевградска община (Струмско, Марена, Бучино).

Плод на трансгранично сътрудничество през последните години е и изграждането на Зала за увеличена реалност по Програма за европейско териториално сътрудничество „Гърция – България 2007-2013 г.“

Регионален исторически музей – Благоевград организира ежегодно и редица международни и национални научни форуми, високо оценявани от академичната общност в България – Национален археологически институт с музей при БАН, Институт за исторически изследвания при БАН, Институт по балканистика с Център по тракология, Македонски научен институт – София.

Днес музеят има добре изградена образователна стратегия. Специализирана работа с ученици и студенти предлагат временните експозиции „Благоевград – поглед в миналото” и „Класната стая от нашето недалечно минало”, в които се организират презентации, уроци по родолюбие, исторически възстановки и прожекции на филми. През 2010 г. институцията стана първия музей в страната, в който бе реализирана интерактивна експозиция по археология и екология за деца “Музеен детски кът” по проект “Подобряване работата на българските музеи с деца и млади хора”, финасиран от Фондация „Америка за България“.

От 2011 г. сградата на музея е адаптирана за хора с двигателни увреждания.

От създаването си до днес Регионален исторически музей – Благоевград продължава да опазва и популяризира хилядолетната история и непреходна красота на Пиринския край – доказателство за това са множеството награди и отличия, извоювани през последните години – Специална награда на Фондация „Ценности” и НДК за съхранение и експониране на колекцията „Златю Бояджиев” в VI – салон на изкуствата – НДК (2001 г.); Юбилеен медал „Илинденско-Преображенско въстание”, връчен от Президента на РБългария (2003 г.); Почетна грамота с плакет за принос в развитието на Благоевград и общината (2007 г.); Специална награда от XIV-ти салон на изкуствата НДК-София за подбора и представянето на изложбите „Златю Бояджиев”, „Владимир Димитров – Майстора”, „Стоян Сотиров”, както и за участието в представянето на част от етнографската колекция на музея в ревю-спектакъла „Момина руба” (2009 г.).

Това е една малка част от публичната страна на музейната дейност. С висок професионализъм и непресъхваща енергия, повече от 60 години музеят следва основната си мисия – да съхранява историческата памет и традиция за поколенията, да възпитава, да формира самочувствие и обществена активност.

Факти

2011

От 2011 г. сградата на Регионален исторически музей – Благоевград е адаптирана за хора с увреждания на опорно-двигателния апарат.

2010

През 2010 г. Регионален исторически музей – Благоевград стана първия музей в страната, в който бе реализирана интерактивна експозиция за деца “Музеен детски кът” по проект “Подобряване работата на българските музеи с деца и млади хора”.

1999

За популяризиране на природното богатство на Пиринския край през 1999г. в РИМ-Благоевград е създаден Център по природозащита за Национален парк “Рила”.

1952

Основаване на музея.

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР Н.Й.ВАПЦАРОВ

1970979_652453784831405_3415845984026802915_n Благоевград, пл.Георги Измирлиев 1
0879523729
dt_vapcarov@abv.bg
 http://blagoevgradtheater.eu/

 

 

 

 

 

 

 

 

Благоевградският областен театър е основан през 1919 г., като градски театър към читалище „Съгласие“ от Георги Илиев Бръчков.

Untitled collage (10)Като млад строителен инженер учил във Виена до ПСВ и ветеран от войната, ранен на фронта, Бръчков е изпратен от българскотоправителство да построи сградата на Общината и създаде градоустройствения план на новоосвободения град. Колега в „Свободен театър“ на Стоян Бъчваров до 1919 г. Театърът и дейността му се развиват под името „Модерен театър“ в голямата джамия.

На нейно място, Бръчков изгражда нова сграда с подкрепата на Общината, за да се приюти театъра и читалището през 1926 година. През 1939 година, синът му Илия Георгиев Бръчков поема инициативата с младежки ентусиазъм и продължава уверено и успешно театралното дело. Статут на държавен институт с постоянна актьорска трупа, щатни режисьори, сценографи и драматург получава през 1948 година с помощта на Георги Стаматов, Любомир Бобчевски, Петко Атанасов и Боян Дановски, постоянни спътници в творческата дейност на Георги Бръчков. Ученици на Бръчков са Константин Кисимов и Никола Вапцаров.

Поради силното местно значение и преждевременна загуба, от 1953 г. театърът носи името на неговия ученик „Никола Йонков Вапцаров“. По същата причина Читалището носи името на поета от 1952 година. Театърът поставя за първи път неговата пиеса „Деветата вълна“, както и пиесата на Пейо Яворов „В полите на Витоша“ като негов лиричен и семеен ментор, за което свидетелства писателя Михаил Кремен.

 

Благоевградският театър е носител на множество престижни награди от национални прегледи и фестивали – за режисура, актьорско майсторство, сценография и музика.

През 1996 г. постановката „Майстори“ от Рачо Стоянов (реж. Бойко Богданов) получава наградата за режисура на Съюза на артистите в България и наградата „Дионисий“ – Смолян.

През 2001 г. театърът е удостоен с четири номинации „АСКЕЕР“ – за режисура, сценография, костюми и за най-добро представление; наградата „АСКЕЕР“ за режисура получават Петър Пейков и Албена Георгиева (за спектакъла „Пиеса № 27“ от Алексей Слаповски).

През 2002 г. „АСКЕЕР“ получава композиторката Петя Диманова за музиката към спектакъла „Кървава сватба“ от Федерико Гарсия Лорка, реж. Крум Филипов.

През 2003 г. наградата „АСКЕЕР“ за режисура е дадена на Асен Шопов за спектакъла „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, а номинация за изгряваща звезда получава младата актриса Силвана Пишимарова за ролята на Мила в същия спектакъл. С награда „АСКЕЕР“ за поддържаща мъжка роля е удостоен актьорът Петър Кьосев за ролята на Ханс Салама в „Каролина Нойбер“ от Небойша Ромчевич с режисьор Крикор Азарян.

През 2012 година спектакълът „Бягство от Москва“ от У. Никълсън с режисьор Петър Пейков е номиниран с две номинации за наградата „АСКЕЕР“, за водеща женска роля за Албена Чобанова и за най-добро представление.

ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД

 Благоевград, пл. Георги Измирлиев 1
073884416, 073884417, 073884418
kmet@blgmun.com
 http://www.blgmun.com

 

 

 

 

 

 

 

Община Благоевград е най – голямата по население и третата по територия в рамките на област Благоевград (с площ от 621 кв. км.; 325 870 жители). Разположена е в Югозападна България, в най – западната част на Рило – Родопския масив и е съставена от 26 населени места.

Общинският център Благоевград (192 374 ж.) се намира в долината на река Струма, на 360 м. надморска височина, в непосредствена близост до югозападните склонове на Рила, на главен път Е – 79, на 100 км южно от София. Градът се намира на 20 км. от границата с Република Македония, на 100 км. от границата с Република Гърция и на 250 км. от Солун.

Untitled collageПрез града преминава река Благоевградска Бистрица. Населението в нея към юли 2011 година е 77441 души. Административният център на общината е Благоевград.

Релефът на общината е планински и котловинен, със средна надморска височина 959,8 м. Осемдесет процента от територията ѝ попада в преходно – континенталната климатична област със силно влияние на топъл средиземно морски въздух, нахлуващ по долината на р. Струма, което предопределя високи средни температури през зимата (+3,4°C).

Останалите 20%, разположени на по – голяма надморска височина, имат типично планински климат. Значителна част от територията е заета от гори, голяма част от които се нуждаят от реконструкция.

Речната мрежа е гъста и се формира главно от малките притоци на р. Струма. Подземните води са общи за Благоевградската котловина и обхващат части от съседните общини – Дупница, Бобошево и Кочериново. При Благоевград подземният отток се подхранва от р. Благоевградска Бистрица.

Икономиката на общината е разнообразна и добре балансирана, с липса на ярко доминиращи индустриални отрасли. Най – голям принос в произведения обем продукция и брой работни места е сектор промишленост, следван от секторите търговия и транспорт. Водещи са машиностроенето и електрониката.

Текстилната, трикотажната и конфекционна промишленост традиционно са едни от основните и най-значими сектори за индустриалното развитие на общината. Характерно за конфекционния бранш е, че основен пазар на продукцията на отрасъла ( основно ишлеме ), са предимно клиенти от Германия и Италия.

Силно развита е и хранително – вкусовата промишленост. Най – важното предприятие, работещо в тази отрасъл на промишлеността е Благоевград – БТ АД, който е най -големият тютюнев комбинат на Балканския полуостров. Другата голяма компания в тази отрасъл е Пиринско пиво АД.

Хранително – вкусовата промишленост на Благоевград включва дейности, свързани с производство и преработка на месо, преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, производство на растителни и животински мазнини, производство на мляко и млечни продукти, мелнични продукти, готови храни за животни, хляб, хлебни и сладкарски изделия, готови храни, тестени изделия, безалкохолни напитки и алкохол.

На територията на общината съществуват благоприятни условия за развитие на туризма. Базовата инфраструктура обаче все още е недостатъчна.

Най-голям дял в растениевъдството заемат техническите култури, представлявани от тютюна, следвани от житни култури, зеленчукопроизводство и трайни насаждения. В общината има изградени оранжерии, в които се отглеждат пресни зеленчуци и ягоди за прясна консумация. В общината е развито и животновъдството – главно говедовъдство и овцевъдство.

В общината има 30 топли минерални извори с температура до 55°С, чиято вода се използва за лечение на хронични заболявания на периферната нервна система, гинекологични проблеми, ревматизъм.

Местоположение                                      

На 100 км южно от София по пътя за Солун и Атина се намира най-големият град в Югозападна България и областен център – Благоевград. Разположен е от двете страни на р. Бистрица, почти при вливането й в р. Струма, където реката и извисяващите се от двете й страни Рила и Влахина планина оформят Благоевградската котловина.

Това е почти географския център на Балканите – район, в който от  най-дълбока древност има присъствие на цивилизован живот. От VІ-V хилядолетие пр. н.е. са известни няколко праисторически селища в околностите на града: в м. Кайменска чука край Благоевград /кв. Струмско/; м. Каси баня, с. Българчево; местностите Площеко и Гърлешки ниви край с. Дренково, с. Клисура.

Древност

През античността са регистрирани селища, крепости и некрополи в града и околните села Бистрица, Падеж, Лешко, Покровник, Дренково, Селище, Церово. В м. Градище край с. Дренково след археологически проучвания, бе открита късноантична сграда от ІV – VІ в. с уникален за нашите земи архитектурен план. Обектът е реставриран, консервиран и социализиран като място за културен туризъм.

През ІІІ в. от н. е. в сегашните рамки на града съществува тракийското селище Скаптопара. То става известно след намирането на т.н. Скаптопаренски надпис през 1868 г. Това е просба/молба на жителите на това селище  през 238 г. от н.е. до император Гордиан ІІІ. От него научаваме, че селището се намира в едно много привлекателно място – сред гори, полета и топли, лековити минерални извори: ”топли води, най-пригодни не само за разкош, но и за здраве и гледане на телата…”. Недалеч от него ежегодно се провежда “прочут панаир”, който продължава повече от 15 дни. На него се стичат търговци, войници, наместници и прокуратури. Този панаир дава названието на селото: от “скепта”  /тр./ – горно, местно и “пара”  – място за среща, сборище, пазарище. От тук и етимологията на тракийското наименование “скаптопара” – горно пазарище. Мястото на панаира, според археологическите проучвания, извършени до сега, се локализира в южния склон на м. Баларбаши.

Селището съществува до VІ-VІІ в., когато поречието на р. Струма е завладяно от славянското племе стримонци и траките се  претопяват сред тях. В този период се издига новият военноадминистративен, стопански и културен център  –  Стоб, просъществувал като значителен град през цялото средновековие.

При управлението на хан Крум   котловината  придобива особено военно-стратегическо значение и попада в плановете на българските царе за териториално разширение на запад. В района около днешния град започва строителство на крепости, които имат военно-охранителни функции – при селищата Долно Церово, Крупник, Стоб и др.

До ХV-ХVІ в. на мястото на старото тържище съществува малко поселение с военно-стратегическо значение. С него са свързани легендите за възникване на селището. Най-популярната от тях разказва, че селянин от с. Марулево загубил болния си кон, но не след дълго го намерил  оздравял  край минералните извори в равнината. Там положил основите на селището.

Според друго предание, по време на една разходка Кара Ходжа – турчин от Разлог, харесал мястото в петък /”джумая” – на турски/ и затова новооснованият град бил наречен Джумая.

Съвсем явно е, че предпочитанията са към първата легенда, защото и до днес в символа на града конят участва като основен елемент.

Доколко е осъществена приемственост между тракийското и средновековното  наименование и как е осъществена тя, все още не е доказано. Факт е, че градът продължава да се развива като панаирен център до Руско-турската война. Турците упражняват търговия с жива стока в района на Струмски чифлик, в близост до града. Всяка година на 15 август – Голяма Богородица там ставал голям панаир, който бил  важен икономически и стопански фактор в околията. Въстанията попречили на неговото постоянно провеждане и след 1912 г.  панаирната търговия замира.

Днес историческите документи сочат, че  в началото на ХVІ в. османската държава полага основите на нов град в долното поречие на р. Бистрица, носещ името на седмичния пазарен ден на мюсюлманите.

Средновековие

За пръв път градчето Джума Базари се споменава в съдийски акт от 1502 г. – факт, който говори, че селището има статут на град. Седемдесет години по-късно то се споменава в регистрите на Кюстендилския санджак /1570-1572 г./, което показва, че в тези години то е в начален стадий на изграждане и развитие.

При изкопни работи на изток от читалището се откриват османски надгробни паметници, които са доказателство, че първоначалното местонахождение на града е около топлите минерални извори в източната част на града.  През 1595 г. градът се споменава с название Джума. В него има войвода, суббашия, еничари и спахии. В друг турски документ се говори за селото Покровник до Джума Базари. Близо половин век по-късно турският пътешественик Евлия Челеби го нарича Орта Джумая, Дупнишка нахия. Твърде възможно е представката “орта” /полк, дружина/, да е прибавена от самия пътешественик, за да подчертае важното значение на градчето. Това предположение се потвърждава и от един берат, с който се определят заплатите на длъжностните лица през 1687-88 г. в града Джума, подчинен на Дупница.

Едва в края на ХVІІІ в. настъпват промени в административния статут на селището. В турски документ от 1798 г. се споменава за Джумайска каза; в друг – от 1845 г. се посочва нахията Джумая и едва през 1873 г. градът се споменава като център на каза в Софийски санджак. До 1905 г. казалийският център продължава да се изписва  като Джума. В Салнаме на Солунския вилает от тази година градът вече е с името Горна Джумая -“горен пазар” /тур./.

Определяща роля за издигането на Джума през ХІХ в. като стопански център и за включването на населението в обществено-политическите процеси има значителната промяна на неговия етнически състав. Демографските промени започват през втората половина на ХVІІІ в. Особено динамично те се развиват в началото на ХІХ в. От околните села се преселват занаятчии и търговци, които се настаняват в днешния квартал Варош и променят етническия и социалния състав на града. Но независимо от това до 1912 г. градът си остава преобладаващо турски.

Освобождение

На 12.ІІ.1878 г. градът е освободен от руските войски, предвождани от майор  Орлински и населението посреща с радост освободителите. Но свободата не трае дълго. Скоро границата е установена на няколко километра северно от града и той остава отново в рамките на турската империя. Колкото и нерадостен да е този факт, според В. Кънчов, градът добива важност именно “от войната насетне, понеже остана близо до българската граница”, най-вече поради факта, че тук са се издавали задграничните паспорти на преминаващите границата.

Градът се освобождава едва след Балканската война – на 5 октомври 1912 г.

След войните и промяната на политическите граници турците напускат града, а заедно с тях и другите етнически групи. В същия период се изселват българите от Беломорска и Вардарска Македония и масово се заселват в югозападните предели на България, като се установяват най-вече в градовете и селата, освободени от турското население. Горна Джумая е един от градовете, на които хилядите българи – бежанци придават нов облик. Преселници от Кукушко, Демирхисарско, Солунско, Гевгелийско, Малешевско, Дойранско и др. създават нови квартали в града, заселват освободените турски махали и съживяват града.

От 1913 г. градът става околийски център и седалище на 14 македонски полк. През 1917 г. бива завършена теснолинейката, свързваща Радомир, Г. Джумая и Петрич. През 1921 г. в Г.Джумая се премества  Солунската гимназия “Св.Св. Кирил и Методий”. През 1922-29 г. се построява Кметството /старата сграда/, а през 1927 г. са завършени сградите на Читалището и Прогимназията. Седалището на Неврокопска митрополия се премества в Г.Джумая и се изгражда негова сграда през 1935-38 г. В този период се съживяват търговията и занаятите. Откриват се клонове на няколко банки. Поставя се началото на кооперативното движение с учредяване на кооперация “Бохча” и откриване клон на ПК “Освобождение”. Но основен поминък на населението остава тютюнопроизводството и преработката на тютюн. Откриват се няколко тютюневи склада на “Никотея” и др. акционерни дружества. През 1933 г. в града се провежда  Първия велик македонски събор. Ако градът наброява през 1920 г. 7 000 души, през 1934 г. той е вече 10 000 и продължава да расте.

През 1950 г. град Горна Джумая е преименуван в Благоевград. През 1954 г. към него е присъединено близкото с. Грамада, а през 1971  г. – с. Струмско. Така през 70-те г. градът наброява повече от 50 000 души, за да достигне към наши дни 75 000 души.

Значително културно развитие градът бележи през 50-те години, когато се създават Държавният архив, Историческият музей, Ансамбъл “Пирин”. За културния отдих  допринасят съществено изграждането на крайградския парк “Бачиново”, Зоопарка и местния курорт “Бодрост”.

През 1986-87 г. градът се модернизира значително. Изгражда се  новият център на града, възстановен е възрожденско-архитектурният комплекс “Вароша”, построени са нови жилищни, културни, промишлени  и стопански постройки.

Съвремие

ScreenHunter_5832 Jul. 18 11.59Днес градът е областен център.

Едно от най-интересните кътчета, които заслужава да се видят в Благоевград е старинният квартал Вароша, разположен на левия бряг на р. Бистрица, в ската на Рила планина. Тесни калдъръмени улички с изцяло реконструирани и реставрирани къщи от двете им страни, с малки китни дворчета оформят квартала, любимо място за разходка на благоевградчани. Вароша се обособява като квартал на християнското население в града в края на ХVІІ в. Тогава българи от околните села, които се занимават със занаяти и търговия, се преселват в него, изграждат своите малки едноетажни къщички и заживяват в мир с турското население. Махалата се свързва с мюсюлманската част на града посредством три моста, днес разрушени. Има информация, че единият от тях е бил покрит и в него са се намирали множество дюкяни. Едва към средата на ХІХ в. започват да се строят по-големи, двуетажни къщи с типичната планова схема за възрожденския период на строителство – със стопански помещения в приземния етаж и жилищни – на втория. От този период са Мощанската къща, Диневата къща, Унчевата къща /Чорбаджигошевата/ и др. Цяла улица, наречена “влашката”, с големи двуетажни къщи, издигащи се от двете страни на тясна, калдъръмена уличка, чийто  стрехи сякаш се сливат във висините, е унищожена в периода на голямото строителство за посещението на дипломатическия корпус и на това място са издигнати сградите на музея и младежкия дом.

Архитектурни паметници

Диневата къща днес е възстановена частна собственост. Тя е най-голямата къща в квартала. Принадлежала е на семейство власи, които напускат града. Къщата е двуетажна сграда с изба, със симетрична планово-пространствена схема и външно оформление в стила на следосвобожденската градска архитектура. На първия етаж има голям салон с жилищни помещения от двете страни и килери между тях. Широка стълба в дъното води до втория етаж, в който централно е разположен втори голям салон, а от двете страни – спални помещения. Външните стени на първия етаж са с каменна зидария, а другите са тухлени. Къщата е с голям двор-градина.

Мощанска къща е изградена е през 1888 г., според надписа на корниза на фасадата. Тя е също двуетажна сграда. Първият етаж е със стопански функции – вляво от входа е оборът, а в дясно е избата. Вторият етаж има голям салон, който заема по дължина цялото вътрешно пространство на етажа, издаден еркерно напред. От двете страни на салона са разположени гостни стаи, спални и помещение за приготвяне на храна. Таваните са дъсчени.  Корнизът на външните стени е подчертан на фасадата от холкел, изписан с растителни орнаменти и панделки. Външните стени са от каменна зидария, а другите – паянтови. Къщата е общинска собственост.

Унчевата къща е възстановена частна собственост. Нейната вътрешна планова схема е както на Мощанската и Диневата. Това е родната къща на Коте Чорбаджигошев, виден общественик и участник в национално-освободителното движение. Той е един от основателите на горноджумайската българска община. Член е на комитета за подготовка на Априлското въстание. По време на временното руско управление в града е  съветник в градската управа.

Къщата на Георги Стоилов също е възстановена частна собственост на неговите наследници. Г.Стоилов е първият кмет на Г.Джумая, а по време на Хуриета през 1908 г. е бил народен представител в Долната камара на турския парламент. Към момента къщата функционира като ресторант “12-те стола”. Тя се различава по своята вътрешна архитектурна схема от останалите, но с внушителния си обем и уютен двор, извисяваща се точно при входа на църквата, привлича вниманието на посетителите и буди респект.

Измирлиева къща е малка по обем, но е забележителна с факта, че е роден дом на Георги Измирлиев – Македончето, един от видните дейци на националното революционно движение, единственият революционер от национална величина, който градът дава на България. Къщата се свързва с “комшулук” откъм южната й страна с църквата. Тя е реконструирана след точно заснемане от специалисти преди да бъде разрушена от наводнението през 1954 г. В нея е пренесен и запазеният оригинал на дърворезбения таван от гостната стая, който е най-интересния архитектурен елемент. Къщата е исторически паметник на културата и е превърната в музей. В нея е изградена експозиция, представяща жизнения път и революционната дейност на апостола на Търновски революционен окръг при подготовката на Априлското въстание през 1876 г. На втория етаж е възстановен интериорът на къщата от края на ХІХ в. – обстановката, в която е живял и израснал Г.Измирлиев.

Църквата „Въведение Богородично“

Тя заема централно място в квартал “Вароша”. Тя е построена на мястото на по-стара, малка църква, към която е имало метох на Рилския манастир и килийно училище. Изгражда се в продължение на четири години – от 1840 до 1844 г. от майсторите Доне и Христо от с. Стоймирово, Малешевско. С построяването й българите от града изразяват своето нараснало религиозно национално съзнание и икономическо замогване. През 1850 г. в двора на църквата е построена училищна сграда, която изгаря. На нейно място през 1881 г. е изградено ново триетажно училище, което днес не съществува.

Църквата е трикорабна псевдобазилика с четирискатен покрив. На източната стена има полукръгла апсида, а на западната – открит притвор, построен по-късно. Арките на притвора отчетливо следват члененията на вътрешния обем. На западната фасада стрехата е оформена вълнообразно.

Стените на църквата са зидани от ломен камък, споени с хоросан. Размерите на църквата са 12,5 на 23 м, височина от 6 до 8 м. Два реда дървени колони, поставени върху зидани каменни бази разделят корабите.

Изписването на църквата е извършено на два етапа. Стенописите около входната врата на църквата в откритата галерия са от 1882 г., което се вижда от надписа над сцените, илюстриращи притчата за богатия и бедния Лазар. Работата над стенописите в откритата галерия продължава през 1889 г. А през 1888 г. са изписани северните стени в наоса. Стенописите са дело на майстори от Банската школа в последния етап от нейното развитие, който бележи упадък в професионализма на зографите, както и на цялото българско възрожденско изкуство. В храма са работили няколко майстори: Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев.

Стенописите от Възраждането са върху южната и северната стена в наоса, трите слепи купола в централния кораб, нишите на прозорците, стените и аркадата на откритата галерия.

В наоса декоративната украса е разгърната в четири хоризонтални пояса. Сцените са рисувани плътно една до друга и са разделени от червени ивици.

Непосредствено над цокъла са изписани фигурите на правите светци, но със силно редуциран брой. Липсата на светци от този регистър се компенсира от образите, изписани в нишите на прозорците. На северната стена в посока от запад на изток са разположени групите на апостолите,  на йерарси свещеномъченици и йерарси светители, в нишата на четвъртия прозорец – светци –войни и йерарси и последната група е на светци – монаси.   На южната стена този ред продължава, но преобладават изображенията на светци-войни. От изток на запад те са изписани последователно в нишите на трите прозореца, като във втория редицата е прекъсната от Св. Св. Безсребърници Козма и Дамян и Св. Пантелеймон. Следват група на преподобните в монашески облекла и преподобните и свещеномъченици йерарси. Всеки прозорец е охраняван от един серафим, изписан в долната част на нишата, с изключение на първия прозорец, където е изобразен архангел.

На северната стена са изобразени 12 сцени от цикъла на Страстите: Юда взима сребърниците; умиване нозете на учениците; тайната вечеря; молитвата на Христос в Гетсиманската градина, целувката на Юда; Христос пред съда на Ана и Кайафа; Поругание Христово;  Войниците водят Христос към кръста; Третото отричане на Петър; Разпятие; полагане в гроба и Свалянето на кръста. Те се преплитат с композиции, илюстриращи евангелските събития след Възкресението на Христос и с Големите празници. Цикълът на празниците е разпределен на северната и южната стена.

В трите купола се вижда изображение на Бог Саваот, Исус Христос с евангелски чинове и Богородица с пророци.

Една от най-интересните композиции в църквата е “Колелото на живота” в откритата галерия. Тя е подобна на същата сцена, изписана от зографите в близкото с. Бистрица няколко години по-рано. Пейзажите, които представят четирите годишни сезона, са обединени с ленти, върху  които са изписани имената на четирите континента.  Имената на месеците са изписани с употребяваните названия от местното население – тревен, брезен, сърпен, цветен, горещник, листопад, стъден и положек /другите не се разчитат/. Включени са и редица реалистични детайли от съвремието като тамбура и характерно за района народно облекло.

Над входната врата от двете страни на нишата с патронното изображение “Въведение Богородично” са изписани фигурите на Св. Кирил и Св. Методий. Техните образи са широко разпространени в българското изкуство през Възраждането, но в тази църква те свидетелстват за будния дух на населението и факта, че богослужението в нея вече се извършва на български език. Двамата светии се ползвали с голяма почит от джумайци, които открито демонстрирали протеста си срещу гръцкото духовенство. Това показват и надписите по стенописите, изписани на български език, близостта на църквата до училището и обвързването на църковната стенопис с просветителските идеи през Възраждането.

Професионалното изпълнение на стенописите отстъпва от нивото на изкуството през Възраждането, но оригиналното тълкуване на композицията “Колелото на живота”, отделни сцени и ролята на храма в  опазването на българската духовна култура след 1878 г., ги нареждат сред ценните паметници от българското възрожденско художествено наследство.

Църквата е национален паметник на културата.

В северната част на двора й е поставен паметен знак на първия военен комендант на града след освобождението му през 1878 г. и починал в него през същата година  – майор Иван Павлович Орлински.

В западната част на двора на църквата се намира мемориал “Делчев род”. Изгражда се през 1979-80 г. Проектът е на колектив в състав: арх. Богдан Томалевски, худ. Христо Стефанов и скулптора Иван Нешев. Композицията се състои от шест ниши с полукръгли апсиди, в които  са реализирани мозайки с исторически моменти от национално-освободителните борби в Македония. Мемориалът е костница на рода на Гоце Делчев. Върху плоча, поставена хоризонтално и под наклон, са изписани имената на Делчевия род.

Исторически музей

Непосредствено свързан с квартала, в неговата западната част се намира Историческият музей. Проектант на сградата е арх. Иван Битраков. Над входа му е поставено керамичното пано “Спиралата на живота” на Панайот Панайотов”. Силно раздвижената сграда на четири нива е съхранила под покрива си големия стенописен фрагмент на проф. Христо Стефанов, на който художникът е изваял образите на  забележителни исторически личности за Пиринския край. Под купола като  централен и обединяващ експозицията елемент се извисява скулптурата на Величко Минеков ”Паисий”, а във връзка с експозицията за просветното движение в Пиринския край е създадена скулптурната композиция  на Владимир Гиновски “Братя Миладинови”.

В музея е изградена експозиция, която представя историческото развитие на Югозападните български земи от VІІ хилядолетие пр.н.е. до наши дни. В експозицията на отдел “Природа” е показана неживата природа /минерали, скали и вкаменелости от плеистоцена – преди 6-10 милиона години/ и живата природа – растителен и животински свят -ендемити, реликти и специфични видове за региона. В експозицията на отдел “Археология” може да се види уникална колекция култови фигури от праисторическата епоха, въоръжение на тракийски войн, колекция от глинени лампи с гладиаторски сцени, медицински инструменти и др. Изключителен интерес представлява колективната монетна находка на неизвестно тракийско племе от V-ІV в. пр. н. е.  Античността е представена с колекцията от надгробни паметници и глинените маски, свързани с култа към Дионис, великолепните съдове от некропола при с.Мулетарово, Петричко. Интерес представлява и колекцията от  раннобългарски накити и средновековна сграфито керамика от Мелник.

В тази експозиция е поставен и откритият през 2004 г. Самуилов камък /Самуилов надпис/. Той предизвика оживен обществен интерес и много спорове и дебати. Фактът, че той не беше намерен при редовни археологически разкопки, вече означаваше безвъзвратно загубена информация. Надписът  е издълбан върху амфиболитна шиста – плоча с размери приблизително 60/70 см и височина на буквите 25-45 мм. Отдясно на текста е изчукан голям кръст. С необходимите допълнения /в превод/ текстът гласи: “Самуил, верен цар и самодържец на всички българи”. Проф. Стефан Смядовски датира паметника от двадесетте години на ХІ в. или малко след паметната битка на цар Самуил с войските на византийския император Василий ІІ през 1014 г., което подкрепя с палеографски и езикови данни. Този извод се потвърждава и с фактическите данни на царската титулатура. Заедно с големия кръст в дясно, надписът е придобил мемориален характер. С тези атрибути той показва, че е бил съставен и/или поставен във време, когато Самуил вече не е бил между живите. С него “съставителят на Самуиловия надпис е искал да означи нещо твърде важно, дори съдбовно за поколението си и за епохата. Може би тази плоча е трябвало да бележи някакво място, царското присъствие в някакво пространство край Беласица по време на Ключката битка и така то да бъде меморизирано за поколенията, но…този белег е бил поставен скоро след неговата смърт, когато споменът за трагедията е бил много, много жив и болезнен”.

В музея е изградена и експозиция, представяща национално-освободителните борби на населението от Пиринския край, подкрепена с данни за обществено-икономическото развитие през този период и просветното движение. Богата колекция от костюми, тъкани, плетива, керамика, метал и дърво от края на ХІХ и нач. на ХХ в. представят на посетителя огромното народно художествено творчество от този период.

Художествено изкуство

Художественият отдел съхранява 24 картини на художника Златю Бояджиев, 86 рисунки на Владимир Димитров-Майстора и  още хиляди творби на съвременни художници, на старото и средновековно изобразително изкуство.

В музея е изграден природозащитен център за Национален парк “Рила”, в резултат от близкото сътрудничество между Историческия музей и парка и с финансовата подкрепа на ААМР. Неговата цел е да представи сложните взаимоотношения между организмовия свят и неживата природа, създавани в продължение на милиони години. Тук се дава възможност, чрез практическа игра и непосредствен допир с предметите, да се запознаят, както най-младите, така и възрастните, с уникалните богатства на природата, за да се обикне тя, да се приобщят към проблемите и се запази за поколенията. Допълнението към експозицията за редките и защитени растителни видове в Националния парк е неразделна част от нея.

В източната част на кв. Вароша, в една от старите къщи се помещава и администрацията на НП “Рила”. НП “Рила” е един от четирите национални парка в България и най-големият измежду тях. Общата площ на парка е 81 046 ха. В него са включени четири резервата, заемащи 20% от неговата територия /Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица/- защитени територии първа категория, обявени с цел да се запазят естествените местообитания и популациите на защитени, редки, ендемитни и реликтни видове, опазване на генетичните ресурси и научна и образователна дейност. Те са част от мрежата на представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания.

Непосредствено до музея от запад е сградата на Младежкия дом. Проектирана е от арх. Иван Битраков. Завършена е през 1972 г. Интерес представлява керамичното пано на фасадата на сградата. Състои се от две части, тематично свързани: “Слънце” и “Икар”. Автори са Панайот Панайотов и Петя Панайотова. Вътре в сградата се намира голямата дърворезба на Хр. Бараковски “Паисий”.

Следва живописна поредица от къщи от 30-те г. на ХХ в.

Паметници на културата

В малкото пространство между Младежкия дом и групата от стари къщи от началото на ХХ в., оформено като площад  “Мите Марков”, е разположен паметникът на Македоно-одринското опълчение. Негов автор е  Борис Гондов. Творбата е поставена през 1979 г. Монументът е внушителен. Върху голяма площадка е поставен гранитен пиедестал с изсечени релефни фигури на опълченци в цял ръст. Над тях на втори пиедестал е поставена бронзовата фигура на “Зовящата победа”.

На пл. Македония или “старият площад”, е издигнат паметник на Гоце Делчев. Негов скулптор е Крум Дерменджиев. Поставен е през 1955 г. Фигурата на Г. Делчев е в цял ръст, с хайдушко облекло и наметнат ямурлук.

Новият площад “Г.Измирлиев-Македончето” се оформя в годините 1985-87 във връзка с посещението на дипломатическия корпус и цялостното обновяване на централна градска част. Той се оформя от сградите на Общината, ДТ “ Вапцаров”, сградата на Американския университет в България, ЮЗУ “Н. Рилски” и Регионална библиотека, сградата на НТС и Областния съвет, пощата. Силни художествени елементи, участващи в неговото оформяне са: фонтанът от мраморни късове, паметникът на Д. Благоев и скулптурната група “Чакащите”, “Почиващата” и “Вървящият”.

Фонтанът е разположен на по-ниско равнище в площадното пространство. Оформен е от три големи мраморни къса с пирамидална форма, които представят трите големи планини на територията на Пиринския край – Рила, Пирин и Родопи. Автор е Иван Русев. До него е разположена чешмата с двата лъва. Стилът й напомня занаятчийските произведения на каменоделците от епохата на Възраждането.

Паметникът на Д.Благоев е създаден от скулптора Борис Гондов  през 1971 г. Той е типично за времето си произведение по стил и по начин на изграждане на образа. Седналата фигура на Дядото със свободно поставени върху бастун ръце е излята от бронз и поставена върху нисък пиедестал. Излъчва спокойствие и внушителност.

Скулптурната композиция на Павел Койчев, състояща се от трите фигури “Чакащите”, “Почиващата” и “Вървящият”. е създадена през 1987 г. Характеризира се с нетрадиционно скъсени пропорции на фигурите и липса на “реалистична точност” при създаване на човешки образи. Композицията е безспорно постижение на автора, както и за скулптурното мислене от последните десетилетия. Създадена е за свободното пространство пред ж.п. гарата в града и случайно прехвърлена на сегашното й място през 1992 г., което показва, че това не е най-удачното решение.

Бюст- паметник на Георги Измирлиев –Македончето се намира на площада с фонтаните срещу сградата на Общината. Автор е професор Димитър Сотиров. Открива се през 2006 г. във връзка със 130 г. от Априлското въстание и обесването на революционера.

Бюст-паметник на Г. Измирлиев има и пред  V-то СОУ “Г.Измирлиев”  с автор Виолета Димчева. Поставен е през 1969 г.

Паметник на Св. Св. Кирил и Методий пред НХГ с автор Николай Терзиев е поставен през 1980 във връзка със 100 г. на гимназията – бивша Солунска. Образите са силно опростени, относително безплътни и стилизирани, но запомнящи се.

В града има множество мемориални изображения на редица видни личности.

Бюст-паметник на В. Левски, с автор Крум Дерменджиев, поставен през 2000 г. Бюстът е отлят от бронз и е поставен върху висок пиедестал. Разположен е в зелената площ срещу ПГСАГ “В. Левски”.

Бюст -паметник на П. Яворов. Намира се в градската градина в близост до хотел “Ален мак”. Поставен е през 1933, но неговият автор за сега не е известен. Като близък съратник на Г. Делчев и участник в национално-освободителните борби на населението от Пиринския край, той е особено почитан тук. Бюстът е поставен върху пиедестал от гранит.

Бюст-паметник на Ильо Марков-Беровски /дядо Ильо Малешевски/. Той е особено популярен сред населението в Пиринския край като хайдушки войвода. Участва в Сръбско-турската война 1885 г., в Руско-турската война от 1977/78 г., в Кресненско-Разложкото въстание 1978/79 г. Добил е още приживе легендарна слава, а подвизите му са възпети в много народни песни. Автор на паметника е Калин Димитров. Поставен е през 1970 г. Бюстът е отлят от бронз и поставен на гранитен пиедестал. Намира се в алеята срещу музея непосредствено до корито на реката.

Барелеф на Никола Вапцаров, с автор Стою Тодоров, поставен на фасадата на ДТ “Н. Вапцаров”.

Паметен знак от признателното население на Горна Джумая, който показва мястото и датата на посрещане на освободителните руски войски от ІV мариополски полк, предвождан от майор Иван Павлович Орлински – 12.ІІ.1978 г. се намира в градинката пред главния вход на стадиона. Близо до него, в ляво от стълбите на стадиона се издига внушителна скулптурна фигура на спортист в цял ръст, с топка в дясната ръка. Неин автор е Крум Дерменджиев.

Паметник-костница на загиналите в Балканската война и освобождението на Г.Джумая от турско игопризнателното население е издигнало в дясно на пътя за Ловния дом. Той представлява пирамида от отделни каменни късове, в основата на която са изписани местата, където са водени бойни действия през войната. Непосредствено до него е гробът на Мите Марков.

В парка Ловен дом през 60-те години на ХХ в. е изграден паметник-костница на загиналите в борбата против фашизма. Зад него са разположени осем плочи с имената на загиналите в борбата против фашизма.

Пътуващите по международния път Кулата-София срещат на входа на града като паметен знак “Летящия кон”.Негов автор е Иван Нешев. Той се извисява на метална траверса под остър ъгъл, разположена на нисък хълм край самия път. Свързан е с легендата за създаване на града.

Образование

Благоевград е университетски град. В него се намират Югозападният университет “Неофит Рилски “ и Американският университет в България, които все повече се налагат в културния и обществения живот на града и носят славата му на най-младия университетски център. В града има още три висши училища: Колеж по туризъм, Колеж по икономика и мениджмънт и Медицински колеж.

Благоевград, разположен в непосредствена близост до Гърция и Македония, с наличие на съвременни транспортни връзки, богат със своите културни и исторически забележителности, с природните си красоти и лечебни минерални води, става все по-привлекателен за културен и екологичен туризъм, за летен и зимен отдих.


Вижте по-голяма карта