Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Белослав

ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ

 Белослав, Ул. Цар Симеон Велики 23
051123553, 051122554, 051123545
obstinabeloslav@abv.bg
 http://www.beloslav.org

 

 

 

 

 

 

 

obbБелославският регион е бил населен още от древността. Белослав е централното селище на общината, която е изцяло разположена от двете страни на Белославското и Варненското езеро.

Според някои исторически данни селището е съществувало още през Втората българска държава под името Крушево. През шестнадесети век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към осемнадесети век от името е останало само Гебедже.

Селото е преименувано на Белево с вишочайши доклад 3662 от 07.04.1882 година и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 година Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20.10.1981 година. Празникът на града се чества на 26 октомври / Димитровден/.

Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността Побити камъни, където са открити най-старите археологически находки. От тогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот.

belПрез бронзовата и енеолитната епоха е процъфтявала изчезнала цивилизация, свързана с десетки езерни наколни селища, пръснати край двата бряга. Първото наколно селище е открито през 1923 година край с. Страшимирово и е познато в науката с името Страшимирово –І. Днес вече са установени местата на десет наколни селища и се счита, че районът е бил гъсто населен за времето си.

Околността на Белослав била населена сравнително плътно от тракийско население, за чието присъствие говорят намерените археологически останки и материали от няколко тракийски селища.

Римското владичество изиграло голяма роля за обществено-икономическото развитие на населението в днешните земи на Белослав. За времето от 71 до 107 година от н.е. Белославските земи били включени в градската територия на Одесос, след 107 година те преминали към територията на Марцианопол, което продължило до неговото загиване през седми век.

beloБелославските земи са били заселени от славяни-севери много преди идването на прабългарите. Северите, които обитавали сегашните Белославски земи, посрещнали прабългарите, влезли в контакт с тях и станали едни от първите основатели на новата държава. Присъствието на прабългарите се доказва от четири селища и три некропола, открити досега от археолозите. Смята се, че прабългарските селища в този район са били много повече, но тяхното местонахождение все още не е известно.

По време на византийското владичество по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на кумани, узи, печенеги. При тези условия градът-крепост Петрич с неговите подвластни села дочакали въстанието на Асеновци през 1185 година и вероятно към 1187 година влезли в пределите на Втората българска дължава, когато Петрич станал административен център и седалище на местен феодал.

obbelКъм неговата територия спадали и белославските земи. Южно от сегашния Белослав е имало няколка малки селца-махалички от по десет-петнадесет къщи, които просъществували и в началния период на османското робство, обозначени със сборното име Махала Крушево.

През втората половина на четиринадесети век феодалния сепаратизъм довел до разпокъсване на българската държава. Петрич и днешните белославски земи останали в пределите на Търновското царство и граничели с Добруджанското деспотство.

След завладяването на българските земи, османотурската администрация пристъпила и към преименоване на много български села с турски имена. На Крушево било дадено османо-турското име Гебеджи Богазъ, по-късно е отпаднало частичката богазъ и е останало само obshtГебедже, с което е познато по-нататък в историята.

През четиридесетте години на деветнадесети век се забелязва икономическо съживяване на района. На 6 октомври 1862 година е открито първото светско училище тук. Първоначално то се е помещавало в частна къща. През 1865 година е построена и първата българска църква. От 1866 година в църковния двор, дарен от двама местни жители, започва строеж на училищна сграда.

Школото е разполагало с 2 класни стаи и 1 за учителя. Било изградено от здрав дъбов материал и камък, а на стряхата били поставени двете църковни камбани. Старата църква и Поповото училище били разрушени в средата на тридесетте години на двадесети век. Стената на училището е запазена като част от зида около църковния двор на действащия днес храм Св. Димитър Солунски.


Вижте по-голяма карта