Видео
Общини и кметства
Банери
Статии

22 март – официалният празник на Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България. 

Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

Белово

ОБЩИНА БЕЛОВО

 Белово, ул. Орфей 4 А
035812773, 035812770
kmet@belovo.eu
 http://www.belovo.eu

 

 

 

 

 

 

Община Белово се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пазарджик. Има 8 населени места с общо население 8 891 жители ( 01.02.11 година ).

FotorCreatedРазположена е на 28 км. западно от Пазарджик и е бявен е за град през 1969 година.

Южно от града се извисява връх Спасовица, в чието подножие се намира забележителният паметник на църковната архитектура – Засводената трикорабна базилика от VІ в., а на самия връх – късно-античното укрепление, останките от което са запазени на значителна височина.

 

Днес Белово се развива като промишлено средище в Пазарджишка област. Гара е на ж.п. линията Пловдив – София. По долината на р. Яденица е прокарано шосе, което свързва Тракийската низина с Юндола и долините на реките Места и Струма.

Общината е сред първите в страната, която предлага електронни административни услуги чрез въведената Географска информационна система.

Проектът за разработката и внедряването й бе финансиран от Оперативна програма “Административен капацитет”.

Чрез нея се оптимизират процесите по извършване на следните административни услуги:

Издаване на скица на поземлен имот;
Издаване на виза за проектиране и други.

История

Първите следи от човешки живот около Белово са датирани към неолита. Открити са няколко селища от VI — III хилядолетие пр. н.е., крепости и останки от десетки селища от различни исторически епохи, като археологическитеобекти доказват богатото историческо минало на района.

Открита е тракийска гробница от дялани камъни, която се е издигала в купол с диаметър 5,30 метра. Най-старото известно на историците население на беловския край е тракийското племе беси. Легендите свързват името на полумитичния Орфей с беловския край. През VI век в този район се заселва част от славянското племе драговити.

Археологически обект от VI век са останките от разположената на около 1,5 км южно от село Голямо Белово на връх Свети Спас (Спасовица) църква, известна като Беловска базилика.

През късната античност и средновековието най-крупното селище в района е град Левке, разположен на площ от 80 дек. на в. Свети Спас. През 813 година по времето на хан Крум беловският край е включен в състава на българската държава.

През цялото средновековие районът е един от центровете на героична борба за отстояване на българската народност и държавна независимост. Най-ярката страница в тази борба е героичната съпротива на крепостта „Раковица“ срещу турското завоевание през 1378 година.

През тежките векове на робството беловският край със своите непристъпни планини и гори се формира като един от центровете на хайдушкото движение. Особено след масовото помохамеданчване на българите в Родопите /1666-1669/ тук са се подвизавали четите на легендарните войводи: Секул, Сирма войвода, Страхил войвода и др.

По време на Възраждането Голямо Белово като икономически и духовен център ражда видни участници в национално-освободителните борби като Евстатий Пелагонийски, Кузман Поптомов — Хаджиангелов, Никола Попов — Крец,  Михаил Радулов, Мито Петракиев Радулов и други.

От този период е трикорабната едниапсидна базилика с притвор, наос, хор и олтарно пространство. Построена през периода 1806 — 1813 година. Изографисана е през 1844 година от самоковеца Петраки Костович. Изключително произведение на възрожденската дърворезба е иконостасът, изработен от майстори от Банско — Разложката дърворезбарска школа. Част от иконите от царския ред на иконостаса е нарисувал Христо Димитров /баща на Захари Зограф/.

 

Самият град Белово възниква през 1869 година. Прокарването на железопътната линия предопределя и неговото бъдеще. Първоначално то е било временно селище за работниците на барон Хирш, който е добивал в този край дървен материал за строежа на железния път. Във връзка с това непрекъснато възниквали складове и ханове и от околните села и от по-далечните краища на България заприиждали заселници. Първата къща е построена през 1884 година от хаджи Кузо Хаджиангелов.

Неговият пример е последван и от много голямобеловци, които поради бързото разрастване на индустрията около железопътната гара намират тук отлични условия за поминък. Основите на днешния град Белово са поставени на сегашното място още преди започване на строителството на ж.п. линията Цариград — Белово от Баронхиршовата компания. Линията е открита за експлоатация през 1873 година, а Голямо Белово и беловският край се превръщат в най-крупният център за дърводобив и дървопреработване на Балканите.

Макар и само с едновековна история Белово е град с богато революционно и историческо минало.

От 1873 година до 1875 година телеграфист и началник на гара Белово е апостолът на българската свобода Тодор Каблешков. През 1874 година той основава читалище Искра в Голямо Белово и подготвя беловци за бъдещата революция. В народната памет са живи и образите на апостола Васил Левски и Ангел Кънчев. Населението в беловския край участва активно в Априлската епопея от 1876 година. В Белово към четата на Бенковски се присъединяват повече от 20 души. Между тях са Мартин Тачков (Мацко), най-младият въстаник, и единствената жена в четата Мария Сутич. По време на въстанието беловският укрепен пункт дава няколко десетки жертви.

На 13 и 14 януари (стар стил) 1878 година беловският край е освободен от легендарните руски богатири на Астраханския драгунски полк, Първи Московски гвардейски пехотен полк и Кавказката казашка бригада. 700 души въоръжени доброволци от беловския край подпомагат Киевския хусарски полк при освобождението на Чепинското корито.

До 1966 година се нарича Гара Бельово и е селище от градски тип от 1964 година. Белово става град №828/ 27.08.1969 година с Указ на Държавния съвет на Народна република България, когато към него е присъединено село Малко Белово. с указ №2294/ 22.12.1978 ж става общински център. Белово има свой герб, утвърден от ГНС през 1975 година и преутвърден от ОбС-Белово през 1998 година. Изработен и след конкурс от скуптура Атанас Симеонов.


Вижте по-голяма карта