СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН СЛАТИНА

София, бул. Шипченски проход 67  028705532  info@so-slatina.org  http://www.so-slatina.org

Район Слатина е разположен в източната част на Столицата на площ от 1325,2 х.а., което представлява 6.69 % от територията на Столична община. Районът граничи:

– на запад с районите Средец и Оборище;
– на изток с район Искър;
– на север с районите Подуяне и Кремиковци;
– на юг с районите Изгрев и Младост.

По градоустройствени съображения в район Слатина са установени следните функционално-структурни единици, обособени в жилищни квартали и жилищни комплекси:

– к.в. Редута- ограничен от улица Боян Магесник, улица Околчица, улица Румен войвода, улица Калиманци, улица Стоил войвода, улица Попова шапка и бул. Ситняково;
– ж.к. Гео Милев- ограничен от бул. Цариградско шосе, улица Христо Чернопеев, улица Коста Лулчев, парк Гео Милев, улица Калиманци, улица Попова шапка, бул. Ситняково, улица Михай Еминеску, бул. Шипченски проход и ж.к. Яворов;
– ж.к. Яворов- ограничен от бул. Цариградско шосе, район на зала Универсиада, бул. Шипченски проход и улица Михай Еминеску;
– ж.к. Хр. Смирненски – ограничен от улица Боян Магесник, улица Кривина, улица Асен Йорданов, ул Коста Лулчев, парк Гео Милев, улица Румен войвода и ул Околчица;
– кв. Христо Ботев-ограничен от улица Летоструй, улица Стоян Попов, улица Слатинска река, ж.п. линията и територията на летищен комплекс София.

В рамките на територията на района влизат още парк Гео Милев, спортен комплекс Червено знаме, спортен комплекс Академик, както и обществени сгради с национално значение, като БАН КОМПЛЕКС №1 бул. Цариградско шосе – 4-ти км, Министерство на външните работи, зала Универсиада, зала Фестивална, посолствата на Босна и Херцеговина, Румъния, Армения, Швеция и Китай.

История

Не от вчера Софийското поле е най-важният кръстопът на Балканите. Тази роля районът на днешна София има поне от осем хиляди години.
В началото на VІ-хилядолетие преди Христа Софийското поле влиза в обхвата на най-древната човешка цивилизация на ранните земезелци и скотовъди. След т.нар. неолитна революция в Предна Азия формираният там земеделско-скотовъден поминък постепенно се разпространява към Югоизточна Европа, най-вероятно чрез предвижване на малки човешки групи през Егея към Централнобалканската зона.

В края на VІІ и началото на VІ хилядолетие пр.Хр. започва да функционира т. нар. Струмски път, който играе основна роля в разпространението на новия поминък към Средна Европа. Пътят достига Софийското поле и вероятно тук се разклонява – по долините на Велика Морава и Нишава на северозапад и по долината на Искър на север.

По това време в източната му част възниква едно огромно за времето си ранноземеделско селище, което днес обозначаваме като Слатина. Благодарение на някои физико-географски дадености на Източните и Централните Балкани, Софийското поле се превръща в пресечна точка на двата основни цивилизационни потока от Предна Азия към Европа през VІ хилядолетие пр. Хр. Ето защо резултатите от археологическите проучвания на селището Слатина – София се следят със значителен интерес от всички специалисти по праистория на Югоизточна Европа.

Останки на селището от неолита (новокаменната епоха) в Слатина заемат около 0,8 ha площ площ с дебелина на културните напластявания до 4m. Разположеното на левия бряг на Слатинска река селището съществува през цялата първа и началото на втората половина на VІ х. пр.Хр. и е едно от най-големите в централната част на Балканския полуостров.

Проучванията, започнали през 1985 година на площ около 1400 m2, показват, че древните жители на Слатина обитават по-малки или по-големи правоъгълни до слабо трапецовидни къщи, разположени една до друга. По време на неолитния период, към който принадлежи селището Слатина, древните земеделци не познават металите. Затова техните сечива са изработени от камък, кремък, кост и рог.

По данни от разкопките в североизточната част на селището от неолита, археолозите разкриват за съществуването на най-старата къща на територията на Югоизточна Европа, която представлява изключително добре запазена двуделна постройка, датираща от шести век преди Христа. С течение на времето почти всички културни напластявания от праисторически селища на територията на сегашния град София са унищожени.

Останала е само една малка част от най-старото селище Слатина, което доказва, че от всички Европейски столици – София има най-дълбоки корени в миналото и че тези корени започват от най-старата европейска цивилизация.