община
Видео
Общини и кметства
Банери
Статии
Велинград – много повече от СПА!

Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и е известен като „СПА столицата на Балканите“.

Посещавали ли сте съкровищата на Петрич?

Есента дойде и застудя.Не и в Петрич!Тук климатът е мек, а времето - приятно за разходка.

Община Смолян крие за всекиго по нещо!

Смолян е планински град, който притежава атмосфера, заслужаваща да бъде усетена.

Община Минерални Бани

Разположена  в Източните Родопи, община Минерални Бани разполага с много забележителности и природни красоти.

Какво не знаете за община Цар Калоян?

Община Цар Калоян се състои от 3 населени места: Езерче, Костанденец, Цар Калоян. 

Топ Банери

СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН СЕРДИКА

 София, бул. Княгиня Мария Луиза 88
 029218019
 sokre@abv.bg
 http://www.serdika.bg

 

 

 

 

 

 

София, въплатена в женска същност и образ, идва от античността като скъп дар за християнството. Тя тръгва да шества като “Словото Божие”, като олицетворение на свойство на Бога, преминавайки през “новия Йерусалим”, “новия Рим”- Константиновия град, пръскайки светлината си и към Сердика-Средец-Триадица-София. Градът, за който самият император Константин Велики през IV в. възкликва “Сердика е моят Рим”.Градът срещнал възход и падение, приел разни лица, познат с различни имена.
Още в хилядолетието преди идването на Спасителя сред нас, за да изкупи първородния грях, племе,останало в историческото предание с името “серди”, избира място- богато и благодатно за всякакви прелести. Отсяда там, населва обширното и плодородно поле, дава името си на областта и на средищното и най-значимо селище, може би град-Сердика, Сардика.
За тези първи стъпки писменото историческо предание не е щедро на сведения. Пръв римския историк Дион Касий през 29-28 г.пр. Хр. е този, който споменава сердите и селището им, макар и с името Сегетке. Необходимо е повече от столетие, за да влязат трайно земята на сердите и техният град във вихъра на събитията, да излязат на арената на историята, и то завинаги. Независимо от промяната на името, което носи през времето. Най- продължително то остава свързано именно със сердите, с първите, дали има на Града.
В първата половина на II в.географът Клавдий Птоломей съобщава това име. А по времето на римския император Траян/98-117/ Сердика вече има правата на град, обогатявайки се с нова добавка към името си- родовото име на императора. Градът се нарича Улпия Сердика. Това име изписва върху монетите си през Iiв. на гръцки език градът. Същото, но на латински език, е изписано върху каменните надписи и военни дипломи.И така на тези два езика, името на града се явява в изключително разнообразие:
Предполага се, че от всички тези названия, идващи от племенното име,най- ранно и използвано още във времето преди римското заваевание е Сердонполис- Градът на сердите.Това название е традиционно още векове наред, изсечено в надписите,дори когато все по-често се появява името Сердика.
С името Сердонполис, или Сердика, градът заявява, че е създаден и принадлежи на племето серди и че се счита в правото си да се нарече полис- град, и така да се нареди до онези селища, които светът оценява като най-значителни постижения на цивилизацията.Това име ще бъде векове наред издълбавано на камък, изписвано на пергамент. С него хронисти и пътешественици ще припомнят древността на този град, равна и дори надминаваща тази на други стари и прославени европейски градове. Но докато много от тях са били изоставени от обитателите си, този град сменя имената си, но не отстъпва от мястото си, разраства се, но пази неизменно до ден днешен своя център там, където дълбоко в земята е забит коренът му. Защото на това място блика животворният горещ лечебен извор,привлякъл първите заселници и неизменно съпътствал живота тук като висше природно благо. Защото на това място се пресичат главните сухопътни артерии от Централна Европа през Балканите към многообразието на Изтока и от хладния Европейски север към слънчевото Средиземноморие.На такъв кръстопът животът не секва. Така всяка епоха е затваряла под своите градежи следите на миналото. Ценни свидетелства за устройството на града, за съдбоносни събития и за всекидневния живот са били затрупани от новосъздаденото, оставяйки на бъдещата българска столица едно голямо предизвикателство- да ги разкрие, изучи, съхрани и представи достойно.”
Район Сердика е разположен в северната част на Столицата и има следните граници: бул. Сливница, ул .Алдомировска, бул. Ген.Столетов, ул. Майор Векилски, ул. Йосиф Щросмайер, ул. Н.Михайловски, Надлез Надежда, бул. Илиянци, кв.Бенковски, Владайска река. Заеманата площ в описаните граници е 1753 ха, т.е. 1,3% от площта на областта София-град и около 8,8% от територията на компактния град.
Район Сердика има население – над 50 хил.жители.
Района обединява следните квартали: Фондови жилища, Банишора, Орландовци, Малашевци, Бенковски, а централната част е така наречената Драз махала.
Район Сердика е пътният възел на Столицата, именно тук се намира Централната автогара, която обаче със своето величие не може да засенчи Централната гара. Именно от тук гражданите на София поемат към различни точки на страната или чужбина.
На територията на района се намират и Централните софийски гробища, Католическите и военните гробища, Централен софийски затвор.
На територията на район Сердика има шест детски градини, три обединени детски заведения, една ясла, четири основни училища, три средни образователни училища, една профилирана гимназия по изобразителни изкуства, четири техникума и седем читалища.
На територията обслужват пациенти ІІ и V градски болници, Транспортен медицински институт, Седми и Девети ДКЦ и СЦ-2.
В район Сердика са разположени 11 % от промишлените предприятия на столицата. Основните отрасли са транспорт, енергетика, лека промишленост и машиностроене. По-големите от тях са: Управление пътни превози, Централна ж.п. гара, Завод за автоматика и телемеханика, Столична компания Градски транспорт, Трамвайно депо, СКГТ Електротранспорт, Топлофикационен район София, Пивоварна Люлин, Стилмет АД, Софияпласт ЕАД, Стинд ЕАД, ЗП – Т. Петров, ЗПДЕА Г. Костов, Котлостроене АД, Пречиствателна станция за отпадни води. На територията на района има три пощенски телефонни и телеграфни станции, банки: ОББ, Тексимбанк, Прокредитбанк.
Районната администрация ражда новаторските идеи благодарение на умението да работи в екип и непрекъснатия граждански диалог.
Тези идеи възникват като адекватен отговор на осъзнатите потребности, очаквания и изисквания на гражданите, защото общината – това са хората.

На 14 юни 1891 г. в столицата тържествено е открита “Международната католическа болница “Княгиня Клементина” ”.Идеята принадлежи на католическия мисионер, монах от Ордена на капуцините Тимотей Строна. През 1889 г. заедно с католическия свещеник Козма Вики той започва да събира средства от богатата католическа колония за построяването на католическа болница в София. Княгиня Клементина, чийто изповедник е Тимотей, дава най-голямата сума. Австро-унгарският император Франц Йосиф дарява 10 000 крони с уговорката, че в бъдещата болница ще се лекуват безплатно бедни австро-унгарски поданици.

FotorCreatedМястото за болницата е подарено от Софийската община,а проектът е изработен от дворцовия архитект Бранди. В присъствието на католическата колония, дипломатическите агенти на католическите държави и представители на Двореца в началото на юни 1890 г. е положен основният камък на болницата. На площ от 30 декара в сегашния квартал “Банишора”, в средата на мястото, болницата е изградена с формата на буквата “П”. Главният вход, намиращ се в центъра, разделя сградата на две отделения – мъжко и женско. В тъй наречения “черен двор” се отглеждат птици и животни. В североизточната част е създадена овощна градина, дръвчетата за която са подарени от княжеските градини в София и Варна, а останалата незастроена площ е превърната в голям и разкошен ограден парк. Нотариалният акт, издаден от Софийската община, е на името на католическата църква “Св. Йосиф” в столицата. Болницта е модерно оборудвана и5 таксите в нея са доста високи (1,50 – 3 лв. на ден за легло и 1 лв. за преглед), но поради липса на достатъчно здравни заведения натовареността на болницата е голяма. Самата Клементина, въпреки че след откриването на болницата не стъпва повече там, лично назначава болничния персонал, първоначално състоящ се от 1 лекар, 1 слуга и 6 медицински сестри. Първият главен лекар е д-р Захария Попов, завършил Императорския харковски университет, а медицинските сестри са монахини от ордена “Св. Викенти” във Виена, изпратени по молба на Клементина от Папа Лъв ХІІІ. След смъртта на Клементина новият патрон на болницата Царица Елеонора дарява сватбения си подарък от Народното събрание в размер на 200 000 лв. за подобряване на болницата и почти всекидневно я посещава. По време на Балканската и Първата Световна Война болницата е дивизионна и е на разположение на войската.
В началото на 20-те години на ХХ век болницата преминава към католическата църква, като Дирекцията на народното здраве запазва известни контролни функции. Това на практика е единствената частна болница, в чието управление Дирекцията има официално регламентиран дял. От този период датират уставът и правилникът за вътрешния ред на болницата, просъществували до 1944 г. Натовареността и приходите на болницата непрекъснато се увеличават, което налага на мястото на събореното източно крило през 1937 г. да се изгради по проект на арх. Ив. Васильов двуетажна сграда с мансарден трети етаж и с една от най-съвременните вътрешни уредби в София – нов рентгенов апарат, централно водно отопление, радиоуредба със слушалки за всяко легло. По време на Втората световна война лекарите често са мобилизирани, а през януари 1944 г. болницата е евакуирана в с. Владая и с. Кладница и е единствената, която лекува безплатно пострадалите от бомбардировките. През октомври същата година, след края на войната на българска територия , болницата е върната със заповед на Министерство на народната отбрана и е предадена на Съветските власти. Остава Съветска болница до 15.V. 1947 г. Клементинската болница е национализирана с Указ на Президиума на Великото народно събрание от 1.ІІІ. 1949 г. и така прекратява своето 58-годишно достойно съществуване като частна болница. На милосърдните сестри е предложено да останат, но те отказвати заминават за седалището на Ордена “Св. Честни кръст” в Швейцария. Впоследствие бившата вече Клементинска болница е прехвърлена към ІІ областна болница.
Биографична справка
Принцеса Мария – Клементина – Каролина – Леополдина – Клотилда, госпожица Божоле, родена на 3 юни 1817 г. в Пале Роял в Париж , е едно от десетте деца на Луи Филип, Крал на французите, и Мария – Амалия, дъщеря на Фердинанд І, крал на двете Сицилии. От дете проявява твърд характер, силна воля и разностранни познания, което и осигурява завидно място сред коронованите особи на Европа. Връстничка и близка приятелка в продължение на десетилетия на Кралица Виктория. Двадесет и шест годишна се омъжва за Август – Луи – Виктор, принц Сакс – Кобург – Готски. Най- младият от петте и деца, принц Фердинанд, за когото тя има големи амбиции, през юли 1887 г. е избран от Великото Народно Събрание за княз на България. Само няколко седмици след възкачването на Фердинанд на престола, Княгиня Клементина го последва – на 26 ноември 1887 г. тя е посрещната на българска територия от целия Министерски съвет, начело с министър-председателя Стефан Стамболов. Придружена от сина си, който я очаква в Сливница, Княгинята пристига след обяд същия ден в София. В продължение на години кралската дъщеря се бори с изолацията и атмосферата в Двореца, придавайки му постепенно и с много усилия изискан вид и светска атмосфера. Притежавайки вродена склонност към полити5ката и използвайки влиятелните си връзки с европейските кралски дворове, Княгиня Клементина подкрепя не само сина си, но и новото му отечество. Нейната пословична щедрост, всеотдайната и грижа за рано осиротелите деца на Фердинанд, добронамереността и личният й чар й спечелват симпатиите на всички слоеве на българското общество. Княгиня Клементина умира на 90-годишна възраст в Кобургския дворец във Виена на 16 февруари 1907 г., година преди да бъде обявена Независимостта на България и Княз Фердинанд да бъде провъзгласен за цар на българите, нейната заветна мечта.

Квартал “Майчин дом”, градинката пред “Майчин дом”, сградата на “Майчин дом”, която по-късно дава името си на една част от стара София, стои тиха и смълчана. Ръката на художника на СОНС, която промени много софийски къщи и само с едно боядисване показа някогашната им хубост, не докосва сградата на “Майчин дом”. Въпросът за съдбата на “Майчин дом” още не е решен, затова повече грижи за него не се полагат. Дали ще остане този свидетел на първите стъпки на българската медицина в защитата на живота на майката и детето или само каменна плоча ще напомня “На това място бе сградата, в която…”
А е било време, когато българските жени не са познавали квалифицираната родилна помощ. “Бабите бабували, невестите раждали, а някои от тях умирали поради бабите” – както казва Петър Мирчев в “Книга за София”. Нещо обикновено било родилната треска за майката. Една година след Освобождението на България в София има една “баба” (акушерка) към общината, един пръв общински лекар, а лекари на частна практика почти нямало. На 1 май 1879 г. е открита “Софийска първоразрядна болница”, преименувана по-късно в “Александрова болница”
Колко усилия са били нужни за построяването на първия родилен дом и първото училище за акушерки, единствена от подобен род сграда, носеща нежното име “Майчин дом”!
Днес сграда на бившия “Майчин дом” представлява комплекс от осем постройки, свързани повече или по-малко в единна архитектурна композиция.
Най-старата постройка е изградена през 1898 г.
Автор на архитектурния проект е видният български архитект Петко Момчилов. Той принадлежи на групата на първите поколения български архитекти, които се противопоставят на тогавашните академични схващания, че красота има я само в утвърдените в Европа архитектурни стилове и търси форми за претворяване на националното ни наследство, използва форми и похвати от античната, средновековната и възрожденската архитектура. Такива сгради в София има единици, но те са шедьоврите на стила “национален романтизъм” като Синодалната палата (1906 – 1908 г.) и централните минерални бани (1910 – 1911 г.) Негови творби са и някои от постройките на Александровската болница.
През 1898 г. арх. П. Момчилов строи две монументални учебни сгради: Мъжка гимназия в Русе(1894 – 1898 г.) и Девическа гимназия във Варна (1893 – 1902 г.). И двете постройки имат квадратна форма с вътрешен двор.
В проекта си за “Майчин дом” архитектът възприема тази схема, но поради липса на достатъчно средства за строителството реализира в 1898 г. само една част от нея включваща учебни стаи и аудиторията.
Архитектурата на тази най-стара сграда на “Майчин дом” е далеч по-скромна от споменатите творби на автора. Ясната планова схема, симетричната композиция , триосното деление на главната фасада се методи, използвани почти във всички обществени сгради от края на века. От фасадите обаче личи българското, използвано в средновековната ни черковна архитектура и възраждането – двойка засводени прозорци с каменна колонка между тях, подчертани с тухлена арка, главен корниз от керамичен зъборез и розети, междуетажен керамичен корниз с вълчи зъби, пояси от тухли по ъглите на ризалтите, решение на главния вход с каменен портик с класически форми по подобие на черквите по това време; дървена стреха върху резбовани ребра от битовата ни възрожденска архитектура. Тази първа постройка слага началото на една архитектурна композиция . Строежът е продължил с прекъсване няколко години. В 1902 г. в изпълнение на първоначалната идея се изгражда южното крило с болнични стаи и източното с кухните за болницата, а в 1903 г. вече се настанява и медицински5ят пе4рсонал.
Официалното откриване на “Майчин дом” става на 3.12.1907 г. с три отделения – акушерно, гинекологическо и инфекциозно. Тук се провеждат курсове за квалифицирани акушерки.
И така проектът за една монументална обществена сграда със затворен вътрешен двор е изоставен, без да се изгради втори етаж. През 1912 г. недалеч от главната сграда е построена едноетажна самостоятелна постройка , която две години по-късно се свързва с нея В този си вид през 1918 г. сградата става клиника и катедра по акушерство и гинекология
Двете постройки в южната част са от периода след 9 септември 1944 г. И в двете не се търси никаква стилова връзка със старата част.
Историческата роля на това първо специализирано здравно заведение от този род тласна българската медицина далеч напред и нареди България на едно от първите места в света по високо квалифицирана акушеро-гинекологическа помощ. Тук са работили заслужили деятели на науката проф. Илия Щъркалев, световно-известните учени проф. Рейн, Стаматов, Иванов, Бояджиев, Тошев. В “Майчин дом” са извършени за първи път оперативно раждане, операция за задържане на плода и др.

Мястото около днешния “Лъвов мост” е било населено от дълбока древност. При разкопки наред с други находки е открита и бронзова гривна, датирана около VІ – V век пр. Хр.
По време на Османското робство на това място е бил каменният мост Сандъкли кюпрю. Софиянци го наричали “Шарен мост” защото бил боядисан в духа нао източната традиция на жълти и червени ивици. Известен бил още и под името “Банишор” подобно на махалата.
Шареният мост” е построен от търговеца Халил Сали Ефенди.От двете страни на моста имало надписи: “С време продадох – мост създадох” и нравоучението от Корана: “Дето няма чешма – сътвори чешма, дето няма мост – сътвори мост!”
На двата бряга на реката се простират площади , на които се правят събори на Великден и Томина неделя. Феликс Каниц описва Владайската река като “канла”, т.е. кървава. Благодарение на негова рисунка от 1871 г. добиваме представа за общия изглед на София от “Шарения мост”, както той пише:”…тази разкошна панорама в най-пълно вечерно великолепие… Гъсто едно до друго изникнали минарета в източната половина на града, идват, впрочем, без никакви обяснения, че тя е главното средище на мохамеданското население , докато в западната , християнската част, белите остри кули на Мюселим и Телек Хасан джамия се явяват уединени покрай куполите на катедралната черква.”
Площадът около “Шарения мост” помни не едно и две престъпления през турско време. Тук през 1876 г. са обесени копривщенците Стойчо Рашков и Тодор Малеев, участници в Априлското въстание, на които е възложено да вземат от Пловдив материали за леене на куршуми. На 15 ноември 1877 г. на същото място намира смъртта си и най-младият от четиримата софийски книжари Георги Стоицев. Той е заловен край Радомир докато се греел на огъня на един овчар. Побързал да хвърли в жаравата последната останала му книжка с хайдушки песнопения, но в пламъците паднало тескерето му. Така песнопойката била открита у него и става важна улика, начало на разследването срещу четиримата софийски книжари.
Непосредствено след Освобождението по идея на Христо Г. Данов се построява днешния “Лъвов мост”, чиито четири лъва символизират героизма на книжарите. Проектът е дело на арх. В. Прошек, а изпълнението на Тодор Велян и инж. Конт. Мостът е дълъг 26 метра и широк 19 метра. Масивният каменен своден мост, построен през периода 1889 – 1890 г., има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. Четирите лъва, по два от двата края на парапетите, са поставени през 1891 г. Бронзовите фигури на лъвовете са отливки и са произведени от австрийската фирма “Филип – Вагнер” със седалище във Виена. Разходите по построяването на моста възлизат на колосалната за времето сума от 260 000 лв.