гр. Плевен, ул. Гривишко шосе 1  0879 911 280  spartak.pleven.basketball@gmail.com  https://spartak-basket.net/

Програма … виж тук!

Класиране

  Професионален баскетболен клуб „Спартак“ (Плевен) е основан през 1947 година. През годините клубът се превръща в един от традиционните в елитния баскетбол в България.

Началото на баскетболната игра в Плевен се счита около 1944 година – период на смяна на властта в България. Едно от имената, което се споменава като основоположник на играта, е Иван Стоянов – Баджо (на снимката вляво). Той е роден в село Радуил, Самоковска община, на 14 юни 1931 г. Четири години по-късно родителите му се местят в Плевен, след като баща му поема управлението на склад за дървен материал в града. Иван непрекъснато се въртял около батко си и го наричал с гальовното „бачо“, от където по-късно дошло и прозвището Баджо, останало му и до днес.

Първите спомени на Баджо за баскетбола са от месеците след като през 1944 г. властта в България била сменена, а световната война все още бушувала. В ония трудни времена Иван и няколко момчета на неговата възраст се увличали от футбол и волейбол. Посоката на спортното му развитие и на живота му била променена от един италианец – Джовани Клева, също запален спортист. Чужденецът, останал в Плевен по неизвестни вече причини, бил единственият в града, който можел да играе баскетбол и знаел правилата на играта.

По негово настояване в тогавашния завод „Вапцаров“ направили баскетболен кош с метално табло, което трябвало да закачат във винаги пълната с момчета зала „Юнак“ в центъра на Плевен. 13-годишният Баджо не знаел за акцията на италианеца, когато случайно след разходка с приятели решили да се отбият в „Юнак“, за да поиграят волейбол. Любопитни какво става, те не само зазяпали с удивление новото табло, но решили да се включат и в монтажа му. После, когато всичко било готово, заедно с останалите в залата започнали да тупат топката и да стрелят в коша. Още след първите няколко подавания всички останали запленени от новата игра.

Баджо ясно си спомня как Джовани им показал една-две тънкости, като дриблирането и броя на крачките в него. Това била първата тренировка по баскетбол в Плевен за всички времена, макар и импровизирана. За него пък тя се оказала първата стъпка в занаят, за който преди това не бил и помислял – треньорството. „Тогава можех и да не вляза в залата – можех да се прибера в къщи или да отида да ритам някъде на открито, но явно такава ми е била съдбата“, категоричен е Баджо.

След тази случка Иван Стоянов и приятелите му, сякаш забравили всичко друго. Продължавали да се събират в „Юнак“, за да пострелят в коша – толкова се запалили, че идвали по няколко пъти на ден в залата. Джовани им разкривал нови и нови тайни и тънкости в играта, после често ги оставял сами с топката, защото бил ангажиран със свои задачи. Така постепенно малкият Иван Стоянов започнал хем да играе, хем да показва на всеки новодошъл как се играе. Вечер пък, когато се прибирал вкъщи, трескаво грабвал книги, за да прочете всичко, което успявал да намери за баскетбола. Самоукият треньор не се уморявал да се самообразова и като играч, и като треньор.

50-те години на 20 век
Баджо си спомня с подробности есента на 1951 година. Тогава работел във „Вапцаров“ и водел тренировки в салончето към черквата „Света Параскева“. Един следобед в заличката, без той да разбере, влязъл Димитър Григоров, треньор в плевенското дружество „Торпедо“, заедно с други двама мъже. Наблюдавали скришом тренировката, а когато тя приключила, непознатите отишли при него и се представили. Казали му, че заниманието е минало отлично и че официално го назначават за треньор.

„Като работник в завода взимах 160 лева, а като платен треньор – 600 лв.“, спомня си още Иван Стоянов. Вместо да си купи нещо за спомен от първата заплата, той събрал всички баскетболисти и познати спортисти в беседката на двора, за да се почерпят с вино, приготвено от баща му, и да замезят порядъчно, както се полагало, за треньорското назначение. Така на 20 години започва на практика славната професионална треньорска кариера на Иван Стоянов.

1951 година той запомнил и с друго. Тогава се провели двата мача, които Иван Стоянов определя като най-впечатляващи в кариерата му – момчетата от Плевен, които той ръководел, срещу четвъртите в Европа – от националния отбор на България. Изиграли се две срещи. Едната плевенчани загубили, но в другата надделели над авторитетния си противник.

В работата си Иван Стоянов държал преди всичко на дисциплината и точността – състезателите да идват навреме в залата и да си тръгват, когато той прецени. Въпреки това всички негови възпитаници го обичали.

Георги Панов, Любомир Панов, Иван Цончев, Никола Илов, Атанас Пейчински са само част от плевенските баскетболисти, открили първо при него красотата на тази игра, а после продължили спортните си кариери в София и националния тим.

Първите по-сериозни успехи
В средата и края на 80-те години „Спартак“ (Плевен) се превръща в един от най-силните отбори в България редом с традиционните тогава Левски, ЦСКА и Балкан Ботевград. През 1983 година плевенчани завършват на трето място в първенството, печелейки бронзовите медали – след шампиона ЦСКА и подгласника „Левски-Спартак“. Именно тогава идва и първото европейско участие за „Спартак“ – срещу турския „Бешикташ“.

През 1987 година плевенският отбор за втори път в рамките на четири сезона печели бронзовите медали в шампионата, като този път шампион става хегемонът тогава „Балкан“ (Ботевград), а на второ място остава „Левски-Спартак“.

Две години по-късно, през 1989-та „Спартак“ (Плевен) заслужено се класира на финала, но там отстъпва на „Балкан“ (Ботевград), който става за трета поредна година шампион на България. Така плевенските баскетболисти остават със сребърните медали.

В началото на 90-те години традиционно силният отбор на „Спартак“ продължава да бъде фактор у нас, като още два пъти печели бронзовите медали в шампионата – през 1992 и 1994 година.

Шампионската ера „Плама“ (Плевен)
Българската петролна рафинерия „Плама“ е създадена през 1971 година в близост до град Плевен. Началото и средата на 90-те години на 20 век е период, в който все още подобни предприятия в различни отрасли издържат спортни клубове. По подобие се случват нещата с „Видахим“ (Видин), „Компакт“ (Димитровград), „Черно море Соди“, по-късно „Ямболгаз“ и други.

Така съвсем логично рафинерията „Плама“ взема под крилото си плевенския баскетболен отбор. За съжаление твърде кратко просъществува това партньорство – само за период от 3-4 години, тъй като през 1996 година „Плама“ е част от масовата приватизация в България и става чужда собственост, а през 1998 година рафинерията банкрутира.

Все пак именно под спонсорството на „Плама“ отборът от Плевен става 2 пъти шампион на България (1995, 1996) и веднъж носител на Купата на страната (1996). Треньор по това време е легендарният Дарин Великов, а в състава играят едни от най-добрите баскетболисти по онова време.

Именно като „Плама“ (Плевен) отборът постига и паметната си победа над европейския колос „Реал“ (Мадрид) през месец ноември 1996 година.

Трудни години в началото на новия век
След оттеглянето на „Плама“ отборът изпада в затруднено положение. Това съвпада с появата на българската баскетболна сцена на новия хегемон в лицето на „Лукойл Академик“. Първите години на новия век са трудни за плевенския баскетбол, който обаче продължава да произвежда български таланти.

През това първо десетилетие основен двигател начело на баскетболния клуб е голямата легенда Цветан Антов (на снимката вдясно), който ръководи клуба в ролята си на президент. Н два пъти емблематичният бивш баскетболист едновременно е и треньор на отбора (2000-2006 и 2012-2014).

През есента на 2007 година отборът се завръща на европейската сцена след 12-годишно отсъствие под ръководството на Дарин Великов, като играе в предварителния кръг на турнира за Купата на ФИБА Европа. През следващия сезон – 2008/2009, плевенчани отново представят България в турнира на ФИБА, който е преименуван на Еврочалъндж. „Спартак“ се изправя срещу турския „Анталия Баскет“.

На 31 януари 2015 година за президент на „Спартак“ (Плевен) е избран дългогодишният състезател от най-силния отбор на тима – Валентин Вутев. Той наследява на поста Цветан Антов.

Успехи по сезони

Шампион (2) – 1995, 1996

Купа на България (1) – 1996

Вицешампион (1) – 1989

Бронзов медалист (4) – 1983, 1987, 1992, 1994

Финалист за Купа България (2) – 2006, 2009

Зала

Зала „Балканстрой“ – домът на Плевенския баскетбол

Адрес: Плевен, гр.Плевен, бул. „Гривишко шосе“ 1

Основната Зала има капацитет 1300 седящи места, разполага с трибуна за журналисти. Въведена е в експлоатация през 1974 година. Това е съоръжението, в което е играно най-много баскетбол в България. Тук са си давали срещи отбори като Реал Мадрид, Жалгирис Каубас, Бебетон Тревизо, Макаби Апоел, Цървена звезда, Партизан Белград, Улм Германия и много други. Единствената зала в България, в която са играли легенди като Желко Обрадович, Пабло Ласо, Деян Бодирога, Арвидас Сабонис.

Залата разполага и с малка тренировъчна зала, която се ползва за индивидуални тренировки и занимания на Отборите от ДЮШ на Клуба.