РЕГИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ

гр. Пловдив, пл. Съединение 1 032633106, 032624339 RAM.Plovdiv@gmail.com http://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org

 
„Всеки народ почита своята старина и ревностно я изучава като едно от най-свещените си достояния.“    Марин Дринов

Регионалният археологически музей в Пловдив (РАМ – Пловдив) е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година.

Първоначално неговите фондове са съдържали нумизматична колекция от 1500 монети, етнографски и исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги от ХVII – ХVIII в., 300 икони и картини на прочутите български художници Станислав Доспевски, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Николай Райнов, Златю Бояджиев и други.

Музеят притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100.000 експоната от културното наследство на Пловдив. Произведения на изкуството и бита, свързани с историята на  град Пловдив и областта. Градът е наследник на един от най-големите и значими антични градове на Балканския полуостров – Филипопол.

История

Пловдивският Регионален археологически музей е една от първите културни институции в България, възникнали към края на XIX век, непосредствено след освобождението на страната от турско робство (1878 г.). Идеята за създаването на музей в Пловдив е от видния български възрожденец, книжовник и държавник Йоаким Груев, който от 20 май 1879 г. до 23 ноември 1884 г. е бил директор на Народното просвещение в Източна Румелия. Именно поради този факт се смята, че зараждането на музея датира от 1879 г., тъй като още от тогава е било започнало към книгохранилището на Дирекцията на основното просвещение на Източна Румелия да се събират първите паметници. Но още преди Йоаким Груев официалният инициатор за „създаване и организиране на Музей, [но] и Национална библиотека в Филипопол” е Емануил Николов Богориди, братов син на Генерал-губернатора Ал. Богориди, чийто инициатива е документирана писмено на 12 юни 1879 г. Един още по-ранен документ от Н. М. Шишеджиев с дата 12 март 1879 г. най-рано от всички поставя въпроса „за първа стъпка за основаване на един Български музей”.

От 30 януари 1880 г. е известно едно писмо под № 42, подписано от Й. Груев, с което префектите се задължават да се грижат за „издирването и прибирането на старини в Музея при Дирекцията на Народното просвещение”. Това е най-старият известен за сега официален документ, от който се разбира, че в самото начало на 1880 г. в Пловдив съществува вече „Музей за старини”. В това писмо „за пръв път се определят насоките за организирането и развитието на музейното дело у нас, задачите, с които трябва да се занимава, и целите, които трябва да преследва, т. е. поставят се основните видове дейности, с които музеите се занимават и днес – откривателска, събирателска, проучвателна, научноизследователска, популяризаторска и културно-масова. Липсват само указания за експозиционна дейност, тъй като въпросът с помещенията е бил много тежък.” На 10 април 1881 г. били издадени други два документа, в които се дават указания как да се провеждат разкопки и в тях вече се упоменава, че е положено началото на „Областния музей в Пловдив”.

На 1 май 1882 г. от името на Източното Румелийско правителство е бил издаден и подписан от Генерал-губернатора Александър Богориди „Публично административен правилник за устройството и управлението на областните библиотека и музей”. Библиотеката и музея са били поставени под ведомството на Директора на народното просвещение, по това време Йоаким Груев. С този правилник музеят заедно с библиотеката са били официално юридически признати. Тогава в музея били обособени три отдела – археологически, нумизматичен и ръкописен, като последният преминал през 1883 г. като основаваща структурна част на днешната Пловдивска библиотека „Иван Вазов”. Официалното откриване на нововъзникналото учреждение се е състояло на 15 септември 1882 г., като от тази дата до 1 март 1945 г. музеят и библиотеката са съществували заедно под единно ръководство. Интересно е да се отбележи, че за пръв път на 20 април 1882 г. след името на „Областния Музей” се споменава и името на „Библиотеката”. Едва от 15 юни 1882 г. обявленията започнали да се издават от името на „Управлението на Областната Библиотека и Музей на Източна Румелия”. Пръв уредник на Пловдивската библиотека и музей е бил известният руски публицист и обществен деец Александър Александрович Башмаков (1882 – 1883).

През 1901 г. музейният отдел е бил закрит поради трудности и извършени злоупотреби. На 1 май 1901 г. Борис Дякович поема управлението на библиотеката и музея, което продължава до 1931 г. Директора Борис Дякович, който е археолог, осъществява едва през 1910 г. своите планове за основаване на един нов музей, в който да бъдат съхранявани „старини” в една богата област, каквато е Тракия. Едва на 1 октомври 1910 г. е открит отново музейният отдел, който съществувал първоначално като „археологическо-нумизматически кабинет” при Народната библиотека. С това събитие се поставя началото на втория период от развитието на музея при учреждението. След повторното откриване на музея били обособени шест отдела – археологически, исторически, етнографски, църковен, нумизматичен и разни старини. Освен официалните отдели още през 1907 г. са били оформели „предисторически” отдел, а през 1909 г. се зародили отделите „исторически”, „старо изкуство” и други.

Съгласно изменението и допълнението на Закона за народното просвещение през 1920 г. археологическо-нумизматичният кабинет при Народната библиотека в Пловдив е бил преименуван в Археологически музей. Целта на музея, според § 166 от правилника за Народната библиотека в Пловдив, изработен от тогавашния директор Б. Дякович и утвърден от Министъра на народното просвещение с заповед № 1934 от 12 юни 1920 г., е да събира и съхранява паметниците от миналото на българите и други балкански народи. Според § 167 на същия правилник музеят се разделя на три главни отдела: археологически, нумизматичен и художествен. Узаконяването на музея се извършва с указ № 145 от 6 юни 1921 г. на НВ Цар Борис III. Към художествения отдел в края на 1924 г. била обособена сбирка от щампи и гравюри, а през 1925 г. била създадена фотографска сбирка с портрети на бележити обществени и културни личности.

На 1 декември 1930 г. учреждението към Народната библиотека е било отново открито и преименувано на „Народен археологически музей”, и въпреки исканията на музейните деятели все още не е бил обособен самостоятелно. Едва на 10. 03. 1945 г. учреждението бива обособено като Народен археологически музей и самостоятелен институт.

С Постановление № 80 от 07. 04. 2006 г. на Министерския съвет Археологически музей – Пловдив придобива статут на Регионален музей с обхват на дейност територията на Пловдивска област.

Колекция

Регионален Археологически музей – Пловдив притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100.000 експоната, произведения на човешкото изкуство, от палеолита до XV в.

През периода на каменномедната (енеолитна) и бронзовата епохи (V – I хил. пр. Хр.) на територията на днешния град Пловдив са съществували няколко селища, разположени в близост до седемте скални хълма и р. Марица, които осигурявали необходимите условия за живот. През втората половина на I хил. пр. Хр. на Трихълмието – днешните Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе – възниква и се развива значително по обхват тракийско селище, което през IV в. пр. Хр. прераства в град със солидни крепостни стени, улична настилка и канализация. Прерастването на тракийското селище в град следва закономерностите на селищното развитие в Тракия и е съпроводено с появата и оформянето на укрепен царски център (тюрзис), разположен на Небеттепе.

 
Многовековното съществуване и развитие на града в древността е съпроводено с промяна на неговото име през отделните исторически епохи. От средата на IV в. пр. Хр. датира името Понерополис, споменато от древногръцкия историк Теопомп, във връзка с походите на Филип II Македонски (359 – 336). Същото име на града се използува и в писмените сведения на Плиний и Плутарх.

Филипопол е името на града, използувано най-масово в писмената традиция. Най-ранното споменаване на това име е от II в. пр. Хр. във връзка с похода на Филип V (220 – 179) в Тракия, описан от Пoлибий. Името Филипопол по-късно се налага и масово се споменава в историческите хроники на римските и ранновизантийските историци: Тацит, Лукиан, Птоломей, Плутарх, Дексип и Йорданес. В писмената традиция като име на града се споменава също Пулпудева и Евмолпия.

През III в. пр. Хр. върху скалния връх Небеттепе е изграден тюрзис, в който бил разположен главния олтар на града, оформен от глина. Върху повърхността на олтара са апликирани монети с изображенията на главното божество на града – Херакъл и свещеното животно – бик, а също така е засвидетелствувано името (епонима) на града – Одриса (WDRISWN).

По време на римската власт (I – IV в. сл. Хр.), Филипопол се превръща в най-големия античен град (метрополия) на провинция Тракия. Днес са открити и проучени по-голямата част от обществените сгради – театъра, стадиона (събиращ около 30 000 човека), форума, няколко раннохристиянски базилики, синагога, обществени бани.

Разгледайте нашите колекции!