ОБЩИНА ЯМБОЛ

Ямбол, ул. Г. С. Раковски 7  0875 333 844  yambol@yambol.bg http://yambol.bg/

 НОВИНИ  – от Община Ямбол: Тук!

Актуално – от Община Ямбол: Тук!

Административни услуги: виж тук!

 Административно обслужване: виж тук!

Ямбол е град – община и административен център на Ямболска област. Разположен е върху територия от 91 кв. км. на двата бряга на река Тунджа. Намира се на 93 км. от Черно море и южно от магистралата София – Бургас. Релефът е равнинно – хълмист с надморска височина 100 – 150 м.

Преобладаващият релеф в областта е равнинен като се срещат частично и хълмисти територии – Свети Илийските, Манастирските възвишения (връх Градище – 600 м.), Бакаджиците ( връх Асанбаир – 515 м.), разположените в южната част на областта, по границата с Република Турция – Дервентски възвишения ( връх Гюргенбаир – 555 м.) и части от Странджа. Град Ямбол има надморска височина 134м.

Според регулационните граници на града, общата му площ е 14,000 дка.
Според градостройството разпределението на площите е:
– застроена площ 8,510 дка;
– улици и тротоари 1,420 дка;
– водоеми 1,250 дка;
– обработваеми земи 1,300 дка;
– зелени площи 1,520 дка;
Общата площ на общинските земеделски земи извън регулацията е 11,253 дка.

По своите климатични фактори районът принадлежи към климатичния район на Източна България от Преходно – континенталната климатична подобласт на Европейско – континенталната климатична област. Районът се характеризира с добра за България (233 часа) годишна продължителност на слънчевото греене при нормална (1550 – 1600 часа) продължителност на слънчевото греене за температура на въздуха над 10°С.

Сумарната годишна слънчева радиация е също висока 5600 MJ/m2, при сумарна слънчева радиация за периода при температура на въздуха над 10°С е 4400 МJ/ m2. Облачността е един от главните компоненти на климата. Облачността има максимум през зимните месеци ( сребърен бал 7.1 ), което намалява притока на топлина към земната повърхност в този район с около 70%. Геогрграфската ширина и надморската височина, на която е разположен града, определят неголямата разлика в топлинно отношение между основните сезони – зима и лято.

Районът се характеризира със сравнително мека зима, като средномесечните януарски температури са 0,2°С и горещо лято със средномесечна температура за м.юли – 23.2°С. Средната годишна максимална температура е 17,9°С, а средната годишна минимална – 6,4°С. Средногодишната месечна температура е 12.0°С.

Пролетта настъпва рано – края на февруари, начолото на март, със средна температура задържаща се над 0,5°С ( средни минимални и максимални температури за април + 5,1°С + 17,9°С ). Есента е сравнително по – топла. Първите есенни мразове са към края на октомври или в началото на ноември. Средните минимални и максимални температури за ноември са + 3,7°С ±12,4°С. Продължителността на периода с температура над 5°С е около 270 дни.

Един от най – важните климатични фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси е скоростта на вятъра и честотата на случаите на тихо време и със скорост под 1 m/s. Районът се намира в област с ниска – 30% повторяемост на тихо време и вятър под 1 m/s. Това са добри условия за разсейване на атмосферните замърсители за България. През цялата година преобладава вятърът, духащ от североизточната четвърт на хоризонта ( NE 30,3%, при тихо време 31,3% ). Най – голяма е скоростта му през зимните месеци – 6,8 м/сек.

Водните запаси в областта са ограничени. През областта тече четвъртата в България по големина река – Тунджа. Нейни по-големи притоци са Мочурица, Поповска, Калница. В режима на река Тунджа и притоците й се формира обща многоводна фаза от ноември до април, през която протичат 80-90% от годишния обем от оттока.

Минерални извори има край с. Стефан Караджово, гр. Стралджа и с. Правдино. Лечебните качества на водата край с. Стефан Караджово са близки до тези на „Карлови вари „- Чехия и на „Кисловодск “ – Русия. Качествата и дебитът й позволяват развитието на балнеоложки туризъм.

На територията на областта има разкрити две термални находища. Едното е край с. Стефан Караджово, където са каптирани извори на минерална вода с дебит 13 л./сек. Водата е с хидрокарбонатна ( калциево – магнезиева ) минерализация. Там има построен балнеосанаториум още през 1978 година, с капацитет 240 легла. В съседство с него е построена и поликлиника, която разполага с различни кабинети за диагностика и лечение. В момента базата не се използва.

Кмет на Община Ямбол е: Валентин Ревански

Приемните дни на кмета се осъществяват всеки първи вторник на месеца.
При непредвидени обстоятелства, подалите заявление за прием се уведомяват предварително.

– Записването става в Центъра за услуги и информация в Община Ямбол.
– Тези, които не могат да бъдат записани в рамките на един приемен ден, ще бъдат записани за следващия.
– При записване гражданите трябва да съобщават въпроса, който искат да поставят и да предоставят писмени документи по проблема, ако е необходимо и/или разполагат с такива.
– Кметът може да прецени, че поставеният въпрос е от компетентността на неговите заместници и да насочи гражданите за среща със съответния заместник-кмет или директор на дирекция.
– Записването във връзка с назначаване на работа не се препоръчва. Всички свободни работни места в общинската администрация се обявяват на интернет страницата на Община Ямбол.
– Граждани, които вече са получили отговор от кмета на поставен от тях въпрос, не следва да бъдат записвани за приемен ден на кмета по същия въпрос.

Ръководен екип:

Енчо Керязов – заместник-кмет

Ресори:
Дирекция „Култура, спорт, младежки дейности, туризъм и връзки с обществеността“
Отдел „Регистрация и гражданско състояние“
Отдел „Хуманитарни дейности“
Приемен ден: всеки първи четвъртък на месеца

Михаил Керемидчиев – заместник-кмет

Ресори:
Дирекция „Общинска собственост и икономически дейностими“
Дирекция „Сигурност, превенция и опазване на обществения ред“
Дирекция „Устройство на територията и строителство“
Приемен ден: всяка първа сряда на месеца

Камелия Любенова – секретар на Община Ямбол

Отговаря за дейността на:
Отдел „Правни дейности“
Приемен ден: всеки трети четвъртък на месеца

Обща администрация:

Дирекция КСМДТВО

Дирекция Деловодно и информационно обслужване и ЦАО

Отдел Бюджет, човешки ресурси и бюджетно счетоводство

Отдел Правни дейности

Сектор Подпомагане и осигуряване работата на ОбС

Архитектурни и културни забележителности

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ „ТРАКИЙСКИ И АНТИЧЕН ГРАД КАБИЛЕ”
Археологическият резерват „Тракийски и античен град Кабиле” отстои на 8 км северозападно от град Ямбол. Към резервата има специална отбивка от АМ „Тракия” при км. 281.

В историографията за древна Тракия единодушно и категорично се е утвърдило схващането, че Кабиле е бил важен политически, икономически и религиозен център още през І хил. пр. Хр. В периода на ІІІ век пр. Хр. е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. От ІІ век сл. Хр. е един от най-важните римски военни лагери в провинция Тракия. В началото на ІV век сл. Хр Кабиле става епископски център. Античният град загива в края на VІ век сл. Хр. при аварските нашествия. Провежданите тук археологически проучвания в продължение на повече от три десетилетия имат като резултат натрупването на огромен по количество археологически материал с изключителна важност и от най-различно естество – епиграфски, нумизматичен, керамичен, строителен и др.

В резервата има археологически музей, съхранил експонати, открити при археологическите разкопки в Кабиле и Ямболския регион от праисторическо време до Средновековието. Съвременният начин на показване на експонатите е в услуга на посетителя за по-достъпно възприемане на изложените предмети, които са част от хилядолетната история на нашата земя. Посетителят има възможност да се разходи във времето и да се почувства горд, че е потомък на древните хора, живели по тези земи. Представата за мащабността на града за времето си се оформя след разходка из руините му. За целта има обособени няколко туристически маршрута.

От 1927 г. Кабиле е обявен за народна старина, а от 1969 г. е паметник на културата от национално значение.

Археологически резерват „Тракийски и античен град Кабиле” работи без почивен ден през седмицата и е под № 99 от 100-те туристически обекта на България. В музея могат да се закупят специализирана литература, сувенири и информационни издания.

За повече информация:

Регионален исторически музей, ул. „Бяло море” № 2, 8600 Ямбол

Телефони:

Директор: (046) 66 27 36

Информация: (046) 66 34 03

E-mail: museum@mail.bg

Web: http://www.yambolmuseum.eu/

СРЕДНОВЕКОВНА ЯМБОЛСКА КРЕПОСТ
Средновековната ямболска крепост е построена в периода от 971 до 1049 година и се намира в западната част на съвременния Ямбол, в района на Професионална техническа гимназия „Иван Райнов”. Запазени са части от укрепителната система на древния град – южен и западен зид, квадратна кула, части от северна крепостна стена, висока над 3 м и дълга около 80 м, както и част от кръгла ъглова кула. Построена е на защитено място, заобиколена от три страни от река Тунджа. Крепостта има неправилен четириъгълен план, като на всеки ъгъл е имало по един кръгъл бастион. В периода ХІІ – ХІV век ямболската крепост се оформя като един от най-важните военни, административни и религиозни центрове в югоизточната част на средновековна България. През 1373 година крепостта е превзета от османските турци.

Проучванията на Ямболската крепост започват през 1963 година. От 1967 година тя е паметник на културата с национално значение.

За повече информация:

Регионален исторически музей, ул. „Бяло море” № 2, 8600 Ямбол

Телефони:

Директор: (046) 66 27 36

Информация: (046) 66 34 03

E-mail: museum@mail.bg

Web: http://www.yambolmuseum.eu/

ЯМБОЛСКИ БЕЗИСТЕН
Ямболският Безистен (покрит пазар) е един от най-запазените и интересни архитектурни паметници в България. Построен през първата половина на ХVI век, Безистенът привлича погледите на редица чужденци, посетили града ни. През 17 столетие до такава степен възхищава османския пътешественик Евлия Челеби, че той го нарича „несравним”. Една от основните стоки, които се продавали в десетките дюкяни на сградата били прочутите в империята ямболски кебета – вид висококачествени вълнени одеяла.

Архитектурата на Ямболския Безистен няма аналог на Балканите. Стените му били толкова дебели и здрави, че когато през 1878 г. отстъпващите от града османски войски го подпалват, сградата остава непокътната. Такъв „цял и непокътнат” го вижда и описва през 1884 г. чешкият историк Константин Иречек.

През вековете на своето съществуване сградата претърпява няколко преустройства (складове, градски хали), като през 1973 г. е цялостно реставрирана във вид, максимално доближаващ се до първоначалния.

Ямболският Безистен е обявен за народна старина, а през 1972 г. приема статут на паметник на културата от национално значение.

ЕСКИ ДЖАМИЯ
След падането на средновековната ямболска крепост Дъбилин под властта на османците, центърът на градския живот се премества североизточно от разрушената крепост. Една от основните обществени сгради, оформящи централното градско ядро на Ямбол е построената в края на XIV – началото на ХV век Ески джамия.

Централната част на сградата с купола и нетипичното за Балканите минаре с квадратно сечение я определят като една от най – старите съществуващи османски сгради в българските земи. За нейното построяване са използвани останки от средновековни постройки – в стените на джамията личат камъни от средновековни строежи. Няколко десетилетия след построяването джамията е разширена и преустроена.

В пътеписа на Евлия Челеби (1667г.) е представена като стар молитвен храм, „една просветлена джамия”.

По време на Освободителната руско–турска война (1877-78г.), Ески джамия е превърната в склад за брашно и дрехи. В първите години след Освобождението сградата изпълнява функциите на християнска църква.

Днес Ески джамия е реставрирана и е обявена за паметник на културата от национално значение.

ЦЪРКВА „СВЕТА ТРОИЦА”
Църква „Света Троица” е един от двата християнски храма, в които през периода на османското владичество българите се черкуват. Няма точна дата за нейното построяване. Съхраняваният във фондовете на РИМ Ямбол датиран дискос, отнася съществуването на църквата към началото на ХVІІ столетие.

В първоначалния си архитектурен вид, според съвременници, храмът е „..построен на 50-60 см в земята и в него се влиза по 3-4 стъпала, без прозорци и се осветява от пламъка на свещите. На иконостаса има няколко икони, а на стените са зографисани само няколко светии и пророци.”

След 1871 г. на мястото на старата църква се строи нов храм, за чието изграждане са привлечени известни тревненски строители, начело с майстор Цаню.

Към църквата функционира и килийно училище, в което за първи път в Ямбол се прави опит да се преподава на български език.

По време на Освободителната руско–турска война 1877-78 г. храмът е изгорен от отстъпващите турски войски.

През 1884 г. е построена сградата на сега съществуващата църква.

Църквата „Света Троица” е паметник на културата от местно значение.

ЦЪРКВА „СВЕТИ ГЕОРГИ”
От средата на ХVІІ век църквата „Свети Георги” става център на културно-религиозния живот на ямболци. Точната дата на построяването на храма не е известна, но последните изследвания доказват нейното съществуване през ХVІІ век.

През 1805 г. към метоха на църквата се открива килийно училище, което продължава да функционира и след построяването през 1857 г. на класното училище в Ямбол.

Църквата „Свети Георги” става център на църковно-националните борби на ямболци от 1831 г. От това време датира и зографисването на храма и поставянето на ореховия иконостас. Старата дърворезба и иконостаса са дело на резбари от Самоков. Големите икони изработва известният ямболски зограф Александър п. Зограф. При пожара през 1878 г. изгарят сградата на църквата, почти всички икони и целият иконостас.

В първите години след Освобождението ямболци успяват да възстановят храма. Новият иконостас е дело на братя Филипови от Дебърската резбарска школа. Иконите изработват местни майстори.

През 1893 г. е построена и камбанарията, която до края на 40-те години на ХХ век е най–високото здание в града.

През 1931 г. поради невнимание избухва пожар, който унищожава част от иконостаса, впоследствие възстановен от сина на стария майстор Филип.

Църквата „Свети Георги” е паметник на културата от местно значение.

ЦЪРКВА „СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ”
След Освобождението на Ямбол от османско владичество на мястото на две изоставени турски къщи руските военни изграждат армейски параклис „Свети Николай Чудотворец”, който е тържествено осветен на 6 август 1878 г.

На 19 юни 1894 г. по инициатива на кмета на града Никола Попов на мястото на параклиса е положен основният камък на новия храм от сливенския владика Гервасий. През 1923-1926 г. се извършва преустройство на църквата, като са пристроени двете странични кули с камбанарията и централния купол. След извършените архитектурни промени и стенописи църквата „Свети Николай Чудотворец” се превръща в символ на град Ямбол.

ВАЖНИ ТЕЛЕФОНИ:

Сигнали при увеличена популация на кърлежи
0899 340 244

Проблеми с бездомни кучета
046/ 681 317

При проблеми със сметоизвозването
046/910 892

При проблеми с уличното осветление
0882 124 281