ОБЩИНА ЧИПРОВЦИ
Чипровци, бул. Петър Парчевич 45 095542828, 095542136 chiprovci@mail.bg http://www.chiprovtsi.bg |
Община Чипровци се намира в западната част на област Монтана. Тя включва земите, намиращи се в подножието на Чипровската планина – най – високият дял на Западна Стара планина.
На северозапад тези земи са оградени от р. Лом, на юг от Лопушанска Огоста, а от север от Широка планина ( Предбалкана ), чийто склонове се издигат недалеч от коритото на р. Превалска. Общината включва селата Равна, Горна Ковачица, Челюстница, Бели мел, Митровци, Горна Лука, Превала, Железна и Мартиново.
Населението на общината наброява 4419 души към 15. 09. 2008 година, а само в град Чипровци живеят 2274 души. От селата в общината, най – голямо е населението в с. Превала – 530 човека, най – малко в с. Равна – 58. В с. Железна живеят 390 души, в с. Горна Лука – 205, в с. Мартиново – 379, в с. Горна Ковачица – 129, в с. Белимел – 266, в с. Митровци – 107, а в с. Челюстница – 81 жители.
Общата площ на общината е 286, 8 квадратни километра, която е 7,89 % от територията на област Монтана и 0,26 % от територията на Република България. Община Чипровци е заобиколена на изток от община Монтана и община Георги Дамяново, на запад достига до държавната граница на страната ни с Република Сърбия и община Чупрене от Видинска област.
На север Чипровци граничи с община Монтана, а на юг с община Георги Дамяново. Център на община Чипровци е град Чипровци. Град Чипровци е на 550 метра надморска височина, с източно изложение, релефът му е планински и полупланински и е разположен в живописната котловина на Чипровската река. Лятото е прохладно, а зимата е мека.
Град Чипровци се намира на 155 километра от София, 35 километра от областния център Монтана, 44 километра от Берковица и 18 километра от държавната граница с Република Сърбия. Най – близкото селище до Чипровци в Република Сърбия е село Топли дол.
Климатът в общината е умереноконтинентален с леко планинско влияние. Средната януарска температура е от – 1° до 0°С, а средната юлска температура е 20°С. Средната годишна температура в общината е 9,7°С. Общината се ръководи от кмет и Общински съвет, съставен от 11 общински съветници. Селата с население над 250 души се управляват от кметове, а по – малките – от кметски наместници.
Историческа справка
Чипровският край е бил заселен още от времето на траките. По стратегическите височини в района има останки от тракийски и римски крепости. Чипровци има своя златен век – ХVІІ в. Тогава българското селище се прочува в България и Европа с големия рудодобив, с ценната книжнина, която просветени мъже създавали в него, с международния престиж на майсторите златари.
В лето 1688 свободолюбивите планинци дават своята кръв, своя дан в борбата за национална свобода в Чипровското въстание, когато Чипровци, Копиловци, Клисура, Железна… се превръщат в пепелище, за да възкръснат отново…Изумително е – чипровчанинът Петър Богдан пише своята „История на България“ век по-рано от Паисий!
През 1651 г. на кирилица в Рим излиза първата печатна книга на новобългарски език „Абагар” от чипровския възпитаник Филип Станиславов! Факт е че Петър Богдан печата „Двойната смърт на човека“ далек по-рано. Първото светско и висше училище в българските земи се открива през 1624г. отново в Чипровци! Повече от два века царство България го няма на географската карта, но Чипровци съществува на картите на европейските пътешественици..
Християнска Европа вървяла по пътя на своето Възраждане, а българите, осигурили ù тази възможност, тънели в мрака на робството. Но не всички и не навсякъде! Жителите на Чипровци правели чудеса и още тогава били истински европейци. Те се образовали в училището, основано от Петър Солинат в църквата „Санкта Мария“ през същата паметна есен.
ЗЛАТАРСКА ШКОЛА
Още през времето на Втората българска държава град Чипровци е оживено рударско селище, имащо значителни свободи и привилегии.
Неслучайно в богатите феодални имения на българските боляри Соймировичи след османското нашествие се събира голяма част от българската аристокрация – фамилиите Парчевич, Княжеви, Пеячеви, Маринови. В тази замогнала се и високо културна за своето време среда работят и чипровските златари, голяма част от които притежават добро за епохата образование и възможност да пътуват и творят по цялата империя, чак до централна Европа и Италия.
Чипровското сребро се е търсело на венецианската борса, а търговията с прочутите сребърни „чипровски чаши“ е цъфтяла по целия Балкански полуостров. Златарски произведения от чипровски майстори се намират в редица сбирки на български музеи, съкровищниците на най-големите балкански манастири, както и в сбирките на влашките и унгарските владетели.
В творенията на чипровските златари от 17 век специалистите откриват сложно художествено мислене, което ги доближава до най-добрите образци, създавани по това време в Италия.