ОБЩИНА РАКИТОВО

Ракитово, ул. Иван Клинчаров №59  035423462 rakitovo@abv.bg  http://www.rakitovo.info

Община Ракитово се намира в западната част на Родопите. Разположена е в югоизточната част на Чепинската котловина, в средната част на която се намира гр. Велинград, отстоящ на 12 км.

В близост (на около 7 км) е язовир Батак, където се намира и курортният комплекс Цигов чарк.

Климатът е характерен с прохладно лято, мека зима и обилни снеговалежи. Топлият беломорски вятър, предимно иглолистната гора и местоположението правят Община Ракитово уникално кътче в сърцето на Родопите.

Мек среднопланински при средногодишна температура 8 градуса, средноянуарска минус 3 градуса и средноюлска – около 18 градуса. Валежите (650 мм) са с максимум през лятото – 21 мм и минимум – 110 мм през зимата. Снежната покривка се задържа за около 70-80 дни през годината.

Територията на община Ракитово е обитавана от древността. През VІІ-VІ хилядолетие преди Христа възникват и първите неолитни селища при гр. Ракитово и с. Дорково. Западните Родопи са населявани от тракийското племе беси. Тракийски крепости с важно стратегическо значение са изградени в местностите „Пашино бърдо“ и „Качаков чарк“ край гр. Ракитово и „Алков камък“ при гр. Костандово.

Църквите от раннохристиянската епоха на V-VІ век след Христа на територията на цялата община определят района като важно културно, религиозно и духовно средище, център на епископия. По време на турското владичество селата в Чепинското корито, в т.ч. гр. Ракитово, гр. Костандово и с. Дорково, се споменават в турски данъчни регистри от 1574 г., като гр. Ракитово е с най-големи феодални приходи – признак за едно голямо българско селище.

На територията на община Ракитово, при с. Дорково, е прочутата от българското средновековие крепост „Цепина“, наричана от хронистите „чутовна“ и „недостъпна”. Тя е столица на Родопската област, престолнина на деспот Алексий Слав.

Църквата „Св. Неделя“ е паметник на културата, построен от християни и мохамедани. Иконостасът е дело на Банската художествена школа. Четиринадесет икони са най-добрите иконописни образци от VІІ-VІІІ в.

Раннохристиянската базилика в местността „Николица“ в Ракитово датира от V-VI век. Съществувала до ХVII век, когато е разрушена. От 1923 г. е издигнат малък параклис „Свети Никола“. Базиликата е свързана с културата на местното тракийско племе беси, епископска, равна по план на базиликата „Света София“ в гр. София. Впечатлява с големината, монументалността и запазените архитектурно-художествени детайли. За съхранението й от 1994 г. се извършват консервационно-реставрационни работи.

Животът в землището на града се заражда около IV в. пр. Христа, в местността „Могилите“. Името на селището произлиза от ракитата, която е от рода на върбата. В миналото Община Ракитово се е славело като абаджийско и текстилно средище. Първото училище в Община Ракитово е създадено през 1865 година.

Голяма заслуга за образоването на ракитовци и чепинските българи има и известната българка Неделя Петкова, която се заселва в гр. Ракитово 1883 година. Според Стефан Захариев към средата на 19 век, гр.

Ракитово има 260 жители в 80 къщи, част от които са помаци. Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в гр. Ракитово живеят 3485 души, от които 1510 помаци. Разцветът на гр. Ракитово е през 1935 година когато е най-големият туристически център в района. Но след отклоняването на влаковата линия Септември-Добринище, той запада.

През 1963 г. гр. Ракитово е обявен за планински климатичен курорт, през 1964 г. — за селище от градски тип, а през 1969 г. — за град. През 1977 г. става и общински център.

Гр. Ракитово е обявен за курортно високопланинско селище през 1963г. Развитието му през втората половина на ХХ век като курортно селище е ограничено единствено в посоката на санаториално лечение на белодробни заболявания (включително туберколоза).

Изградена е сравнително добра инфраструктура за целта в местността Парка. Открито е и средно училище за деца с белодробни страдания и десетки години в тази гимназия се учат деца от цялата страна. Това училище функционира до сега. С тези обекти се изчерпват инвестициите в града на държавата-партия.

Въпреки равностойните възможности за развитие, а в някои отношения и налични уникални и в този смисъл по-добри природни ресурси, развитието му е спряно практически в полза на съседните Батак и особено бившите села Чепино, Лъджене и Каменица които от края на 50-те години на 20 век са обединени административно и териториално и образуват днешен Велинград. Не се разработват находищата на термални минерални води в Ракитово.

Каптираните в края на 90-те години не се разработват и използват за целите на балнеолечението. В края на тези години се допуска разрушаването и на санаториалния комплекс за климатично-оздравителни процедури. Голяма територия от землището на Ракитово е отнета и придадена като територия на община Батак в зоната на високопланинския язовир от национално значение, носещ същото име – Батак.

Така политическата конюнктура тогава ощетява Ракитово, единствено защото от това селище няма партизански фигури. Връщането към нормално развиваща се икономика на пазара дава нов, реален и то много голям шанс на гр. Ракитово. Приоритет на община Ракитово е привличането на инвестиции и развиване на туристическия отрасъл.

Забележителности

– к.к. Цигов чарк.

– Пещерата Лепеница. – Отворена за туристи от 11.09.2010 г.

– Биосферен резерват Мантарица.

– Часовниковата кула.

– Параклис „Св. Никола Летний“ 14 в.

– Крепостта Цепина

– Крепост-град в местността „Градот“

– Стражева крепост „Пелевата кула“

– Неолитно селище от IV в. пр. Христа в местността „Могилите“

– Пещера „Лепеница“

На 17 км от Ракитово се намира пещерата Лепеница, която представлява изключителен туристически обект. Тя е отворена за туристите на 11 септември 2010 г. Някои от залите имат интересни имена като „Концертната зала”, „Арманите” и „Срутището”. От пещерата са проучени и картирани 1525 м. Запазени са уникалните природни образувания необикновено красиви пещерни форми — сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, пещерни езерца, бисери и рози. Тя е на три етажа. В долния етаж тече подземна река.„Лепеница” е разположена в Западните Родопи. Пещерата се намира в подножието на връх Сюткя и територията около входа на пещерата е покрита с горски площи.Отстои на около 17 км югоизточно от гр. Ракитово. Пещерата е обявена за природна забележителност на 10 Октомври 1962 г.

Параклис „Св. Никола Летний“

Той се намира върху бивш манастирски комплекс от 14 век. Храмът в манастира е бил един от най-големите четири в страната. От този тип е останала само църквата „Света София“ в град София.

Часовниковата кула

Часовниковата кула е един от символите на Ракитово. Построена е през 1872 г. на височината Бърдо, разположена в непосредствена близост до източната част на града. Висока е 18,6 m, а стените ѝ са дебели 0,8 m. Има формата на октагон (осмоъгълник) и представлява каменно-дървена кула.Тя е построена от Митхад Паша в чест на красива ракитовка.

Крепостта Цепина и Хижа Цепина

Крепостта Цепина е разположена над село Дорково, което е част от община Ракитово. Най-известният владетел на крепостта е деспот Алексий Слав или още наричан „Господарят на Родопите“. Племенник е на Цар Калоян и след узурпирането на престола от Борил през XII век той разширява владенията си върху източните и западните Родопи. Крепостта е създадена през IX век разположена върху 25 дка с много модерни за времето си отбранителни и водосъдържателни съоръжения.

В крепостта е имало три църкви като от едната са извадени два мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел. В момента те са в постянната експозиция на Ермитаж в Санкт Петербург. Достъпът до крепостта е свободен, има изграден асфалтов път и паркинг до хижата в подножието на крепостта, а от местните жители може да научите много легенди за епичните битки, безстрашните войни и красивите болярки свързани с историята на крепостта. В близост са също разкопките на праисторически животни, които предизвикват небивал интерес у чуждестранни археолози и учени.

Вижте по-голяма карта