Мездра, ул. Христо Ботев 27 091092116, 091092523 mezdra@mail.bg  http://www.mezdra.bg

Община Мездра се намира в Северозападна България и обхваща северната част на Искърското дефиле и Предбалкана по поречието на рeкa Искър, със средна надморска височина 270 м.

Релефът е равнинно – хълмист и полупланински. Административният й център гр. Мездра се намира на 90 км. северно от София.

Пълноценното използване на природните ресурси за отдих и туризъм – китните села, природните забележителности, близостта до Врачанският балкан и добрата инфраструктура, са отличeн потенциал за почивка сред природата. Климатът е умерено-континентален.

Средноденонощната годишна температура на въздуха е 11,1 С. Горският фонд на общината обхваща 195 001 дка., в т. ч 25 264 дка. иглолистни и 21 136 дка. широколистни гори.

Отдалечените от големите пътни артерии села са разположени в екологично чисти планински и полупланински райони и притежават висок потенциал за развитие в сферата на екологичния и селски туризъм.

Малките частни и кооперативни стопанства в тези населени места произвеждат незамърсена с химикали продукция – мляко, месо, вино, пчелен мед и др.

На територията на общината са разпространени следните почвени типове: кафява и сива горска, хумусно – карбонатна, алувиална.

Преобладаващ почвен тип е сивата горска почва, заемащ междинно място между изложените черноземи в равнинната част и кафявите горски почви в по – високите части на Стара планина.

Характерни за общината полезни изкопаеми са находищата на скално – облицовъчни материали -варовик т. н. ( врачански камък ).

Община Мездра по зоо географско райониране попада в Северен регион, Старопланински район, където се включва територията на Предбалкана.

Фауната е с преобладаващо евро-сибирско и европейско разпространение и по – слабо – средиземноморско. Горската територия / гори и горски площи / в общината е с площ от около 21838 ха.

Средната възраст на гората е 31 години. Основните дървесни видове в дърво производствените площи са черен бор, благун, бук, зимен дъб, цер, келяв габър, бял бор, акация, сребролистна липа.„

Градът е наследник на антична култура. Първите данни за селището датират от ІІ – ІІІ в. от н. е., когато римляните построяват крепостта „Калето“. По време на турското нашествие в края на ХІV век били унищожени голяма част от селищата в района. Оцелялото население е търсело спасение в труднодостъпните околности. Самата Мездра през Средновековието съществува под името Торбарица – крепост и селище също унищожени в края на ХХІV век. Едва през ХІХ век пастири от околните села се заселват в местността Принчовец по течението на река Каменица на 2 км западно от днешния град. Преломна за развитието на Мездра се оказва 1893 година, когато започва строителството на ж. п. линията София – Роман. Сред първите туристи, жадни да опознаят този откъснат дотогава край от родината са Иван Вазов и Алеко Константинов.

Своите впечатления от пътуването си Вазов описва в пътеписа „Пътни драсчици по линията София – Роман“, а Алеко Константинов в пътните бележки „София – Мездра – Враца“. Наличието на природни ресурси за отдих и туризъм – исторически и природни забележителности, спокойствието на китните села, близостта до Врачанския балкан и добрата инфраструктура, са притегателната сила за посещение и почивка. Много са местата в този край, които си заслужава да се видят.

Тук се срещат минало и настояще, и се създава бъдещето.