ОБЩИНА ЕЛЕНА
Елена, ул. Иларион Макариополски 24 061516261, 061516132 obshtina@elena.bg http://www.elena.bg |
Община Елена е разположена в Северния централен район на Република България и заема най-южните части на област Велико Търново, високите части на Предбалкана и Балкана, като границите й достигат до Старопланинското било по северните склонове на Средна Стара планина (Елено-Твърдишкия дял) и предпланините северно от него.
Територията на общината е 671,39 квадратни километра и е с надморска височина от 100 до 1536 метра.
Релефът е разнообразен- от хълмисто-равнинен в северните части до ясно изразен планински в южните, характеризиращ се със стръмни склонове и дълбоко врязани речни долини. Преобладаващите терени са с надморска височина 300- 600 метра и наклони 20- 30 градуса, което утежнява условията на ползване.
Връх „Чумерна” (1536 метра), е най-високият връх на Елено-Твърдишката планина.
Община Елена се състои от 124 населени места, от които град е само общинският център. Три от селата са центрове на кметства- Беброво, Константин и Майско, а в 16 от останалите села са назначени кметски наместници. Основната част от населението е съсредоточено в града и в няколко по-големи села, разположени по основните пътища.
Населението е около 11 000 души, 6400 от които живеят в града. Съотношението на градското към селското население е около 52:48. За последните 10 години в общината са обезлюдени 9 села- Ганев дол, Дайновци, Драгановци, Дърлевци, Косевци, Събковци, Томбето, Трънковци, Тънки рът.
За последните 115 години броят на населените места в община Елена е намалял с 83- от 207 през 1890 година на 124 към днешна дата. Ако обезлюдяването продължи със сегашните темпове, през 2050 година 90% от селищата може да останат без население.
Икономическата ситуация в община Елена се характеризира с трудности в преструктурирането. В близкото минало в града са били изградени сравнително големи промишлени предприятия: Завод за строително стъкло, Завод за ремаркета, Завод за училищна мебел и пособия „Кирил и Методий”, Завод за телевизионни възли и детайли, фабрика „Текстил” и други, а в някои от селата- цехове на тези предприятия и трудово-потребителни кооперации.
След преминаването от държавно регулирана към пазарна икономика и приватизация на тези предприятия (повечето от тях по схемата „масова приватизация”), в момента те почти не работят или работят с минимално натоварване. Наблюдава се трайно намаление на промишленото производство, липсата на свежи пари при производителите, неплатежоспособност на клиентите. Като цяло фирмите и предприятията работят с морално остаряла и амортизирана техника.