ОБЩИНА ВАРНА

Варна, бул. Осми приморски полк 43 080080806 zdoi@varna.bg  http://www.varna.bg

Обща характеристика

България се разделя на 28 области, всяка от които съсредоточава икономиката, управлението, националните и местни особености на съответния регион. В последствие тези области се разделят на общини, които изпълняват ролята на основни местни административни единици в държавата. Всяка община е автономна, със свой собствен бюджет и собственост.

Варненска област се състои от 12 общини с общ брой на населението 489 809. Населението само в община Варна наброява 346 000 души и представлява 70% от населението в региона.

Варна е третият по големина град, заемащ площ от 205 кв.км. Разположението на града по северното крайбрежие на Черно море, както и богатите природни ресурси, го превръщат в един от най-известните курортни центрове в Европа и най-големия в черноморския регион. Едновременно с това той е пресечна точка на пътя между Средния изток и Западна Европа.

Климатът и природните условия създават благоприятни възможности за развитие на индустрията, търговията, туризма и комуникациите в региона. Варна е идеалното място за инвеститорите, желаещи да развиват своята дейност в Балканския регион.

Инфраструктура

Географското разположение и съществуващата инфраструктура са определяли благоприятното развитие на града в продължение на векове. Добре уреденият воден и карго транспорт обуславят облика на града като пресечна точка на връзката между Изтока и Запада.

Три основни фактора определят инфраструктурната уредба на града: пристанище Варна, Международно летище Варна и телекомуникационната мрежа.

Пристанище Варна има много добре изграден и актуализиран Генерален план, утвърден през февруари 1999 г., който стои в основата на инвестиционната му програма. Търсят се инвеститори за построяването на три нови терминала: Ро-Ро терминал, зърнен терминал и терминал за контейнери. Проведени са и предварителни проучвания за възможностите за изграждането на тези терминали. Според актуализирания Генерален план в пристанище Варна Запад следва да бъдат построени два нови терминала – терминал за течни химикали и терминал за цимент и клинкер.

Международно летище Варна е пряко свързано с икономическата ситуация в града и региона. То обслужва главно туристически компании и има редовни и чартърни полети до повече от 35 страни и 101 града. За осъществяване на основните му приоритети – безопасност на полетите и високо качество на предлаганите услуги – са необходими значителни инвестиции в комбинация с нов Генерален план изготвен от международно призната компания. В най-близко бъдеще предстои въвеждането на нова система SAT II за излитане и приземяване на самолети при лоши метеорологични условия, която наред с изграждането на новите платформи и писти за самолети тип Боинг 767, ще допринесе за издигането на авторитета на летището на международния авио пазар.

Освен пристанището, международното летище и добрите железопътни и сухопътни транспортни връзки, Варна притежава една от най-добрите телекомуникационни мрежи. На всеки 1000 жители се падат по 472 телефонни линии, което допринася за нареждането на страната ни сред водещите в Централна и Източна Европа. Понастоящем във Варна има три цифрови телефонни централи от най-висок технологичен клас на фирмите Сименс и Ериксон. Степента на цифровизиране на телекомуникационната мрежа е 21,7% на фона на 7,8% за останалата част от страната. Във Варна има прокарани два международни оптични пръстена: KAFOS – свързващ Варна, Истанбул /Турция/ и Мангалия /Румъния/ и свързващ телекомуникационните инфраструктури на България и европейските страни; BSFOCS – оптическия кабел, свързващ Варна, Одеса /Украйна/ и Новоросийск /Русия/, който ще бъде завършен до средата на 2000 г. Този проект ще ни даде възможност за интеграция с телекомуникационните структури на страните от Средния Изток, Азия, Западна Европа и Америка.

История

Според ранни писмени сведения Одесос /днешна Варна/ е основан от изселници от малоазийския град Милет през втората четвърт на 6-ти век преди новата ера. Това е периодът на т. нар. Велика Гръцка колонизация. Името на града / Odessos – селище, разположено на вода, „Воден“/ не е гръцко, а е от един по-ранен езиков пласт, което подсказва, че тук навярно има и по-древно селище. Градът се развива като селище от класически полисен тип град-държава, със самостоятелно управление. За кратко време Одесос става един от най-значителните пристанищни и търговски центрове по Черноморието. Вносната керамика, намирана на територията на античния град, подсказва и основните насоки на търговските връзки. През първите десетилетия те са насочени предимно към града-майка-Милет и неговите близки територии по западния бряг на Мала Азия, а от началото на 5-ти век пр.н.ера приоритетно място в търговския внос заема Атина.

Включен за няколко десетилетия в границите на Македонската империя на Александър Велики /336-323 г. пр.н.ера/, след смъртта на неговия намесник в Тракия – Лизимах /281 г. пр.н.ера/, градът възстановява независимостта си и става най-големия търговски център по Западното черноморие. Свидетелство за неговото икономическо въздигане е сеченето на собствени монети – отначало от сребро и бронз, а през втората половина на 3-ти век пр.н.ера – и статери от злато. Одесос се превръща в един от важните центрове за производство на теракотови статуетки. През този период в религиозния живот на Одесос настъпва съществена промяна – като върховно божество в пантеона на града се издига тракийския бог Дарзалас. Тази промяна в организацията на религиозния живот на античния град е резултат от засиленото присъствие на тракийското население в града.

В 15 г. от н.ера със създаването на Мизия Одесос окончателно е включен в пределите на Римската империя. Той не загубва предишното си значение на пристанищен, търговски, производствен и културен център. За широките мащаби на търговската дейност са показателни бронзовите везни, теглилки и други. Културният живот и спортът са засвидетелствани от лампи – театрални маски, сребърна статуетка на актьор и спортни принадлежности. В края на II век са построени на площ 7000 кв. м. терми – най-големите на Балканите. Те стават център на обществения живот в града. След края на IV век, Одесос изживява нов икономически подем, получава нова планировка, изграждат се нови терми и крепостна стена, която огражда увеличената му територия. Търговията се оживява и Одесос става притегателен център за преселници от Мала Азия, Сирия и Егейските острови. Постоянните нахлувания на племена, идващи северно от Дунав през късната античност, довеждат до промени в етническия облик на вътрешността на древнотракийските земи, а от там и в културата на населението.

От IV век насетне, наред с исконното тракийско население сега се появяват и отделни групи население, проникнали на юг от Дунав в резултат на т.нар. варварски нашествия. В този процес през VI век участват и големи славянски маси, които се настаняват трайно в древнотракийските земи. През 681 г. прабългарите начело с Хан Аспарух достигнали до „Варна“, близо до „Одесос“. Това е и първото споменаване на новото название на Варна, което по-късно ще стане и име на града, възникнал на мястото на стария Одесос.

След продължителни войни през 1018 г., българските войски били завладени от Византия, с което се сложил край на Първото българско царство. През първата половина на XI век, на мястото на античния Одесос, възникнал град с крепост, добил старобългарското название Варна. През периода на Византийското владичество, Варна се превръща във важен пристанищен и търговски център. Това се доказва от златните вносни амфори, трапезни съдове със сграфито и рисувана украса, донасяни от Константинопол.

През 1201 г. българският цар Калоян окончателно присъединил града към България. Значителен подем в икономическия живот настъпил през последните десетилетия на XIII век. Той се свързва с налагането на Венеция и Генуа в търговията в Черно море. След 1366 г., Варна е преотстъпен от българския цар Иван Александър на добруджанския владетел Добротица, който го превръща в своя столица. Варна е бил митрополитски център. Построени са църкви с характерната керамопластична украса. Открити са останките на три от тях – „Св. Атанас“, „Св. Георги“ и „Св. Тодор“.

Варна е била завладяна от османските завоеватели през 1389 г. Градът не загубва предишното си пристанищно и търговско значение за земите на север от Стара планина. През XVIII век започва българското Възраждане и през XIX век във Варна възниква богат културен живот в българското читалище – изнасят се сказки, пиеси, провеждат се различни религиозни и народни тържества. След освобождението на България през 1878 г., Варна става един от културните центрове на България – тук е основано Медицинско дружество, създадена е музейна сбирка, отварят врати редица книжарници и издателства, идват на гастроли чужди артисти.

Вижте по-голяма карта