ОБЩИНА БЕЛОГРАДЧИК
![]() |
![]() ![]() ![]() ![]() |
История на града
Днешният град Белоградчик е известен с няколко наименования: Брестово, Белград, Белградин. Първото заселване е станало през ранното Средновековието непосредствено до скалите и по близо до крепостното укрепление – Цитаделата.
За това свидетелстват многобройни находки намерени при изкопни дейности. Особено интересни са монетите от времето на Иван – Александър и неговият син Михаил.
През XIVв. когато се обособява Видинското царство на цар Иван Срацимир, Белоградчик става административен и културен център.
След падането на Видинското царство под турско владичество (1396 година), Белоградчик продължава да съществува като военноадминистративен център. От една страна това събитие се отразява неблагоприятно върху местните жители.
Въпреки асимилаторската политика на Портата (след 1687 година), християнското население остава доминиращо в региона. По това време се обособяват три махали. В християнската махала през 1821 година е издигната църквата Св. Георги и е направено килийно училище.
Тогавашното население се занимава предимно с занаяти, земеделие и животновъдство.
Към средата на деветнадесети век е натрупан значителен революционен опит в сраженията против османското владичество.
В този момент през май – юни 1850 година избухва най – голямото въстание в Северозападна България. Независимо от погрешните схващания на някои историци това въстание е с център Белоградчик и остава в историята като Белоградчишко въстание.
Белоградчичани участват и в други известни въстания – Димитракиева буна (1856 година), Априлското въстание (1876 година), както и в Руско – Турската освободителна война (1877 година – 1878 година), Сръбско – българската война (1885г.), Балканските войни (1912 година – 1913 година), Първа световна война (1914 година – 1918 година), Втора световна война (1939 година – 1945 година).
Белоградчик
Днешният град Белоградчик е известен с няколко наименования: Брестово, Белград, Белградин. Първото заселване е станало през ранното Средновековието непосредствено до скалите и по близо до крепостното укрепление – Цитаделата.
За това свидетелстват многобройни находки намерени при изкопни дейности. Особено интересни са монетите от времето на Иван – Александър и неговият син Михаил.
През четиринадесети век когато се обособява Видинското царство на цар Иван Срацимир, Белоградчик става административен и културен център.
След падането на Видинското царство под турско владичество (1396 година), Белоградчик продължава да съществува като военноадминистративен център.
От една страна това събитие се отразява неблагоприятно върху местните жители. Въпреки асимилаторската политика на Портата (след 1687 година), християнското население остава доминиращо в региона.
По това време се обособяват три махали. В християнската махала през 1821 година е издигната църквата Св. Георги и е направено килийно училище.
Тогавашното население се занимава предимно с занаяти, земеделие и животновъдство.
Към средата на XIX в. е натрупан значителен революционен опит в сраженията против османското владичество.
В този момент през май – юни 1850 година избухва най – голямото въстание в Северозападна България. Независимо от погрешните схващания на някои историци това въстание е с център Белоградчик и остава в историята като Белоградчишко въстание.
Белоградчичани участват и в други известни въстания – Димитракиева буна (1856 година), Априлското въстание (1876 година), както и в Руско – Турската освободителна война (1877 година – 1878 година), Сръбско – българската война (1885 година), Балканските войни (1912 година – 1913 година), Първа световна война (1914 година – 1918 година), Втора световна война (1939 година – 1945 година).